Училищата в район Младост, София- ІІI част

Напротив, точно толкоз "опростенческо" е.
За да си добър в дадена област е нужно да повтаряш едно нещо стотици и хиляди пъти. Само така се  усъвършенстваш и да постигаш страхотни резултати.
Пример, за да не е все в област математика...
Задайте си въпроса, защо в Спортните танци никога не печелят деца от Софийски спортен клуб. Защото последните за зависими от трафик и желание на родителите си да ги водят 2-3 пъти седмично. А в по-малките градчета се тренира всеки ден. Освен това детето самО ходи, а ако има и хъс и желание направо постига извънземни резултати.
Така е с област музика.
В момента, моето дете разучава и репетира само една песен, чийто запис е чааак юни месец. Но за да са подготвени перфектно децата, репетициите започнаха януари месец. Грубо 5-6м. само за една песен.
Така, че няма ненаказан труд.
И макар да не ви се вярва... в повторението и в ежеминутната работа е истината за добри и/или перфектни резултати.
А децата в един миг са склонни да се отнесат нехайно към започнатото. И затова е нужно родителите маалко да побутнат нещата, като настоява да се свири или да се решават задачки часове наред.
Мисля, че има достатъчно място и за Касита и за jam в темата и във форума. 

Примерите са прекрасни и се отнасят за всяка една дейност - за математиката  , за шаха, за спорта, за музиката, за танците .....
И не, целта не е да се роботизират децата, целта е да станат добри, ако наистина го искат!
Ако нямат достатъчна мотивация те така или иначе ще отпаднат по пътя, та дори и да имат известни качества, но ако се трудят дори да не са блестящи ще финишират достойно!

Шани, не във всички области е така - това първо. всички знаем за цигулката

Второ, най-напред трябва да се установи, че има реален смисъл от полагането на тоя труд - тоест, че има заложби и има интерес. два фактора, всеки от които е важен.

Ако нямаш талант на художник, примерно, можеш с много повтаряне, упражняване и старание, да станеш доста добър рисувач и нищо повече.

Защо jam ?
Колко художници познаваш /нямам предвид лично/. От художник до художник разликата е голяма, но Микеланджело е един! Това значи ли, че да речем ако на този етап си давам ясна сметка, че сина ми няма да е втори Микеланджело няма смисъл да го насърчавам да рисува?!
Той определено няма да стане Микеладжело, но аз ще направя и невъзможното да го насърча, защото дейността му носи истинско удоволствие, озарява го, има някакъв талант макар и далеч не извънземен и може би дори няма да стане художник,  в един момент може да стане прекрасен дизайнер, архитект и т.н.

Ще дам един пример със спорта /за да не е математика/.
Големият ми син е с 4 години и половина по-голям от средния. Навремето и двамата тренираха в квартален клуб, бяха просто две от децата там ни повече, ни по-малко.
На едно от състезанията малкия се представи меко казано добре, при нас дойде тогавашният треньор на представителният отбор на клуба и ни каза, че би искал да го вземе в отбора. Малкият тогава беше на 8 години. Размислихме със съпруга ми и му казахме - "Съгласни сме, но само ако вземете и големия /който не беше показал нищо на това въпросно състезание и не влизаше в плановете на треньора/".
Човека се съгласи и така започнахме да водим там двете си деца, "надареното" и "обикновеното", което беше и по-голямо и още по-безпереспективно по този повод.
Равносметката сега 4-5 години по-късно е следната. След като се амбицира и работи много упорито "обикновеното" ми дете в последните години е неотменен участник във всички големи турнири и малко нескромничко да добавя рядко се връща без медал.
"Надареното" ми дете от своя страна кара тежък пубертет и явно имаше момент, в който беше решил, че таланта му е достатъчна гаранция за успехи и в последната година малко .... позагуби блясък да го кажем тактично .... но вече разбра, откъде духа вятъра и от няколко месеца е пак в играта.
Та така ..... таланта си е талант, но труда прави чудеса ....
Отделно аз като родител не бих могла да съм компетентна едновременно и в сферата на музиката и на спорта и на изкуството и на математиката, че да имам един вид професионална преценка в кое трябва да бъдат насочени техните усилия!
Отделно едно занятие трябва да носи и радост и удоволствие - може да не е талантлив музикант или художник, но ако тази дейност му помага да релаксира, ако го разтоварва, защо да не го прави, пък макар и да не е надарен.

Отделно имам една моооооооооооого стара история за едно момиченце, на което едно време никой не обръщаше внимание на "драскането" и то престана да драска, за да кандидатства в хубава гимназия и да има добро образование и т.н......
Та след много години драскането рецидивира ..... и дори заплашва вече да заеме голяма част от делника и празника на драскачката  


И една много любопитна статия , ако на някой му се чете  

Шани,

нито една дума от разказа ти не противоречи на написаното от мен....

радвам се, че така го възприемаш.
Но е факт, че без къртовски труд (в коя да е област), само с единия гол талант нищо не се получва.
Лени, излишно скромничиш... Видях статистиката по медали и на двамата   

Шани, това не е важно .... просто дадох пример, другото е частен случай, който не е интересен за останалите с друго освен може и с извода, който исках да илюстрирам. Поне ти си го прочела 

Повечето хора изкарват целия си живот без да открият своя талант, ако изобщо притежават такъв. Не може всяко дете да расте с чувство за изключителност и да се подчинява ежедневието му на "къртовски труд" за явни резултати със съмнителни перспективи. Имаше една статистика, че само 6% от световното население има "онзи живот", а останалите просто съществуваме. По тази причина са ми много неуместни претенциите на училища (особено квартални) и очакванията на родителите за крайния резултат.

Моята учителка по математика казваше, че математиката е 99 % труд и 1% ум. Аз лично нищо лошо не виждам в това да се побутват децата да решават задачи и в този смисъл ми харесват състезанията и залитанията по математиката. Дори и да не стане от всеки ученик пръв математик, то все ще му е от полза, че си е размърдал мозъчето, пък ако иска пак да си търси щастието и таланта другаде.

Момичета, не разбрах от дискусията в 10-то училище има ли паралелки от 1-4 клас, които не са към сдружение "Луис Карол". Ако има сред вас майки на деца, които са 1-ви клас в момента там и не са от сдружението, моля за мнения за учителите. Искам да преместя детето си от частно училище в държавно, но предпочитам по-спокойна обстановка и модерните 125 и 81 не са по вкуса ми. Изобщо  джунглата в образованието ми дойде в повече само за един срок

Има паралелки първи клас, които не са към сдружението. Мисля, че са две. За преподавателките нищо не мога да кажа.

Леле мале... Хайде стига глупости моля ви. До сега само тъпанари не бяхте изкарали математиците. Сега ти и това направи. Математиците винаги са се гордели с мързела и рационалността си. Няма кой да ти обърне внимание ако решиш да го отричаш.


Jam, не прекаляваш ли. Имаш хлапе в първи клас и много ти харесва училището. А бе не всичко в училището, ама е поносимо. А онези, на които децата им са по-големи, и виждат проблеми в училището, да търсят проблемите в себе си.

Аз не съм от тези, които на всеки пет реда ще пишат колко е зле това училище. Казвам ти, че в това училище се вършат много злоупотреби и няма да тропам с крак, да крещя и да повтарям. Казвам го защото е така. Ако искаш вярвай, ако искаш слушай, ако искаш се замисли по въпроса, ако искаш си имай едно на ум или не.  Но ако мислиш че със зоркия си поглед можеш да хванеш всичко още преди да си преминала оградата, няма да можеш. След 2-3 години ще пееш друга песен, а до тогава ще те търпим, защото и ние бяхме така, когато децата ни бяха в първи и втори клас.

Освен това аз не съм докачлива. Пиши каквото искаш, няма да те докладвам (с изказването на лелката приключих в детската градина).

Няма такива паралелки. Дъщеря ми е в първи клас в 10-то в момента, като и двете паралелки първокласници си имат следобедни занимания с "Луис Карол". За другите класове нямам информация.

Не е така. Единият клас е "нормален".

Това е единствената причина все още да пиша от време на време в темата, и тъй като си признавам, че съм докачлива, ще го правя все по-рядко   имам предвид писането в темата, за докладванията тук и там нямам какво да добавя към Валя  
Винаги съм давала мнения и съвети предпазливо и акцентирайки върху личният елемент включен в опита ми и спецификата му. Но винаги съм го правила с истинско желание да помогна и да бъда полезна. Ако някой го е разбрал, това е добре за него, ако не го е разбрал .....

п.с. ако на някой му се занимава може да изрови възторжените ми първи постове за 125-то училище от 2008-ма година ....
дори и сега не твърдя, че 125-то училище непременно е лошо. Не, просто със сигурност част от нещата, които се обещават и прокламират не се случват, за сметка на други, които ви уверяват, че няма да се случват, но те се случват въпреки това.