Мислите ли,че да бъдем приятели с децата си е лошо?

Публикувана: 14 окт. 2013, 01:03 ч.
Последно мнение: 27 ноем. 2013, 09:35 ч.

6 757
158

nikol0455 - Ентусиаст

N

# 15 14 окт. 2013, 14:58 ч.

Аз съм съгласна с психоложката. Мисля, че много родители залитат в посока "приятелство", защото са с ниско самочувствие, не са уверени в компетенциите си и им е твърде важно детето им да ги харесва и да ги възприема като млади по дух и готини - на всяка цена, дори и когато е във вреда на детските интереси.

Нещо повече, правена е анкета сред средношколци, при въпрос - "какъв родителски стил предпочитате" - изборът е бил между либерален, приятелски, авторитетен, авторитарен. Децата масово са избирали авторитета. Родителят трябва да е скалата, опората, поставящият граници. Приятелите не ти поставят граници. Границите създават сигурност.

Мен лично ме притеснява, че в опита си да избегнем самотата привързваме детето си твърде силно към себе си до степен да чувам възрастни хора да казват "мама е най-добрата ми приятелка", чуване по 5 пъти на ден по телефона и прочие абнормалности - почва за инфантилност и несамостоятелност.

Виж целия пост

N

Ентусиаст

# 16 14 окт. 2013, 15:31 ч.

Отношението на родителя към детето не зависи ли от характера на самото дете,а той както знаем е даденост и не зависи от възпитанието?
Това,че към големия се отнасям приятелски просто означава,че по характер е разбран човек,с когото е лесно да се разбереш и не ти се е налагало да му показваш кой си в "семейната йерархия".
Докато с малкия отсега виждам,че ще имаме проблемни отношения...Това е едно инато,капризно,егоистично козирогче на почти 7 години,което отсега се опитва да ни бъде шеф.
В този случай,ако само посмеем да му бъдем приятели,
ще ни връхлетят проблемите от статията... Mr. Green

Mr. Green

Виж целия пост

Алегриq

Потребител

# 17 14 окт. 2013, 15:45 ч.

Мисля, че във формулировката "приятелство между деца и родители" има друг подтекст: в отношенията да доминира разбирането, а не авторитарността, опеката и контролът /все неща, от които родителят не може да избяга/.

Погледнато така, не виждам нищо лошо в това един родител да разбира и познава детето си.

Виж целия пост

N

# 18 14 окт. 2013, 15:55 ч.

Цитат на: Саморая в пн, 14 окт 2013, 15:45

Мисля, че във формулировката "приятелство между деца и родители" има друг подтекст: в отношенията да доминира разбирането, а не авторитарността, опеката и контролът /все неща, от които родителят не може да избяга/.

Погледнато така, не виждам нищо лошо в това един родител да разбира и познава детето си.

Да доминира разбирането може и при авторитетния (не авторитарния) стил на родителстване. Важно е да не се губи нишката и да не се стига до констатация, че си приятел на детето си, тъй като вече изцяло си изгубил авторитета си пред него и му е все тая какво му говориш.

Въобще приятел за мен е човек, с когото сте се избрали взаимно и с когото нямаш кръвна връзка.

Като дете ми бяха неприятни опитите на майка ми да ми се прави на приятел. Confused

Confused

Може и затова да съм толкова против теорията "родителството като приятелство".

Виж целия пост

N

# 19 14 окт. 2013, 16:37 ч.

мноого много важна тема, за границите

мисля, че мястото й е в 'нашите деца'.......

иска ми се да чуя какво мислят родители, коит оследват привързано родителство още от кърмене, а децата им вече са на по 17-20 години... да видя как се получават нещата. но ти наистина зависи от характера.

лично аз само като чуя дума подчинен и йерархия - на подсъзнантелно ниво се опълчвам. наистина не виждам, ако си успял да изградиш доверие с детето, защо трябва да се правиш на голямата работа, вместо да си се чувате и разбирате.

негативна,как да ти е неприятно майка ти да ти е приятел? ако е лицемерничила - друг въпрос е това...

Виж целия пост

Потребител

# 20 14 окт. 2013, 16:39 ч.

Цитат на: fluttershy в пн, 14 окт 2013, 16:37

...лично аз само като чуя дума подчинен и йерархия - на подсъзнантелно ниво се опълчвам....

Жалко, че влагаш погрешната емоция при нещо толкова обичайно- нормално, без което е невъзможно съществуването.

Виж целия пост

N

# 21 14 окт. 2013, 17:00 ч.

Цитат на: fluttershy в пн, 14 окт 2013, 16:37

негативна,как да ти е неприятно майка ти да ти е приятел? ако е лицемерничила - друг въпрос е това...

Ами така, исках майка, а не приятелка. Приятелки си имам. Авторитет - нямах. Не е до лицемерие, а до житейски роли. Чувствах го като отказ от родителстване и отговорност. По-лесно е някак да си приятел, отколкото да си родител и да носиш тежестта на ролята си.

Да не говорим, че специално в моето семейство тежестта се е отплесвала в обратната посока - размяна на отговорности дете-родител, да си родител на родителя си и да трябва да обгрижваш и глезиш възрастен, който капризничи (не става дума за болен и немощен човек).

Примерно очаквало се е аз да съм ѝ приятел - да ѝ давам съвети за неща, извън моя житейски опит, споделяне на неща, които не са за ушите на хлапе и т.н. Нали това е приятелство - равни сте, споделяте взаимно, съветвате се. Приятел си с равните ти, а не с подчинени/доминиращи. Където има контрол, нечие надмощие, стълбичка няма приятелство и не може да има. Иначе звучи добре - "да си приятел на детето си".

Виж целия пост

N

# 22 14 окт. 2013, 17:05 ч.

това да си приятел не означава това, което казваш. твоето е, както всъщност си казваш, де "отплесване в обратната посока'. това да си приятел на детето не означава и че не взимаш решения... по-скоро че взимаш и те са лесно разбран и възприети. както приятел разбира друг, че сега не може да излезе, така дете разбира родител за решение, без да се сърди. това да си приятел не означава, че няма никакви граници. с моите приятели си споделям каквото искам колкото искам когато искам, а не всичко, без да се съобразявам как и кога им го споделям.

Виж целия пост

Регистриран

# 23 14 окт. 2013, 17:07 ч.

Предпочитам да бъда приятел на децата си. В противен случай рискувам да се превърна в техен враг!

Виж целия пост

G

# 24 14 окт. 2013, 17:11 ч.

Винаги съм се гордяла, че с дъщеря ми сме приятелки. Но тя порасна и вече няколко пъти се изчервявам заради нейно отношение към мен като с равна, проявено пред външни хора.
Истината е някъде по средата.

Виж целия пост

N

# 25 14 окт. 2013, 17:14 ч.

Цитат на: B l a n k a в пн, 14 окт 2013, 17:11

Винаги съм се гордяла, че с дъщеря ми сме приятелки. Но тя порасна и вече няколко пъти се изчервявам заради нейно отношение към мен като с равна, проявено пред външни хора.
Истината е някъде по средата.

колко е голяма? не може ли да го съобразява...

Виж целия пост

N

# 26 14 окт. 2013, 17:18 ч.

Цитат на: fluttershy в пн, 14 окт 2013, 17:05

това да си приятел на детето не означава и че не взимаш решения... по-скоро че взимаш и те са лесно разбран и възприети.

Щом взимаш решения, които касаят лично детето, и му ги налагаш, няма как да си приятел, а си възпитател и настойник. Ако с мъжа ти решите нещо наистина сериозно - например местене в чужбина - едва ли ще се допитвате до малко дете. Решавате вместо него, то няма избор. Отношения, в които едната страна няма избор и решения се взимат вместо нея, осъществява се контрол и възпитание, просто не са приятелски.

Да изслушваш детето си, да си топъл и грижовен, загрижен за него, обичащ, не е равносилно на приятелски отношения, а е просто елемент от доброто родителство. Не знам защо е толкова привлекателен този етикет "приятел".

Виж целия пост

G

# 27 14 окт. 2013, 17:21 ч.

На 17 е, добро дете.
Но някак да бъдеш авторитарен родител е лесно - просто налагаш правилата, детето не смее да гъкне и толкова. А да си в приятелски отношения това вече отваря пътя за поредица от преценки във всяка ситуация, а как да обясниш на детето кога какво може. Понякога не успяват да преценят, или се подвеждат... Много мисля по тази тема напоследък..

Виж целия пост

N

# 28 14 окт. 2013, 17:22 ч.

това ти да казваш понякога какво се прави, а понякога то - това е приятелство. в крайна сметка ти имаш авторитет, той не пречи на приятелството. ти и възпитаваш - това също не пречи на приятелството. моите приятели понякога ги слушам и правим, каквото те искат, понялкога и ме възпитават.
няма нужда от етикети - приятелство за мен е все едно да си по-близко до детето, границите да не са много, но не и да ги няма. граници има и между приятели.
да не говорим, че хич не обичам граници и между приятели, но, разбира се, такива има. няма как. все пак не сте 1 човек, а сте различни, всичко иска време.

бланка, кажи нещо повече, например в каква ситуация...

Виж целия пост

Ентусиаст

# 29 14 окт. 2013, 17:27 ч.

Цитат на: fluttershy в пн, 14 окт 2013, 17:14

Цитат на: B l a n k a в пн, 14 окт 2013, 17:11

Винаги съм се гордяла, че с дъщеря ми сме приятелки. Но тя порасна и вече няколко пъти се изчервявам заради нейно отношение към мен като с равна, проявено пред външни хора.
Истината е някъде по средата.

колко е голяма? не може ли да го съобразява...

А защо да го съобразява? Нали са равни, уж? Или за пред хората - йерархия, а вкъщи - първи дружки? Wink

Wink

Цитат на: monii в пн, 14 окт 2013, 17:07

Предпочитам да бъда приятел на децата си. В противен случай рискувам да се превърна в техен враг!

Е, чак пък такава антитеза... Макар че имам нагласата и съм готова да поема риска, ако в един момент започнат да ме приемат като "противник и враг на народа", ще го преживея някак. Голямата щерка и без това редовно ме използва за параван пред дружките, ако не й се ходи някъде - "Арестувана съм вкъщи", "Пак съм под ключ" и т.н. Не ме кефи, че не й се занимава да им откаже пряко, но пък и имиджа, който ми създава, не ме бърка особено.

Виж целия пост

Препоръчани теми

Пубертетът при момичетата - как да подготвим децата? - тема 20

19 466
377

Нашите деца от 7 до 18 години

Пубертетът при момчетата - тема 16

15 077
297

Нашите деца от 7 до 18 години

На колко години според вас е подходящо да се започне консумацията на кафе?

1 698
42

Нашите деца от 7 до 18 години

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.