С приятеля ми сме заедно от 4 г., живеем заедно от 2 г. Сигурна съм, че това е мъжът, още когато го видях за първи път го знаех:) А сега проблемът... Когато се запознахме той искаше бебе, а аз не. Странно как за няколко години преосмислих живота напълно и сега единственото, което искам е бебе. Той обаче вече не е особено ентусиазиран... Разбираме се, караме се от време на време, но си се обичаме и бързо ни минава. Темата бебе обаче определено се избягва от него. Последният път, когато я повдигнах излезе да пуши на балкона. И по-интересното на другия ден ми донесе вкъщи куче. Малко сладко йоркширче, прекрасно, но.... Сякаш ми каза "Няма бебе, ето куче"... От тогава още повече ми се приска да си имаме дете, като го гледам как се държи с кученцето. Грижовен, радва му се, обича го. Не искам да му натяквам бебето, защото ме е страх, че няма да постигна желания ефект...
Приемам всякакви съвети, истории и помощ. Тъжна съм и се плаша. ДОри не сме опитвали, ами ако не стане веднага, докога ще чакаме...
Все пак заедно сте от 4 години, би трябвало това да е най-близкия ти човек, ами поговорете си - обясни му как се чувстваш, какво искаш, как си представяш живота ви ..Може би, има неща, които го притесняват или не счита,че конкретния момент е подходящ или .. знам ли 

честно казано и аз съм така като мъж
и в една друга тема, едни готини дами ми казаха: "Я мъж"

с нас се живее на ръба на моменти както и че всяко преживяване се запомня. Споко, ще дойде мига за бебето. Ние сме лесни 
