Искахме дете, а сега май само аз го искам

  • 2 502
  • 17
ЗДравейте, мили дами! Чета ви от известно време, но чак сега вече съм истинска част от форума. Иначе съм живяла с Вашите проблеми много пъти, радвала съм ви се, мъчно ми е било... Сега Ви моля за малко подкрепа, някой друг съвет или някоя друга дума.

С приятеля ми сме заедно от 4 г., живеем заедно от 2 г. Сигурна съм, че това е мъжът, още когато го видях за първи път го знаех:) А сега проблемът... Когато се запознахме той искаше бебе, а аз не. Странно как за няколко години преосмислих живота напълно и сега единственото, което искам е бебе. Той обаче вече не е особено ентусиазиран... Разбираме се, караме се от време на време, но си се обичаме и бързо ни минава. Темата бебе обаче определено се избягва от него. Последният път, когато я повдигнах излезе да пуши на балкона. И по-интересното на другия ден ми донесе вкъщи куче. Малко сладко йоркширче, прекрасно, но.... Сякаш ми каза "Няма бебе, ето куче"... От тогава още повече ми се приска да си имаме дете, като го гледам как се държи с кученцето. Грижовен, радва му се, обича го. Не искам да му натяквам бебето, защото ме е страх, че няма да постигна желания ефект...
Приемам всякакви съвети, истории и помощ. Тъжна съм и се плаша. ДОри не сме опитвали, ами ако не стане веднага, докога ще чакаме...
Виж целия пост
# 1
Привет, мила! В една връзка трябва доверие и много разговори. Не го пришпорвай, просто поговори с него откровено, обясни му страховете си, нали за това сте заедно - за да ги споделяте.

ПС: Не се вманиачавай, че ще имаш някакъв проблем без дори да си опитала. Така нищо хубаво няма да си докараш на главата
Виж целия пост
# 2
като за начало отпусни се и недей да се  вманиачаваш на тема искам бебе а той не. Може би все още не се чувства готов да поеми такава отговорност. съгласна съм с това че трябва да се говори, не му натяквай но трябва да му обясниш какво искаш и да го питаш той защо не го иска, от какво го е страх. Сега ще ти разкажа на кратко моя история юли месец 2013 г. запознах се с приятеля си и още на първата ни среща ние много говорехме и аз го питах дали иска деца и той ми каза да искам но не сега защото още не мога да поема такава финансова отговорност и т.н.  По към края на август той вече почна да ми намеква и за деца а септември месец директно ми каза че иска дете от мен и че иска да пробваме аз мислех все пак ние сме заедно само има няма от 2 месеца. После почнах да виждам навсякъде знаци, че трябва да се пробвам ( най вероятно аз си ги въобразявах), но когато той ме попита за пореден път аз казах ок и след месец теста показа две чертички (не очаквах че ще стани толкова бързо) Си горно голямата част от хората ще кажат че действаме много прибързано, но аз прецених че няма за къде да го отлагам аз съм на 27 г. Сега съм малко не доволна от това че той седи и се тутка и не ми предлага нямаме нито годеж нито нищо. говорехме преди няколко дена по темата и той ми каза ако искаш още утре ще отидем да се подпишем и ще имаме документ и ще сме мъж и жена пред държавата. Мисълта ми е следната че отношенията между мъж и жена са много сложни и трябва всеки да си изрязва мнението и понякога да прави компромиси. Аз сега малко ще го почакам и ще го питам къде е годежни пръстен  :Lil: :Lil:
Виж целия пост
# 3
Магическа дума - р-а-з-г-о-в-о-р  Peace Все пак заедно сте от 4 години, би трябвало това да е най-близкия ти човек, ами поговорете си - обясни му как се чувстваш, какво искаш, как си представяш живота ви ..Може би, има неща, които го притесняват или не счита,че конкретния момент е подходящ или .. знам ли  Laughing Важното е, че се обичате ..ще се наредят нещата   bouquet
 
Виж целия пост
# 4
Здравей Криси  Hug

1. На колко години е приятелят ти? Съжалявам, ако съм пропуснал измежду думите.
2. А ти защо не искаш бебе?
3. Сега той отбягва темата? Може би иска нещо да направи по-сериозно в живота и тогава да е готов?

Трябва разговор Wink
Виж целия пост
# 5
Мили момичета, благодаря за отговорите!

Проблемът е, че той отбягва тези разговори. Просто, колкото и да се опитвам те не се получават. Затова, колкото и да се обичаме се замислям дали в един момент няма просто да поеме по своя път.
Авнарниа, той е на 32 г. Постигнал е много неща, просто е човек на изненадите. Мълчалив е по принцип. В един момент се "отпушва" и говори много. И после пак потъва в мислите си... Събужда се и казва "Тръгваме към морето" и всичко става винаги непланувано. Може би и с детето ще го удари някоя съчма, но не е тема, която аз искам да не е планувана...
Виж целия пост
# 6
Авнарниа, той е на 32 г. Постигнал е много неща, просто е човек на изненадите. Мълчалив е по принцип. В един момент се "отпушва" и говори много. И после пак потъва в мислите си... Събужда се и казва "Тръгваме към морето" и всичко става винаги непланувано. Може би и с детето ще го удари някоя съчма, но не е тема, която аз искам да не е планувана...

Импулсивен човек Simple Smile честно казано и аз съм така като мъж Wink разбира се, че трябва да е планувано Simple Smile плюс това  когато сте съгласни и двамата, момента ще е като избухване на вулкан Wink както казах преди, може би очаква удобният момент, в който ще ти каже Wink
Виж целия пост
# 7
А, ти си мъж Simple Smile Не бях забелязала, извинявай! Кажи ми сега защо сте толкова импулсивни подяволите!!! Simple Smile Трудно се живее с вас, човек не знае откъде какво ще му се случи... Но аз си се притеснявам. Времето си минава... Минаха 4 г., ако минат така още 4 и още 4....
Виж целия пост
# 8
А, ти си мъж Simple Smile Не бях забелязала, извинявай! Кажи ми сега защо сте толкова импулсивни подяволите!!! Simple Smile Трудно се живее с вас, човек не знае откъде какво ще му се случи... Но аз си се притеснявам. Времето си минава... Минаха 4 г., ако минат така още 4 и още 4....

Да, мъж съм  Joy и в една друга тема, едни готини дами ми казаха: "Я мъж"    newsm44 newsm44 newsm44 явно съм рядко щастие в бг-мама  easter

Импулсивността е въпрос на характер   chef  с нас се живее на ръба на моменти както и че всяко преживяване се запомня. Споко, ще дойде мига за бебето. Ние сме лесни Wink

Времето си минава и напълно те разбирам, защото за едно момиче е много важно да има дете до 27-28. Поне с такова впечатление съм останал.

Не се безпокой за годинките .... според мен момента ще дойде много скоро  smile3521

Също така, ако имаш нужда от съвети, съм насреща  Hug
Виж целия пост
# 9
хихихих Simple Smile Благодаря за подкрепата. Наистина аз от скоро съм тук, но преди това четях много и мъжете са си рядко находище. Може част от темите да са ти скучни, но ще си полезен екземляр, когато имаме нужда от съвет от време на време:)
По темата наистина е важно. Имам приятелка на 35 г. Все го отлагаше и сега не може да зачене, а опитва непрекъснато. Много ми е мъчно... Красива, умна жена, а от тичане по работа и други неща как се получи. Все пак това е най-важното нещо за една жена.
Стискай палци при мен да не стане така и да си имам   ylinfant
Виж целия пост
# 10
Здравей, Криси   bouquet
Много е трудно, когато единият иска, а другият не. Решението със сигурност трябва да е общо и двамата да сте съгласни. В противен случай след това ще възникнат проблеми.
Говорете много, но все пак дай си някакъв срок. Понякога, ако двама души не гледат в една посока, те нямат бъдеще. Говори с твоето момче, внимателно без да се карате. Мисля, че той сам ще стигне до решението за бебче и скоро ще започнете бебеправенето  Laughing
Успех  bouquet
Виж целия пост
# 11
хихихих Simple Smile Благодаря за подкрепата. Наистина аз от скоро съм тук, но преди това четях много и мъжете са си рядко находище. Може част от темите да са ти скучни, но ще си полезен екземляр, когато имаме нужда от съвет от време на време:)
По темата наистина е важно. Имам приятелка на 35 г. Все го отлагаше и сега не може да зачене, а опитва непрекъснато. Много ми е мъчно... Красива, умна жена, а от тичане по работа и други неща как се получи. Все пак това е най-важното нещо за една жена.
Стискай палци при мен да не стане така и да си имам   ylinfant


Благодаря за комплимента! Да, имай напредвид, че някои дами предпочитат и гледат повече на кариерата си отколкото семеен живот. Рядкост са, но съществуват. И може би броят им се увеличава, поне в Щатите.

Без да се обиждаш, емотикона ти в края на параграфа на първо време ми изглеждаше като човече с  папионка  smile3535
Виж целия пост
# 12
Благодаря за съвета, рибке! И аз така мисля, че трябват разговори. Изобщо не ми е минавал през ума друг вариант! Просто имам много опасения и огромно желание и тази комбинация ме измъчва всеки божи ден. А когато започна такъв разговор и той не доведе до диалог, а до нищо се депресирам и паникьосвам
Виж целия пост
# 13
Криси, ела и пиши в тази тема http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=675325.0  Peace
Виж целия пост
# 14
Много интересна тема. Аз съм почти същата ситуация, само че аз искам бебе, но моята приятелка - не.
И колкото й да говорим, съм останал с впечатления, че трябва да я изчакам още време.

Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия