ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО - тема 13

Радвам се ,ч е се включих тук. Наистина ми действа ободряващо. Преди да ми се случат тези неща ,пишех във форуми за майки, споделяхме ежедневието и с нетърпение чаках да седна на компютъра. Постепенно обаче се отдръпнах и аз не знам защо и се затворих в себе си. На работата беше различно, защото с колегите много майтапи пускахме, но вечер слагах стената и започвах самосъжалението и това, че съм нищо в сравнение с други. Глупачка голяма съм била. Когато човек загуби нещо, разбира цената му. След като говорих с психиатъра и се освободих от дългогодишни натрупани отрицателни емоции имах възможността да погледна нещата с чист, необременен разум. Кардиналното решение за мен е ,че малката отрова на гняв всеки ден ме доведе то това положение. Моите симптоми са били с години. При най-малкия рязък шум аз се разтрепервах и получавах сърцебиене. При някакъв странен вик или шум аз се заслушвах и спирах дъха си. Мислех си ,че е станало нещо страшно и т.н. Улавям се ,че като гледам някое предаване и някой гост започне да му става неудобно и не може да намери точните думи аз самата сякаш съм на негово място и го преживява. Снощи ми се случи и се хванах да правя същото. И си казах " чакай,това е негов проблем,не си ти там".

Снощи пих половин Ксанакс от 0.25. Явно ми е била малка дозата защото на два пъти се събуждах и тялото ми леко вибрираше, но без задух. Мислех да взема още половинка, но реших, че ще действам решително. Гадното беше, че кучето започна да вие и аз започнах с филмите- земетресение ли има, какво ли става. Видях ,че лампата не се клати и си наложих коремно дишане. Заспала съм след минути. След около2 часа пак се събудих и пак леко треперих. Хайде пак дишане и отново сън. През деня се чувствам добре от АД ,още повече че напълно приех необходимостта от тях на този етап. Бях много, много зле. И вече не се тормозя за следващите седмици и месеци. Живея за деня.

А какво мислите за хипнозата? Някой тук подлагал ли се е? Четох, че при ПР има полза, но мен ме е страх 

mari77 радвай се ,че можеш да пиеш ад, аз вчера започнах с деанксит бях пак при пси и той ми препоръча това ,било най лекото, еми аз не знам какво е точно, но се чувставм ужасно аз си знам, че тези хапчета ме карат да се чувстам ужасно, ама хайде де защо ми трябваше, даже усещам ,че страховете ми стават по силни всякаш полудявам, но разликата е че не мога да им се противопоставя, не знам май само на мен ми действат така , защото имам познати, които се чувставт супер от тях, аз съм пила до сега ксанакс диазапам, атаракс и сега деанксит, не знам защо ,но усещането се усилва като ги пия, а като ги спра е само от време на време и то вечер, ще видим ще пия още малко, ако не спирам не мога да се изтезавам, а това с филмите и аз съм така само че при мен са болести, сега почвам да си мисля, че ще ме хване кардит бях на вълна менигит ,енцефалит , рак , бях преди месец на кардиолог ми здрава съм , но сега нали минах един вирус и хайде пак наново, не съм се изчистила от инфекцията и си мисля, че кой знае какво ще ми се случи

illusio, не съм запозната с метода. Но в началото, когато не знаех какво ми се е стоварило на главата прочетох в Нета за мускулната релаксация и я прилагах. За сега не мисля да се хипнотизирам.

belladonna86 , дали пък ти самата не позволяваш на тялото си да приеме помощ, макар и лекарствена? Знаеш за етапите ,през които преминава човек при някоя незгода- шок, отричане и приемане. Аз първите дни след изписване на АД бях в пълен шок. Самообвинявах се до къде съм стигнала, търсих причини и виновни. Приемах се за изперкала и как ще влеза в лудница и как ще оставя децата си без майка. Такива сериали развивах, че беше страшно. Четях всичко в Нета и видях, че за да правиш нещо, то трябва да е с желание и вяра. Примирих се ,че ще пия такива лекарства и спрях да се питам за колко време и кога ще ги спра. Чаках само ефекта от тях и се радвах, че всеки ден става по-добре. И в момента съм тук, в този ден , в който се чувствам добре. Защото утре може да не е така, но утре си е утре. Утре може пак да ме тресне лекичко като онзи ден, но пак ще си наложа самообладание и ще отмине. Четох някъде едно стихотворение, но не мога да го намеря. Всяко изречение от него започваше така " Ако знаехте, че утре ви е последния ден, щяхте ли да..........."
  Поздрав за всички!

belladonna86, деанксит трябва да се пие продължително - това ми го каза психиатър. Натрупва се и основната му съставка действа добре за подтискане на тревожността. Той е дневен транквилант и се пие най-късно до 14.00. Хубаво е освен това да се взима всеки ден в определен час. Нужно е малко търпение. Знам, че е лесно да се каже, но е трудно да се изпълни, но  - говоря от личен опит - на мен доста ми помогна.

~ Ако утре няма да ни има ~

Ако утре няма да ни има,
щяхме ли да бъдем лоши?
Ако утре няма да ни има,
ще загърбим ли разкоша?
Ако утре няма да ни има,
щяхме ли войни да водим?
Ако утре няма да ни има,
с брони щяхме ли да ходим?
Ако утре няма да ни има,
ще крещим ли на децата?
Ако утре няма да ни има,
ще рушим ли красотата?
Ако утре няма да ни има,
ще клечим ли за отплата?
Ако утре няма да ни има,
ще ценим ли свободата?
Ако утре няма да ни има,
ще си шитнем ли мечтите?
Ако утре няма да ни има,
време щяхме ли да губим?
Ако утре няма да ни има,
ще кълнем или ще любим?
Ако утре няма да ни има,
не ще врят въпроси вътре?

Ако днес не отговорим,
няма да ни има утре!

"Глад за истински неща" - Мадлен Алгафари
Това е, което ме зарежда положително. Ще се радвам и на вас да подейства така! 

МАРИ77 Божеее Мари,все едно себе си четох. Аз съм същата бе. Скачам,разтрепервам се,мисля за най-лошото. Преживявам чуждите тревоги и вълнения като свои. Уффф.

Аз на хипноза не бих се подложила. Ако имаше файда,да се бяхме оправили всички до един. Иначе няма страшно,но знам,че ако не вярваш в нея и се страхуваш ,няма да подейства.


В началото на моите мъки успявах много добре да се отпускам с медитация,сега и това вече не мога. Изобщо не мога да се отпусна.

А днес ми е нестабилно,плаче ми се,само ми се плаче

belladonna, прочети статията от линка, който enyo постна Там много добре е описано защо АД не действат бързо, като хапче за сваляне на температура или хапче против главоболие.. И трябва също много да се внимава със спирането.
МАРИ77, странно, но на мен пък това стихотворение не ми подейства ок. Фразата" Ако утре няма да ни има" ми се набива в главата по неприятен начин, предвид че страховете ми са точно свързани с " ако утре ми стане нещо и умра..?" Иначе да, идеята е за това, да се живее на мига и да сме благодарни и да виждаме красотата във всеки един момент...
По-рано бях споменала, че чета една невероятна книга- препоръчвам я с 2 ръце! Изключително силна и красива автобиографична история, за борбата със зависимостта към алкохол и наркотици и борбата със себе си, отчаянието и желанието да сложиш край на живота си!Преживях всичко заедно с героя и осмислих много неща.Само че я четох на английски, дори не знам дали я има издадена на български- казва се A million little pieces от James Frey.., което вероятно би се превело-Милион малки парчета. Невероятна книга! Обожавам, когато нещо ми въздейства толкова силно!
На мен ми предстои едно голямо предизвикателство съвсем скоро- пътуване в чужбина, в голям град, който винаги съм искала да посетя и " страшното" е, че първите няколко дни ще съм абсолютно сама, само ще преспивам в една позната, но през деня, ще се наложи да опозная и разгледам града сама..Та, тъй като това се е голям стрес, а и самото пътуване със самолет също малко ме стресира, смятам превантивно да почна от сега малко с Ривотрила, за да няма ексцесии и да се чувствам стабилна. Хич не ми се иска да си проваля това пътуване.Естествено, моите"ако" веднага са на линия- " ами ако истина и се разболея и съм на легло цяла седмица, ами ако припадна в метрото там, ами ако се изгубя или някакви съмнителни хора ме нападнат и ограбят, ами ако..." ..обаче в този момент се включва другият глас-" ами ще преживееш всички тези неща, ще минат и ще отминат..Ако е писано да се случат, ще се случат! От теб се иска само да минеш през тях така, както би минала, преди да започне ПР- с хладнокръвие! Трябва да ги посрещнеш със спокойствие и смирение.Те биха били само факти от живота, но не част от същността ти.."
И така...да видим, дали това вдъхновение ще ме подкрепи, когато и ако се наложи Засега съм оптимист, че ще се справя..да видим

Аз пък ако имаше как да замина за Рим или Париж,бих го направила на мига. Стягането на багажа,емоцията, въобще смяната на обстановката веднага ми се отразяват положително. Нека да ми стане лошо в Рим или в Париж,много искам да ми стане,та да видим какво толкова.
Това са хубави неща *NOA* и ти ще се справиш чудесно,сигурна съм.

belladonna това е нормална реакция при започване на ад, а деанксита е точно това, нищо че е лек. Ще се натрупа в организма и всеки ден ще ти става по-леко. Казвай си, че ще успееш и спри да ходиш на лекар. Аз се докарах до тиха лудост точно от същото. Казвам ти го като човек минал през коронарография, ямр и каквото се сетиш. Невроложката ми каза, че на какъвто и лекар да отида все ще ми намери нещо дребно, което аз преекспонирам до смъртоносен проблем. Сега съм си забранила медицински форуми и книги от рода на - да се самодиагностицираме. Направо съм половин лекар вече   Стискам ти палци от цялото си сърце, защото знам какво е да умираш всеки ден.
НОА с нагласата, с която тръгваш вярвам че ще успееш. Явно ключа е сами да си повярваме и да погледнем с други очи на света около нас.

Търся книгата ,обаче на български я няма 

Ах, колко жалко!! ..наистина си струва..


Да!! Много добро заканване!  Хайде да видим

belladonna86, аз от 6 месеца пия деанксит и мога да кажа, че съм доволна. Преди това никога не съм пила антидепресанти, единствено разни билкови комбинации. Никога не съм била привърженик на хапчетата и винаги съм си казвала,че ще се справям сама, е справях се 5 години някаккси на приливи и отливи, но пролета си казах край стига с тези филми  и ходения по изследвания и личния ми предложи да започна деанксита. Честно казано не чаках много за ефекта, доволна съм от него , защото пътувам по спокойна, живея по спокойна. За тези 6 месеца от както го пия, моментите когато не съм се чувствала добре се броят на пръсти. Днес ми е един такъв ден и ми е малко страховито, защото скоро не съм имала такива приживявания, но се опитвам да се владея. Нещото което забелязах откакто започнах деанксита , е че ако пропусна 1-2 дни да го пия  веднага усещам разликата   А и преди няколко дни казаха че е имало земетресение и в този ден бях ей така нещо не както трябва. Мисля, че тези неща влияят на нас.

Всички природни катаклизми ни влияят много. Сякаш ги предусещаме,само където не можем да кажем какво точно ще се случи,но усещането е ,че е нещо лошо.
Пълнолуние,магнитни бури,заметресения,даже и съвсем минимални промени във времето аз усещам зверски силно. Боужееее,КАКВО сме ние всъщност!!!!


Някъде бях чела,че дори и най-великият мъчител в далечното минало,не би могъл да измисли по -голямо мъчение от ПР и ПА.....а друг беше казал,че при ПА преживяваме собствената си смърт.....е сега ако не стана безсмъртна ,не знам кога ще е  ....