Понеже имаме нужда от една положителна тема,та реших да запитам-кой е най-милия и хубав спомен ви спомен от детството?Или най-яркия?Сетих се за темата покрай Коледната такава-спомням си празаника като дете-вълнението какъв ще бъде подаръка,истинската елха украсена с подръчни материали и идването на Коледарите.
Виж целия пост
Любим детски спомен
- Публикувана: 17 ноем. 2013, 12:48 ч.
- Последно мнение: 22 ноем. 2013, 00:47 ч.
# 1
17 ноем. 2013, 13:42 ч.
Късна есен. Аз съм в 1-ви или 2-ри клас. В един магазин за играчки са пуснали за първи път кукли Барби. От ония първите със бухнали къдрави коси в стил 80-те. Аз гледам като омагьосана и мама влиза да попита за цената. Оказва се , че е останала само една кукла, която е със счупен крак. Аз плача. Много. За първи път от цялото си детско сърце си пожелах да имам тази кукла. Мама ми я купи, а аз бях най-щастливото дете 
До днес си спомням, е беше с жълт пуловер-тип туника и зелен плетен клин. В онези времена нямаше такива дрехи и тайно си мечтаех, когато порасна да си ушия същите. Нямах си и на идея, че хората в по-цивилизованите страни са се обличали модерно и интересно. 
Виж целия пост
До днес си спомням, е беше с жълт пуловер-тип туника и зелен плетен клин. В онези времена нямаше такива дрехи и тайно си мечтаех, когато порасна да си ушия същите. Нямах си и на идея, че хората в по-цивилизованите страни са се обличали модерно и интересно.
# 2
17 ноем. 2013, 13:43 ч.
Зима е!Сняг скрипти под забързаните ми детски крачета,които бързат към една къщурка гушната във полите на балкана.Комина и пуши,отдалеч ми напомня на картичките които татко ми изпраща за Коледа.Връхлитам вътре цялата снежна,нетърпелива ... баба грабва метлата да измете снегът, а дядо ме поглежда със смях във очите(милите ми ,сега са на едно по добро място)...
Чувам дървата във печката как пукат,усещам топлина и уют.А миризмата на питката на баба...божеее, никога от тогава не съм вкусвала по прекрасно нещо за Коледа.
Виж целия пост
Чувам дървата във печката как пукат,усещам топлина и уют.А миризмата на питката на баба...божеее, никога от тогава не съм вкусвала по прекрасно нещо за Коледа.
# 3
17 ноем. 2013, 14:13 ч.
Великден е, баба меси и пече козунаци. Цялата кухня, не, цялата къща ухае. После ми отвлича вниманието и тайничко ги крие в килера да оцелеят бадемчетата по тях поне докато ги разрежем на празника. Неуспешно, разбира се и козунаците винаги бяха с изядени бадеми отгоре.
Новогодишните празници са, баба точи кори за баклава, мама меси тесто и прави курабийки със сладко. Аз помагам, повече преча, отколкото да помагам, ама .... мома съм, искам да се науча да правя и аз нещата дето ги правят мама и баба. Къщата носи един своеобразен уют и ухание на прясно изпечени курабийки. Мама прави руска салата, а аз само дебна да стане готова, за да си хапна преди да я нареди в купите за сервиране. Баклавата също не оцеляваше цяла целеничка, колкото и да ме убеждаваха, че трябва да отлежи и е за празника.
Никога няма да ям такива козунаци, баклава и курабийки. Може да направя или намеря и по хубави, но никога, никога такива каквито съм опитвала в детството си. И двете( и мама и баба вече ги няма), останаха ми само спомените - мили и безценни, най съкровени.
Виж целия пост
Новогодишните празници са, баба точи кори за баклава, мама меси тесто и прави курабийки със сладко. Аз помагам, повече преча, отколкото да помагам, ама .... мома съм, искам да се науча да правя и аз нещата дето ги правят мама и баба. Къщата носи един своеобразен уют и ухание на прясно изпечени курабийки. Мама прави руска салата, а аз само дебна да стане готова, за да си хапна преди да я нареди в купите за сервиране. Баклавата също не оцеляваше цяла целеничка, колкото и да ме убеждаваха, че трябва да отлежи и е за празника.
Никога няма да ям такива козунаци, баклава и курабийки. Може да направя или намеря и по хубави, но никога, никога такива каквито съм опитвала в детството си. И двете( и мама и баба вече ги няма), останаха ми само спомените - мили и безценни, най съкровени.
# 4
17 ноем. 2013, 14:52 ч.
Не си спомням колко малки сме били със сестра ми, любимо филмче ни беше "Инч Хай часттен детектив", но го даваха късно по време на "Панорама", а по това време ние вече бяхме в леглата. Една вечер го проспахме, не знам колко унили сме изглеждали на другия ден,все пак рядко даваха анимации по телевизията.
След този пропуснат епизод, всеки път когато го даваха мама и татко ни събуждаха внимателно, увиваха ни в одеалото с което спим, сядахме в скутовете им и всички заедно на дивана гледахме за "Инч Хай частен детектив".
Виж целия пост
След този пропуснат епизод, всеки път когато го даваха мама и татко ни събуждаха внимателно, увиваха ни в одеалото с което спим, сядахме в скутовете им и всички заедно на дивана гледахме за "Инч Хай частен детектив".
# 5
17 ноем. 2013, 14:56 ч.
И моят най-ярък спомен е свързан със зимата, една голяма зима в Силистра. Багери са минали и са проправили път между блоковете и са изместили огромно количество струпан сняг в между блоковото пространство. А ние, дечурлигата, дълбаем тунели и си правим под снега къщи. Прибирахме се по домовете си само, за да се преоблечем и да се постоплим и пак хуквахме да копаем. Невероятни зими имаше в Силистра!
На село, яхнала колело Бал канче, закачила едно радио на батерии, слушам White dove и пея с цяло гърло, спускайки се по един кошмарен баир.Свобода, пълна свобода!
Всичките ни Коледи на село, когато баба или леля се преобличаха като дядо Коледа.Знаехме, че не е истински, знаехме кой се крие зад костюма, но пак трепетно очаквахме първо да похлопа по прозореца и после да влезе с тежки стъпки по дървения под. Последната година, когато дядо Коледа ни посети, си беше забравил брадата на верандата. Което пак не развали магията.
Виж целия пост
На село, яхнала колело Бал канче, закачила едно радио на батерии, слушам White dove и пея с цяло гърло, спускайки се по един кошмарен баир.Свобода, пълна свобода!
Всичките ни Коледи на село, когато баба или леля се преобличаха като дядо Коледа.Знаехме, че не е истински, знаехме кой се крие зад костюма, но пак трепетно очаквахме първо да похлопа по прозореца и после да влезе с тежки стъпки по дървения под. Последната година, когато дядо Коледа ни посети, си беше забравил брадата на верандата. Което пак не развали магията.
# 6
17 ноем. 2013, 15:06 ч.
На село, по цял ден на вън. И се чудех децата, които по принцип живеят в къщи кога си пишат домашните. За мен наличието на двор се свързваше с прибиране само за спане. 
Едно ми е такова мило и как играя с едни лилави пантофки пред входа.
Виж целия пост
Едно ми е такова мило и как играя с едни лилави пантофки пред входа.
# 7
17 ноем. 2013, 15:14 ч.
Много хубава тема! 
Спомням си - баба ми ме вика от терасата за следобедното детско кафе (ръж и леблебия), всеки път с удоволствие прекъсвах игрите си за него. Баба ми се вайка, че пак е прегорила сладкишите за кафето (това си беше всеки път) , дядо ми с риск да си счупи малкото останали зъби обаче стоически яде от тях, като я успокоява, че нищо им няма и ,че по-вкусни бисквитки не е ял. Пием кафе, те се шегуват и непрекъснато ме разсмиват, на дядо ми очите греят, гледа ме така усмихнато и топло, гали ме по косата по неговия смъкващо скалпа начин. И е толкова хубаво! Миризмата на любимите ми хора,на кафе и изгорели сладки - най-хубавата миризма на света! Ако любовта имаше ухание, сигурно щеше да е такова.
Виж целия пост
Спомням си - баба ми ме вика от терасата за следобедното детско кафе (ръж и леблебия), всеки път с удоволствие прекъсвах игрите си за него. Баба ми се вайка, че пак е прегорила сладкишите за кафето (това си беше всеки път) , дядо ми с риск да си счупи малкото останали зъби обаче стоически яде от тях, като я успокоява, че нищо им няма и ,че по-вкусни бисквитки не е ял. Пием кафе, те се шегуват и непрекъснато ме разсмиват, на дядо ми очите греят, гледа ме така усмихнато и топло, гали ме по косата по неговия смъкващо скалпа начин. И е толкова хубаво! Миризмата на любимите ми хора,на кафе и изгорели сладки - най-хубавата миризма на света! Ако любовта имаше ухание, сигурно щеше да е такова.
# 8
17 ноем. 2013, 15:34 ч.
Имах най-хубавото детство на света.
Майка ми я нямаше за две седмици. Ние страдахме. Спахме на нейното легло. Една сутрин в просъница ми се струва, че майка ми спи до мен и но ме беше страх да се зарадвам, защото процесът на събуждане е дълъг и не винаги си сигурен дали сънуваш или си буден. Но колкото повече се събуждах толкова повече сетивата ми потвърждаваха, че майка ми наистина се е върнала и легнала до нас --момент на невероятно щастие:)
Баба ми ме караше да събирам трохите от масата след всяко ядене и да ги оставаме на перваза за пиленцата
Виж целия пост
Майка ми я нямаше за две седмици. Ние страдахме. Спахме на нейното легло. Една сутрин в просъница ми се струва, че майка ми спи до мен и но ме беше страх да се зарадвам, защото процесът на събуждане е дълъг и не винаги си сигурен дали сънуваш или си буден. Но колкото повече се събуждах толкова повече сетивата ми потвърждаваха, че майка ми наистина се е върнала и легнала до нас --момент на невероятно щастие:)
Баба ми ме караше да събирам трохите от масата след всяко ядене и да ги оставаме на перваза за пиленцата
# 9
17 ноем. 2013, 15:40 ч.
Спомням си, че със сестра ми когато бяхме малки, ходехме в една сладкарница.Там работеше една братовчедка на баща ми. Тази наша леля много ни обичаше и винаги ни пускаше да минаваме зад щанда. Цялата сладкарница си спомням как ухаеше- на сладко, на масло и истинска сметана с която тогава, през 80-те се правеха тортите.А сладоледа беше в големи метални съдове- от него ни слагаха в кръгли метални чашки, аромата беше невероятен.Винаги си спомням с усмивка тези „сладки„ спомени........ 
Виж целия пост
# 10
17 ноем. 2013, 16:01 ч.
Ей това почти 1:1 (единствената разлика е, че прабаба ми беше на мястото на майка ми)
Друг много мил спомен са сутрините в къщата на баба, и аромата на билковия чай, който се носи от чайника. Никога няма да забравя уханието на липа, мащерка, лайка и кантарион, звънтенето на лъжичката в чашата докато бъркам и неповторимия вкус на бабиния чай...
Виж целия пост
Великден е, баба меси и пече козунаци. Цялата кухня, не, цялата къща ухае. После ми отвлича вниманието и тайничко ги крие в килера да оцелеят бадемчетата по тях поне докато ги разрежем на празника. Неуспешно, разбира се и козунаците винаги бяха с изядени бадеми отгоре.
Новогодишните празници са, баба точи кори за баклава, мама меси тесто и прави курабийки със сладко. Аз помагам, повече преча, отколкото да помагам, ама .... мома съм, искам да се науча да правя и аз нещата дето ги правят мама и баба. Къщата носи един своеобразен уют и ухание на прясно изпечени курабийки. Мама прави руска салата, а аз само дебна да стане готова, за да си хапна преди да я нареди в купите за сервиране. Баклавата също не оцеляваше цяла целеничка, колкото и да ме убеждаваха, че трябва да отлежи и е за празника.
Никога няма да ям такива козунаци, баклава и курабийки. Може да направя или намеря и по хубави, но никога, никога такива каквито съм опитвала в детството си. И двете( и мама и баба вече ги няма), останаха ми само спомените - мили и безценни, най съкровени.
Новогодишните празници са, баба точи кори за баклава, мама меси тесто и прави курабийки със сладко. Аз помагам, повече преча, отколкото да помагам, ама .... мома съм, искам да се науча да правя и аз нещата дето ги правят мама и баба. Къщата носи един своеобразен уют и ухание на прясно изпечени курабийки. Мама прави руска салата, а аз само дебна да стане готова, за да си хапна преди да я нареди в купите за сервиране. Баклавата също не оцеляваше цяла целеничка, колкото и да ме убеждаваха, че трябва да отлежи и е за празника.
Никога няма да ям такива козунаци, баклава и курабийки. Може да направя или намеря и по хубави, но никога, никога такива каквито съм опитвала в детството си. И двете( и мама и баба вече ги няма), останаха ми само спомените - мили и безценни, най съкровени.
Ей това почти 1:1 (единствената разлика е, че прабаба ми беше на мястото на майка ми)
Друг много мил спомен са сутрините в къщата на баба, и аромата на билковия чай, който се носи от чайника. Никога няма да забравя уханието на липа, мащерка, лайка и кантарион, звънтенето на лъжичката в чашата докато бъркам и неповторимия вкус на бабиния чай...
# 12
17 ноем. 2013, 16:16 ч.
Друг мил спомен ми е, когато мама или татко ми четяха книжки, имах една любима на морска тематика, но предпочитах мама да ми я чете, защото татко има плътен и дебел глас и някак не ми се връзваше историята с неговия глас, а мама звучеше нежно и приспивно. И макар и големичка много обичах мама да ми пее приспивна песничка - "Тих ветрец е веч повял, ясен месечко изгрял, а звездици от небе, тебе шепнат спи дете...."
А с какво нетърпение чаках татко да си дойде от работа и да ми донесе сушени смокини, имаше бригада виетнамци и те му даваха все някакви "корекомски" неща да ме радва....Умирах от кеф, мама ми чете, аз си похапвам смокини....блаженство....
А, един път си спомням, че нашите имаха някаква мимолетна брачна криза и татко, за да ме подкупи да омилостивя майка ми донесе ... чесън, защото много обичах ....
Виж целия пост
А с какво нетърпение чаках татко да си дойде от работа и да ми донесе сушени смокини, имаше бригада виетнамци и те му даваха все някакви "корекомски" неща да ме радва....Умирах от кеф, мама ми чете, аз си похапвам смокини....блаженство....
А, един път си спомням, че нашите имаха някаква мимолетна брачна криза и татко, за да ме подкупи да омилостивя майка ми донесе ... чесън, защото много обичах ....
# 13
17 ноем. 2013, 16:24 ч.
Имам много любими детски спомени, ще разкажа един смешен. Аз съм малка, нямам още 3 годинки. На вид съм направо миниатюрна, почти колкото една детска кукла. Всичко наоколо е много голямо, всички са голеееми, големи. Страхуват се да не ми стане нещо и ме пазят. Това, че съм прекалено малка не убягва даже на домашните животни. Петелът ме гони, а домашният котарак ме гледа с пренебрежение. Един ден вали дъжд, аз седя на дивана в лятната кухня и ям сиренце. Влиза котакът, гледа ме с присвити очи. После скача на стола, на който съм си подпряла крачето, посяга и грабва сиренцето от ръката ми. Аз писвам и хуквам навън в дъжда към баба, която е в другата част на къщата. Тя погва наглия котаран и хвърля по него каквото докопа. Това ме успокоява, има кой да ме пази
Виж целия пост
# 14
17 ноем. 2013, 16:45 ч.
Нали
Топло,уютно...със привкус на малко сол, от леката тъга. И силен,омайващ аромат на любов и детски спомени.
п.с.Влезе ми нещо във окото
Виж целия пост
Много хубаво ми става като ви чета
Нали
Топло,уютно...със привкус на малко сол, от леката тъга. И силен,омайващ аромат на любов и детски спомени.п.с.Влезе ми нещо във окото
Препоръчани теми