Любим детски спомен

Когато бяхме малки, доведения брат на баба подари на сестра ми подобна кукла.Беше облечена като Снежанка, със синя коса и на косата имаше едно странно нещо, като на руските княгини едно време.
Като казах кукла...бях много малка, 3 годишна може би, но помня. Прадядо проби ушите на една моя кукла(беше като бебе в реален размер) и и сложи обички от конец, със закачено копче на него.Като треперушки бяха. Той почина, 91-ва, когато бях на 4-ри. Имам спомен как той е хванал един палячо и го кара да танцува и ни пее, а със сестра ми(тя е 2 години по-малка от мен) танцуваме покрай  палячото. 
Докато той беше жив, въпреки че съм била много малка, помня как сядахме около синията цялото семейство и се провирах през лактите му да ми даде парче хляб. Правеше ми мечка-меката среда на питката се пълни със сирене и се "омачква".
Имахме и лимон в една огромна бъчва, а над него, под стряхата имаше голямо гнездо с лястовички.И другият ми дядо(синът на тези ми прабаба и прадядо) ме вдигаше да ги видя в гнездото.

На село при баба и дядо - с това свързвам най-милите си детски спомени. Заминаваx веднага след края на учебната година и се връщаx за 15 септември. В нашето село в понеделник има пазар и до ден днешен. Всеки понеделник с баба бяxме там и ми купуваше всевъзможни тоалети Един от най-милите ми спомени е, че си правиxме пикник в гората - аз, сестра ми, баба и дядо.. Баба цяла вечер подгoтвяше xраната - печено пиле, баница, всевъзможни вкусотии.. А на другия ден се качваxме в каруцата и на пикник.. Беше вълшебно!
Винаги за Коледа и Нова година си бяxме там.. Има ужасно много сняг и със сестра ми се спускаме по баира с шейна, а татко ни прави снимки Заедно укравяваxме елxaта, а после баба и кака играят на коран с бобчета и царевички, вместо пионки , а аз ги наблюдавам.. Винаги се събираxме всички - баба и дядо, прадядо, нашето семейство и лелини с братовчедите ми.. беше уютно и топло, и приказно.. И до ден днешен за мен върxа на кулинарията си остава дърпаната баница на баба и мириса и винаги ме връща в спомените ми.. стига ми само да затворя очи и го усещам.
Интересното е, че традицията всяка година на Коледа да сме си на село продължава.. баба, дядо и прадядо също са там (дано са още мнооого години), има винаги дърпана баница, но магията вече я няма.. И ми е ужасно тъжно..   

Страхотно е да имаш баба и дядо, а Julie и прадядо. В нашата рода винаги са се женили на голяма възраст, но въпреки това си имам две баби все още. Дай Боже да са живи и здрави. 
Но най-много съм научила от дядо ми. Той беше човек, който живееше винаги в днешния и утрешния ден и никога в миналото. Беше отворен към всичко ново и съвременно.

Летата прекарани при баба ми в Тетевенският балкан с горещите дни и ледената вода на река Вит.  Вечерите в една уличка до близо баба ми и голямата компания дечурлига, играещи на всички игри от нашето детство. Прибирах се да изям една голяяма порция пържени картофи със сирене и сладки домати от градината, а после обратно в уличката. Там усетих и първите пеперуди в стомаха Тъмно е и сме еднали на една купчина подредени дървени трупи, момчето ме хвана за ръката и ми се усмихна, а аз от притеснение го ритнах .Да съм била на 11 години някъде.
Към края на лятото, родителите ми идваха и се качвахме на хижа Вежен за 14 дена. Нкога няма да забравя сутрешните мъгли и аромата на планина. До днес когато видя мъгла се връщам там и ми става едно хубаво и спокойно...Колко отдавна беше

Точно същата

Моите най-мили спомени са доста по-различни май, така като чета.
Зима е. Цялото семейство обикаляме по магазините с часове, купуват ни дрехи и на кой каквото му е нужно. Накрая минавахме през един модерен за зората на демокрацията магазин с много неща, които ги нямаше на друго място, скъпи и редки стоки, напазаруваме и оттам, или пък от Халите. Накрая след цялата тази шопинг терапия, се прибираме вкъщи доволни и щастливи и всеки си мери купеното нещо и му се радва.
Майка ми наистина много обича да обикаля по магазините, предала ми го е и на мен, и на всичкото отгоре сега аз, без да се усещам, правя същите неща и с моята дъщеря. Егати консуматорите 
Всички заедно, щастливи... това са ми милите спомени. За съжаление не продължи дълго.
На мен не ми харесваха ваканциите на село, по-скоро исках да се връщам в града, някакси игрите не ми бяха интересни, обичах само да чета и да гледам телевизия. 

Много любим спомен ми е като се сдобих с първото си коте. Бяхме с баба и дядо на някакво гости, ходихме и се връщахме с влак. И в оная къща имаше 6 котета, игриви, плашливи, подскачат насам на там - и аз подире им с изплезен език. Имаше едно рижо, хич не беше плашливо, даваше ми да го хващам и с часове си играехме с едно хартиено топче. Баба ми тогава хич не щеше котки. Обаче на изпроводяк вече реве ми се, как ще си оставя котИТУУУУ!
И си викам: грабвам го, пък да видим как ще ми го изкопчат! Стискам котето, рева, бягам, препъвам се в кокошки, замъглено ми е пред очите. Те викат по мене: Ще изтървем влака, бе! Да го оставиш туй мръсно коте! То не е наше!
- Аз си го намерих, мое е! - котето нито се дърпа нито нищо, висят си му краченцата и само се озърта и клепоца. Кандисаха най-накрая: Айде, холан, взимаме ги, мир да има! Боже, не мога да повярвам! После - мълчание. Беше ме страх да не спрат влака и да го изхвърлят на вън...
Как оцеля това животинче на толкоз стискане, не знам. Ама стана разкошен котарак, страшен ловец, никакви бели не правеше, всичко разбираше като му говорим.

Идентично с Ерин, но в Троянския Балкан и река Осъм, а не Вит 

Боже, колко ми липсва детството.... Чушката пълнена със сирене, ръбче и народна топка докато стане тъмно, шейните и найлоните през зимата и не на последно място яйцата на очи върху хартия, сложена на печката на дърва.... Ух, лелееее

Чудесна тема! Моля ви разказвайте още...
И аз имах чудно детство на село при баба и дядо, но не мога да разказвам така сладко....

Не обичах да ходя на село като малка, но пък спомените ми от там са много приятни.
Обичах печената тиква на пещ на моята пра баба и дърпаната и баница.
С мама се опитвахме да правим дърпана баница многократно, но не е като на баба.

Обичах да ходя на гости на баба.
Правеше ни филии с домашен шипков мармалад.
Играехме със сестра ми и братовчедка ми и комшийските деца до 12 вечер навън.
На баба чаршафите миришеха някак си много хубаво.
Тя се държеше с нас много строго, но и до днес си я обичам много и обожавам да ходя там.
Дъщеря ми също много обича да ходи.


Спомням си как като бях на 11, на Нова година ми подариха дънки.
Бях на върха на щастието си. До тогава ходех с вълнени панталони, които ужасно ми боцкаха.

Миризма на дим. Дали ще е само огън, дали ще е печен пипер или запържен лук. В действителност мразя тези миризми и най- вече да се вмирисвам на тях, но са ми най- силния спомен. Забелязала съм, че миризмите много ярко ми се отпечатват в съзнанието, най- бързо ми носят настроения, връщат ме на места, напомнят ми за хора.

Като дете не бях чувала за Коледа, така че ми е невъзможно да имам такива спомени. Още не обичам Коледа, за мен е натрапена, защото ми беше натресена в късния пубертет.

Аз имах една баба Гаца.Тя е майка, на майката на моята майка  Баш майчина линия. Тя тя живееше в съседното градче на моето село.Там рядко ходехме, но като отидехме влизах като в къщата на някоя магьосница.Имаше интересни шкафове, кръгли прозорци, тайни стълби. Сега тази къща е на майка ми, но тя я ремонтира и загуби малко от очарованието си.Махна кръглите прозорци и терасата и сега не е същото.
Та често се бъзикахме по телефона с баба Гаца.Звъняхме и от село и и пускахме на слушалката радио точката. Мисля, че много добре знаеше кой звъни    До нашата къща живееха дядо Петър и баба Пенка.Той беше месар и имаше само показалец на едната ръка, а на другата палец.Много ми беше интересно да го гледам, а той се справяше идеално с косене, впрягане, колене, разфасоване. Баба Пенка беше клюкарка, имаха прозорец на мазето, който гледаше в нашия двор.Та тя там седеше и гледаше какво правим, аз обичах да се спотайвам и да я стряскам, както се е лепнала на стъклото.
Племенницата на прабаба пък беше (и е)баба Генка, тя има много интересна къща, с много коридори и стаи.Във всяка стая имаше кукла сложена ня леглото или на някой шкаф.
Прабаба си отиде миналата година, на 93 години. Всички бяхме съкрушени, баба Генка поиска да говори на погребението. Такива глупости изговори, че ние волю не волю се усмихнахме.За ТКЗС-тата, партията...как прабаба по цяла нощ бродела из ТКЗС-то и живеела за партията, за благото на другарите.  Дядо(синът на прабаба, отиде си 2 месеца след нея) каза, че ще хване баба ми Генка и ще я метна в гроба, да се свърши. Тя 15 минути говореше, накрая вече не издържа попа и и каза, че прабаба вече я чакат, тя я запирала.
Малко черен хумор, но цял живот се бъзикахме за евентуалната смърт и погребение на баба, накрая явно пак не се сдържахме.
А повод за бъзиците беше, приготвянето и за погребението в най-малките подробности.Още от погребението на прадядо си беше направила паметник, снимка, жалейките беше набола с кърфици, новите дрехи ги слагаше да я обличаме на погребението. И се повтаряше"Аз като умра, да не каните еди коя си, не ща мунофъци на погребението си".

Сега се сетих и за моментите, когато с брат ми намерехме уж добре скритите подаръци за Коледа. Задължително имаше и по една торбичка с лакомства, които тогава бяха скъпи и не бяха така масови, това пак в зората на демокрацията- Баунти, Марс, Сникърс, шоколадови яйца, тоблерони, шоколадов Дядо Коледа, едни пъзели с шоколад. Направо как сме устисквали да ги върнем по местата-не знам. В предучилищната градина на мода бяха куклите Барби и аз много исках такава кукла. Колко бях разочарована само и как плаках, когато Дядо Коледа ми подари една голяяяма кутия, дори не я отворих, знаех, че не е Барби и нищо друго не ме интересуваше.
Обаче каква изненада- отварям- някаква игра и вътре тикната и кутийката на Барби, беше певица с китара и микрофон, ламян клин и блуза с един ръкав, дрехи, които до тогава кой ти беше виждал.
Бях най-щастливото дете на света.
Друг спомен са ми съботните сутрини, когато даваха едно предаване "Добро утро", водеше го Александър Авджиев, там даваха анимационни филмчета - Пикси, Дикси и Мистър Джинкс, Том и Джери и разни други, тогава бяха рядкост по 2-та канала анимационните филми.
Или пък Алф, Д-р Куин Лечителката- всички притаили дъх, стоят и гледат като омагьосани, кой ти е виждал такива къщи Хамерикански, тук каквото има у вас-това има и у комшиите, постсоц.

alina_si... уникална снимка!!!!
Искам и аз баба да е до мен... :/

И аз така.


Благодаря.
Баба е уникален човек!