Любим детски спомен

Публикувана: 17 ноем. 2013, 12:48 ч.
Последно мнение: 22 ноем. 2013, 00:47 ч.

6 894
69

!!! - Редовен потребител

# 45 18 ноем. 2013, 17:01 ч.

много мила картинка са баба и внуче на снимката
малката е чаровница , а
Erienne винаги успява да ме усмихне ,така сладкодумно ги реди ...

Виж целия пост

cveti90

# 46 18 ноем. 2013, 17:12 ч.

Цитат на: Omnia Vincit Amor в пн, 18 ное 2013, 16:44

Сега се сетих и за моментите, когато с брат ми намерехме уж добре скритите подаръци за Коледа.

Аз така разбрах, че Дядо Коледа не съществува Grinning

Бях си голяма любопитка и винаги ровех по шкафовете за нещо интересно, с което да си играя. В раклата на кревата намерих ролерите, които бях поръчала на Дядо Коледа. Мълчах си до Коледа и тогава казах на мама, че съм ги намерила още преди няколко дни... Simple Smile

Опитаха се да замажат положението ама не стана Grinning

Виж целия пост

Spate

Ентусиаст

# 47 18 ноем. 2013, 19:51 ч.

Никога няма да забравя мириса на бабината къща на село, с печката на дърва, липовия чай и вечерите на село с бумкащата печка от зимната ми ваканция!
А лятото, с топлите селски вечери...игрите до тъмно, вечерята от зеленчуци от градината, пълният двор с животни и скъпите ми баба и дядо, които вече ги няма!
Искам да се върне това време, търся го..., но не го намирам никъде. Имам слабост и влечение към българските села, но вече не е същото.
Странното е, че тогава ми беше тъжно, че не съм с младите ми родители, които бяха в София, а ме оставяха ваканциите на село при баба и дядо.
Не съм оценявала какво имам, а сега горестно искам моите деца да имат такива вълшебни ваканции.
Няма как да се случи...много са ми сладки спомените от моето детство на село...

Виж целия пост

*Тони*

Потребител

# 48 18 ноем. 2013, 20:31 ч.

Цитат на: Spate в пн, 18 ное 2013, 19:51

Моите не бяха на село , но това важи и за мен! Все едно аз съм го написала.Много ми липсват баба и дядо!

Виж целия пост

la vie est belle

# 49 18 ноем. 2013, 20:56 ч.

Моите баби и дядовци са от града, в който и ние живеем (всъщност само едната баба ни остана).
Обичах да ходя при тази, която е жива, докато бях по-малка и не разбирах дразгите между поколенията, както и великото съседско клюкарене и сърдене. Толкова много игри са ни проваляли заради тях, но пък, когато нещата влизаха в релси, игрите бяха супер. И правене на зимнина и ядене, ядене, чай, Коледни подаръци, четене на книжки, плетене. Помня, че там научих стрелките на часовника, пиех детското кафе, ох, стига с тази носталгия Cry

..... После ми дойде в повече всичкото лошо, а и майка ми не искаше да ходим там Sad

Другите ми баба и дядо бяха много добри, но не помня много от тях.
Май най-добре си ми беше у дома, събирахме се и играехме на стражари и апаши, на ластик, абе, всички готини игри от детството.
А в детската градина имаше една "леля Елена". Много ми беше хубаво да отговарям за яденето, всеки път като влизахме в кухнята имахме изрязана среда от филия с шарена сол.

Виж целия пост

Anisia

Ентусиаст

# 50 18 ноем. 2013, 21:40 ч.

Много хубава тема bouquet

Обичах да ходя при баба и дядо.Нямах търпение да дойде времето за правене на лютеница-обожавах филийки хляб с топла лютеница.Помня,че срещу къщата на баба ми имаше една бабичка,която мислехме за вещица и редовно шпионирахме.Съответно тя редовно ни гонеше с коприва Laughing

Пазя прекрасни спомени-игрите на стражари и апаши,на подаръци Mr. Green

,на народна топка.
Липсва ми това време.

Виж целия пост

Bqla Ptica

# 51 18 ноем. 2013, 22:03 ч.

Малко селце във Тревненския балкан, гости на баба и дядо.Лятна вечер.Звездите са толкова близо и толкова много,мирише на прясно окосена трева.Събрали сме се една тумба деца някой от които виждам за първи път.Всяка къща свети,чува се смях...Едно магаре така оглушително реве...Толкова е весело,решаваме да ловим светулки и да си ги лепим по челата...плюем по пръстите мажем по ония ти ми чела и ...горките светулки.После като се прибирахме и си гасяхме светлините,като да угасиш лампата...баба все се караше че пак съм се изцапала чак по челото съм имала Laughing

Сега като видя светулка се сещам за тогава Heart Eyes

Виж целия пост

Šunšhine

Потребител

# 52 19 ноем. 2013, 10:10 ч.

Темата е страхотна...връща ме години назад и ми става и мило и тъжно!
Моите баби и дядовци живеят в нашият град,но имах 2 прабаби на село. Лятото ходехме там цялата рода ...вуйни,лели,чичовци - всички ... Там нямаше магазин и още помня как пълнехме големите чанти преди да тръгнем,за нас децата лакомството бяха обикновени вафли...толкова сладко ни беше. Миризмата сутрин на домашни колачета и домашно сладко от дюли ... Помня как ни връзваха люлка на някой клон и стигахме до бой кой да се люля пръв ... Уникално беше! Сега се пръснахме вече,всеки си хвана пътя,едни учат в други градове,други са в чужбина,трети сме с деца .... но онези лета няма да забравя никога! : )

Виж целия пост

Iris04

Ветеран

# 53 19 ноем. 2013, 11:12 ч.

Стоя на върха на стълбите в централното фоайе на Двореца на пионерите /Семинарията/ - най-любимото ми място в целия свят.
Стълбището е постлано с червен килим, а аз съм принцеса, слизам бавно, бавно, и плъзгам ръка по мраморното перило. Целият дворец е празен, и само мой, заедно с парка и мога да си играя из него колкото си искам – от мазето до тавана, зад кулисите на театралната зала, в парка. (Майка ми работеше там, та затова.) На около шест години съм.

http://bg-patriarshia.bg/img%5Cftp%5Clarge%5CSDseminaria.JPG

И един малко по ранен. Отиваме на полето, аз съм на около четири години, с бяла забрадка от тензух, държа кошничка, а в кошничката зайче-играчка. Около нас е само равно поле от хоризонт до хоризонт, захлупено с ясно небе с овчи облаци. При баба ми съм за лятото, в белослатинско село. От една локва, покрита с гладка, мазна тиня, се вдига огромен син облак пеперуди и виждам, че крилцата им отвън са сиви, а отвътре с прекрасен, топазен цвят.

Виж целия пост

Дези.

Потребител

# 54 19 ноем. 2013, 11:23 ч.

Моята баба живя на село много малко(поне в моя живот), напусна дядо, когато бях някъде 6 годишна.Но преди това работеше в читалището на село.А то е огромно-голяма сграда с много крила, отпред мемориални плочи, площад. Вътре има кино, зали за конференции, семинари, зала за музика и разбира се залите с книгите. Киснех там непрекъснато, "свирех" на пианото, на китарата. В една зала имаше много дълга маса с подредени столове покрай нея.Начело имаше един по-голям, тапициран в червено стом.Нареждах куклите по столовете и играех на учителка, докато мина по всички столове да помагам на куклите, и то мине 1 час. Заставах в киното(то всъщност си беше зала и за концерти) и започвах да грача от сцената, покланях се Laughing

Играех балет, изнасях представления с куклите. Любима книга ми беше една дебела енциклопедия за съзвездията.Опитвах се да ги науча и да ги познавам в небето.

Виж целия пост

Шани

# 55 19 ноем. 2013, 12:04 ч.

Цялото ми детство.
Не мога да опиша толкоз години в няколко изречения.
Мога само да спомена, че моите родители бяха до 13.30ч. на работа... И после... имахме време за...
dance

какво ли не... Heart Eyes

Задължително кино в събота от 10ч.
Задължителна сладкарница в неделя с хапване и на принцеси... торти, пасти, скалички и т.н.
Задължително ресторант събота и/или неделя вечер. Та чак се влюбих в тупанджията.
Задължително зимна ваканция от 02.01. на планина... с шейни, преходи, вечерни семейни игри и... малко учене.
Задължително море.
Баща ми ни учеше да управляваме кола на една поляна, в околностите на града.
Мама ми шиеше и помагаше за всичко в клас, както и татко.
Баба и дядо ни глезеха нон-стоп... Бухти, боза, банички... Дядо работеше в Показен магазин... От пиле мляко имахме винаги.
....
....
....
И т.н.....

... жалко, за децата ми.

Виж целия пост

Flip Flop Fantasy

# 56 20 ноем. 2013, 13:11 ч.

Като бях малка, ходехме с баба ми за хляб на фурна. Селските фурни са като затворническите столове, големи чудеса стават там. Един ден, всички се въртят край една кака, дето щеше да се жени, поздравяват я, разпитват я и така. По едно време една се изцепва: Хм, де не го зимаш тоя, тия от домовете все са едни изроди, нищо не излиза от тях! Всички - сконфузени и мълчат, а оня противен бабиер още повече набира скорост и гръмогласно обяснява на жената как щяла да се зачерни, бял ден нямало да види и децата и щели да се нещо „не по реда си“... #Crazy

И никой нищо не и вика, правят се на луди другите!
Баба ми ми тиква хляба, обръща се и вика:
- Че твоите, като са от твоя „образцов дом“, какви станаха? Единия домашен пияндурник, другия бензинджия с дежурен фас!
Фръцва се, помъква ме към вратата, аз гледам от ступор да не изтърва хляба. Баба ми ми се видя като батман, реших, че докато порасна ще е изправила всички неправди по света.

Виж целия пост

Seerose.

Потребител

# 57 20 ноем. 2013, 14:19 ч.

Най-милите ми спомени са с баба - всяка събота и неделя на обяд ходехме в едно мъничко заведение, където ядяхме пържени картофки и цаца, а после - в сладкарницата за по парче торта. Ходехме да купуваме и хляб от фурната до вкъщи - такъв вече няма...
И досега обичам да я гледам как боядисва яйца за Великден.
Прибираше се от работа, а аз тичах на вратата, гушвах я, поглеждах нагоре и питах "Какво ми купи". Знаех си, че ще има я вафла, я шоколадово яйце.
Помня и батко Стефчо от горния етаж. След като изпозатвориха ресторантчето и сладкарницата, той пък ме водеше в събота и неделя в МакДоналд'с.

Виж целия пост

cveti90

# 58 20 ноем. 2013, 19:31 ч.

Като сте тръгнали за баба и дядо да разказвате...

Ние лятото с брат ми и двете братовчедки бяхме постоянно на вилата при баба и дядо. Къпехме се всички заедно в един надуваем басейн от тези малките. Как сме го правили убийте ме не знам. По-интересната част е, че къщата не беше достроена. Можеше да се живее само на първия приземен етаж. На горе имаше още два етажа и таван. А до тавана се качвахме по една дървена стълба и влизахме през тясна дупка. Горе си бяхме опънали голямата стара палатка на дядо и вътре играехме карти, шах, ядохме сладки неща. А бе живеехме си царски. А то беше кочина на този таван... ужас. Сега като се замисля дядо как ни се караше да не се качваме по тази стълба, че ще паднем, ама кой да го слуша. А тя беше от тези дървените стълби "направи си сам". Наскоро си говорихме колко сме били глупави да се катерим и как сега е невъзможно сега да ни накарат да се качим по такава стълба. Grinning

Виж целия пост

Vicky05

# 59 20 ноем. 2013, 19:46 ч.

Цитат на: Шани в вт, 19 ное 2013, 12:04

какво ли не... Heart Eyes

Оооооо страхотно детство !

Аз бях голям темерут като дете.. Един от любимите ми спомени е как майка ме викаше в осем часа за вечеря през балкона, а аз и отговарях мудно и тъжно "Може ли още 20 минутиииииии, моля те, моля те?" Grinning

Също така и много обичах да си взимам от пазарите, я грозденце, я ягодка, я кайсийка за дегустация Grinning

и един път толкова ни харесаха едни черешки с мойта приятелка, че само се въртяхме около една касетка, а нямахме пари да си купиме и лекичко си похапвахме и продавача ни обвини в кражба и ни наби Laughing

, мене ме хвана за ръката, а тя избяга за да каже на родителите ми, че са ме откраднали да ме набият Laughing

А един път бях на село при баба, близо е до Македонската граница и бях решила да направя изненада на майка ми за рождения ден, който е на 2 април и шега на баба ми за 1 април..таааа вечерта към 3-4 часа хванах една ножица и окосих розите на баба ми, метнах 1 кренвирш на кучето и прескочих бая голяма ограда, надхвърляща 2,5 метра Rolling Eyes

иииии избягах от село ...ходих 3 километра до ЖП гарата, изчаках си без повече пакости влака за София и тупур-тупур се явнах на вратата на майка ми с розите, която беше в тотален шок и доста ядосана, въпреки хубавата ми изненадка Rolling Eyes

Виж целия пост

Препоръчани теми

Политиката на България - епизод осем

284 223
13 683

Актуални теми и общи дискусии

Шокиращо масово самоубийство или убийство в Петрохан - какво знаем и какво липсва

1 420 630
43 732

Актуални теми и общи дискусии

Войната в Украйна 3

1 013 346
23 455

Актуални теми и общи дискусии