Толкова ли е важно висшето образование?

Важно е, но трябва да е нещо, което харесваш, а не просто да отчетеш дейност.

За съжаление, Силвърстоун е права на този етап в България е така, една хартийка, която в повечето случаи не е подплатена със знания в дадена област е изключително важна дори за продавачка на дрехи. А баща ти е прав за някои университети, че просто няма смисъл да си губиш ти времето там, а те - средствата. Помисли си какво наистина искаш да правиш! Според мен единствено един занаят би заместил доброто висше образование.
Аз понякога много съжалявам за това, което съм завършила, но като се замисля какво друго бих вършила освен това - е, не се сещам, за това, в крайна сметка мисля, че съм взела правилно решение.
Успех!

разбира се,че не макар че и  аз уча висше

Познаваш ги, ама не лично.

Посочените примери не са коректни.
Създателя на фейсбуг го е създал в университета, тъй че не е напуснал училище след 10 клас. Стив Джобс също. Бийл Гейтс е възпитаник на Харвард. Лари Елисън е напуснал университета във втори курс.
Майкъл Дел е бил също студент като е създал компанията си.
Така че намерете др примери, и не забравяйте от коя общност идват изброените дотук

Точно! Много добре си го казала!
 Стига сте разпространявали митове и легенди  за успелите, по-скоро гениите без диплома. Между другото, гениите и те не се отказват от диплома току-така. Стив Джобс е бил с дислексия, но е нямало да бъде нито първият, нито последният дипломирал се. Той просто не е посещавал курсовете, които е записал, но доста време е прекарвал в университета и е посещавал други курсове. Не забравяйте, че и те са хора, и те си имат своите комплекси, да ги наречем, и те по някакъв свой начин се опитват да компенсират. Колко хора мислите, че ще имат доблестта да се изтъпанят и да кажат "аз сгреших, че не се дипломирах, нищо че направих състояние"? Аз се сещам за Браян Мей, който на стари години се дипломира физика. По тукашните стандарти защо ли му е, тепърва кариера ли ще прави!
В днешно време образованието е критично нужно. И мен ме вбесява това, че е много рехаво влизането и избизането от вузовете, че се подаряват оценки и дипломи, и всичко това заради парите. Но в крайна сместка добиването  на знание е първо ценност за самия студент, и има предостатъчно какво да се научи за четири години, стига човек да си седне на трибуквието, да си включи петбуквието и да работи по въпроса. Бас държа, че ако съвсем съвестно подходи, няма да може да изчете дори само литературата, която е указана като задължителна за всеки курс, а ако успее да прочете половината, ще научи невероятно много.

Особенното на ИТ специалистите в сравнение с други е че изискват изключителна САМОПОДГОТОВКА !!!   От един голям международен капацитет в тази област знам че университетите които могат да те научат нещо в тази област се броят на пръстите на едната ръка. Става дума главно за щатски топ технически университети където покрай ученето работите и по дадени програми в унито.
Тук говорим принципно - ИТ и медицината имат по голямо приложение в чужбина от икономика, право и др. завършени в България.

Нека девойчето да прочете тези редове и да ги запомни много добре !!!
Дори аз имах малък "проблем" с детето си за избор на специалност. В един топ университет и даваха много привилегии ако запише химия, вкл. самостоятелен учител съветник по време на цялото следване и привилегиите на отличниците на университета.
Разубедих я, но факт е че и най умните могат да залитнат през този период. Е, сега се смее на историята, особенно от гледна точка на условията които предлага  бъдещата и работа, но такъв е живота. 

Този пример с успелите не е релевантен към случая. Те са имали доста ясна представа какво искат да правят професионално. Много вероятно е да не са завършили, защото са видяли, че няма какво повече да научат, защото вече са го научили сами. Просто човек като е фокусиран в нещо си насочва енергията към него и престава да се занимава с предмети, които не са му полезни или отдавна е надминал нивото на групата си.

Интересно, нали? Всички се юрват на културологиите и европеистиките и после почват да плачат по форумите как само с връзки се намирала работа и колко малко им плащали.

Авторката ни пусна по пързалката и избяга!

Е, поне темата е интересна.

Естествено, че е важно. Не че няма хора без висше и с по-добри заплати и реализация от висшистите. Има и то много, но висшето образование дава една важна основа. После кой за какво ще я използва си е негова работа и дали въобще ще я използва. Въпрос е и до някъде на шанс и късмет за жалост. Не всеки работодател дала възможност на току що завършил висшист с диплома в ръка и без грам опит. Но това е един омагьосан кръг. Имаше една картинка из ФБ, но сега не мога да я намеря за да онагледя това.

На мой преподавател първите думи бяха "Висшето образование е каквото си вземеш от него" и е абсолютно прав. На сила не могат да ти дадат, могат само да вземат. Има много преподаватели, които толкова много се стараят да дадат знания, да покажат, да научат студентите...жалко че не винаги на среща им стоят заинтересовани студенти. Винаги е имало и ще има студенти, които държат само да минат изпит, не ги бърка, че ще е 3....как звучи 3-ка в дипломата? Но това е голям проблем, донякъде ги разбирам (в много малък процент, но като цяло не съм съгласна), защото те казват - всичко е връзки след това, дипломата няма значение, оценките нямат значение....

Та докато работодателите не почнат да вземат не само това дали има диплома за висше или не, а и оценките вътре в нея, това няма да се промени. Няма да е крачка, която ще оправи напълно положението, защото пък от една страна е предпоставка за корупция, но ще е крачка към по-доброто. Много неща трябва да се променят. Лошото е, че има много кадърни преподаватели, които оставят живота си там, но някак си на целия този фон това остава неоценено.

А авторката къде изчезна???

С изключение на някои професии, за които задължително се изисква висше образование, доказано с диплома като лекар, инженер, медицинска сестра, юрист  и някои други, в САЩ висшето образование може да бъде заменено с опит. В обявите за работа към държавни институции например си пише, че се търсят лица с опит по специалността от еди колко си години, който опит може да бъде заменен с висше образование (бакалавър, магистър, зависи от нивото в йерархията). Магистърската степен не е задължителна, тъй като обикновено когато човек учи за магистър, вече работи, така че ученето за магистър допълва работата му, нещо като по-висока квалификация. В някои фирми дори плащат магистратурата като част от бонус пакета.

То е пределно ясно, че никой няма да ти налее с фуния мозък в главата като влезеш в университет. Но съм забелязала, че дори и на най-големите лентяи, които имат висше, им личи. Променя им се мирогледа, изказа, културата. Дори и да не са се старали нарочно, университетът те променя към добро. Силно препоръчвам. Но не е задължително да се изкара непосредствено след 12 клас. По-бунтарните младежи е по-добре да поработят малко, да ги помачка живота и после сами да пожелаят да продължат образованието си, от колкото родителите им да ги запишат насила, за да не клюкарстват съседи и познати,  сами да им изберат някаква специалност и после защо децата им се скатават от лекции, ходят с нежелание и не могат да си вземат изпитите. Насила хубост не става.

Много точно!