Щастлив татко...

Възможно е да се усещат такива чувства, бременността прави хормоните на каша  Пишеш, че искаш второ дете....ето ти и бъдете много щастливи!

Това да смяташ човека за "целия свят" не е любов, а идолопоклонство.
Не трябва да се бъркат трепетни емоции с обичане. Ти може да се обичаш
някого и без трепетни емоции.

А в такава любов няма нищо материално и практично- тя си остава магическа.

Колкото до мъжете- тях не ги интересуват чувства и емоции. Роди му дете,
готви му вкусна храна, отнасяй се човешки и се наслаждавай на живота.

Другото е гонене на Михаля.

Звучиш доста ориентирана и наясно със всичко   да ти кажа, хем съм съгласна с теб, хем не и се чудя дали да изкажа мнението си, което ще е дългичко но....явно всичко е въпрос на гледна точка...това, което се опитвам е да бъда преди всичко наясно със себе си и да спра да се терзая, независимо какво ще е решението....много би ми се искало най - накрая някак си да имам душевен мир 

Разбира се, имай си гледни точки, но имай предвид, че не всички имат
еднакви резултати.

Запитай се какъв точно душевен мир ще имаш след физическите последствия
от аборта, плюс оставането сама отново, после търсене на сродната душа
и голямата емоция (която с възрастта и натрупване на опита по-рядко се случва)-
и като я намериш какво? Ох, добре че ми остъргаха онова бебе, та сега да мога
да изпитвам трепети.

Ако изобщо ще може да изпитваш трепети...

Та за романтиката ще платиш висока цена.

Жените, които се съмняват, пият хапчета.

Права си, не мога да не ти го призная...

Относно трепетите, дълбоко се съмнявам, имайки предвид годините си...но аз не говоря за този вид трепети а за обичта между двама души...
Освен това съм човек, който някак си не се вписва в рамките на "нормалното средностатистическо семейство". Не бих могла да живея в рутината и сивото ежедневие...за едно нещо съм сигурна - по - истинско нещо от детето няма....и май ми се вижда доста по - смислено да отгледам още едно дете, вместо да се боря за работа от 400 лв. а междувременно бих могла да развия в себе си неща, който съм пропуснала по една или друга причина...
А за останалото гаранция никога няма и никой от нас не знае какво би могло да се случи и как би протекъл живота ни занапред...
Както и да е - благодаря ти от сърце за отделеното време, непозната приятелко    - точно от човек като теб май имах нужда - да ми отрезви мозъка май....
Решеието така или иначе е мое, пречи ми хаоса в главата

Че аз ли знам?! 

Хм, щом още от сега имаш съмнения в чувствата си, не ми се струва добра идея да се "доразвива" ситуацията. Ти определено не търсиш това, което получаваш в момента. Дори да се примирш и да поемеш в руслото на тази връзка (с дете) съм почти сигурна, че след време ще те загризе червейчето на съмнението дали това решение е било правилното. Не бих подходила сериозно към бъдещо семейство при наличие на толквоа резерви още в самото начало. Винаги нещо ще липсва и няма да достига, за да е пълна картинката.

А, не, ако всичко си е приятно, едва ли ще си чак толкова гладен за
"чувства". Или те ще си възникнат естествено.

Но чувствата лъжат, те не са истински.

Не така негативно- примирение, русло.

Резервите са- лоши финанси, липса на възможност за домакинство,
нещо не наред в характера. Липсата на фойерверки не е недостатък.

Това е за теб, обаче за авторката ми се струва, че нещата стоят другояче.

За мен или за всички- чувала съм за много показания за аборт,
ама не съм чувала "искам емоции и бебето ми пречи" да се приема
за наистина сериозен довод да направиш нещо такова.

Когато забременях с второто си дете имах подобни терзания, не беше планирано, не бях  и влюбена в  човека. Беше ми приятен, общи интереси и схващания - можехме да говорим по цели нощи без да усетя кога е минало времето - интересен, приятен, но не и  любим мъж, с който би се обвързала трайно. Всъщност аз съм малко смотан човек и общо взето никога не съм изпитвала  желание да живея с мъж, прекарване на някакво време и после кой откъде е. Имам си нужда за мое си време за мои си неща, дори това да е блеене в точка без някой, който не съм родила   да ми се мота на около... Както и да е, когато  разбрах, че съм бременна  му казах веднага,казах му също, че  си давам десет дена докато помисля какво ще правя. Не бях виждала толкова еуфорично щастлив мъж откакто един английски отбор беше бил някакъв друг  в някаква шампионска лига. Мисълта ми беше само искам ли детето и как ще се справя, без грам умуване, че ще споделям живота си с бащата. Бях готова с решението си още на третия ден - исках това дете, много, то си беше моето неочаквано чудо и усещах (колкото и да е странно), че то иска и трябва да се роди. На кратко, имах лека бременност, родих бързо, имам страхотно  момченце и не живея с баща му, разделихме се  малко ,след като родих по мое решение. Споделям това,  защото искам да ти кажа, че колкото и   детето да е Ваше, ти си тази, която взима и е носителка на решенията и те решенията не трябва да зависят само от това, колко другият е щастлив или ще страда, а от това дали Ти искаш и можеш да отгледаш ТОВА дете.

Но все пак: вече един път видях последствията, не бих оставила и
още едно дете без баща. Който иска лично време и независимост, има
едни хапченца- пие ги при секс и има независимост.

Като си родила две деца, доста е безотговорно да търсиш само своята
житейска позиция.

В крайна сметка може да е доста лесно да споделиш живота си с не чак
толкова мечтателно привлекателен човек. За мен лично е така- пред алтернативата
да съм самотен родител с две деца. Пък и да продължавам да търся романтика в тази
ситуация вече ще е наистина невъзможно.

Е, не съвсем де, в една друга тема се говореше за самотна майка с 4 деца от
различни бащи, така че всичко се случва.

Добре може моят случай да е по-скоро частен - казах, че не бях планирала това да се случи,  обаче се случи от първия път, въпреки  "хапченцата", за това казвам, че  си ми беше моето чудо. Можех да направя един отговорен аборт,но пък съвсем безотговорно реших да съм самотно отглеждаща две деца и  изобщо не съжалявам за това  А и съвсем не съм казала, че децата ми пречат на независимостта,   те само ми я обогатяват. Мъжете ми пречат понякога. Пък и романтика и внимание никога не са ми липсвали , за да ми носи" безотговорното" майчинство  щети от  това. 

А интересувала ли си се от ефекта на бащата за детето? Защото
има разлика, и то доста голяма.

Да, интересувала съм се, много преди да забременея с първото си дете и мога да кажа, че много често биологичния баща (както и майка де) може да има много по-  зловредно влияние, отколкото липсата на такъв. Мъжки модели могат да бъдат и други. Аз съм искала точно Тези си деца,  направила съм достатъчно ,за да се  чувстват добре, не съм спряла бащите им да им бъдат модел - те сами са решили   да не бъдат. Много прекрасни хора може да има, това не ги и прави прекрасни родители. Децата са ми със страхотно чувство за хумор, чувствителни, но повече смеещи се, отколкото плачещи и за мен това е достатъчно, за да знам, че всичко е наред. Написах първия си пост, за да кажа на авторката, че тя трябва да се съобрази със себеусещането си за правилност в момента, а какво ще се получи чувствено или прагматично смислово, няма как да се знае предварително, колкото и каквото и да сме изчели.