Аз се излекувах като станах кръводарител. Някак си като помагам на друг човек и не мисля за себе си. И задължително трябва да гледам. Не гледам ли фантазиите в главата ми се развихрят 
Виж целия пост
Борите ли се с фобиите си? Има ли излекувани?
- Публикувана: 25 ноем. 2013, 11:33 ч.
- Последно мнение: 11 септ. 2018, 19:25 ч.
# 120
26 ноем. 2013, 18:15 ч.
# 121
26 ноем. 2013, 18:27 ч.
Имах фобия от возене в кола, вследствие на катастрофа.
Засили се, когато родих. Наложи се да се намеси психолог.
Вече не ме е страх да се возя, но все още не смея да шофирам. Мисля, че трудно ще се справя сама и с това.
Виж целия пост
Засили се, когато родих. Наложи се да се намеси психолог.
Вече не ме е страх да се возя, но все още не смея да шофирам. Мисля, че трудно ще се справя сама и с това.
# 122
26 ноем. 2013, 18:44 ч.
Опитах се веднъж да кръводарявам, но искаха да ми бодат пръста първо, а това доброволно не мога да се прежаля да го направя. А и ще съм в полуприпаднало състояние 
Гледам, не гледам - все тая. Един път припаднах преди дори да ме боцнат 
На зъболекар ходя без упойка поради същото, а година и половина се самонавивах да пробваме да забременея - страх ме е не от раждането, а че трябва да ми вземат кръв. А.. и веднъж припаднах като взимаха кръв на близка, видях капката на пръста и. Класирам ли се? Тъкмо се зарадвах, че някъде ще се впиша, че моят мъж ме изкарва лигла, а аз някой път се притеснявам, че ще получа сърцетуп.. 
Виж целия пост
Гледам, не гледам - все тая. Един път припаднах преди дори да ме боцнат На зъболекар ходя без упойка поради същото, а година и половина се самонавивах да пробваме да забременея - страх ме е не от раждането, а че трябва да ми вземат кръв. А.. и веднъж припаднах като взимаха кръв на близка, видях капката на пръста и. Класирам ли се? Тъкмо се зарадвах, че някъде ще се впиша, че моят мъж ме изкарва лигла, а аз някой път се притеснявам, че ще получа сърцетуп.. 
# 123
26 ноем. 2013, 18:45 ч.
Бутална фобия от летящи насекоми включително мухи 
Не съм търсила помощ по въпроса, но може би е редно, защото лятото заради една пчела пуснах волана и ... абе за една бройка да стане голяма беля.
Виж целия пост
Не съм търсила помощ по въпроса, но може би е редно, защото лятото заради една пчела пуснах волана и ... абе за една бройка да стане голяма беля.
# 124
26 ноем. 2013, 19:57 ч.
От малка имам фобия от дълбока вода заради една случка 
Опитах се да я преодолея, записах се на уроци, но установих, че трябва да ходя много месеци, треньора ме смяташе за лигла, а и финансово не ми излязоха сметките Сега и да имам финансите, няма кой да ми гледа детето...А много искам да се науча, защото не искам цял живот да плувам с надуваема възглавница или топка 
Отделно че, ако не дай си Боже се наложи да спасявам някого, не само че няма да помогна ами и първа ще се удавя от страх
Другото, което ме мъчи е страха ми от насекоми, много сами гнусни (най-вече пеперуди, скакалци)/Направо ми се гади при мисълта, че такова нещо може да ме кацне
Единствено трая мухи, комари и калинки 
Ако видя зор и съм сама с малкия ще се мъча да го изгоня или напръскам отдалеч или ако е в хола, затварям го и ще чакам като се прибере ММ да го трепе
И от големи песове ме беше страх, понеже ме е гонила глутница, но сега покрай детето се сдържам, а и сега където сме има само 2-3 улични кротки бау-бау
Иначе не ме е страх от асансьори, хем съм закъсвала, нито от високо-бих скочила и с бънджи и с парашут, ама не ми дават
Ау и да не забравя-от духове и призраци, ама това защото обичам да гледам ужаси.
Виж целия пост
Опитах се да я преодолея, записах се на уроци, но установих, че трябва да ходя много месеци, треньора ме смяташе за лигла, а и финансово не ми излязоха сметките Сега и да имам финансите, няма кой да ми гледа детето...А много искам да се науча, защото не искам цял живот да плувам с надуваема възглавница или топка Отделно че, ако не дай си Боже се наложи да спасявам някого, не само че няма да помогна ами и първа ще се удавя от страх Другото, което ме мъчи е страха ми от насекоми, много сами гнусни (най-вече пеперуди, скакалци)/Направо ми се гади при мисълта, че такова нещо може да ме кацне
Единствено трая мухи, комари и калинки Ако видя зор и съм сама с малкия ще се мъча да го изгоня или напръскам отдалеч или ако е в хола, затварям го и ще чакам като се прибере ММ да го трепе И от големи песове ме беше страх, понеже ме е гонила глутница, но сега покрай детето се сдържам, а и сега където сме има само 2-3 улични кротки бау-бау
Иначе не ме е страх от асансьори, хем съм закъсвала, нито от високо-бих скочила и с бънджи и с парашут, ама не ми дават
Ау и да не забравя-от духове и призраци, ама това защото обичам да гледам ужаси.
# 125
26 ноем. 2013, 20:43 ч.
Само да кажа, че това с пръста не е като едно време - болезнено (ако трябва да съм честна, повече ме болеше от пръста, отколкото от вената), сега е с едно много бързо и специално нещо, не знам какво е точно, но нищо не се усеща
Виж целия пост
Опитах се веднъж да кръводарявам, но искаха да ми бодат пръста първо, а това доброволно не мога да се прежаля да го направя...
Само да кажа, че това с пръста не е като едно време - болезнено (ако трябва да съм честна, повече ме болеше от пръста, отколкото от вената
), сега е с едно много бързо и специално нещо, не знам какво е точно, но нищо не се усеща 
# 126
26 ноем. 2013, 20:58 ч.
Сигурна съм, че на никой не са му намествали кост без упойка, защото не е дал да му бият инжекция 
Да, като по филмите боли и се крещи 
В 4 клас ми вадиха зъб, като ми биха упойка 12 пъти. Чак на 12-тата ме хвана, но после два дена лицето ми висешв. Затова преди 8 клас не дадох да ми бият и ми наместваха ръката на живо. Беше...поучително Сега вече давам да ме бодат.
Виж целия пост
Да, като по филмите боли и се крещи В 4 клас ми вадиха зъб, като ми биха упойка 12 пъти. Чак на 12-тата ме хвана, но после два дена лицето ми висешв. Затова преди 8 клас не дадох да ми бият и ми наместваха ръката на живо. Беше...поучително
Сега вече давам да ме бодат.
# 127
26 ноем. 2013, 21:10 ч.
Ооох, още малко като почета и ще се сетя за още страхове
На всичките ми познати, които са чупили нещо, са ги намествали БЕЗ упойка. Не защото не са искали, а защото така трябвало. Това е нечовешко. Аз си строших палеца преди няколко години и мъжът ми рече, че ще ме кара в болница, моята реакция беше "Ти нормален ли си?"
така си мина. Криво, право, негова работа. Не можах да си представя, че при тая болка ще ми го пипат. Снимала съм си го за спомен, ама няма да пусна фотото, че тук само крехки души четат и ще припаднат от гледката
С упойка наместваха само 2 случая, на които съм свидетел, но там ставаше дума за такова счупване, че се налагаше операция...
Виж целия пост
Сигурна съм, че на никой не са му намествали кост без упойка, защото не е дал да му бият инжекция Да, като по филмите боли и се крещи
Да, като по филмите боли и се крещи Ооох, още малко като почета и ще се сетя за още страхове
На всичките ми познати, които са чупили нещо, са ги намествали БЕЗ упойка. Не защото не са искали, а защото така трябвало. Това е нечовешко. Аз си строших палеца преди няколко години и мъжът ми рече, че ще ме кара в болница, моята реакция беше "Ти нормален ли си?"
така си мина. Криво, право, негова работа. Не можах да си представя, че при тая болка ще ми го пипат. Снимала съм си го за спомен, ама няма да пусна фотото, че тук само крехки души четат и ще припаднат от гледката С упойка наместваха само 2 случая, на които съм свидетел, но там ставаше дума за такова счупване, че се налагаше операция...
# 128
26 ноем. 2013, 21:16 ч.
Вашият страх от взимане на кръв нищо не е.
Ще споделя случка от миналата седмица за да видите какво е отношението на околните към хора с фобии.
Отидох да ми вземат кръв и имаше една около 25 годишна жена с приятеля си. Дойде и реда и с учудване видях че не я заведоха да седне на стола, а я сложиха легнала на едно легло. Нейната фобия май не е точно от вземане на кръв а от игли. Започна се едно виене като на умряло, викове, рев "Ааааа, от мен стърчи иглааааа", две санитарки и приятеля и я държат насила да не мърда на леглото докато и взимат кръв.
Всички през това време се споглеждат. По лицето им се изписва учудване и насмешка. Жената излиза след малко с мокро от сълзи лице и идва моя ред. Аз сядам да ми взимат кръв и питам "Толкова ли много ще боли?" Сестрите отговарят с досада: "Ами! Тя просто си търси някой да и обръща внимание"
Виж целия пост
Ще споделя случка от миналата седмица за да видите какво е отношението на околните към хора с фобии.
Отидох да ми вземат кръв и имаше една около 25 годишна жена с приятеля си. Дойде и реда и с учудване видях че не я заведоха да седне на стола, а я сложиха легнала на едно легло. Нейната фобия май не е точно от вземане на кръв а от игли. Започна се едно виене като на умряло, викове, рев "Ааааа, от мен стърчи иглааааа", две санитарки и приятеля и я държат насила да не мърда на леглото докато и взимат кръв.
Всички през това време се споглеждат. По лицето им се изписва учудване и насмешка. Жената излиза след малко с мокро от сълзи лице и идва моя ред. Аз сядам да ми взимат кръв и питам "Толкова ли много ще боли?" Сестрите отговарят с досада: "Ами! Тя просто си търси някой да и обръща внимание"
# 129
26 ноем. 2013, 21:20 ч.
Отвратително
Искам да похваля работещите в Националния център по хематология и кръводаряване, всеки път, абсолютно всеки път засичам такива хора с фобии и припаднали (в повечето случаи в междиниия коридор, но се случва и направо вътре да не могат да станат), но дори след като си тръгнат, работещите там говорят с уважение и разбиране за проблема им.
Виж целия пост
...Сестрите отговарят с досада: "Ами! Тя просто си търси някой да и обръща внимание"
Отвратително
Искам да похваля работещите в Националния център по хематология и кръводаряване, всеки път, абсолютно всеки път засичам такива хора с фобии и припаднали (в повечето случаи в междиниия коридор, но се случва и направо вътре да не могат да станат), но дори след като си тръгнат, работещите там говорят с уважение и разбиране за проблема им.
# 130
26 ноем. 2013, 21:21 ч.
На мен са ми казвало, че винаги бият упойка 
Чупила съм си няколко костици в дясната китка.Беше и много изместена. 2 седмици ходех с крива и счупена ръка, накрая спря да ме боли и чак тогава ме заведоха на лекар 
Първата нощ боля зверски, виех от болка.После понамаля.
В МВР болница един огромен бъчвест лекар ми я наместваше, искаше да ми бият инжекция, но аз се направих на важна и той ми каза, че ще съжалявам, но аз нали не мога да си престъпя думата... Е може би съм съжалявала, но не помня, защото загубих съзнание, после съм се свестила, но имам спомени от чак няколко часа след това.
Втория път, си счупих показалеца на десния крак, преди 3 години. Но нямаше наместване, нито гипсиране.
И двете счупвания са ставали по възможно най-глупавия начин, заради моята лична глупост.Особено с крака...много ме е срам от тъпотията ми, а беше много сериозно падане и имах и комоцио, травма на таза.Счупения пръст на крака беше най-малкото.
Моя позната си счупи палеца на рълата в трамвая.Спря рязко, тя тръгна да се хваща и го пресрещна.
А, когато бях малка, баща ми счупи ръката, когато удари шамар на един циганин
Виж целия пост
Чупила съм си няколко костици в дясната китка.Беше и много изместена. 2 седмици ходех с крива и счупена ръка, накрая спря да ме боли и чак тогава ме заведоха на лекар Първата нощ боля зверски, виех от болка.После понамаля. В МВР болница един огромен бъчвест лекар ми я наместваше, искаше да ми бият инжекция, но аз се направих на важна и той ми каза, че ще съжалявам, но аз нали не мога да си престъпя думата... Е може би съм съжалявала, но не помня, защото загубих съзнание, после съм се свестила, но имам спомени от чак няколко часа след това.
Втория път, си счупих показалеца на десния крак, преди 3 години. Но нямаше наместване, нито гипсиране.
И двете счупвания са ставали по възможно най-глупавия начин, заради моята лична глупост.Особено с крака...много ме е срам от тъпотията ми, а беше много сериозно падане и имах и комоцио, травма на таза.Счупения пръст на крака беше най-малкото.
Моя позната си счупи палеца на рълата в трамвая.Спря рязко, тя тръгна да се хваща и го пресрещна.
А, когато бях малка, баща ми счупи ръката, когато удари шамар на един циганин
# 131
26 ноем. 2013, 21:24 ч.
И аз. 2 пъти един и същ палец, по един и същ начин - тръгвам да отварям вратата и я удрям с него, ясно ви е за какъв замах става дума
Виж целия пост
И двете счупвания са ставали по възможно най-глупавия начин, заради моята лична глупост...
И аз. 2 пъти един и същ палец, по един и същ начин - тръгвам да отварям вратата и я удрям с него, ясно ви е за какъв замах става дума
# 132
26 ноем. 2013, 21:36 ч.
Аз ръката-спускам се по каменист баир с колело.Минах дупките, камъните..спрях си културно пред къщата и залитнах докато слизам-пресрешнах си китката.
Пръстът-качих си левия крак в мивката в банята, да си го бръсна, докато се къпя. Загубих равновесие и паднах назад-десния отскочи нагоре и го ударих в огромна туба под мивката, после ми се удари тазът в плочките, накрая тилът в един изграден праг от плочки между пода и стената в банята.Загубих съзнание за малко, после не можех да стана и се влачих до вратата, едва отключих и извиках баща ми като удрях една чехла по пода Кво да ви кажа... Вече не си бръсна краката по този начин.
Виж целия пост
Пръстът-качих си левия крак в мивката в банята, да си го бръсна, докато се къпя. Загубих равновесие и паднах назад-десния отскочи нагоре и го ударих в огромна туба под мивката, после ми се удари тазът в плочките, накрая тилът в един изграден праг от плочки между пода и стената в банята.Загубих съзнание за малко, после не можех да стана и се влачих до вратата, едва отключих и извиках баща ми като удрях една чехла по пода
Кво да ви кажа... Вече не си бръсна краката по този начин.
# 133
26 ноем. 2013, 21:43 ч.
Аз винаги предупреждавам, че ми става лошо (то като вляза хлипайки става ясно, че не горя от желание
и си ме настаняват на леглото. За щастие досега всички са били много внимателни и отзивчиви, някои лаборантки дори искрено се притесняват, като ми прилошее. Дори веднъж като се свлякох по стълбите на излизане, една лекарка се притече на помощ и искаше някаква инжекция да ми бие, за свестяване Така ми се подкосиха краката, че без малко пак да тръгна надолу 
Само да кажа, че това с пръста не е като едно време - болезнено (ако трябва да съм честна, повече ме болеше от пръста, отколкото от вената), сега е с едно много бързо и специално нещо, не знам какво е точно, но нищо не се усеща
Нищо за непредубедените Веднъж са ми взимали така, нямаше вариант от вената и докато се ориентирам, ме продупчиха - ами усетих го А и поради ужасните ми спомени от едно време, когато ме бодяха по 3 пъти, за да изцедят 1 капка (скръндза съм явно ), просто доброволно не мога да се накарам да го направя
Но моя страх някак бледнее пред наместването без упойка, звучи ми нечовешко.
Виж целия пост
Отидох да ми вземат кръв и имаше една около 25 годишна жена с приятеля си. Дойде и реда и с учудване видях че не я заведоха да седне на стола, а я сложиха легнала на едно легло.
Аз винаги предупреждавам, че ми става лошо (то като вляза хлипайки става ясно, че не горя от желание
и си ме настаняват на леглото. За щастие досега всички са били много внимателни и отзивчиви, някои лаборантки дори искрено се притесняват, като ми прилошее. Дори веднъж като се свлякох по стълбите на излизане, една лекарка се притече на помощ и искаше някаква инжекция да ми бие, за свестяване Така ми се подкосиха краката, че без малко пак да тръгна надолу Опитах се веднъж да кръводарявам, но искаха да ми бодат пръста първо, а това доброволно не мога да се прежаля да го направя...
Само да кажа, че това с пръста не е като едно време - болезнено (ако трябва да съм честна, повече ме болеше от пръста, отколкото от вената
), сега е с едно много бързо и специално нещо, не знам какво е точно, но нищо не се усеща Нищо за непредубедените
Веднъж са ми взимали така, нямаше вариант от вената и докато се ориентирам, ме продупчиха - ами усетих го А и поради ужасните ми спомени от едно време, когато ме бодяха по 3 пъти, за да изцедят 1 капка (скръндза съм явно ), просто доброволно не мога да се накарам да го направя Но моя страх някак бледнее пред наместването без упойка, звучи ми нечовешко.
# 134
26 ноем. 2013, 22:27 ч.
аз май имам обратната на вашите фобии от игли и взимане на кръв . ако не ми вземат кръв поне веднъж месечно , при това аз настоявам и отивам доброволно - имам чувството, че неминуемо ще ме хване някаква страшна болест . изобщо си падам да ходя на лекар за всичко. колкото повече изследвания, толкова по-добре. това ме кара да се чувствам и спокойна, че няма да умра/поне не сега, де /
Виж целия пост
. ако не ми вземат кръв поне веднъж месечно , при това аз настоявам и отивам доброволно - имам чувството, че неминуемо ще ме хване някаква страшна болест . изобщо си падам да ходя на лекар за всичко. колкото повече изследвания, толкова по-добре. това ме кара да се чувствам и спокойна, че няма да умра/поне не сега, де / Препоръчани теми