Борите ли се с фобиите си? Има ли излекувани?

изпитвам истински ужас,когато трябва да пътуваме по път ,който се вие по планина
а от едната страна е пропаст.В Гърция минахме по такова чудо и аз пищях ,посиних му ръката на
мъжа ми от стискане.Идваше ми да сляза и да пълзя по пътя. Страх ме е когато няма твърда почва под краката .Тези къщички ,които строят във водата на дървени трупи по Виетнам и Тайван
са моя среднощен кошмар-бррр как живеят тези хора 
ако се пропукат дъските и край -няма спасение ,
но пък в асансьор не ме е страх

Имах..доста..
Мисля, че ги преборих успешно..
Най-сигурният начин да победиш страха е ..да му се отдадеш..
Страх ме беше от тъмното.
Страх ме беше да шофирам дълго време, след като съпругът ми едва не умря в катастрофа и остана инвалид.
Страх ме беше да съм сама.
Страх ме беше да съ тръгна от човек, който ме изсмукваше емоционално.
Мислех, че ще умра ако не заспя с вода край мен.
Мислех, че ще умра ако изкарам и ден без храна и вода..
Припадах, когато погледнех от високо.

Сега ми остава май само фобията от пияни да преодолея..

Непреодолим страх имам от много вода на едно място, затова над колене вода-не.
И от високо ме е страх. Преживявям височината странно, не ми се разтупва сърцето, а усещам нещо каго гъдел.
7-годишна преживях катастрофа. Сега, когато пътуваме полудявам, когато покрай нас минават тирове или мъжа ми предприема изпреварване. Реших, че този страх ще го преодолея напук като стана шофьор. Е, станах, обаче карам рядко, а когато карам задължително някой трябва да ми говори или да слушам музика. Тишината ме побърква, защото се заслушвам в звука на колата  и започвам да си мисля, че нещо някъде скърца, трие се, бучи, шуми.
Но най-гнусната ми фобия е от влечуги и несекоми.

Моята половинка е така. Понякога и казвам да вземе една топлийка и да се боде с нея, за да не и липсва усещането!  

Аз пък имам неприятни чувства към вземането на кръв(особено от вената) и към инжекциите. Предпочитам да гледам, не ме е страх от кръвта, а от неприятното убождане. И ако после боли седмици, ужас! Тази година имах 20г. юбилей-20г. без кръвни изследвания.
Изпълних предписанието на един лекар за пълна кръвна картина. Ангажирах моя близка лекарка в ИСУЛ и тя беше до мен за кураж. Освен това се обърна към най-големия специалист по вземане на кръв в ИСУЛ. Е, когато някой си върши добре работата е друго. Неприятно за мен беше само убождането. 1-2 часа по-късно ръката въобще не ме болеше. Друг път болката е продължавала седмици. Моята близка лекарка ме пусна да си ходя едва, когато се убеди, че няма да падна по пътя!   Още преди вземането на кръв забеляза пребледнялото ми лице.  
Инжекциите също винаги са били неприятни за мен въпреки, че до лечение с тях никога не се е стигало. През последните 15г. всяка есен си слагаме грипна ваксина. Първия път търсихме позната фелдшерка, но още следващата година започнахме сами. Питахме, обясниха ни. Изпълняваме точно обясненията и няма проблеми. Не мога да кажа, че е приятно сами да си правим инжекции, но за мен и за моята половинка се оказва по-малко неприятно, отколкото да ни бодат други. Искрено се надявам освен тази една инжекция през годината скоро да не стигаме до други.  

За шофирането мога да кажа, че през последните 15г. е доста неприятно заради многото безразсъдни индивиди. В Гърция не е така. В Германия-също. Преди 9г. трудно преживяхме една катастрофа. Едва избегнах челен удар. Следващите дни вечер грешах и ми се струваше, че отсрещните коли са в нашата лента. Постепенно неприятният спомен избледня.
Не мога да се съглася, че за неопитните шофьори е най-добре да преодолеят страха и неувереността като се качат да карат сами. Според мен е за предпочитане точно обратното-да започнат да карат със свой близък опитен шофьор, за да придобият увереност и опит. Дори да вземат някой час с инструктор също е добра идея. Някога тази възможност не съществуваше, ако човек не е записан в курс. Сега всичко е на свободно договаряне.

Съоръженията са меко казано, прекалено сигурни за да изпитвате какъвто и да е страх... гарантирам с главата си за това.
Така че смело се наслаждавайте на гледката която се откроява... няма място за притеснения!!! 

По темата.. нямам фобии но все пак, друга диагноза имам за която лек няма... едни мухи летят из главата ми и все у реката ги мятам.. нема спасение и толкоз!!! 

  и нямаш фобия от жени-златотърсачки?
...

Аз припадам, ако се порежа и после сложа порязанато да го измия на течаща вода. Но нямам страх нито от порязано, нито от вода, старая се, ако е изобщо възможно, да промия раната със спирт или кислородна вода, едва ако нямам подръка, тогава рискувам.

Тц...  ... просто не съм обект на техните блянове!!!! 

Хайде и аз тука-. неописуем страх от змии, ни на картинка, ни на филм , а пък за на живо да не говорим. На морето, вечер като наизлизат тия с питоните просто умирам от ужас и все на тях попадам. Исках да гледам Затворниците, но прочетох, че имало сцена със змии и сигурно ще се откажа.

Според мен отиди на психолог, не знам защо ние в България не ги тачим много много.
Аз преди години ходих, имах някаква лична криза и отидох точно 4-5 пъти и се уверих, че психолога хич не е както някои го мислят "за лудите". Хората не ти казват какво е, ами те карат несъзнателно да се заровиш в дълбините на проблема си, да го анализираш и излекуваш. Виж, психиатъра вече е тежката артилерия и не подкрепям много много, но в някои случаи няма начин да се мине без него.

Erienne - искаш да кажеш, че са ти я счупили и наместили наново? Олеле!
На мен ми наместваха крака без упойка, ама тогава ми подейства по-скоро успокоително, защото счупения ми крайник беше в Г-образна форма...... Беше спешно и някак връщането му на мястото подейства доста облекчително.

и като разбереш какво следва , след като характерът се е формирал вече ( в следствие и на обстоятелствата ) ?
ако човек има проблем , защото майка му е била студена с него и го е отхвърляла , например , с какво осъзнаването на този факт му помага ?
а и човек сам би могъл да се сети откъде идват проблемите в поведението му , без да плаща за това по 30-50 лв./час ....

Не се осъзнава, че майката е студена и е отхвърлила детето.Човек и сам си го знае.Просто осъзнаваш причините, това, че ти не си виновен, че всъщност заслужаваш любов. Също и, че за да бъде такава майката е имало причини(независещи от теб) и тя дори да е постъпила лошо, е твоя майка.Дала ти е живот, доколкото и е възможно е успяла да те изгледа..дала е каквото е могла, спрямо характерът и, възможностите, здравословното състояние.И трябва да го оставиш в миналото, да продължиш напред без вина, обвинения и мъка.
Иначе човек си знае факта, че майката е била лоша.

То това е, че не се сещаш сам. Мога много да изпиша по темата, но ако искаш - на лични, ако те интересува. Проблема е, че най-добрите ни приятелки не са психолози, и неслучайно.
Аз отидох първия път за едно, а се оказа, че голяма част от проблемите и "недъзите" в характера ми, някои неща, които много ме притесняват и ми пречат и не знам как да се справя с тях идват от определено отношение между мен и майка ми. Нещо, което съм смятала за съвсем нормално, се оказва лош навик, заради който страдам. И като знам какво е, го изкорених и се промених. Ако наистина те интересува мога да разкажа на лични, интересно е.
И въобще не става дума за неща като проблемно семейство и родители - проблемно дете. Осъзнаването на факта помага за решаването на проблемите. Факт не се променя. Пак казвам, за жалост най-добрите ни приятели не са на психолози. А те, последните, не са само за лудите.
Ако е за парите - личния лекар винаги може да даде направление, което ти дава право на 4-8 консултации...

Да, но в рамките на месец. Доколкото знам направлението важи 1 месец.

Наистина ли ЛЛ може да даде направление за психолог?
Аз си мислех, че въобще психолозите нямат отношение със ЗК.
Права съм.
По ЗК можете да отидете на 1 преглед при психиатър и това е.

Може .
Вземала съм , но за една консултация , не за 4-8 ?