Борите ли се с фобиите си? Има ли излекувани?

Защо да мислим лошо.  Ти сигурно си доста миловидна и добра личност.
Надявам се,  да ти отмине състоянието за анализиране на разговори /и на самата теб/  горе главата и да не ти пука

Neko.fukakai 

Току що направи още една крачка срещу страха си - това разбира се е признак за смелост.
Сигурно няма човек без фобии, комплекси и натрапчиви мисли - просто много от тях не говорят за тях (не са и длъжни, но това не значи, че ги нямат). И за много от тях точно това е пътят да ги преборят - да не се концентрират прекалено много върху страховете си. Други споделят и от това де чувстват по-добре. Затова не се чувствай по-повредена от повечето хора.
Аз не виждам нищо в публикацията ти, което да предизвиква негативни мисли. Споделяш си нормално по темата. Дори честно да ти кажа, предпочитам да прочета "романче" като твоето(нямам предвид конкретно, че говориш за проблемите си, а "звученето ти" като цяло) - много по-човечно ми е, отколкото поведението на други, които се опитват да убедят себе си и целия свят, че абсолютно всичко им е наред, за да са "вървежни", и не стига това, ами и се опитват да компенсират страховете си с високомерие, арогантност и повърхностност, за да не се види слабостта под тях.
Много хора твърдят, че паническите атаки са в следствие на преживян стрес, но аз мисля, че те са всъщност резултат от това, че нещо липсва в живота на човек - осъществяване на мечти, развитие в желаната посока, пребиваване на "не своето" място - някакъв вид вакуум. Можеш да търсиш решение и в тази посока.
Успех и пиши! Тук ще намериш много хора, които са готови да споделят, да подкрепят и да помагат.

Момичета  Благодаря за милите отговори. Вярвам, че на всяка доброта съдбата отвръща със същото и се надявам животът на всички да е изпълнен с доброта и щастие. 

Мили мами,
Моля за помощ ! Има ли някоя от Вас, която да има страх да напуска чертите на града, където живее ? Много искам да пътувам, и аз да отида на море, на Балкан, но изляза ли извън чертите на града където живея, ме обзема страх и искам да се върна.. Когато обърне колата към в къщи, се успокоявам. Вземам три вида лекарства, но за съжаление нищо не помага. Ходих по психиатри, психолози и т н . Купища пари похарчих по тях, но полза никаква. Моля, ако има някоя от Вас излекувана от този кошмар да ми пише ! Предварително благодаря !

Аз имах по едно време страх от пътувания с коли и самолети, но той никога не ме е спирал да го правя. Драматизирам, докато дойде момента и после си пътувам.

Повтаряй си, че на всякъде е същото. Трябват ти пари и превозно средство. В смисъл, ако си във Варна, е същото, като да си в Пловдив. Няма разлика.

Като свикнеш с това, можеш и да включиш и чужбина.

Аз към страха от високото и дълбокото, си добавих нов страх от типа "не смея да пътувам, че не знам какъв луд кара срещу мен".

И затова се возя на задната седалка и си чета (и не се бъркам да давам акъл на смелия шофьор). Няма не смея да пътувам, пътувам, та пушек се вдига

както е написано на първа страница от авторката - едно е страх, друго е фобия.
и аз като авторката имам силна фобия от птици. горкият ми мъж - на какво ли не го подлагам....уж съм малко по-добре, но пак. а иначе леки психопатии - бол

Е, някакви упражнения не правихте ли с тези психиатри и психолози?

С всяко обръщане на колата, за да успокоите страха си, правите крачка назад, влошавате си състоянието и си затвърждавате мнението, че "там е опасно". Единственото лечение е изправяне срещу страха и изтърпяване на съответните неприятни чувства. Никой не може да го направи вместо вас.

Grye, Вие имате ли фобия?

Да, имах. И?

Разкажете, де, как се преборихте? със специализирана помощ или? към какво ви беше фобията и в какво се изразяваше?

Още ли се борите с фобиите си?!   Не трябва да се бъркат паническо разстройство (страхова невроза) с фобия. Може и двете да присъстват при някои хора, може и фобия в някакъв момент при подходящи условия да провокира развитието на паническо разстройство. Както бях писал преди време, в огромния брой случаи фобиите на напълно лечими, и то бързо, а при страховата невроза се изисва малко повече време. Но... въпросът е дали на първо място човекът иска да се освободи от проблема, който го тормози, защото може да е решил само да се оплаква, а може и да има някаква вторична полза от съответната фобия или от неврозата си.  
Фобиите могат да бъдат предизвикани от нещо конкретно, което се е случило в близкото или далечно минало, може да се съчетават по странен начин с някакъв проблем - подсъзнанието може да прави на пръв поглед необичайни връзки, може човекът изобщо да няма рационално обяснение, може да са разширение на друг проблем, а изобщо не е рядко да бъде пренесена фобия на друг - майка често, баща или друг близък.  
Обяснявал съм и в други теми защо не може просто с осъзнаване да се освободи човек от фобия, както и от други измъчващи го проблеми.  Може да го потисне със силата на волята, но това не означава, че проблемът не стои там някъде дълбоко.  
Всичко се записва в подсъзнанието, всичко, през което минаваме – още от корема на майката. Чисто и просто всекидневното ни съзнание в нормално състояние допуска само една малка част от това – такава, която обикновено ни позволява да живеем все пак в някакъв душевен комфорт. Това, което се случва в детска възраст, оставя най-силен отпечатък в подсъзнанието. Детето преживява нещо, изпитва някакви емоции, създава си някакво убеждение и целият този комплекс остава в него. За да се реши проблемът, човекът трябва да се освободи от всичко това.
Стандартните психологически методи или изобщо не се справят с тези проблеми или в най-добрия случай ще изискват много дълго време, но пак със съмнителен резултат. Медикаментите - също, да не говорим за страничните им ефекти.  

Когнитивно-поведенческа терапия плюс систематична десенситизация, визуализации, автогенен тренинг и дихателни упражнения с психолог.

El Mariachi, как се лекуват изкуствено насадени фобии? Още преди да осъзнава какво става, на внука му беше набита в главата фобия от хлебарки и паяци, от собствената му майка. За 14 години как ли не му обяснявах,че те са стотици пъти по-дребни от него и нищо не могат да му направят,той, почти мъж вече, продължава да пищи от тях.