Борите ли се с фобиите си? Има ли излекувани?

То не е за смях, но честно казано ми стана смешно.Представих си как щеше да реагираш, ако ти се случи случката,която ми се случи на мен.Една нощ, както си спях влетя гълъб и уплашен започна да ме пляска с крила през лицето.Вярно в първия момент се стреснах, но после светнах лампата, отворих и прозореца и му помогнах да излезе.

Иначе ми се гади от високо и ме е страх от дълбока вода, защото не знам какво може да има под мен, във водата.И това от водата стана след като плувайки, една риба ми се блъсна в ръката.

Много ти благодаря, лошото е, че при мен нещата стават неконтролируеми...т.е. ако не са си ги мили и си вземат нещо, изпадам в пристъп на паника. Като влезем у дома, първо това правя, мисля го, бързам да не би да забравят ....а когато толкова много се фиксираш към нещо, то ти отнема радостта от другите неща.

Не се и опитвам.Мразя птици и изпадам в ужас от тях.Нито големи, нито малки сладки, пухкави пиленца могат за ме разнежат.Не ме е страх от тях само във вид на хванали коричка с приятен загар...

Чудя се защо е толкова разпространен този страх от птици  Имам роднина, която изпада в истерия при вида на най-обикновен гълъб или врабче, а е на 40+.

Като малка и аз се плашех много, но от перата и пуховете на птиците, а не от тях самите. Прабаба ми на село, лятно време когато й ходех на гости, връзваше по няколко кокоши пера на розовите храсти и всяка друга култура, която искаше да опази от мен. Иначе минавах като хала и оскубвах всичко. Перата гарантираха, че ще заобикалям цветята й отдалеч 

Аз също изпитвам ужас и отвращение към перата на птиците, не към самите животни. От дете съм така и нито имам логично обяснение, нито успявам да го преодолея 

И мен ме е страх от тъпия асансьор, все си мисля, че надолу е 20 метра безна и има колове накрая (няколко пъти съм засядала - единия път спря тока) ...
И от вода - ако не стигам дъното - тц ( на три пъти съм щала да се удавя)
И много ме е страх от тъмното - тъмните ъгълчета и всичко и какво може да излезе от там 
Страх ме е в самолета, като има турболенция, но само ако ми се карат да сядам, ако преживея турболенцията права, а бе само не закотвена с колана, не ме е страх

Аз изпитвам ужас от това да не мога да стигна дъното с крака. Важи предимно за морето, на басейн съм по-ларж.
Нищо не правя, за да го преодолея. Нямам никакво желание да плувам в дълбокото. Водата става по-студена и направо се побърквам. Като ученичка имах неприятна случка, че ме бутнаха от едно водно колело и аз просто блокирах, та едното момче скочи да ме спасява и само помня, че ми казваше "Стъпи долу, стъпи". Оказа се, че в борбата ми , някак сме стигнали до плиткото и щях да се удавя на 2 педи вода. Много гадна постъпка от тяхна страна, защото знаеха, че ме е страх.

От асансьори не ме е страх, но от малка доста пъти съм сънувала един и същ кошмар, свързан с асансьорите.

Хм, ако фобията има и физическо проявяване като сърце биене и т.н.
Значи имам фобия, когато съм с колата на дори и лек баир /тип изход на мол, тунел, или дори улица с наклон/ аз изпадам в див ужас, че колата ще тръгне назад или обратното ще се спусне без контрол . Отделно разбрах, че когато се возя в рейс,от градския транспорт, дишането ми е учестено,не съм спокойна,задъхвам се, обвземаме лека паника...
Имам огромен страх от земетресения и общо взето от климатични условия, които няма как да променим или избегнем.

Като казахте асансьори, се сетих, че като бях малка редовно сънувах как се качвам на нашия асансьор (живеех в дванадесет етажен блок) и той тръгва нагоре и не спира, подминава дванайстия етаж и засяда някъде там горе... Или върви нагоре - надолу и не спира, независимо какво правя, също и пропадаше долу в мазето.

И аз имам много такива сънища!!!!

Открихме се Дали означават нещо 

Страх от промяна или по-скоро усещаме нещо, дет ни тревожи да наближава, предполагам  не съм се замисляла.

Може да е било страх от промяна, ама съм била малка, нямам спомени...

Ето отговорът за асансьора:





От тази тема:http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=829080.0

Здравейте момичета, това е първият ми пост във форума и дълго се чудех дали въобще да пиша. Когато бях по-малка имах проблеми в училище, които причиниха няколко фобии. На първо място беше агорафобия. В един момент не можех и да помисля да излезна сама от вкъщи. Изпадах в панически атаки, не можех да изляза пред блока. Когато смених училището ми се налагаше да пътувам в автобус. Мисля че оттогава се научих да ходя пеша. И досега избягвам пътуването във градски транспорт с всички сили. Постепенно в новото училище се отпуснах да общувам повече с хората. Сега работя в голям хипермаркет. Това помогна да се отпусна със общуването и вече рядко получавам панически атаки при струпване на хора.
Огромен страх имам от отхвърляне. Когато се запознавам с някой нов човек съм изключително внимателна какво и как ще кажа, а след това с дни мисля отново и отново за разговора, убеждавайки се колко нелепо съм се държала. Това е и причината толкова да отлагам писането на поста. В момента се опитвам да си представя всички негативни мисли, които могат да изникнат в главата на четящия  Не знам доколко това е фобия, но може да побърка човек. Имам фобия също от земетресение, когато минава кола наблизо се заслушвам дали бученето не е началото на заметресение. Не че имат общо, но мозъкът ми си мисли, че всяко бучене е земетресение. 
На мен ми помогна най-много сблъсъкът със страха, но няма точна рецепта. При всеки е различно, пък и стига да не пречи пряко на живота, не мисля че е проблем да не се борим въобще. (Моля ви не мислете лошо за мен след прочитането на "романчето" ми.)