Борите ли се с фобиите си? Има ли излекувани?

  • 31 844
  • 295
# 15 25 ноем. 2013, 12:11 ч.
Много ми е интересно как става това чудо наистина.
Говоря си с психиатъра, и в един момент излизам навън, гълъбите пърхат около мен и мен изобщо не ме е страх...

Аз пак съм се надценила. Мисля си за психолог, а аз съм била за психиатър  Laughing
Щом ще е психиатър, препоръчайте ми такъв, примерно на лични, моля.
Виж целия пост
# 16 25 ноем. 2013, 12:17 ч.
Имам - от гъби. Преди петнадесетина години си бях купила от женския пазар - изядох си ги с кеф и след това ме сви мисълта ами ако са били отровни, продаваше ги един дядо с очила като лупи. Та от този страх през нощта получих истеричен гърч и в Пирогово. На гъбите нищо им нямало, но аз така се бях наплашила.... След тази ситуация дълго не купувах и не ядях гъби. После реших, че трябва да се преборя - купувах си култивирани гъби, готвех ги и понякога ги изхвърлях сготвени, понякога само съпругът ми ядеше, от време на време се насилвах да хапна и аз, мислех ги по 24 часа и си поставях за цел да не се притеснявам и така. Сега ям гъби, но пак от 5 пъти сготвени едните по някаква причина ги изхвърлям преди сервиране Simple Smile
Та моят съвет е да опиташ да се помириш с птиците.
Виж целия пост
# 17 25 ноем. 2013, 12:17 ч.
Цитат на: buttinsky в пн, 25 ное 2013, 12:06
негативна, писах веднъж на един психолог, но той общо взето ме остави да си разсъждавам свободно върху фобията си и нито ми каза нещо, което вече да не съм чувала, нито успя да ми помогне особено. Но може би при по-сериозен специалист трябва да отида.

Допълних си първия постинг за начините...

Психолозите са от различни школи, доколкото знам, така че е хубаво да се подбере специалист според оплакването. Американските школи (поведенческите) при фобиите са кратки, насочени към целта на клиента и не се рови в минало, семейни истории и "мама не ме обича".

Не мога да се съглася с предложението за психиатър, просто ще предпише някакви медикаменти, в случая според мен не е нужно. newsm78


Виж целия пост
# 18 25 ноем. 2013, 12:19 ч.
Аз имах сериозна фобия към микроби. Отшумя постепенно, щом станах майка.
Сега се боря с манията за телесна чистота.

За справяне с фобии не е нужен психиатър.
Виж целия пост
# 19 25 ноем. 2013, 12:21 ч.
Бутински, да не би да си гледала "Птиците" на Хичкок и да си се стресирала?!  Laughing Ако пък не си - гледай го и ще видиш, че на птиците това им е работата да летят и да се бутат тромаво по хората (и да цвъкат де) Те нали са последните оцелели динозаври... Ами, ако все още бяха по 2-3-4 метра как щеше да се чувстваш?!  Mr. Green
Виж целия пост
# 20 25 ноем. 2013, 12:24 ч.
Да, имам фобия, все още не е излекувана, но и не мисля да се пробвам. Имам страх от паяци, всякакви, дори и най-малкото паяче ме докарва до лудост. Малките ги убивам веднага с чехъл, ама голямите, просто не мога да реагирам и в лицето пребледнявам и ставам бяла като платно. Последният пресен пример беше в wc-то за 2 път всъщност, един огромен паяк колкото чиния и се беше паркирал под душа, знаете ли колко бързо се разсъних, тъй като беше 6ч. сутринта? И виках  друг човек да го убива, защото просто нямаше начин да се справя с това. И до ден днешен отказвам на една приятелка да ходя на гости по простата причина, че има тарантула! Аз и това нещо на една територия няма как да стане, нали ще се гътна още както го видя Grinning
Виж целия пост
# 21 25 ноем. 2013, 12:25 ч.
Е, глупости, има много психиатри психотерапевти. С какво са по-страшни от психолозите психотерапевти? Simple Smile
Виж целия пост
# 22 25 ноем. 2013, 12:29 ч.
Не е чак фобия, но много мразя тълпи. Като малка веднъж изскачам от подлеза на НДК и попаднах на митинг на БСП - озверели старци. Божеее, все едно бях в "нощта на живите мъртви", бутат ме, блъскат ме, реват, ще ме стъпчат - умрях от ужас! От тогава никакви такива. Бягам като дявол от тамян. И туй то. Тълпата, ако ще и от мъдреци да е, си е грозна гледка.
Бакшиш, имам и клаустрофобия - в асансьор не влизам (направих изключение за Айфеловата кула и за Иглата на Монблан)
И в един хотел заседнах! Как оживях, само аз си знам.
Веднъж тръгнах да се боря с фобията...  Един приятел ме заведе в погребално бюро и ме затвори в един ковчег. Crazy Ми, нищо не ми стана, не се и уплаших. Иди, че разбери.  
Ама ако се заключа в някоя тоалетна, ще я разкова. Tired

П.П. И все сядам близо до изхода, да мога "да избягам"... Някой, ако е седнал там преди мен - вдигам го и го премествам! Crazy
Виж целия пост
# 23 25 ноем. 2013, 12:33 ч.
Бут, и моята единствена е към гълъби и имам ясна идея от какво е породена.

Първо баба ми има пухени възглавници за столовете, като дете и аз имах едно мини столче, което също беше декорирано с пухена везана възглавничка. Както може да се досетиш - постоянно стърчаха перушини от тях - изпадах в дива паника като ги видя и нищо не беше в състояние да ме накара да седна отгоре.
Втория подсилващ ефекта факт - водеха ме на детска и пътя минаваше по алея в градската градина. Сутрин - пълно с безразборно щъкащи гълъби, които "пасат" падналите семена през нощта. Катерех се в истеричен ужас по баща ми ,преминавахме зоната аз - покатерена на раменете му.

Сега като видя гълъби пред мен на улицата, поспирам, за да мине някой покрай тях и да ги разгони - няма сила, която да ме накара да ги доближа на повече от 1.50м. В клетки, през мрежа може и да ги погледам - паун, фазан - толкоз. Не мога да си представя да пипам или галя перушина - повдига ми се дори само докато го изписвам.
Виж целия пост
# 24 25 ноем. 2013, 12:34 ч.
И аз съм така с тоалетните. По принцип не обичам "кутии".  Сърцебиене, задух, такива работи.
С тоалетните издържам за малко.
Обаче стане ли нещо с ключалката, изпадам в дива паника.
Вкъщи не се заключва банята.
Виж целия пост
# 25 25 ноем. 2013, 12:36 ч.
Цитат на: buttinsky в пн, 25 ное 2013, 12:11
Много ми е интересно как става това чудо наистина.
Говоря си с психиатъра, и в един момент излизам навън, гълъбите пърхат около мен и мен изобщо не ме е страх...

Глупости са това, няма как да стане естествено.
Мога да кажа със сигурност, че няма как да преодолееш фобия, като избягваш ситуацията, която ти я причинява. Напротив, трябва да се сблъскваш с нея колкото можеш по-често, за да спре мозъкът ти да подава грешни сигнали, да "свикнеш" с причинителя на страха си, да приспиш реакцията си. Защото нали сама осъзнаваш, че е глупаво да се страхуваш от птици. Много е трудно, може да ти отнеме години, но сама трябва да го направиш. Някакви психолози, психиатри могат само да ти помогнат с разни насоки евентуално.
Виж целия пост
# 26 25 ноем. 2013, 12:43 ч.
Имам фобия от влечуги. Не мога да ги гледам и на снимка, това е най-нелогичното. Знам, че снимани нищо не могат да ми направят, но са ми ужасно гнусни, а и фантазията ми веднага им придава живот. Като малка ме беше страх да заспя ако съм обърната към бибилиотеката, в която в една затворена книга с приказки, формат А3, имаше на цяла страница нарисуван тъмен кладенец с една жаба. Побъркваше ме тази рисунка. В учебниците по биология си залепвах с плътен картон страниците с безгръбначни, и пак ми беше ужасяващо да ги пипам.

Свекърва ми е психолог и казва, че фобиите се лекуват като всеки ден правиш малка крачка към тях. Примерно за моя случай каза да си гледам една снимка със змия първо 1 минута, после 2,  3...10, да си я закача на стената, после да гледам змии в двжение на видео. По-нататък упражненията преминават с гледане на змии в терариум, пак с постепенно увеличаване на времето. Това ме отказа да се боря с фобията. Толкова адреналин ше изхабя, че не си струва нервите, по-добре да се страхувам. Joy
Виж целия пост
# 27 25 ноем. 2013, 12:48 ч.
Цитат на: ляля в пн, 25 ное 2013, 12:21
Бутински, да не би да си гледала "Птиците" на Хичкок и да си се стресирала?!  Laughing Ако пък не си - гледай го и ще видиш, че на птиците това им е работата да летят и да се бутат тромаво по хората (и да цвъкат де) Те нали са последните оцелели динозаври... Ами, ако все още бяха по 2-3-4 метра как щеше да се чувстваш?!  Mr. Green
Не съм гледала филма умишлено.
Анитса, ти поне знаеш каква би могла да е причината.
Аз също имам някакви подозрения, но засега са само подозрения. Нещо много грозно свързано с птици е останало в паметта ми, но може и да е сън...
Когато вече имах такава фобия, си спомням, че са ме водили на село при баба или в Нови Сад на площада и там, когато имаше близки хора до мен, изтърпявах пернатите да ме доближат до някаква степен, но не по далеч от 1, 50 както казва anitsa.
Като идвам в София, нали постоянно се сблъсквам с тях? Защо тогава продължава да ме е страх?

Един съученик навремето искаше да ме "излекува", та ме погна с препарирания фазан от часа по биология. Никак не ми помогна терапията му.
Виж целия пост
# 28 25 ноем. 2013, 12:48 ч.
Мен сигурно трябва да ме качат отново на онази машина за истезания, за да видя, че може и бавно да се движи.И да карам ски  Thinking Laughing Бррр...
А за другото...няма какво да ме накара да не се страхувам, честно казано не знам в каква ситуация трябва да ме поставят, за да ми мине.
Половинката иска да ме води на ледена прзалка тази зима, за да се изправя срещу страха.Може и да се навия.Но сестра ми си беше изкълчила ръката на една такава newsm78
Виж целия пост
# 29 25 ноем. 2013, 13:02 ч.
Цитат на: Ванилия Канелска в пн, 25 ное 2013, 12:43
Имам фобия от влечуги. Не мога да ги гледам и на снимка, това е най-нелогичното.
Аз по-напред писах за фобията си от влечуги. И също като теб не мога да ги гледам дори на снимка.  Peace
Виж целия пост

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Facebook login функцията е временно ограничена.

Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

Молим да ни извините за неудобството!

Забравена парола? Вход

Общи условия

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


Затвори

Уважаеми потребители,
BG-Mamma и bTV Ви канят да се включите в кратко онлайн проучване относно Вашия опит с платформата VOYO.
Молим да отделите няколко минути и да отговорите на всички въпроси, свързани с използването на VOYO и предпочитанията Ви към видео съдържание по заявка, за да участвате в нашата игра за спечелването на награда.
Благодарим Ви предварително!

Начало