Борите ли се с фобиите си? Има ли излекувани?

  • 31 853
  • 295
# 45
Хайде и аз да се наредя с фобията към птици (всякакъв вид, не само гълъби)  Embarassed
До момента не съм срещала друг с тази фобия, а се оказа, че не сме толкова малко май. Винаги съм се старала да я прикривам, защото срещам само подигравка и присмех в околните. Честно казано страшно ми пречи в ежедневието, особено откакто имам дете. Гълъби навсякъде, а синът ми умира да ги гони.
Много искам да го преодолея, но е по силно от мен. В дадени ситуации имам чувството, че направо инфарк ще получа - разтуптява ми се сърцето, изпотявам се, ужас просто.

Мислила съм за консултация с психолог, но честно казано се съмнявам, че ще може да ми помогне.
Виж целия пост
# 46
Хубаво е поне, че не си предала фобията на детето.
Но и аз не знам как бих издържала в парк с птици и деца, при положение, че децата най-често като подгонят птиците и те кацват близо до мен.

И на мен така ми се разтуптява сърцето, стряскам се ужасно и усещам как ми се изпъва някакъв лицев нерв.
Виж целия пост
# 47
/***
Виж целия пост
# 48
Имам, да. Към тесни пространства, буболечки и третата ще ви я спестя, защото ще ме обявите за луда, а аз не съм. Mr. Green

Буболечките ги няма, защото живеем в апартамент и съответно си имам фирма, която от много години се грижи да ги няма и го прави умело. Тесните пространства ги избягвам, пък и щом асансьора не ме притеснява си мисля, че нещата не са толкова страшни, а третата фобия...Е, с нея се боря доколкото мога и мисля, че напоследък успявам. Peace
Виж целия пост
# 49
Страхове имам най-разнообразни, но те по-скоро ме карат да се чувствам некомфортно, отколкото да избиват в някакви физиологични реакции. Неприятно ми е, когато видя децата ми да държат нож, да се навеждат през прозореца, не обичам птици да летят към лицето ми, страхувам се от летене със самолет /и изобщо от високо/.

Когато бях малка изпитвах ужас, че нещо ще се пресегне изпод леглото и ще ме хване за глезените. Но само на тъмно. Тъй като нямах нощна лампа, си загасях от ключа до вратата, а после с лъвски скок се мятах на леглото от средата на стаята. Този страх се изпари в момента, в който разкараха старото ми легло и ми друснаха един матрак направо на пода. Зер, под матрака нямаше как да се смота нищо съществено, което да ме лови за краката.
Не знам дали е следствие на спомен за този страх, или само въпрос на практичност, но у нас нямаме легла на крака. Всички са или отдолу с чекмеджета, или директно матракът е на пода.
Виж целия пост
# 50
Baibibi, ти определено не си за психиатър  Simple Smile
Виж целия пост
# 51
Ако си вземете някое канарче или мъничка птичка, няма ли да помогне? Те са много мили, не се налага да ги гушкате, а самп да почивствате и храните.Моя приятелка имаше огромен страх от кучета, подариха на сестра и кученце, я в момента приятелката ми обожава кучето. Семейството и е в друг град, тя живее в София и първите пъти, когато бяха взели кучето я беше страх да си ходк.Но постепрнно свикна с него и дори спи в едно легло с кучето.До там започна да и липсва животинката, че си взе котка тук.Сега е като облъчена от котката и се изживява в някаква романтична приказка за момичето с котката, виното и книгите  hahaha
Аз не изпитвам никякъв страх от кучета, хапали ся ме два пъти, но това ме направи по-безстрашна.Много ги обичам и се грижа за разни животни, нямам никакво притесненние да ги пипам, хващам.Виж непознат човек ме е гнус да пипна  hahaha
Аз имам папагал,гледала съм и гълъб. Много са мили птиците, привързват се и могаъ да са гальовни като котенце.Папагалът ми ме целува, гуши се, смее се.
Може би едно канарче или от онези миниатюрните чинки е добър вариант.
Виж целия пост
# 52
Аз като цяло от съвсем мънички птички не се плаша. Например врабчетата не ме докарват до стрес. Разни горски птици, които са по-плашливи също мога да ги допусна малко по-близко, но всички онези гълъби, гугутки, гларуси, чайки, кокошки, гарги, пуйки...абе всички, които са се социализирали някак си ме плашат много.
Папагалите са ми забавни. В клетка бих могла да ги гледам, но ако започнат да хвърчат из стаята, най-вероятно ще се уплаша и от тях.

С кучетата и аз съм като теб Ериен. Хапали са ме няколко пъти, но при все това такъв страх не ме гони. Е, имам си едно наум с непознати, пуснати на свобода кучета, но не изпадам в паника щом ги видя. Единствено си признавам, че към питбулите питая големи предразсъдъци и ме е страх само да ме доближат, защото съм се наслушала на ужасни истории, свързани с тази порода.
Виж целия пост
# 53
Мен доберманите леко ме тревожат(много филми  Laughing), но пак си е просто обостряне на вниманието, не истински страх. Питбулите и ротвайлерите са ми много мили, чак нарочно им се лигавя повече и ги "обичам", защото мисля, че са набедени.
На село имаме кокошки, патици, гъски и пуйки. Всички са много смешни и "важни". Имах пиле, което спеше при мен.Виждаше само с едното око и си завърташе главата да ме гледа с единственото зрящо. Та то спеше при мен, следваше ме из цялото село.
Майка ми я е страх от гъсоци. Гонила я е гъска като е била дете, от тогава ги заобикаля от далеч.И мен ме е гонила, то си е за страх  hahaha
Наистина някои са малко странни, въртят си главите, пуйките са си доста грозни и розови. Но предполагам, че може да се свикне, ако в нормална обстановка всеки ден се гледат през ограда или в клетка.
Мен от насекоми и змии ме е страх, но не като фобия. Е, ако не успея да убия паяка и ми е по леглото...няма да спя там, докато не се намери и убие(лятото...10 дни спах на дивана и накрая го убих).Имаме заведение в Люлин-Снейк се казва.В средата има терариум със питон.Честно казано ми е по-скоро жал за животинката(защото заведението работи и нощем и гърми музика), отколкото да ме е страх.
Виж целия пост
# 54
бутинскии, чувала съм за тази фобия, но никога не съм познавала човек с нея. Винаги съм се чудила как е възможно, много е странно. Аз имам следните проблемни моменти, но не са винаги фобии

1. летене със самолет. --пия алкохол преди полет и гледам да съм максимално изморена. Когато съм изморена, нямам енергия за страх.

2. голяма фобия ми е да съм в помещение, което е заключено и нямам ключ, или да знам, че изходът е блокиран по някакъв начин, и при нужда няма да мога да излезна. Например на концерт в зала фестивална бях напред в началото, после дойдоха други хора и заради тълпата получих усещане, че не мога да излезна, и изпаднах в истерия. При повреждане на асансьор, бях заседнала, бях обзета от ужас и виках за помощ и си поплаквах, но не изпаднах в истерия нито в паник атака. Не знам дали е клаустрофобия това, защото, колкото и да е просторно, за мен е проблем това да няма изход.
Никога не съм ходила на психиатър или психолог за тези си проблеми, защото не ми пречи в ежедневието.
Виж целия пост
# 55
1. От шофиране. Имам девствена 14-годишна книжка.
2. Да се возя на предната седалка, ако не е ММ на волана.
3. От височини, но не и от пътуване със самолет. От возене в лодка (сядам на дъното й), но не и на  кораб.

И не нищо не правя, за да се преодолея. Само мощно се срамувам от себе си.
Виж целия пост
# 56
Изпитвам ужас от асансьори.Като дете съм оставала сама в асансьора между етажите. Тогава имаше режим на тока.Тръпки ме  побиват като си спомня как ме вадиха съседите от там.После се преместихме в друг апартамент на нисък етаж.Боря се от години с този страх.
Имам и страх от височина.И с него се боря.
Виж целия пост
# 57
1. летене със самолет. --пия алкохол преди полет и гледам да съм максимално изморена. Когато съм изморена, нямам енергия за страх

А, това съм го пропуснала  Simple Smile

И това:
1. От шофиране. Имам девствена 14-годишна книжка.

Но годините са 12.

Страх ме е и от забременяване  Crazy
Виж целия пост
# 58
От вода Rolling Eyes Не се къпя дори с душа отгоре,а само с ръчния. Пуснали този отгоре и да ме облее и започвам да се задушавам Tired В морето влизам само се потапям и излизам,водата стигнели до гърдите ми и не мога да дишам буквално Peace Съответно и не мога да плувам,а толкова искам ooooh! ,но страха е по-силен от мен Crazy

Иначе имам и други страхове,но те ми се струват ,че повечето хора ги имат Peace
Виж целия пост
# 59
Хайде и аз да се наредя с фобията към птици (всякакъв вид, не само гълъби)  Embarassed

И аз съм така. Не знам кога се появи - като малка имам спомен, че ходех да събирам яйца без да се страхувам. И сякаш изведнъж се появи ужасът от всякакви пернати. Дори пилешко не ям, само като си представя как е изглеждало преди и ми се повдига.

Проблем с децата обаче нямам. Големия рано-рано го научих да гони гълъбите - така хем той се забавлява, хем няма шанс някой да кацне до мен  Mr. Green. Малкото и то скоро ще влезе в отбора.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия