
Е това с колите не е фобия, и мен ме е страх от това, след претърпяна катастрофа, след слушането еждневно за катастрофи с фатален край...

Единственото що годе развитие при мен е, че преди се страхувах и не понасях всички видове паяци, а след време - заради прекалено честите близки срещи с тах, започна да не ми пука особено много от тези обикновените "домашните"
с тънките крачета, стига да не ме лазят, понасям присъствието им. Но относно онези другите... дори не знам как успях да напиша всичко това, препотих се.
, ама поемам дъх и се правя, че е ок понякога.
Аз вече отстъпвам половин крачка назад, да се целуват с когото искат.
.
. От дете съм с този потрес, много мразех да ме пипат и целуват разни лелки.
Страх ме е и от летене със самолет или поне ме беше страх, но се старая да го преодолея. Виж, с бънджи няма да скоча, както не посмях да се кача на кулата в София ленд, когато работеше.

. Като летя със самолет също ми се скъсява животеца с няколко години, от шубе.Препоръчани теми