АВГУСТинчета характер проявяват, майките им назад не остават

При нас пък тъкмо пуснаха съобщение в сайта на яслите, че целодневно класиране ще има в края на юни, а полудневно няма да има, та май и ние ще останем за есента. Ако в заявлението си бях писала да участва в класиране за полудневна от 10.2013 щеше вече да е приет, но аз реших да го пусна от ноември, а оттогава досега класиране няма Ам поолекна ми, вече няма да надничам като изумена в сайта им по 5 пъти на ден.
Борислав също на почти всеки въпрос отговаря с Не, по-точно Ня, много е смешен А ако иска да каже Да си върти главата и се подхилва.

Сами, не знам как ще го мъдрим въпроса с яслите. Още не сме си оправили адрсните регистрации (с временни такива нали също става?), като ги оправим, ще го пусна в системата, но не бърза, защото съм далеч от мисълта, че ще го приемат и май затова не си давам много зор. Най-вероятно така ще стане, че ще си го гледам до 3, ама да видим де, нищо не се знае. Иначе ми се искаше да е на ясла, щеше да ми е мъчно за него, ама пък там ще се среща със себеподобни и ще си комуникира с тях, ще се научи на нови неща, знам ли... от друга срана си мисля, че може да не попадне на добри учителки и лелки и не знам и аз. Ще видим как ще се наредят нещата.

Васе, като каза банани и се сетих да кажа, че Криско яде всякакви плодове в неограничени количества може да ги поглъща. И домати и краставици обича на салата.

Няма да коментирам за яслите. Бясна съм! Откакто лелята забременя (не знам дали писах, че ще ставам вуйна през ноември), всичко тотално се омота. Много се чудех дали да го споделя, но ще се оплача.
Живеем на 10 км. от града, в едно голямо село, където бях подала документи да записвам Вики. Брат и посещава градината към същото заведение и тук ще я приемат на 100%. Тук, обаче идва тънкия момент. Къщата, в която живеем е на лелята (дето чака бебе) и ще трябва до септември да се преместим, защото просто няма как да се случат нещата 2 семейства да живеят на куп. Къде ще се местим си нямам идея. Една от опциите е да се отиде в града, има гарсониера, която пак не е наша  . Сега съм подала и за яслени групи в града, но дълбоко се съмнявам, че въобще ще я приемат, а трябва да се върна на работа. Идея си нямам как ще се случват нещата. Оплаках се 

Силви, а няма ли вариант да наемете къща в същото село, предполагам, че и финансово би било по-добре?

Иначе и аз като Фери даже и не подадох за ясла, едно, че не мисля, че щяха да ни приемат, а и някак мисълта ме плаши. Не, че съм измислила вариант, ама то като гледам не е и ясно дали изобщо има къде да се върна. Абе, седя си и се надявам да се наредят нещата някак.

Няма Ули. Ние събираме пари за наш дом, събрали сме 1/3 досега. Вариант за кредит няма - и двамата сме със задължения, така, че и квартира не е много рентабилно. Ще видим какво ще стане.

Ули твоето момче и моята мома бяха на една дата, нали 

Силви не знам в кое село край Русе сте, но по селата принципно има къщи в които никой не живее, а някои от собствениците са съгласни да ги дадат за живеене срещу поддръжка на имота, поразпитайте пък може и да излезе нещо. Късмет ))

Благодаря  .

Едва ли моята половинка ще се съгласи, най-вероятно ще отидем в Русе за определено време, докато съберем пари за нещо наше.

Ехоо Айде и аз да се разпиша! Голям кеф е да има какво да прочетеш   

Ние сме добре, растем и дивеем! Матей проходи на година и 7 месеца (!!!) и от тогава насам ми спира тока човечето. За радост, бати му е на ясла от месец насам, като преди това 4 месеца си седя плътно вкъщи докато му укрепне малко имунитетът, тъй че не изперквам тотално, само малко.  Всеки ден излизаме с Матей да бяга навън поне 2-3 часа, прибираме се да спи и като вземем Камен от ясла пак навън. Ей тоя режим ми разказва играта откакто се е стоплило времето. Всяка вечер заспивам с Матей докато го приспивам, а то да си легна рано отдавна не се беше случвало. 

За ядене си говорите - ми мойто откак го отбих направо ми събира очите! Яде повече от брат си и абсолютно нищо не отказва, за разлика от времето когато го кърмих. Плодове се ядат в промишлени количества, много обичат и двамата. Напоследък изпитвам трудност с ограничаването на сладкото, понеже де що баби и лели има, всички носят шоколади и бонбони и онзи ден вдигнах голям панаир и съм забранила каквото и да е сладко да им се носи у дома.
Матейче бърбори много, но много малко му се разбира обикновено  Сега на мода е "мамооо" със сладката му устичка и цял ден го повтаря, а на мен още не ми е омръзнало да го слушам.  На ясла ще ходи на есен в същата група, в която е брат му и мисля, че добре ще го приеме. Сега ходим всеки ден заедно като взимаме Камен и отначало Матей ревеше все едно го колят. Напоследък обаче е като у дома си там и поне хората и мястото ще са му познати като започне.
Друго както около нас. Майка ми заминава за Германия след 20 дни и ще чакат там да се родят близначките на сестра ми. Ние отставаме трайно без баба и от сега се чудя какви ще ги върша.     Свекито помага когато се обадим, но не се наема никой да спи у тях. Междувременно с ММ започнахме да ходим на фитнес два пъти седмично и свеката идва да ги гледа за два часа, тъй че пак не мога да се оплача.

Пуу, какъв ферман изписах. И още ми идва на ума, ама стига толкоз тоя път. След един месец пак. 

Аз като черна станция след всеки се разписвам 

,Марли хич недей се оплаква, свеката е супер! Онзи ден една позната обяснява, че нейната не искала да остава сама в стаята с внучето си (3г.), щото се притеснявала да не й стане лошо  А сестра ти близначки ли ще има, ех, че хубаво - след твоите 2 момченца, сега 2 момиченца 

И не знам колко яде Матей, но ние вчера бяхме на консултация - Самуил е 93см и тежи 14 килограма    Шапки долу! За два месеца и половина е качил кило и сто. Наддава като новородено, човека! Да му мисли майка му! И ние ходим по разходки, ама много трудно, бе. Гледам хорските деца- закараш ги на площадката, пък те си поиграят час, два, три. Майките през това време небрежно люпят семки, цъкат телефони и прочие такива безметежни работи, направо рай! Моето, братче, не е разходка, а ужас!!!! Самуил се спира на дадено място, точно за около 30 секунди. Пуска се 2 пъти на пързалката и заминава без да се обръща! Има си маршрут човека и си го следва, а съм решила да го отклоня, а е изпаднал в истерия. Накрая винаги всичко приключва с рев и тръшкане, а аз запъхтяна, изнервена и рошава го мъкна (14 кила!!!) към колата. Хубавото е, че бързо му минава, пореве 3 минути и спре! Ама трябва да сме сами някъде, вкъщи бързо става, но навън ли сме - Карп не действа! Ако някой има някаква успешна техника и тактика, ще съм благодарна да сподели!!!!

Ти па, Марли, как след месец давайте да съживяваме темата, че ми липсва да следя нещо
Борислав пък си седи 12 кила и това е Отвреме на време кантарът го изкарва 12,400 или нещо подобно, понякога пък 11,600, но общо взето върти около 12-те. Също така му купих сандали отново 22 номер, 23 му бяха огромни А есента му взех маратонки 22, верно с аванс, ама чак пък толкоз... На височина расте сякаш, вече е на едно ниво с плотовете в кухнята, които са 90 см, значи е някъде толкова, а на последната консултация преди 3 месеца беше 88.

Здравейте и от нас.
Сигурно вече не ни помните. Много се зарадвах като видях, че темата се е пораздвижила, та реших и аз да се разпиша.

Ние ходим на ясла от 7 месеца вече, а аз се върнах на работа.
Слава богу не боледуваме кой знае колко много.
Ивчето и той яде почти всичко, не подбира. Казва не повече от десетина думички, които му се разбират. На гърне сяда само с дрехите  , иначе не.
Излизането и за нас е приключение, както и прибирането от ясла. Иска да ходи сам, не дава ръка, заплесва се, ту се връща назад, ту забива в друга посока, абе не е за разправяне. На площадката обаче се заиграва и то най - вече на пясъчника, после има пясък и в памперса, ама 15 мин е мир.

Айде от мен толкова. Пак ще се включвам.

Еее, Сами, ти пък много искаш сега, и на телефона да си цъкаш  Самито има неизчерпаема енергия, как да се спре на едно място  Ей това с хукването някъде без да се обърне направо ме съсипва. Камен хич не беше такъв - държеше се за количката и вървеше плътно до мене, а това чудо не признава права линия.  На площадките пък иска само да се пуска на пързалката, обаче не иска да се качва сам по стълбичките, ами гледа от големите деца и иска да се качва по самата пързалка и разбира се не успява. И почва да се ядосва, а пък аз го взимам и го слагам най-горе само мир да има! И така 100 пъти.  На тръгване е истерия и с 300 зора го слагам в количката. Нямам тактика за справяне, просто гледам да го закопчея и да тръгна. Гледам го Камен как разбира и имам надежда и за Матей, че скоро ще се променят нещата. 

Оф, аз от две седмици се каня да ги заведа и двамата да ги измеря и все не мога да се наканя.

Сами, утре на работа ли си?

Сами и маймунката е с такива размери горе долу или малко повече, ама се носим, къде ще ходя
А вие успявате ли да ги накарате да вървят в някаква посока Мен освен, че рядко ми дава да го водя за ръка вече, ако например трябва да минем през парка, за да стигнем донякъде, е абсурд да му кажа, хайде да вървим натам и той да тръгне. Обикновено е винаги в обратната посока   ако изобщо се движим, а не гледаме тревичките и мравките (от които се страхува май  ).
Обаче пък много обича да духа глухарчета, любимото ни занимание е

Силви, на една дата са нашите малчугани, да
Я, да, те питам, трябва ли да изцеждам кърма и да оставя за времето, когато няма да ни има или ще си мине и без?

Глухарчетата и Гергана ги обича, но ги нарича духчета. Общо взето успяваме да се движим в посоката в която искам, но и тя често има свое мнение за това на къде трябва да вървим

Чудото скоро не съм го водила на мерки и теглилки, ама вкъщи е 13,100 и 95 см. /с шивашкия метър, който може да дава някой сант отклонение, но със сигурност е поне 92/.  Вчера му взех едни сандали 22 номер и едни 23, защото по-малките са му точно и няма да изкара с тях цяло лято ... Маратонки му поръчах 23 номер за есента и яслата, която вече ни е официално потвърдена. Нали знаете, че най-големите мъже са в нашата група! 
Моето диване все още върви хванат за ръка навън, не се чувства много сигурен вероятно. Естествено, че мрънка ако не иска да тръгва отнякъде, но в повечето случаи го разсейвам с някое куче или котка или го вземам на ръце и тръгваме. Хленчи точно 10 секунди и забравя. Та засега се справяме, по-нататък не знам. 
Роси, радвам се, че се разписа. Надявам се да не ни забравиш ако идвате насам лятото!