Да не мислиш,че да се самоубиеш е лесно 
Да се оплачем...
- Публикувана: 3 дек. 2013, 00:04 ч.
- Последно мнение: 1 ян. 2019, 00:42 ч.
# 2 671
17 март 2014, 16:22 ч.
Съгласна съм!
Виж целия пост
Ванилина, знам, че не си ми искала мнението, но ето един съвет- не ти трябва да отидеш да му върнеш парцалите, а той да ти дойде на крака, когато на теб ти е удобно. Ако дойде до вас и му отвориш врата,увита в кърпа и с мокра коса, ще е по-впечатлен 
. И колкото по-хладно се държиш сякаш едва го изтърпяваш да ти досажда е толкова по-добре... 
. И колкото по-хладно се държиш сякаш едва го изтърпяваш да ти досажда е толкова по-добре... Съгласна съм! 
# 2 672
17 март 2014, 16:57 ч.
Абсолютно съм съгласна с теб.
То не са емотикони, то не са препинателни знаци по цели редове за "изключително сериозни неща", че и до самоубийство стигнахме...
.
Всички разбрахме, че за теб това е драма, никой не го омаловажава, но спри да преиграваш и да пълниш темата с детински постове при все, че може да помислиш върху това
и това
Виж целия пост
Ванилина- извинявай, че аз ще го кажа, но си е досадничко, наистина, твоето мрънкане. Всяко твое мрънкане, по точно. На фона на някои доста по- сериозни.
Оплакала си се, ок. Потупали са те по рамото, ок. Ама ти продължаваш да дълбаеш. Какво е лекарството?
Оплакала си се, ок. Потупали са те по рамото, ок. Ама ти продължаваш да дълбаеш. Какво е лекарството?
Абсолютно съм съгласна с теб.
То не са емотикони, то не са препинателни знаци по цели редове за "изключително сериозни неща", че и до самоубийство стигнахме...
.Всички разбрахме, че за теб това е драма, никой не го омаловажава, но спри да преиграваш и да пълниш темата с детински постове при все, че може да помислиш върху това
Цитат
Хайде сега, ние криви излязохме! Защо ли изобщо се навираме между шамарите да те успокояваме! Какво предпочиташ, да ти бяха взели документите, парите и ключовете от дома, а да ти бяха остаавили скъпоценните гримове?
Цитат
Другото е да пострада здравето ти- твоето или на децата. Смърт също. Всичко друго е мижи да те лажем.
# 2 673
17 март 2014, 17:15 ч.
Много се извинявам, Ванилина, ама съм ужасно съгласна с Merri_An. Ако беше от Пловдив, на мига ти правя и давам един несесер с всякакви гримове. Каквито се сещаш и не се сещаш. Само да спрат препинателните знаци, че наистина ставаме разногледи.
Виж целия пост
# 2 674
17 март 2014, 17:19 ч.
Извинявам се за мрънкането ми. Но вече прекалено много гадости се струпаха на главата ми. И вече не се издържа. Благодаря за разбирането и съветите. 
Няма за какво да се извиняваш, calopsita. Проблема е, че си нямам никого близък за да му поискам. или поне да му споделя. Това е.
Ще Ви оставя на спокойствие преди да сте ме "благословили"
Приятна вечер
Виж целия пост
Няма за какво да се извиняваш, calopsita. Проблема е, че си нямам никого близък за да му поискам. или поне да му споделя. Това е.
Ще Ви оставя на спокойствие преди да сте ме "благословили"
Приятна вечер 
# 2 675
17 март 2014, 19:28 ч.
И аз си нямам близки...
Искам да се оплача, че не съм добре психически. Имам някакви нервни изблици в сълзи ипродължавам да страдам от хипохондрия.
Виж целия пост
Искам да се оплача, че не съм добре психически. Имам някакви нервни изблици в сълзи ипродължавам да страдам от хипохондрия.
# 2 676
17 март 2014, 21:16 ч.
Ударих си ужасно ръката...
Виж целия пост
Скрит текст:
Нали темата е с цел да се оплачем, за да не задръстваме другите теми. За какво "досаждане" говорим?
Влизаш, пишеш, излизаш.
Никой не е задължен да чете ничии постове.
А и не мисля, че някой е в правото си да определя "степента на сериозност" на чуждите проблеми.
Влизаш, пишеш, излизаш.
Никой не е задължен да чете ничии постове.
А и не мисля, че някой е в правото си да определя "степента на сериозност" на чуждите проблеми.
Ударих си ужасно ръката...
# 2 677
18 март 2014, 04:18 ч.
Не се оплаквам, нямам никакво право на това, просто споделям, че ми натежава... Майка ми работи в много тежко болнично отделение, в което всеки ден умират хора. Всяка вечер, когато ходя у тях, това е основна тема на разговор, тежи й и споделя, за да може да асимилира ужасяващите впечатления от ужасно натоварения делник. Съчувствам й безкрайно. Разбирам я и никога не давам вид, че ми се отразява. Но аз съм с, меко казано, душа - струна и когато се прибера, се получава така, че не мога да смеля предадените впечатления с часове, понякога с дни, понякога и със седмици. Съпреживявам отново и отново, превъртам думите й в главата си, моите представи, блещя се посред нощите, а отделно от това имам и много сериозни лични(здравословни) проблеми. Когато много рядко някой покаже внимание към случващото се с мен и се отнесе мило и с грижа - се разплаквам от благодарност. За да не фрустрирам хората с тези изблици в такива ситуации, си намирам повод веднага да си тръгна... Страшна нега ми тежи на гърдите, толкова дълбока на моменти, че чак трудно дишам (чисто физически). Ако можех да се разплача - щеше да е благодат. Уви, не мога...
Виж целия пост
# 2 678
18 март 2014, 05:30 ч.
calopsita, 
Помоли майка си да не ти разказва за събитията в отделението. Кажи й истината. Ако тя знае как се чувстваш, едва ли би си изливала "служебните проблеми" пред теб. Тях може да си ги споделя с приятели-колеги /и сигурно го прави/, така че не се чувствай задължена да я изслушваш по тази тема.
И... имаш право да се оплачеш, че ти натежава...
Виж целия пост
Помоли майка си да не ти разказва за събитията в отделението. Кажи й истината. Ако тя знае как се чувстваш, едва ли би си изливала "служебните проблеми" пред теб. Тях може да си ги споделя с приятели-колеги /и сигурно го прави/, така че не се чувствай задължена да я изслушваш по тази тема.
И... имаш право да се оплачеш, че ти натежава...
# 2 679
18 март 2014, 09:19 ч.
calopsita, искрено ти съчувствам. А още по-тежко е, че не можеш да плачеш - мъжа ми е така. Аз поне рева като магареш почти всеки ден - от радост, от тъга, от яд, напоих килима вече. Понякога ме облекчава, понякога по-зле става, но пак е вариант.
Дано всичко със здравето ти се окаже временен, а не хроничен проблем, лошото е, че крехките и нежни психически хора са като емоционален лакмус и това рефлектира и на физическото им състоние
Виж целия пост
Дано всичко със здравето ти се окаже временен, а не хроничен проблем, лошото е, че крехките и нежни психически хора са като емоционален лакмус и това рефлектира и на физическото им състоние
# 2 680
18 март 2014, 09:35 ч.
провери си щитовидната жлиза
Виж целия пост
И аз си нямам близки...
Искам да се оплача, че не съм добре психически. Имам някакви нервни изблици в сълзи ипродължавам да страдам от хипохондрия.
Искам да се оплача, че не съм добре психически. Имам някакви нервни изблици в сълзи ипродължавам да страдам от хипохондрия.
# 2 681
18 март 2014, 09:57 ч.
Да се оплача, че тайна, която грижливо пазих няколко години и която родителите ми не биваха да научават, снощи излезе наяве. И то по-изключително тъп и глупав начин. Не биваше да го допускам, а по-лошото е, че след толкова години ме гризе съвестта защо скрих от тях. Вероятно щяха да ме разберат още тогава, но сега... ще е по-трудно. Чувствам се ужасно от цялата история, а още по-ужасно е, че отново натъртиха, че за тях по-малката ми сестра е по-добър човек от мен.
Виж целия пост
# 2 682
18 март 2014, 10:01 ч.
7 деца вчера в групата на синеокото с въшки. Днес всички са на градина - изчистени, уж.
Купих препарат, довечера ще го мажа превантивно, а аз умирам от сърбежи
.
Виж целия пост
Купих препарат, довечера ще го мажа превантивно, а аз умирам от сърбежи
.
# 2 683
18 март 2014, 10:17 ч.
Да, а за майка ми момиче, което е направило аборт и има с дузина повече от мен бивши е "Много умна и разсъдлива" за разлика от мен. Не правя паралел Феичка, просто понякога родителите идея си нямат колко по-готини сме си ние.
Между другото вчера пак го чух този лайтмотив и докато се усетя, разкрих тайната на братовчедка си. Бясна съм на себе си, ама поне майка ми се извини за думите по мой адрес
Сега ще чакам да се уталожат нещата и ще й кажа, че всичко е измислено. Иначе ще треперя да не "изчете" едно конско на момичето....
Виж целия пост
Да се оплача, че тайна, която грижливо пазих няколко години и която родителите ми не биваха да научават, снощи излезе наяве. И то по-изключително тъп и глупав начин. Не биваше да го допускам, а по-лошото е, че след толкова години ме гризе съвестта защо скрих от тях. Вероятно щяха да ме разберат още тогава, но сега... ще е по-трудно. Чувствам се ужасно от цялата история, а още по-ужасно е, че отново натъртиха, че за тях по-малката ми сестра е по-добър човек от мен.
Да, а за майка ми момиче, което е направило аборт и има с дузина повече от мен бивши е "Много умна и разсъдлива" за разлика от мен. Не правя паралел Феичка, просто понякога родителите идея си нямат колко по-готини сме си ние.
Между другото вчера пак го чух този лайтмотив и докато се усетя, разкрих тайната на братовчедка си. Бясна съм на себе си, ама поне майка ми се извини за думите по мой адрес
Сега ще чакам да се уталожат нещата и ще й кажа, че всичко е измислено. Иначе ще треперя да не "изчете" едно конско на момичето....
# 2 684
18 март 2014, 10:23 ч.
Мисля, че повечето знаят думичката като лайтмотив, та нека използваме нея, съгласна?
Току-що се чух с майка ми - отново е съсипана. Вече над една година се влачи всичко и не знам за какво да се моля Кога ли ще се свършат нейните и на баба ми мъки, понеже и аз вече съм смазана от всичко, което се случва, и освен да ревна дружно с тях по телефона, нищо друго не мога да направя 
Виж целия пост
Току-що се чух с майка ми - отново е съсипана. Вече над една година се влачи всичко и не знам за какво да се моля
Кога ли ще се свършат нейните и на баба ми мъки, понеже и аз вече съм смазана от всичко, което се случва, и освен да ревна дружно с тях по телефона, нищо друго не мога да направя Препоръчани теми