Да се оплачем...

На мен това вече не ми прилича на обикновена проклетия, а малко ми клони към... особености на възрастта. Извинявам се, че питам толкова лично нещо, но бабата да е изкарала инсулт, макар и лек? Случва се хората да станат такива кривондели след такива инциденти.

Тъжна тема сте отворили. Има доста такива възрастни хора - егоисти. Моята баба и тя е една специална порода. Откакто работя все съм и давала по някой лев, да помагам. И под някой да кажа, че хич не бяха малко нито за нея, нито за мен. Един ден си купих кола, на старо, теглих 5 годишен заем. Срещна ме на улицата нейнаТА приятелка и почти ме заплю "баба и гладна ходи, тя кола си купува...".  И преди знаех, но тогава получих доказателство как ни приказва по хората. Мен не ме интересува чуждото мнение, но ме заболя и доядя на баба ми. Както са казали момичетата по-горе, все си е била такава.

Както има една приказка: Лошият човек е като въглена- ако не те опари, ще те очерни. Най- важното е, че пред съвеста си сте чисти, момичета.

Бонбон, а ти какво предлагаш ?
С това обгрижване не се знае кой, кого ще надживее.

Като идея за решение нищо не мога да предложа, освен старчески дом. Писах, защото просто ме дразни как се изкарва, че едва ли не сама си е виновна майката, че е "избрала". А избор въобще не е имало.

И като бабата на Добра познавам една. Пенсионирана преди 89-та, 25 години вече лежи и гледа сериали и само дето не иска да я хранят с лъжичка в устата. Просто не ги разбирам такива хора - цял живот чакат пенсията, за да легнат и да не станат повече.

Ох, нещо последните сдърпвания с бъдещия ми мъж са точно тип ПМС ама от негова страна. Сега се сдърпахме за тотална глупост, на пук на хубавия ден и аз се изнервих (уморена съм), че намери кусур в мен, а не в себе си и избухнах. И се скарахме. Понякога просто не издържам.

Много ми хареса погооворката за въглена. Аз дори бих я обогатила, така да се каже - лошият човек хем те пари, хем после те черни.

Чувствам се ужасно за всичко което се случва,няма на кого да споделя,чувствам се ужасно,боли ме ,не мога да преживея това,което ми се случва...........объркана съм и не знам какво да правя.просто ми се плаче и нищо друго...

Утре съм на работа и то втора смяна.
Малка ми беше отпуската.

Тъкмо ще се наспиш сутринта.
Оплаквам се от безсъние. Будя се в 3 и няма заспиване. И точно 20 минути преди алармата започвам да се унасям.

тъжно ми е,плаче ми се....и плача  самотно ми е липсват ми любими хора,напуснали ме завинаги 

бонбонбон, благодаря, точно това имах предвид.
Принципно се притеснявам за здравето на родителите ми, баща ми си е доста болен, повече и от баба ми. Той излезе от болницата и същият ден, баба ми влезе. Майка ми вместо да има време да помогне на него, беше придружител в болницата на баба ми, защото лекарите и сестрите не могат да се справят с нея. Ядосвам се, защото ние винаги се съобразяваме с баба ми, майка ми ще идва при нас в СФ, не може да остане дълго пак заради нея. Последният път баба ми и звъня, за да и каже, че всеки си имал къща и тя трябвало да се прибира и си гледа къщата, какво прави толкова дълго при мен. Децата си имали родители да си ги гледали, какво е дошла да ми помага/ ММ беше в чужбина 2 седмици и бях сама с двете деца, едното бебе/. Отделно баща ми беше тогава в болница отново/ но не ни беше споделил/, и се беше прибирал специално, всеки ден, за да и готви и пазарува.....
Андариел, не е изкарала инсулт. Има само епилепсия получена след раждането на вуйчо ми/ той е по-малкото дете/. Просто си е проклета по рождение.
Родителите ми днес са успяли да се свържат с вуйчо ми, имал пак някакви конкурси, срещи и т.н. Изпратил е пари за по-скъпата операция, и това е.
И двете ми деца имат тези дни рождени дни, винаги идва майка ми, тази година няма да може. Въобще не се знае ще идва ли скоро. Баща ми остава с баба ми, трябва да има някой с нея.
Дразни ме неблагодарността, и това, че смята че майка ми и е длъжна, защото и е дъщеря. За синът си се сеща, само когато трябва да го хвали, а за майка ми, за да я обижда/ двойни стандарти/. Една от съседките беше помислила, че баба ми е свекърва на майка ми, толкова лошо се изказва за нея и цялото ни семейство. Една седмица в болницата майка ми беше спала по час на нощ....мразя да се оплаквам, но това е ситуация, в която не виждам изход....няма какво да направя

Бонбон, не съм съгласна - избор винаги има.

И аз се оплаквам от същото  .
Лягам си и започвам да се въртя, ту на ляво, ту на дясно и няма заспиване по 1 час .
Нощем се будя и същата работа . А , до преди две седмици , записвах права  .
Малката ми взима тока в последно време и се чувствам страшно уморена , едва чакам да дойде вечерта и накрая - няма заспиване  . И сутрин , тя се буди с първи петли , естествено по закона на гадостта - мен ми се спи та две не виждам и едвам си вдигам главата от възглавницата .

Ани, много ми се иска да ти напиша нещо мило и успокояващо, но не виждам какво в тази позната ми ситуация Старо криво дърво няма оправия.
Вуйчо ти жена, деца няма ли да ги прати да помагат?