Да се оплачем...

Онзи ден превеждах едни неща за един приятел. Днес не мога да ги намеря къде са се сейвнали. Прерових целия комп, търсчки, по дни, нищооооооооооооооо. Трябва да почвам от начало да превеждам.

Не се карайте! Тъй като вратата е специална, с 2 ключалки с нам си кви ключове и вадене на дубликати ще е по-евтино от смяната им, аз съм за този вариант. Човекът, който ги загуби ще вика ключар да пренарежда кодовете им и някак не достигаме до консенсус.
Аз обаче пуснах обява само с мейл, може пък до вторник някой да ги даде, не зная. Още безкрайно ме е яд, това ми отрови празниците...

Не се карайте! Тъй като вратата е специална, с 2 ключалки с нам си кви ключове и вадене на дубликати ще е по-евтино от смяната им, аз съм за този вариант. Човекът, който ги загуби ще вика ключар да пренарежда кодовете им и някак не достигаме до консенсус.
Аз обаче пуснах обява само с мейл, може пък до вторник някой да ги даде, не зная. Още безкрайно ме е яд, това ми отрови празниците...

  Никой не се кара, Sourcherry.

За някой това си е обичайния начин на комуникация, не знам защо другите се впечатляват.
Предполагам, че всеки би искал ако може да ти помогне.Желая ти късмет, дано наистина са намерени от добросъвестен гражданин.

Кофти ми е, че жени, които изобщо не ме познават и нищо лошо не са видели от мен ме мразят. Ама яростно, така че  като си пийнат цяла вечер да могат да ме коментират и все да съм им в устите и главите... А ние просто се засичаме тук- там...

Ах, как ми е познатооо... А пък и какви квалификации ми дават - имала съм много дрехи например, защото съм избивала комплекси, мислела съм се за много умна, ама не съм била, детето ми не било от настоящия ми съпруг и колко долен човек съм била заради това... И още, и още. И това от хора, които даже съм смятала за близки.

Надявам се да се оплача, да ми мине и да не се връщам повече към тази тема... та ето от какво имам да се оплача - имах приятелка, познаваме се 14 години, но тя явно никога не ме е познавала истински. Когато забременях го разбрах в деня, в който прокървих, бях шокирана, най-накрая бях подписала д-р за работа, за която бях работила 5 годнини (който разбира се приключи с изпитателния срок) и едновременно с това сломена, защото исках това бебе, а то буквално изтичаше между краката ми, по това време моята приятелка правеше също опити да забременее. От цялата работа тя разбрала само едно, че  като съм казала, че живота ми ще се промени коренно - тя разбрала, че не искам детето, а тя се е опитвала в продължение на 1 година да има дете - не било честно, аз не трябвало да говоря така... явно не си е проличало, че съм искала детето или тя е видяла каквото иска - не знам. Факт е, че не ми се обади 3 месеца да ме пита как съм.... аз на 2 пъти кървях и веднъж припаднах на улицата, покрай цялата хамалогия - доктори, лекарства, от които бях като надрусана по цял ден и комедийните сериали, които гледах на сила, защото в момента, в който не се занимавах с нещо започвах да плача... та покрай всичко това не обърнах внимание, че тя не ми се обади... когато тя забременя, тогава се обади и бяхме пак приятелки до една вечер - тя беше в 5-ти, аз в 8-ми месец, когато казах, че не знам как ще се справя с отглеждането на 2 деца, междувременно друга моя приятелка не пропускаше да ми каже "ще видиш сега, с 2 не е като с 1", та след като си казах страховете и след като казах, че адски ме е страх от раждането, защото съм го преживяла веднъж и се бях зарекла никога повече да не раждам... тя ми каза да си пратя децата в сиропиталище, че не ги искам, за разлика от нея... а синът ми го чакахме 3 години и нито веднъж не казах "гък" по темата, нито се разсърдих на приятелките ми, които забременяха преди мен, та това явно ми беше най-големия грях, че си признах страховете пред приятелка, която не ми говори от ноември месец... всъщност не - писа ми, за да ми държи сметка, защо съм написала изречението "моя приятелка си прави БХС", вместо да ме пита как съм, как са децата... когато родих и звънях 3 пъти - не вдигна, когато тя роди също й звънях 3 пъти и пак не вдигна... и ми е болно, че едно приятелство си отива ей така... и си казвам явно не е било истинско, защото ако беше, нямаше да приключи толкова лесно и в крайна сметка нали на приятел би трябвало да можеш да кажеш всичко, ако не можеш, тогава какъв приятел е това?
Та ето, казах си....сега ще чакам нови съобщения защо пиша за тези неща във форума... когато ми написа тези гневни съобщения, бях спала 3 часа предната вечер, кърмех малката още, гледах и баткото вкъщи - бяхме на игрището, играехме на футбол, разплаках се пред децата си и си казвах - имам деца да гледам днес, трябва да съм силна, колкото и да ми е гадно, трябва да им сготвя, да ги преоблека, да ги сложа да спят, нямам време да се чувствам зле, а после си го изкарах на малкия  и кърмата ми спря... знам, че съм прекалено чувствителна, знам, че не бива да отдавам такова значение, знам, че може би ви се струва, че драматизирам излишно, но ми е болно, обидно.. това е.
Не търся вашето съчувствие, не искам да ви занимавам със себе си - само ползвам темата по предназначение 

Оплаквам се от мой колега- не ме оставя на мира! Тази сутрин ми звъня в 4 часа, за да ми се обяснява и не разбира, и не разбира от дума! Като някакъв магнит за откачалки съм, честно! Може 1 000 000 хора да има наоколо, но щом е кУкУ- задължително ще се лепне за мен

Т., 

Успокой се!
Приятелите са тези, които са до теб в тежки моменти и на които можеш да кажеш какво ти е на душата. Очевидно това не е било истинско приятелство, или поне от нейна страна не е било.

Просто се успокой, поотръскай се от лошите мисли. Ще намериш друга приятелка, която да заслужава да ти е такава.

И аз да се оплача...цял ден се счупих да чистя и да се приготвям за вечерта, а преди малко ММ ми се обади да ме помоли да изведа кучето, защото се налага да остане на работа и аз от скука се ровя във форума...

T., много ме разчувства твоята история  Няма смисъл така да изживяваш нещата за някой, който не ти е истински приятел. Истинският приятел е до теб и в добро и в лошо и те подкрепя във всичките ти решения, независимо дали ги разбира или не. Твоята история ми напомни за моята "най-добра приятелка". С нея израснахме заедно и през всичките години тя винаги е била много безразсъдна, а аз никога не съм я упреквала, а постоянно я измъквах от разни каши и й помагах и никога не съм го натяквала и не съм искала нещо в замяна, просто си я обичах. И, естествено, тя ми стана кума на сватбата. Бяхме приятелски семейства до деня, в който аз не осъзнах каква глупачка съм, че съм се омъжила за този мъж и не реших категорично да приключа с драмата, в който се бях забъркала. Точно в този момент по необясними за мен причини моята приятелка застана срещу мен. Започна да наговаря всичките ни общи познати срещу мен и нито веднъж не ми се обади да ме попита защо съм взела това решение. Мъжът се изнесе, но започна да ме тормози, а аз малко след това разбрах, че съм бременна. И така без мъж, без приятели и с несигурна работа, аз останах сам сама с едно тежко решение, което трябваше да взема и в този момент единственият човек,  който беше до мен и ме подкрепяше, беше моята майка. Сега, 3 години по-късно, имам нов мъж, нови приятели, страхотна работа и нов живот. Дай Боже скоро да си имаме и бебе!

Т.,
Разказвам ти всички това, за да ти кажа, че такива неща се случват. Месеци наред ми беше много кофти, изживях разпадането на приятелството ни, но това е животът /колкото и тривиално да звучи/. Имала съм приятелка, пътищата ни са се разделили. Оставаш с приятните спомени и гледаш напред 

От много време не се бях разписвала тук 
Добрата новина е че с мъжът ми се събрахме и коренно се е променил 
Лошата е че от 3 месеца съм на строга диета+ упражнения и гс спазвам стриктно но видим ефект - нулев.Като се кача на кантара - кг са си същите 

Явно в един момент идва времето, в което човек си "сортира" приятелствата.
И аз преди време се оплаквах, че моя приятелка от 12 години, рязко спря да се държи с мен като с приятелка. Вярно, тя имаше ужасно много проблеми с родителите си, образованието, беше останала без работа и това бяха все причини, които не действат много положително на човек. Но аз исках да бъда до нея. Тогава точно започвах да живея с приятеля си, работех... Водех така да се каже нормален средностатистически живот (какъвто водя и в момента де). Разбрах, че са се случили едни неща, които обаче не ми е споделила. Чаках, чаках... И с това дистанцията се увеличи. После разбрах и за други неща, които ги споделя на една "новоизлюпена" приятелка, а не на мен и вече сериозно се засегнах и спрях да правя какви ли не опити за сближаване.
Била казала, че не харесва приятеля ми. А той я обожава. Вярно, като типове човек са много различни, единия смята другия за префърцунен, другия го смята за простак, но от страна на бъдещия ми мъж винаги е съществувала една покровителска обич към най-близките ми хора.
Така че... ето, и аз се оплаквам. В деня на един от най-хубавите семейни празници за мен, една от най-близките ми приятелки се отива. Правих опити да се сближим, без успех и вече вдигнах ръце и се оставих на течението. Мъчно ми е, че не мога да и помогна с проблемите. Може да се окаже вярно, че завижда за живота, който си изграждам, но за мен всеки с повечко желание може да си осигури тези неща (мъж, работа, къща....).....

Много ви благодаря за милите думи    Да, знам, че такъв е животът, че такива неща се случват, разбирам го, рационално, но емоционално ми е трудно да го приема  
Приятели, с които да си споделям и такива, с които само да се разхождам - не мога да кажа, че нямам - имам. Имам и много близки, като кумата ми, с която се "познаваме" от бебета и за която с пълна сила важи приказката "истински приятел е само този, който знае всичко лошо за теб и въпреки това ти е приятел" - тя е точно такава... имам и приятели, които навремето са ме приютявали посред нощ когато съм имала проблеми с гаджето      Имам и такива с които се заливам от смях по ресторантите и ми е трудно да си спомня, че съм имала проблем дори  
Не се чувствам самотна, обградена съм с мили хора, които ги е грижа за мен, както и мен за тях, просто ми е мъчно и това е   Явно като малка съм прекалила с книжките за истинското приятелство  

Елена Ангелова, заповядай в домашните тренировки, да видим с какво можем да помогнем    Ето я темата: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=776081.255;topicrefid=3

Аз от доста време съм леко резервирана към доста от "приятелствата". Винаги имам едно на ум. Имам само 2 приятелки, с които споделям почти всичко. Иначе абсолютно всичко споделям със съпруга си и родителите си. Те поне са доказали във времето, че ще ме изслушат и помогнат чистосърдечно.
Ситуацията, в която живеем в БГ + народопсихологията ни, ме е научила, че завистта е спътник на повечето човешки отношения.