Хипохондрията ми пак се развихря... 
От есента е....не се поддавай
Да се оплачем...
- Публикувана: 3 дек. 2013, 00:04 ч.
- Последно мнение: 1 ян. 2019, 00:42 ч.
# 4 786
26 септ. 2014, 12:16 ч.
Лита ,
Оплаквам се, че родителите ми ме дърпат надолу
Виж целия пост
Скрит текст:
и ние имахме едни такива "приятели" , които им предстои семейно събитие, което ще прануват с приятели , на което не сме поканени и първоначално вътрешно ми стана леко обидно, защото сме си помагали взаимно много те на нас, ние на тях, излизали сме заедно, по почивки..пишеха ни се близки уж, докато не се заобиколиха с хора с повечко пари и се почувстваха нещо много 
но после като се замислих ми стана супер жал за тях, защото осъзнах, че те приятели нямат- само използват хората според потребностите си, както и се опитват от доста време да използват нас , когато имат нужда от нещо , но са сбъркали адреса, защото наивните хорица свършиха вече 
но после като се замислих ми стана супер жал за тях, защото осъзнах, че те приятели нямат- само използват хората според потребностите си, както и се опитват от доста време да използват нас , когато имат нужда от нещо , но са сбъркали адреса, защото наивните хорица свършиха вече Оплаквам се, че родителите ми ме дърпат надолу
# 4 787
26 септ. 2014, 17:22 ч.
Оплаквам се, че колегите ме заразиха с вирус.
Сутринта бях ОК, сега кашлям, боли ме гърлото и главата.
Виж целия пост
Сутринта бях ОК, сега кашлям, боли ме гърлото и главата.
# 4 788
26 септ. 2014, 21:04 ч.
Мисля че и моята започва отново ...
Отново си прецаках шанса с мъж ,и то заради страха си и липсата на самочувствие.
А той изглежда точно това което търся ,но уви мен ме е страх от отхвърляне абе много ми е криво и сама съм си виновна !
Виж целия пост
Хипохондрията ми пак се развихря...
Мисля че и моята започва отново ...
Отново си прецаках шанса с мъж ,и то заради страха си и липсата на самочувствие.
А той изглежда точно това което търся ,но уви мен ме е страх от отхвърляне абе много ми е криво и сама съм си виновна !
# 4 789
27 септ. 2014, 09:41 ч.
Четвърти ден съм със зверска хрема. Започнах да кашлям като дърт тютюнджия, гласът ми е като на 100 годишна пияница... Не мога да ям, не мога да спя, никакви илачи не помагат за този пуст нос! Излиза ми и херпес на устната( нещо, станало вече традиционно за мен- хвана ли хрема, устата ми цъфва; явно като ми падне имунитетът малки и херпесите си намират пролука).
Виж целия пост
# 4 790
27 септ. 2014, 11:38 ч.
Не съм човек, който се оплаква и занимава околните със себе си, но се зачетох и реших да си кажа. Последните месеци са някакъв кошмар и то от всяка страна. Стигнах до отключване на паническо разстройство, съответно провалих и сезона на мъжът ми, заради психопатиите, които натворих. Всеки ден проблеми, всяка нощ кошмари. Молих го дори да се разведем, за да се освободи и продължи живота си нормално, а той напусна работа за да не съм сама. Дори най-нищожния повод ме вади от равновесие. Последните две-три седмици се позакрепих, но му предстои зимния сезон в чужбина, което означава сама до пролетта, а предното изречение важи все още. Полагам брутални усилия да дойда на себе си, защото предстои и няма начин да не съм Ок, но се сривам от някакви супер тъпотии дори и ме обзема ужас. Оплаквам се, че не смея да мисля за утре, какво остава за след седмица, месец... Не мога да работя, общувам най- вече, тъй като главата ми е млечна салата... не мога да изслушвам, да се зарадвам на нищо. Мъжът ми стои в момента на компа и търси къде да отидем... за пореден път, а на мен ми идва да се застрелям. Оплаквам се, че не помня по- труден период в живота си.
Виж целия пост
# 4 791
27 септ. 2014, 11:41 ч.
Потърси спешно медицинска помощ - сама трудно ще се справиш !
Виж целия пост
# 4 792
27 септ. 2014, 11:58 ч.
Vermilion`, дума по дума, точка по точка от това, което споделяш за себе си беше и моето състояние, през което минах - не се справих сама, нужна беше и намеса на специалист. Хубаво правиш, че сподели и че имаш подкрепата на съпруга си, но в никакъв случай не пренебрегвай това състояние. Напълно сама ли оставаш? Обичаш ли животни, имаш ли възможност да отглеждаш някакво в дома си?
Виж целия пост
# 4 793
27 септ. 2014, 12:10 ч.
Платили сме луди пари за псохотерапия, доктори, боуен терапия- която малко успокои емоциите, започнах да спортувам... докато мъжът ми работеше все още вървях по цял ден, после на спорт. Първоначално пиех успокоителни, но това не мога да го преживея - абсолютно с акъла съм си. Последния час при психотерапевта ми беше в началото на месеца, ядоса ме ужасно и не съм ходила повече, дори похвата при посрещане ме вбесява тъй като се чувствам като в тъп американски филм. Проблема е, че се вкарах във филм, че ми има нещо, че живота ми е застрашен, а реално тук и сега няма такава опасност, но не успявам да се освободя и тормозя мъжът ми, себе си и ми пречи да живея нормално. Основно се чувствам ужасяващо самотна, а аз изначално съм саможивник по природа. Всичко задължително по този път като помощ, съм минала. Сега стоя просто така. Аз не съм такава, много добре зная и помня коя и каква съм, не разбирам защо стоя отстрани и не успявам дори да се докосна. Извинявам се за излиянията си, които излизат вече извън темата.
Имам котка, в най-кричния момент дори не му сменях водата, но напоследък отново сме близки.
Виж целия пост
Имам котка, в най-кричния момент дори не му сменях водата, но напоследък отново сме близки.
# 4 794
27 септ. 2014, 12:26 ч.
Току що изтървах прекрасно предложение за работа заради ниска самооценка...
Виж целия пост
# 4 795
27 септ. 2014, 12:33 ч.
Правилно ми е впечатление и в темата за паническото разстройство, че се обособяват два лагера: на тези, отричащи категорично медикаментозното лечение и тези, за които е сякаш единствената сламка и безогледно пият какво ли не, мислейки, че това е панацея.
За мен истината се оказа златната среда - да не действам с пълно отрицание, съмнение, както и да не гледам на таблетките като спасителен пояс - тримесечно лечение беше напълно достатъчно. Категоричността допълнително затормозява съзнанието и в това деликатно състояние, не допринася с нищо добро за него.
Мен лично мисълта за детето ме крепи, признавам си, действа ми мобилизиращо. Все още регулярно си имам своите моменти на резигнираност и отчаяние, но ежедневието ми е такова, че няма как да е другояче.
Виж целия пост
За мен истината се оказа златната среда - да не действам с пълно отрицание, съмнение, както и да не гледам на таблетките като спасителен пояс - тримесечно лечение беше напълно достатъчно. Категоричността допълнително затормозява съзнанието и в това деликатно състояние, не допринася с нищо добро за него.
Мен лично мисълта за детето ме крепи, признавам си, действа ми мобилизиращо. Все още регулярно си имам своите моменти на резигнираност и отчаяние, но ежедневието ми е такова, че няма как да е другояче.
# 4 796
27 септ. 2014, 12:36 ч.
Vermilion` , успех скъпа, пожелавам ти бързо да излезеш от това състояние. Може би не си попаднала на правилните лекари или лечение. Вярвам, че има надежда да се оправиш. Прегръщам те
Виж целия пост
Vermilion` , успех скъпа, пожелавам ти бързо да излезеш от това състояние. Може би не си попаднала на правилните лекари или лечение. Вярвам, че има надежда да се оправиш. Прегръщам те
# 4 797
27 септ. 2014, 14:05 ч.
Много съм отчаяна! Изгубих всякаква надежда ,че някога ще започна работа! Млад човек вкъщи просто е нетърпимо и подтискащо!Сърцето ми е изпълнено с мъка!
Виж целия пост
# 4 798
27 септ. 2014, 14:12 ч.
Крепя се на спомена за себе си основно, колкото и нелепо да звучи. Наясно съм с причините, дните ми минават в анализи и усилия. Общо взето хората покрай мен не подозират, а внезпните състояния, които не успявам да овладея отдават на хиперемоционалността ми и го замазвам като просто момент. Не отричам нищо категорично, възприемам го като измамно, то е точно такова всъщност, и аз реално не работя по проблема, зщото след успокоителните е още по-страшно. Парадокса е, че зная, разбирам и съм си много в час, а не мога да се освободя.
Sweety, благодаря! Благодаря изобщо на включилите се!
Виж целия пост
Мен лично мисълта за детето ме крепи, признавам си, действа ми мобилизиращо. Все още регулярно си имам своите моменти на резигнираност и отчаяние, но ежедневието ми е такова, че няма как да е другояче.
Sweety, благодаря! Благодаря изобщо на включилите се!
# 4 799
27 септ. 2014, 14:54 ч.
Последно се включвам, да не се получава спам. Пак твърдя, според мен не си пила правилните за теб лекарства. Аз в началото отказвах твърдо да ги пия, понеже мразя зависимости от всякакъв вид и тази вътрешна борба допълнително засили безпокойството ми.
Тук във форума съм засичала две момичета психоложки - Saule и Шехина, ако искаш може да потърсиш съвет и от тях.
Виж целия пост
Тук във форума съм засичала две момичета психоложки - Saule и Шехина, ако искаш може да потърсиш съвет и от тях.
Препоръчани теми