Да се оплачем...

Оплаквам се, че пак проядох хляб.

Мен пък ми е тъпо и то доста...
Работя в магазин,поне от 2 години от тук минават момиче и момче-гаджета.Момчето наркоман,момичето не.Почти всеки ден минават от тук,гледах ги и си мислих,че тя ще го "спаси".Всеки път са само двамата.Той ту е добре,ту не е.Тя мълчаливо върви до него.Сигурно месец ги нямаше и ги бях забравила.Вчера минаха-двамата надрусани 
Може да не е нищо особено,но ми стана мъчно.Мисля си,че ако е знаела,че ще стане така дали щеше да е с него?Но пък какво може да очакваш от наркоман?Колко са се оправили?Не е ли това най-нормалното продължение на връзката им?Не съм си имала работа с наркозависими и може би размишлявам като лаик  Мисля си и за родителите на това момиче,какво ли й е на тази майчица... е такива неща... нито е моя работа,нито нищо!Просто ми е тъпо!

Оплаквам се, че нещо ми се разхлопа сърцето. Гадно, неприятно усещане и май ще се окаже, че е от многото кафета на ден. А така да обичам кафе... След като жертвах толкова много любими храни /супер нездравословни естествено, но все пак любими/ в името на нормален външен вид, сега и от кафето да се лиша би било доста жестоко.

Cyberspace майка ми редовно "споделя" снимки на приятели и познати, подозирам, че бърка харесване и споделяне.  Или когато нещо иска да ми каже го пише под някоя публикация 

Свежина    Нещото което може да ме изкара извън нерви е точно това "спи сега, че като се роди бебето....", "Почивай си сега, че като проходи...." и т.н. Ейййй как ме дразни това, да не ти говоря. Ако си дебела, що си дебела, ако отслабнеш "да не си болна нещо". Просто си има хора , които това им е работата, да са негативни!




Оплаквам се от всичко! Депресирано ми е, гадно ми е, всичко ми е тъжно, безсилно и без изход. Сега трябва да заведа детето в София на преглед, мъжа ми има проблеми в работата и няма шанс да си освободи ден, специално тази седмица. Съответно трябва да я водя с влак, трябва да търся кой да гледа малкия, а той хич не иска да седи при друг човек.  Боли ме гърба, нещо нерв ли съм прещипала, какво ли, не мога да мръдна, къщата ми е на горе с краката, не ми се прави нищо, само ми се плаче ... Чакам лятото с такова нетърпение всяка година, представям си безгрижни разходки , хубаво време, а сега всичко ми е ужасно. Миналата година по това време пък си счупи ръката. Пак бях сама с новородено бебе и кака със счупена дясна ръка, разбирайте , че съм я хранила, вода, бършех я след тоалетна, всичко, като бебе, после малко посвикна да се оправя с лявата ръка. Мъжа ми не стига че е на работа от понеделник до събота , от сутрин до вечер, ами сега след работа кара шофьорски курс за Е категория. Направо вече толкова нямам сили , че искам да седна и да рева до сутринта! Оплаках се от сто неща 

Оплаквам се, че на моя близка й предлагат на практика идеалната за нея работа, такова място се отваря само ако някой се пенсионира (такъв е и случаят).
Работила е там преди, а сега е разколебана, защото има малко допълнителни екстри към предишната й дейност, с които не е сигурна, че ще се справи (елементарни са).
Ако изпусне мястото заради тая си неувереност, направо ще се пръсна.
Ох, отивам да я надъхвам

Оплаквам се, че вместо да ми помогне, човекът, който трябва да го прави, ме заби в девета глуха. Да беше написала, че няма представа, а не да ми говори пълни глупости. Сега единствения ми избор е да седя и да чакам евентуално някой ден да успея да си свърша работата.

Умрях момичета и момчета! Такива зверски болки от тоя зъб, не съм изпитвала при две раждания! Днес два часа го работи, мъка, обаче като пусна упойката чудо! Най-много ме боли ухото и не знам до колко е нормално. Звънях на лекаря, така било.
И за лечение на пулпит 340 лв., остави ме безмълвна!

Стига бе! Към 120 е пулпита! Сменяй зъболекаря! Аз питам предварително колко ще ми струва! Че си измислят едни лечения. . В София ходя в клиника Ео дент, малката я водя, аз имам само 2 пулпита, но давам някаква реакция и по 2 пъти ми ги отварят та плащам двойно- не там де! Там имат ценоразпис, чистих. Зъб камък а и на детето пулпитите са по 90 лв.Доволна съм.Това след касата де , два са безплатно годишно, предполагам знаеш..

Какво? Сменяй зъболекаря!

Пак се почна! През 4 минути точно ми звъни по телефона това дете! Няма ли да се научи!

Всяко пътуване с ММ се превръща в кошмар. Имам невероятна фобия от возенето в кола, но когато съм с него ситуацията е извън контрол. Уж все да се позабавляваме някъде отиваме, на почивка и т.н, но всичко се превръща в един огромен кошмар за всички. Имам чувството, че ще се ударим челно с всяка кола с която се разминаваме. Плача почти всеки път, мъжът ми се изнервя от това, понякога намалява скоростта, понякога се ядосва и казва, че трябва да стигнем и не може да се движим с 40 км. Аз от своя страна се разстройвам, че най-близкият ми човек не проявява разбиране и така въртим един омагьосан кръг. Преди 10 години катастрофирахме с него, но катастрофата не беше тежка и нищо ни нямаше, от тогава е това, но с годините става все по-зле. Как да се справя с това, просто наистина нямам идея. Всеки път преди пътуване си казвам, че нищо не зависи от мен, че той е опитен шофьор, че колата е защитена и какво ли още не, но моментът в който той вдигне повече от 80 км., изпадам в абсолютна истерия.  
Ходихме на сватба онзи ден, на отиване всичко беше нормално, изкарахме чудесно, а днес не си говорим заради вчерашното пътуване. Той каза, че повече никога няма да ме качи в колата си и когато трябва да ходим някъде ще ме праща с автобус или самолет, или с каквото искам, но при него няма да ме качи   Лошото е, че ако има как, аз също не искам да се качвам, но има обстоятелства при които това е невъзможно и се налага.

  Това все едно аз съм го писала. Всяко пътуване, дори и на кратко разстояние е истински кошмар. А откакто сме и с дете е още по-зле 

Я и аз да се присъединя към проблемите с пътуването. Уж всичко е наред при нас, но на всяко дълго пътуване ММ се изнервя и прави страшен скандал от нищо /примерно едното дете искало нещо си/. Обикновено става на връщане.

При мен положението беше същото,като се наложеше да се кача в  колата на мъжа ми и умирах от страх /ама то е резултат на "хубавото" му каране/ и винаги ми се казваше, че се лигавя и нямало други жени,освен мен, които да реагират така на карането му,   Сега си карам колата с кеф и грам не ме е страх  

Откакто карам кола, а това вече е доста време, също не обичам някой друг да ме вози.
Няма и смисъл, пътникът обикновено си почива, докато аз гледам, анализирам обстановката, преценявам, все едно шофирам лично.
Катастрофирала съм, също много отдавна, но като пътник в такси, може и това да е причината.