Tiger Lily е права. Мнението й е доста директно, но дава основа за размисъл. А и тя каза, че говори от опит. Понякога за хората с личен опит са необходими 5 минути контакт или само няколко маркера, за да открие проблем. В повечето случаи те са по-сензитивни от логопеди и психолози. Потърсете добри специалисти, трябват ви ясни насоки за работа. Трябва и вие да си изясните проблемите, за да сте максимално полезни на детето. Нищо страшно и срамно няма, да се потърси помощ от психолог, дори и само за да има с кого самата майка да поговори.
Съгласна съм с това. Когато дъщеря ми беше на 3,6 - 4 една позната, ресурсен учител, на първото или второто виждане ми каза, че е хиперактивна. За съжаление, психоложката, с която почнахме работа тогава го отрече категорично; детският невролог, когото посещаваме едва преди няколко месеца ми каза, че според нея детето било невъзпитано, но да се обърна към детски психиатър. А детската психиатърка реагира на съмненията ми за хиперактивност с репликата "и какво от това?", но поне постави диагноза, издаде епикриза и ни насочи към ресурсно подпомагане, от което имаме нужда. Тка ,че един човек, който има опит може да разпознае проблем и без да е тесен специалист.
Мимка, детето ти е първи клас, нали? По-бавното четене и изоставането на диктовка може да се дължи и на препускане през материала от страна на госпожата. Ако твоето дете е тръгнало в първи клас без да може да чете и пише /което не е задължително/, а останалите вече са можели, учителката може и да попретупа нещата и от това да идват проблемите. В първи клас на този етап би трябвало все още да са на буквара и да се учат да пишат. За какви диктовки става въпрос? При дислексия детето се затруднява и при произнасяне на дълги думи, размества звуци и срички, заменя един звук с друг при четене, при което се получават безсмислици, говори граматически неправилно, "вижда цялото, но има трудности във възприемането на детайла", има трудности при артикулацията на някои звуци ...
