Да се оплачем...

Според една близка учителка, внимаващите в час деца до 6 клас се оправят без подпомагане от родителите. После обаче не може на самотек.

tetka_the-best, паднах от смях на поста ти, но в него има много истина. Моята дъщеря е в градината още, до училище не сме опрели, но аз госпожите съм ги обявила за светици откак видях на живо какво значи 33 диванета в една стая с една само учителка. Особено след като се опитах да обясня нещо що-годе елементарно на моето дете, изприщи ми се езика от повтаряне и нагледни обяснения, а насреща си срещах тотален отказ от вникване. И това е моето дете, което обичам безумно много. Представих си ситуацията с още трийсет такива и бях готова да ги канонизирам тия учителки.

    Има деца, които и след 6 клас се спраят сами.Възхищаам им се,защото съм много детайлно запозната с това, което трябва да усвояват и предполагам процентът от родителите, които могат да се справят с така поднесения материал, а и в часност изискванията на някои места е твърде незначителен. Аз засега се справям единствено с математиката, но пък имам доста години като образование и всекидневна практика. Мислех, че имам широки познания и в други области, обаче в настоящия седми клас ми се разбиха представите и самочувствието и по теми, по които мислех че съм спец.

   Разбирам пред какво са поставени днешните учители, обаче и те си имат спасителни клапани, като например дистанциране от грижите и тревогите за въпросните ученици и слагане на всички в един кюп.

А, минава. Поне при повечето деца. Моят син 7 клас се усети накъде духа вятъра. И се беше притеснил доста с кандидатстването. Мислех, че като го приемат ще се върне на старото положение, но не. Сам си учи и то по време, когато няма никой вкъщи.

Не знам. Дано си права, но аз вече се примирих, че от мен не зависи почти нищичко. Дето викат хората - на сила хубост не става. Не че не го натискам да учи, но май няма да стане от ученолюбивите никога.

НеПоКоРнА, казва се "не е академичен тип" 
Снощи подсещам да си вземе учебниците за урока по английски (стоят в отделна торба). 100 пъти съм му казвала да си ги слага в чантата за у-ще, за да не ги забравя. Днес отиде на урок с няколко празни бели листа......не му е за първи път. И с урока по български е същата история.
От няколко дни обмислям нова тактика свързана с някакви рестрикции. Ама пустото, това означава допълнително натоварване и за мен!

              
               До кой номер диалог си стигнала? 

Сега сме във вихъра на обясненията как да направи връзка между буквата и звука, големи мераци има детето да се научи да чете и пише, рано й е още, но иска. И аз се опитвам да обяснявам, но търпя тотален неуспех. Айде, да не спамя темата, ще се справим, но засега ми иде да вия.

HighSpeed

Една седмица студ, една седмица ваканция, сега пък една седмица болни всички /вкл.аз/. Писна ми!!
Искам една седмица всичко да си е наред и да си върви както трябва - кой и кога на работа, кой на училище и т.н.

I.Hr., ще го погледна много внимателно линка. Благодаря ти!

Те в градината вече учат азбуката задължително от 4 годишни или поне съм с такива впечатления. Ама като ви чета, че в първи клас правят диктовки, явно има полза.
Да помрънкам от студения вятър аз. Бррррр...

Моята малката одеве буквално ме подлуди-такъв инат показва, че чак ме плаши.Като каже-Не!,ако искаш се пукни от яд-това е.Яде бой по дупето, заплашвах, пробвах с добро-Тц!!! Накрая заспа от изтощение и рев....

Моят е на три и се научи на почти всички букви от азбуката. Проблем имаме с Р, което не може да изговаря и Ю, което е убеден, че е Н и О  Не съм го карала, просто много обичаше да му рисувам... постоянно, но аз в един момент се изчерпах и започнах да му пиша буквички за разнообразие. Много му хареса и започна да ме гърчи постоянно да му пиша и казвам, и накрая ме изненада, че знае буквите и може да брои до 10. Иначе не може и не иска да продума.
За сметка на това ми е изпилил нервите, 80% от деня му минава във писъци и рев, не издържам просто вече.
Не дете, а кълбо от нерви. Не е период, той просто никога не е бил спокоен, откакто се е родил е така и ние все чакаме да отмине, чакаме "да го израсте", и какво ли още не сме чували досега, но ето - той е на три и няма никакви изгледи положението да се оправи.
Все по-често вече седя и се чудя "Боже, какво му има на това моето дете... Какво ми има и на мен, толкова ли съм некадърна, че чак толкова да не се справям?!"
Логопедът на в началото смяташе, че аз преувеличавам проблемите на детето и че едва ли не имам големи изисквания от едно трудно проговарящо дете. Трябвало просто работа с него, търпение и постоянство. Но след като го поопозна се съгласи с мен, че не е нормално да бъде толкова изнервен непрекъснато, защото и при него се държи така. Всъщност той винаги и навсякъде се държи така. Иска да ни праща пак на невролог, да чуем какво ще каже и трети невролог...
Не знам, просто не знам откъде да го подхващам, не ми се плаче, реве ми се, нервите ми са изпилени до краен предел
Оплаках се, може пък да ми олекне поне...

Cyber, това за невролога звучи сериозно.Дано намерите решение.