Бях изнасилена, помогнете ми да имам бебе!

Здравей iSkAm BeBeee, според мен ти вече си направила първата крачка към разрешаването на проблема! Щом си решила да говориш за случилото се, значи си на прав път! Това е най-трудната крачка - да спреш да мислиш как да скриеш проблема и да се заблуждаваш, че той не съществува и да си кажеш:"Не искам да живея повече така, време е да се взема в ръце и да започна нов живот без страх!" Аз също като другите момичета бих те посъветвала да се срещнеш с психолог, повтарям "с психолог", а не с психиатър. Ти имаш нужда да говориш, да си излееш душата пред някого, а не да се тъпчеш с хапчета, които да притъпяват болката. Най-хубавото е, че в момента имаш страхотен съпруг, който те подкрепя и е готов да се бори заедно с теб за разрешаването на проблема, не те притиска и поставя твоите чувства и нужди пред своите. Това е изключително ценно. Не прибързвай с мислите за бебе, подреди приоритетите си-първо трябва да се научиш да обичаш себе си, да се приемеш такава, каквато си и да се харесаш, да се отърсиш от мисълта, че имаш някаква вина за случилото се преди 7 г. (казвам го защото обикновено жените се самообвиняват, че по някакъв начин сами са предизвикали агресията от страна на насилника, а това не е така). После идва следващата крачка - да спреш да поставяш мъжете под един общ знаменател и да казваш "всички са еднакви, гледат само да задоволяват собствените си нужди", защото това не е вярно. С обичта на съпруга си и с неговото търпение, ще се убедиш, че в неговите очи ти си единствената, ти си най-специалната, ти си най-обичаната. Това е да обичаш истински и свободно! Едва след това ще дойде увереността и сигурността, които сега ти липсват, едва тогава сексът ще се превърне в любов и едва когато наистина почувстваш, че с любимия сте едно, тогава ще изчезнат страха и притесненията и ще отстъпят място на майчината обич и нежност към така желаното дете! Успех, мила, не се предавай и следвай мечтите си, не позволявай чуждите грешки да помрачават твоето бъдеще!

Мисля си, че психологически си преодоляла проблема, но лекарствата ти играят лоша шега. Какво пиеш. Имам познати които излезнаха от водовъртежа след като спряха лекарствата. Няма да ти изписваме тук във форума, но ми е любопитно. Ако са сероксати и сие, те ще да са.

Пълна глупост е, че не си се обърнала към полицията. Поне за такива неща помагат. Срама е едно на ръка - но този твой "приятел" не е получил никаква санкция и най-малкото може да го причини и на друга. Поради същата причина се тормозиш и сега, вместо да се обърнеш към специалист.

За мен сама си си виновна за ТОВА положение, в което си в момента. Преди да са ме нападнали - казвам отново - за ПОЛОЖЕНИЕТО, В КОЕТО СИ В МОМЕНТА.

Аз съм мъж, но ако бях жена и не бях убила насилника, определено щях да съм пръв в полицията. Оттам щяха да те посъветват и за психолог и т.н. Има НПОта, иам какво ли не. Сам да се справиш с такъв проблем е трудно, а за много жени - невъзможно - остават си осакатени за цял живот.

Лично мнение.

Тези хора(а и всички, които по някакъв начин вредят на други хора) разчитат, че няма да се обадиш в полицията. А там може да има някой друг дебил(както във всяка професия), но повечето си гледат работата(доколкото им се позволява). Баща ми е полицай, почти цялята ми рода са полицаи, много пъти съм слушала различни истории от това естествено. Аз може би имах късмета, че баща ми е полицай.
Винаги трябва да се изпортват тези, престъпление към самата теб е да не потърсиш полиция. Престъпление и към други жени, които могат да станат негова жертва.
Възможно ли е да иажеш на вашите? Според мен, ако имате изградена връзка и им споделиш, ще махнеш чадт от товара. Да те утешат, да те подкрепят, въпреки че е станало преди време.
Лекарствата помагат, доколкото да те успокоят и да можеш да се отдадеш на успокояването.
Нещо форума е твърде "красив" и ми е трудно четенето. Лекарствата кй ти ги изписа?  Лекярства изписват психиатрите. Не съм сигурна, че психолог и психотерапевт можеха да изписват. Или имат ограничения.
Няма причина да се срамуваш. Банална фраза е, но вярна"Той трябва да се срамува". Щом мъжът ти, не успява напълно да премахне страховете ти, значи наистина трябва специалист да ти помогне. Ще разказваш, ще споделяш, ще се вглеждате заедно в теб, в мислите и стряховете ти. Ще те кара да създаваш и да се справяш със страшни ситуации.

След изнасилването пиех сероксат в продължение на една година,но после сама ги спрях, тъй като не виждах никаква полза от тях.... Реших, че ще се боря сама и с годините всичко ще се оправи. Немога да ви опиша как се чуствах сутринта, преди да пиша и как съм сега, вие ми вдъхнате кураж, сякаш изказвайки си всичко нещо ми олекна от сърцето. Трябваше ми много силна воля за да го напиша и призная тук, мисля че направих правилния избор пред вас.

Обърни се към специалист. Може да го посещаваш и заедно със съпруга ти. Тук е малко вероятно да получиш адекватна помощ

Cyber/SAS, думите "Аз съм мъж, но ако бях жена...щях..." са абсурдни. Няма как да знаеш как би постъпил на нейно място. С коментари от рода "За мен сама си си виновна за ТОВА положение, в което си в момента.", наливаш още масло в огъня. Момичето търси съвети, а не упреци. Не мислиш ли, че на нея и е достатъчно тежко да премисля хилядите варианти за това дали е постъпила правилно като е премълчала и как е трябвало да постъпи... Фактът че и е отнело 7 г., за да започне да говори открито за случилото се, трябва да ти даде яснота за това какъв шок е преживяла. Преди 7 г. е постъпила по единствения възможен за нея начин.

Поздравления за куража! 

Е, то обективно погледнато, причината травмата да не се е смалила до поносими размери е, че тя е постъпила еди как си.
Той това има предвид. Че не е потърсила професионална помощ. Има неща, с които просто не можем да се справим сами или само с близки хора. Просто не може. Затова и хората учат-за да помагат в тези случаи.
Какви абсурдни хора ходят при тях...няма защо да се срамува точно тя. Имам приятелка, която работи като психолог в полицията, с нея съм си говорила и за мен. Няма нищо срамно, човек повече си вреди ако чака от самосебе си да се оправят нещата.
Не виждам защо трябва да упрекваме Cyber SAS. Той е мъж, а при тях нещата са по-прости и категорични. Казват си как е правилно да са нещата. Вярно, че като дойде паниката и ужасът, е трудно да разсъждаваш, но той е прав. А някой и друг упрек или поне по-резки думи, често отрезвяват.

В този живот съм приемала всякакви критики, не се притесняваийте все пак всеки е различен и казва това, което мисли, няма да се разсърдя на никого, въпреки че съм много чувствителна и се влиая от всяко нещо. Благодаря ти  "invierno" за голямата подкрепа! както и на всички останали, които станахте част от моето преживяно.  Ще ви споделя още нещо, от снощи не съм на себе си, незнам къде да се скрия и какво да правя за да не мисля това, което разбрах- че една наша позната е родила син на мъжът си снощи, дарила го с няй- хубавия подарук за Коледа - бебе... А аз тъпата, страхливата, която неможе да се пребори със страхът и ужасът си днес цял ден търся подкрепа от хора,кото дори не познавам,както и те мен, търсейки помощ от вас, а не от собственото си семейство от съпругът си, защото и аз искам да го зарадвам, да направя нещо хубаво, а не постоянно да казвам сега не е време, немога, недей и всичко да свършва със сълзи. Чувствам се безпомощна. Извинете ме, ако съм ви отегчила с повтарянето на едно и също и разрешаването на проблема си.

Съгласна съм, че при мъжете нещата са по-прости и категорични, затова казвам, че един мъж не знае как би постъпил ако е жена. А тя не е споделила с никого, именно защото е очаквала, че ще получи упреци. Мисълта ми беше, че тя към този момент осъзнава, че е трябвало да постъпи по друг начин, но в онзи момент е постъпила по единствения възможен. Сега важното е да потърси помощ, за да продължи напред. На мнение съм, че упреците НИКОГА не помагат/отрезвяват!

Нито си тъпа, нито страхлива. Ето, правиш най-важното - да поискаш помощ. Успех!  

или пускаш коледни пързалки. 

Ами не трябва да генерализирате - по-просто било при мъжете. Изнасилването е травма, която никак не е по-лека, ако се случи на мъж - да не кажа друго.

Просто реално погледнато с това си (без)действие - момичето е нанесла допълнителни щети по своята и на сегашния си партньор психика, както е де факто оневинила насилника и той и в момента докато пиша това, може да върши същото с друга.

Това е моето категорично мнение.

Съвет, доколкото въпроса е молба за такъв е: Преодолей проблема като разкажеш на свой близък - форумите не са за това - тук отново се "криеш". Това е най-малкото, което мога да те посъветвам.

Pumuckl., е права. А и винаги е по-лесно да споделиш виртуално с непознати (все пак нашето мнение/одобрение не е толкова важно колкото това на близките). По-трудно е да се изправиш очи в очи и да се откриеш пред хора, които имат специално място в живота ти, но скоро и това ще стане!   

Cyber/SAS, в никакъв случай не съм искала да кажа, че при мъжете подобна травма се приема по-лесно. Ставаше въпрос за емоционалността при двата пола - че жените са по-склонни да се затварят и да крият проблема, докато мъжете биха говорили открито за него, с цел разрешаването му.