Здравейте! Аз съм на 26 години, щастлива със страхотен съпруг до себе си, но имам проблем, който немога да превъзмогна с години... факта че бях изнасилена от човек, който ми беше първи сексуален партньор в живота преди 7 години. След случилото се срещнах съпругът си, с който сме заедно вече 6 години, но и до ден днешен немога да си позволя да имаме бебе. Той е готов и много ме обича, за това винаги ме е пазил толкова години, като чака денят в който аз ще съм готова, Но времето минава а аз така и не съм готова, незнам дали и ще бъда след травмата, която въпросният мъж ми нанесе. Бях на хапчета една година след изнасилването, но и това не помогна. Не правех секс с мъжът си от ужасът, който изпитах и сега има моменти в които аз просто полудявам, немога да се съвзема и отблъсквам мъжът си понякога, когато го правим и всичко защото, аз се чуствам употребена, умърсена, сякаш някой ще си свърши работата в мен, ще ме изхвърли като ненужна вещ и ще бъда жалка.... Толкова много обичам децата и искам и ние със съпругът ми да си имаме,но все немога да превъзмогна момента на ужасът, който изпитах, живоатът ми се преобърна и вместо да мисля в положителна насока и само напред, аз живея само с отрицание към всички, в постоянен страх и тревога, какво ще се случи с мен,ако забременея, как ще се справя с проблема ми и притесненията, които имам, че ще навредя на това малко същество презз тези 9 месеца, тъй като аз самата вместо да съм щастлива, че се е случило, няма да спирам да мисля какво ми се е случило, за какво ми беше. От онази фатална вечер... аз спрях да имам вяра на мъжете, дори и на моя, за мен те станаха гадове, едни и същи са, който гледат само как да си свършат работата, а аз какво остава за мен. Обичам да правя любов с мъжът си и то благодарение на него се съвзех, ако не беше той аз никога нямаше да допусна някой да ме докосне дори и с пръст. Проблемът ми е, че искам бебе и той също, но немога да направя тази голяма крачка в живота си и според мен никога няма да мога да я направя.
Виж целия пост
Бях изнасилена, помогнете ми да имам бебе!
- Публикувана: 18 дек. 2013, 12:55 ч.
- Последно мнение: 22 ян. 2014, 21:28 ч.
# 1
18 дек. 2013, 13:04 ч.
Тук във форума можем само да те подкрепим. 
Посещавала ли си психолог? Ако не си, трябва да го направиш.
И да знаеш, че преодоляването не може да стане от днес за утре, то е процес.
Успех!
Виж целия пост
Посещавала ли си психолог? Ако не си, трябва да го направиш.
И да знаеш, че преодоляването не може да стане от днес за утре, то е процес.
Успех!
# 2
18 дек. 2013, 13:16 ч.
Изказвам и аз своята подкрепа!
Най-добре е да получиш професионална помощ.
Кураж!
Виж целия пост
Най-добре е да получиш професионална помощ.
Кураж!
# 3
18 дек. 2013, 13:23 ч.
За съжаление не съм. Мислела съм доста пъти за психолог, но винаги си давах надежда сама, че ще се справя с проблема, но уви... С всеки изминал ден страхът и притесненията ми растат все повече. Дали изобщо ще мога да имам бебе, та мен ме страх при самото зачеване, вместо да се радвам на самия процес на бебеправеене, аз не спирам да мисля какъв удар ми нанясят над тялото и какво ще стане с мен след това. Винаги си мисля, че ако кажа "да" на съпругът си да си направим бебе.....тогава при самото правене, аз няма да се чувстам щастлива и спокойна, а постоянно мислеща какво ще се случи след малко, как той ще свърши и ще се чувства добре, а аз ще се чувствам адски зле. Няма да изпитам това щастие, когато се прави бебе при останалите семейства. Просто в главата ми няма да излезе мисълта "ами сега" и "защо го направих" , "защо ми го причини"......... Пробвала съм няколко пъти като го правим да му кажа, че искам да си направим бебе, но когато дойде момента и той трябва да свърши винаги ми казва и ме пита " мило....идва ми, сигурна ли си да го направим" при което аз отново се отказвам, разтройвам се още повече и осъзнавам, че този момент за готовност никога няма да настъпи, че животът ми ще продължи все със страх и незнам къде да намеря моята утеха и спасение.
Виж целия пост
# 4
18 дек. 2013, 13:31 ч.
Слушай какво ще ти кажа. Най-добрата ми приятелка преживя този кошмар. За съжаление ми каза твърде късно, когато вече това, което и бяха причинили я тласна в другата крайност, а именно безразборни връзки и секс на поразия. Та така и разбрах за изнасилването, покрай увещанията ми да спре с к____ските изцепки. Това, което се случи на момичето е много по-ужасно от това което са ти причинили. Бяха я изнасилили 4-ма...Така, че се стягай. Гледах преди време един филм за трафик на жени и там един, който насилваше жени се кефеше, че дори и да отиде до живот в затвора "кучката" никога няма да се съвземе след това което са и причинили. Ти това ли искаш да стане? Не вярвам, още повече, че имаш любящ съпруг до себе си. Хващаш се сериозно в ръце, ако трябва посети психолог и смело напред. Да си сложиш живота в ред. Всяка 3 жена е жертва на насилие, бой или сексуално. Не си мисли, че си нещо изключително, просто жените си мълчат и не споделят. Стягай се, защото в противен случай ще унищожиш всички светли перспективи пред себе си. А те са големи. Ако те бяха изнасилили и вкарали в канал за трафик, си дотук. Така, че мила първо трябва да посикаш да се пребориш. Ако нервната ти система е съсипана да посетиш невролог или психолог, ще ти даде хапчета и съвет и продължаваш напред. Успех! Дръж се и напред! Познавам жена, която след групово изнасилване се омъжи и роди две деца и живее момичето нормален живот, при все, че целия град разбра за случая.
Виж целия пост
# 5
18 дек. 2013, 13:41 ч.
Сама няма да се справиш. Психологът е задължителен. Ако искаш да оставиш този проблем зад гърба си, това е начина.
Хубаво е , че мъжът до теб те разбира
Виж целия пост
Сама няма да се справиш. Психологът е задължителен. Ако искаш да оставиш този проблем зад гърба си, това е начина.
Хубаво е , че мъжът до теб те разбира
# 6
18 дек. 2013, 13:52 ч.
Да се стегна....как мила? Цял живот съм се пазела и не съм спала с никого, докато не срещна подходящият.Да спиш за пръв път с мъж, за когото мислиш,че е любовта на живота ти, да те изнасили и животът ти, мечтите ти, стремежът ти, всичко да отиде по дяволите. Казах си, че никога повече няма да дам на мъж да ме докосне, но това се случи срещнах съпругът си, щастливо женени заедно,но без бебе. Мислиш ли, че не съм искала да го превъзмогна....Потърсих помощ тук, за да разкрия живота си и някой да ми подаде ръка, за да тръгна смело напред и да се боря в живота. Благодаря ви за времето, което ми отделяте и вниманието с което се отнасяте!!!
Виж целия пост
# 7
18 дек. 2013, 13:55 ч.
Когато бях на 18
Виж целия пост
Скрит текст:
Така че можеш да се стегнеш. Всичко друго са оправдания. Стягай се=започвай борба да преодолееш проблема. С това, че пишеш тук си направила първата крачка. и тъкмо се готвех за университета започнах една връзка с един човек. Как започна връзката. Той ме харесваше от много време, аз също, при все, че беше бабаита на града и то със сериозни провинения. Една вечер просто се случи, в една дискотека. Хванахме се и започна нашата т.нар връзка, съпроводена с голям натиск за секс, дори когато не искам и невъзможност да откажа. Един път се беше напил и започнахме да спорим пак в едно заведени и той ме удари няколко пъти. Връзката ни с него, за мен приключи в този момент, но той започна да ме заплашва как ще ме обезобрази, как ще пребие родителите ми...Започна да ме причаква, да ме дърпа на публични места да ми прави сцени. Ходихме с родителите ми в полицията, привикаха го, но никакъв резултат. Накрая чрез общи познати стигнахме до човек от криминалния свят и той реши проблема. Заплашваше ме, че ако не бъда с него ще ме направи проститутка, ще ме изкара в чужбина, просто си нямаш идея през какво минах. Както и да е, заминах в друг град в университет и тогава се появиха последиците от стреса, сърцебиене, прилошаване. Потърсих помощ от психолог. Изписа ми две хапчета и след година бях нов човек. И така до днес.
# 9
18 дек. 2013, 14:00 ч.
Maraya not Carey , проблем с давност 7 години не се решава с две хапчета. Освен това всеки случай е специфичен сам по себе си, не виждам смисъл от даването на пример с други хора, на които са се случили подобни неща, особено ако говориш от втора или трета ръка.
Виж целия пост
# 10
18 дек. 2013, 14:18 ч.
Аз затова дадох примера и със себе си. Не знам някой има ли си идея, колко жени са жертви на насилие. Мен ако питат всяка втора е преживяла нещо подобно, но от срам всички мълчат. И насилниците тържествуват. Жените са много по-силни от мъжете. Представете си един насилник, ако го насилят. Или ще се висне някъде или ще стане 
Виж целия пост
Скрит текст:
А жената попива всичко, страда мълчаливо и се съвзема и никой дори и не разбира за това. Създава семейство и пак намира сили да обича мъжете. Жена ли си, голяма работа си! педераст
# 11
18 дек. 2013, 14:24 ч.
Когато се е случило не отиде ли в полицията?Би трябвало още тогава да си започнала работа с психолог.
Казваш, че искаш...всъщност не искаш. Сама трябва "да се дадеш", бебетата стават по въпросния начин. Наложи си веднъж да позволиш на мъжа си да свърши в теб. Някаква хубава музика си пуснете, нека ти говори хубави неща, да е лекичко, романтично. Да не те подпитва-да го направя ли. Защото съм сигурна, че ако те пита в 99% от случаите ще кажеш не. Просто се отдай на самия акт, на хубавото, не го следи кога ще свърши. Ако не успееш, ако свършването те разтревожи още повече-потърси специализирана помощ.
Тя е наложителна, защото все пак...раждаш и това дете трябва да го гледаш, да го възпитаваш. Ставя на 13, 14, 15, зпочва да излиза с приятели, ако е момиче-с момчета. И тези страхове винаги избиват в някаква посока и рефлектират, върху децата.
Може уж да мислиш разсъдливо, но различни ситуации те провокират да се държиш като подплашено животно. А това пречи на качеството ти на живот. Не трябва да го позволяваш, така сякаш все още те насилват.
Мъжът ти те подкрепя и обича, останалото трябва сама да го оправиш, с помощта на психолог.
Просто не позволявяй да ти пречат на живота и хубавите моменти. Защото онова си е за тогава, сега можеш да си щастлива.
Виж целия пост
Казваш, че искаш...всъщност не искаш. Сама трябва "да се дадеш", бебетата стават по въпросния начин. Наложи си веднъж да позволиш на мъжа си да свърши в теб. Някаква хубава музика си пуснете, нека ти говори хубави неща, да е лекичко, романтично. Да не те подпитва-да го направя ли. Защото съм сигурна, че ако те пита в 99% от случаите ще кажеш не. Просто се отдай на самия акт, на хубавото, не го следи кога ще свърши. Ако не успееш, ако свършването те разтревожи още повече-потърси специализирана помощ.
Тя е наложителна, защото все пак...раждаш и това дете трябва да го гледаш, да го възпитаваш. Ставя на 13, 14, 15, зпочва да излиза с приятели, ако е момиче-с момчета. И тези страхове винаги избиват в някаква посока и рефлектират, върху децата.
Може уж да мислиш разсъдливо, но различни ситуации те провокират да се държиш като подплашено животно. А това пречи на качеството ти на живот. Не трябва да го позволяваш, така сякаш все още те насилват.
Мъжът ти те подкрепя и обича, останалото трябва сама да го оправиш, с помощта на психолог.
Просто не позволявяй да ти пречат на живота и хубавите моменти. Защото онова си е за тогава, сега можеш да си щастлива.
# 12
18 дек. 2013, 14:28 ч.
Какво да ви кажа, не искам да вземам повече лекарства. Искам сама да се преборя със този страх, с това напрежение и с тази болка, но не успявам, за това потърсих приятелкса помощ от този сайт. Знам, че много хора са преживяли какво ли не и всеки има някакакъв проблем, благодаря ви все пак за съветите... Но как мислите, не може ли по друг начин без психолог.... не искам да оздравявам с лекарства да се тровя по точно за да излекувам раната си, не може ли по друг начин..... Мислите ли ,че при такъв случай съм готова за бебе....аз просто не знам кога ще съм готова и дали изобщо да предприема тази крачка... Не искам да притеснявам повече съпругът си като му давам фалшиви надежди, че ще правим бебе, все да му казвам чакай да се оправя, да стана напълно готова,а с всеки изминал ден желанието ми за бебе расте,но мисълта ми не ми дава да го направя от страхът и психическото напрежение в което изпадам
Виж целия пост
# 13
18 дек. 2013, 14:34 ч.
Психологът е задължителен. Трябва споделяне и приемане на нещата за да можеш да ги оставиш зад гърба си. Приятелят, колкото и да е добронамерен, не е квалифициран и може и да ти навреди без да иска.
Другия начин е чрез потискане на съзнанието, но това си е нож с две остриета и на подсъзнателно ниво, винаги ще ти пречи.
Виж целия пост
Какво да ви кажа, не искам да вземам повече лекарства. Искам сама да се преборя със този страх, с това напрежение и с тази болка, но не успявам, за това потърсих приятелкса помощ от този сайт. Знам, че много хора са преживяли какво ли не и всеки има някакакъв проблем, благодаря ви все пак за съветите... Но как мислите, не може ли по друг начин без психолог.... не искам да оздравявам с лекарства да се тровя по точно за да излекувам раната си, не може ли по друг начин.....
Психологът е задължителен. Трябва споделяне и приемане на нещата за да можеш да ги оставиш зад гърба си. Приятелят, колкото и да е добронамерен, не е квалифициран и може и да ти навреди без да иска.
Другия начин е чрез потискане на съзнанието, но това си е нож с две остриета и на подсъзнателно ниво, винаги ще ти пречи.
# 14
18 дек. 2013, 14:37 ч.
НЕ ПОТЪРСИХ Полиция! Дори на родителите си до ден днешен не съм казала, в годините през моя живот бях възпитавана - да слушам , да се уча, да не обиждам, да помагам, никога не съм била от момичетата, които са разпуснати, разглезени, дори на дискотека до сега да съм ходила 10 пъти...... Но от случилото се в онази нощ в живота на моето израстване, аз се свих още повече и се затворих в себе си като жена, постоянно се притеснявам да не направя нещо грешно, да се представя добре пред хората, но такива като мен ги имат за задръстени и никога не успяват в живота. Всеки колкото е по нахален и просто успява....Та така просто си казах, че не искам да казвам на никого и че ще го преодолея с годините, но сега за да имам бебе ми оказва голям проблем..
Виж целия пост
Препоръчани теми