Бях изнасилена, помогнете ми да имам бебе!

  • 8 443
  • 81
# 75
През тези изминали години без полиция, без знанието на родителите ми, пиех хап4ета сероксат една година за успокоение, бях ходила на лекар, никой не знаеше, сама ги спрях , казах си имам силна воля и ще се боря без да се тровя с лекарства.... срещнах мъжът си, с него сме 5 години, женени сме. допуснах го до себе си малко по-малко,а той все чакаше горкия с надеждата всеки път да се успокоя и да не се сещам за онзи идиот, до някакеа степен успях щом почнах да правя секс с мъжът и най-вече този секс да ми харесва, НО свършването на мъжът в мен незнам как ще отмине, единствено това немога да премахна и изтрия от съзнанието си, защотото то ме връща назад за случилото се, тогава само като си помисля и полудявам, А много искам да го превъзмогна. Малко или много сама съм си давал кураж и мисля, че дори и малко съм успяла да се преборя дори и до малка степен.
Аз от тези думи на авторката съдя, че хапчетата й ги е изписал лекар, спряла ги е преди повече от 5 г. и да, насилникът е свършил в нея. Мисля си, че се е изразила ясно и не е избягала от зададените въпроси (както я обвиниха някои от пишещите тук). Peace
Виж целия пост
# 76
Да, и на мен това ми направи впечатление-че е била влюбена в насилника си и е правила планове, свързани с него.
Ако всичко това е истина, авторката трябва да проумее, че не свършването вътре я е омърсило, а целия акт на насилие.И по отношение на секрети и прочее-еякулата не е единствената течност, която се отделя при полов акт.
Виж целия пост
# 77
За съжаление се случват такива неща. Много по-голям е процентът на случаите на изнасилени жени от някой, на когото са имали доверие. И точно това "чупи психиката".
Виж целия пост
# 78
Психологът не означава непременно хапчета, даже напротив. Психологът означава професионална терапия, от която очевидно имаш много силна нужда. Травмата е много дълбока и за годините мълчание може би е станала още по-дълбока. Трябва да се отвори, да се почисти, за да може да заздравее. С по-дълбоко затваряне и разчитане на собствени сили няма да стане - то ако ставаше със "стегни се, колко по-зле има", досега да е станало. Не е задължително да приемаш безпрекословно терапията, която препоръча първият срещнат психолог - можеш да търсиш, да посетиш няколко специалиста, докато намериш лечител, на когото можеш да се довериш. Но помощ е задължително да потърсиш. Добър терапевт ще включи и съпруга ти в лечението, защото този проблем не е само твой личен, а на семейството ви и ще го преодолявате заедно, както сте правили за последните пет години. Успех, дано намериш скоро добър специалист!

Скрит текст:
Идеята, че изнасилено момиче не е чак толкова травмирано, щото изнасилването не е групово и трябва просто да се стегне, че има къде по-лошо, ме остави безмълвна просто. Виждам, че потребителката се опитва да помогне, затова няма да коментирам нататък, ама ... божееее....

А дали е пързалка темата - по-добре да си изхабя клавиатурата да кажа нещо мило на някой перверзен кретен, отколкото да обидя изстрадала жена, която споделя болка.
Виж целия пост
# 79
Здравейте отновно! Прочетох всичко написано от вас до тук. ще пиша ред по ред: 1. Аз бях влюбена в насилникът си и то много, имахме планове за деца и семейство. - всичко свърши в обрат с този акт от негова страна. 2. Хапчетата са ми изписани от лекар, няма как да се лекувам сама при такъв стрес и напрежение, при положение, че на никой не бях споделила - спрях ги по собствена воля, защото не исках цял живот да бъда на хапчета за успокоение, а да се опитам сама да продулжа да се боря, без да се тровя с лекарства. 3. Пиша ви тук и споделям с вас, защотото не искам да притеснявам до толкова много съпругът си, той колкото  и да му говоря не е преживял това което преживях аз, а тук във форума, мисля 4е има доста хора имали моята съдба, с които мога да обсъдя живота им след случилто се и по какув начин се справят с преживяното.- да той ме обича, той ме пази, той ме чака,когато съм готова, но аз не искам да ставам тежест на някого, искам да се оправя и за това потърсих хора преживели същотото, за да може споделяйки си , аз самата да си дам повече кураж, да се опитам да гледам по друг начин на живота и всичко случващо 4. Казах ви, че лека по-лека съм се борила за да допусна съпругът си до себе си  и той беше човекът, който ми помогна аз да обичам да правя секс с него.- това за свършването е факт, трябва да го преодолея, за това и пиша и споделям толкова лични неща тук, за какво ми е иначе????
Виж целия пост
# 80
iSkAm BeBeee, съжалявам за травмата, която си преживяла, но ти имаш нужда от терапия. Тези неща не се оправят със споделяне във форумите, по същия начин както не очакваме във форума да ни гипсират счупения крак. Ако наистина държиш да имаш дете и нормални взаимоотношения в семейството ти, потърси час по-скоро помощ.
Виж целия пост
# 81
Според мен проблема е, че този първи мъж в живота й е дал прекалено много надежди, нарисувал й е прекрасната картина на бъдещия им живот (не знам на колко години е била) и тя се е влюбила, което е нормално, особено ако е била в по-уязвима възраст. И изведнъж целия този обрат  и с него рухват всички планове, мечти, надежди за бъдещето. Та идеята е, че понеже сегашния й съпруг я обича, разбира, чака, тя някак си го олицетворява с миналия преди изнасилването и смята, че ако мъжът й свърши в нея, самия акт на свършването ще я доведе отново до разруха, което няма да стане, но тя трябва да го осъзнае и приема. Именно и тук идва психологическата намеса - човек разбира проблема и го преодолява, когато напълно и разумно го осъзнае. Та мисля че това е разковничето или нещо подобно, надявам се да съм била полезна (с моя бакалавър по психология  Blush)
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия