НВ-ВМХ, част 71

zipy и Like_Smoke, добре дошли!

zipy , наистина киселото мляко едва ли е оптимално за обяд.

anideni, мисля, че Jana Ina е споменавала, че е имала нощно изпотяване и при нея е било от инсулиновата резистентност Това би се вързало и с глада за сладко. Но може и да не е било това. Обаче е хубаво, че вече е отминало!

Относно разнообразието: аз съм от хората, на които не им трябва много разнообразие, ако са си намерили няколко напълно удовлетворителни варианти, които да редуват Например по отношение на закуската мога да карам с едно и също месеци наред или примерно да редувам 2-3 варианта. Да, може след няколко месеца, ако намеря нов вариант, който много ми харесва, да карам с него или предимно с него следващите няколко месеца Просто когато нещо ми харесва, не просто не ми омръзва, а искам да го ям отново и отново. И при този начин на хранене ми харесват много храни Да, вярно е, че редовно си запазвам нови рецепти, особено за десерти Но не съм изпробвала и 1 стотна от тях Имам явно някаква такава страст да събирам рецепти, но опре ли до приготвяне, в повечето случаи ми се изпарява ентусиазмът и си карам с изпробваните няколко десерта, които съм сигурна точно как се получават. А и съм по простичките, бързи и лесни рецепти, а голяма част от тези, които запазвам, предполагат повече продукти и стъпки на приготвяне - това също ме отказва. Така че наистина си зависи от човека.

Но и да търси много разнообразие човек, пак има начин да се постигне. Както казах, ако успееш да си освободиш въображението, възможностите са неограничени. А и ако ползваш поне английски, проблемите ти се решават напълно А пък аз с шведския имам достъп дори до по-голямо богатство от възможности, така че не мога да се оплача. Вярно, че често има продукти, които не се намират в България, но дори и така, пак много пъти могат да се намерят заместители (както обикновения тахан вместо бадемово масло), а може и да се пропускат рецептите с невъзможни за намиране съставки и да се гледат само другите. Начин има, стига човек да си даде труда да потърси или пък да си позволи да мисли по-нетрадиционно в съчетаването на храните.

Хех, тези дни чета статии на Вилхялмур Стефансон, публикувани през 1935 г. и разказващи за интересните му наблюдения при дьлгогодишния му живот сред ескимосите.
В началото на експедицията, той разбира се споделял диетичните схващания на модерния свят ( за разнообразие на храната, за необходимата употреба на сол, за задьлжителната консумация на растителна храна, поради опасност от скорбут, ревматизьм , атеросклероза, високо крьвно налягане и бьбречна увреда  и т.н.) Хората, при които живял се хранели само с риба и пиели вода. Нищо друго. Сутрин и преди лягане рибата се консумирала сурова, жените я размразявали леко, махали главите и опашките( които се считали за най-вкусната част и се отделяли за децата) и  ядели рибата както се яде царевица от кочан. На обяд се ядяло варена риба, без да се добавя сол. Понякога се овкусявала с ферментирала китова мас, която била леко киселееща. Стефансон описва как пьрвите седмици с тьга описвал в дневника си колко ужасни дни преживява и как в тьрсенето на разнообразие сутрин излизал да ловува, но през зимата почти не срещал животни, та се врьщал в лагера с празни рьце. А ескимосите в началото като го видели, че идва, приготвяли специално за него печена риба, която знаели, че повече се харесва на белите хора. След време, ведньж опитал от варената риба, която ядяли останалите и с учудване отбелязал, че тя му е по-вкусна, така че се отказал от печенето. По-дьлго му липсвала солта и даже се опитал да изпарява океанска вода, за да си направи сам сол. Резултатьт бил тьмнокафява коричка, която по-скоро горчала, заради богатото сьдьржание на други минерали, освен натриев хлорид. На 2-3 месец от престоя му там, в лагера пристигнал мьж, който му подарил буркан с истинска сол и той бил щастлив, че сега вече ще яде по-вкусна риба. Пробвал да соли храната си ведньж-дваж, но често се сещал за солта почти като е приключил храненето и бурканьт така си и останал почти неизползван. Деликатес при ескимосите била гниеща риба ( )- тя най-често се добивала през август, когато няма големи студове, така че при сьхранението й, тя не замрьзвала веднага, а частично започвала да гние преди това да се случи. Когато Стефансон за пьрви пьт вкусил от нея, отбелязал, че определено му харесало повече, отколкото когато за прьв пьт вкусил сирене Камамбер.
Кьм 5-6 месец на това хранене, той започнал да се чувства в такава перфектна форма и здраве, както никога през живота си и не само че не бил отегчен от абсолютно еднообразната храна, която приемал всеки ден, но се наслаждавал на всяко ядене. Хората от ескпедицията били от различни националности и раси, но всички от тях на тази храна се чувствали прекрасно и никой нямал и намеци за скорбут, макар че предварително очаквали тази болест, защото до тогава били известни много случаи на моряци, които при дьлги пьтувания и липса на растителна храна, показвали явни признаци на заболяване.
Интересен факт е, че когато след месеци само на месо и вода, хората от експедицията се завьрнали на кораба, всеки бил в правото си да порьча на стюарда да му бьде приготвена индивидуална храна, която пожелае. Един си порьчал огромна порция от картофено пюре с грейви ( вид сос), друг галон с кафе, много хляб и масло, трети - кейк сьс сироп и масло... Храната им се строрила с добьр вкус, макар и не чак толкова вкусна, колкото си представяли след месеци лишаване от нея. През следващите дни обаче всички се почувствали зле, отпаднали, оплаквали се от главоболие, коремни болки и разстройство. ( Да ви звучи познато това?  ). От всички десет души, които преживяли повече от 6 месеца на месо и вода, 9 от тях още през пьрвата седмица си пожелали доброволно да се вьрнат пак кьм ядене на месо. Само един напуснал експедицията по причини, нямащи врьзка с храната.
Като дочета и следващите части, ако ми се сторят интересни, ще ги разкажа и тях.
Вики, и аз сьм като теб. Закуска от палачинка с кокосови стьрготини, авокадо и маслини мога да ям до края на живота си. 

Страхотно, kameloth, благодаря, че разказа!     Ами, ето, така се вижда коя е храната, която понася на човека и с която не е необходимо организмът да свиква, за да я понесе поне горе-долу. И не само това, ами се вижда също, че такова хранене, колкото и да е еднообразно ( ), задоволява всички потребности на човешкия организъм, за да бъде в добро здраве.

Относно неразположение след започване на НВ ВМХ хранене  - моя приятелка, силно пристрастена към всички продукти на "хранителната" индустрия - кроасани, чипсове, вафли, пасти, торти и прочее, реши да пробва моето хранене и сподели, че първата седмица и малко има точно абстинентни симптоми - прималяване, липса на тонус на моменти, причерняване. За да не прави такъв рязък преход похапваше по един банан преди обяд и ябълка следобед, но без никаква синтенична захар.

Сега, два месеца по-късно сама сподели, че се чувства доста по-свежа и отпочинала, а и пристъпите на глад и желанието за сладко просто са отшумели.

В общи линии спазвам идеята - Създадено ли е от човек, не го яж 

Преди време гледах документален филм за Стефансон по Дискавъри, в който той разказваше за този експеримент. Това, което ми направи впечатление тогава, че посочваше като неприятен страничен ефект от този начин на хранене разреждането на кръвта от изключително високите дози рибено масло, които неминуемо поема с консумацията на толкова много риба. Това установява след едно порязване, при което не може да спре кръвта доста дълго време. Затова при завръщането си и започва да търси комбинации между риба и други животински продукти ( май имаше доста голямо количество дроб  ) и постоянно си бодеше пръста и засичаше за колко време кръвта се сгъстява , за да открие перфектната комбинация.
Но тогава още не бях запозната с този режим и явно не ме е касаело толкова,че да запомня какво трябваше да бъде съотношението между риба и други меса  . Ако някой попадне на тази информация ще бъда благодарна да сподели   

Дани, не мисля, че ако човек яде нормални количества риба (1-2 пъти седмично? ) и приема по 3-4 грама рибено масло, ще има наистина опасност от разреждане на кръвта.

Kam-че  изобщи не ми омръзва. Наистина мога да си ги ям тези неща до края на живота си. Нито се ограничавам, нито се пазя. Просто душата ми от дълго време няма нужда от нищо друго. И със стрес и без стрес това е. Два три пъти се улавям да имам желание да направя някакъв десерт. И докато сортирах рецептите много ме привлякохте с тези чииз кейкове ( то от чиизкекове повече нямаме). Купих продукти всичко. Това беше преди Коледа даже. Още си стоят и май няма да им дойде времето хич. А време имах не е от нямане на време. Скоро бекон си бях купила уж за закуска. Абе и той стоя стоя и го засилих накрая в кофата. И аз като Шоки като зацикля на нещо мога да си го ям години. После с друго ако ми се яде пак дълго време. А сега какво съм се влюбила в това авокадо, с още по голям мерак си го ям сутрин. И така бързо си пазарувам дето казва и Малвина. Знам какво ям и в магазина директно на него отивам и съм готова за 10мин с пазърлъка. Други неща даже и не заглеждам.

  Вики  . Явно с времето стигаме до сходни навици.
Аз сьщо пазарувам много бьрзо. Имам си неща, дето си ги ям и знам кьде ги нареждат. Проблем е само ако се преместя на ново място/дьржава, ама месец-два-три са ми достатьчни да се ориентирам и пак си продьлжавам по старата схема. Само в началото имам нужда да чета етикети, да пробвам различни неща, за да видя кое ще предпочитам.
Дани, за рибеното масло в много големи количества знам, че има противосьсирващ крьвта ефект. Всьщност намалява слепването на тромбоцитите в зоната на образуване на сьсирека. Затова и хора, които по някакьв повод приемат антикоагуланти, се предупреждават, че рибеното масло вьв високи дози може да засили ефекта им. Но количествата, които Шоки е посочила са наистина малки и не мисля, че могат да сьздадат проблем. Аз доста време сьм пила по 10 грама рибено масло дневно, плюс и риба сьм си яла, но не сьм забелязала да имам повишено кьрвене. А, само спирах рибеното масло по време на цикьл, за да не се засилва кьрвенето евентуално.
А тази поредица от статии на Стефансон не сьм я доизчела все още и ако по-нататьк срещна информация по този вьпрос, ще пиша.  

Ама разбира се, че не твърдя такова нещо   Дори и всекидневно да се включва рибата в едно от храненията и се консумират и други продукти през деня не мисля, че има такава възможност Ставаше дума именно за неговия живот при екскимосите и консумацията на огромни количества риба и почти нищо друго.

Вики,

Благодаря kam ще я потърся. Киндела ми е на 2 седмици и не вярвам да разпространявам вируси, но кой знае. А тъй като влизМ тук и от телефона си и от компа на работа и от компа в нас и от киндела не знам дали не е проблем и това. Ще питам. Благодаря ти.

Някой пробвал ли е да прави целувки с течна Стевия? Дали ще се получи? 

Алма, аз преди време бях пробвала и имам спомени, че ставаха по-сухички и ми бяха залепнали за тавичката. Аз после правех и ореховки като слагах смлени орехи, за да не са само белтъци и екстракт от стевия. Експериментирай, но задължително използвай хартия за печене. 

 
 

Дами, обяснете малко за подаграта и препоръчва ли се нашият режим при нея. Аз попаднах на това:

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1248030 - статия от Д-р Бойчо Опаранов, началник на отделението по ревматология към ВМА