Културни и битови различия

Е,то ако е решила да търси недостатъци,много ясно,че и свинските уши ще я дразнят
Ами напасват се хората един към друг.Това обаче ако се обичат и ако искат да останат заедно.Иначе те дразни дори дишането на другия...
По темата- нашето семейство нямаше кой знае културно-битови различия,защото произлизаме/какъв соц.израз обаче/от еднакви в битово отношение среди.Пък и винаги сме живяли отделно и сами си изграждахме културата и бита.

Аз съм омъжена за американец. Каква храна навява това? Бъргъри, да. Ами научих се да ги правя, не съвсем като в Бъргър Кинг, но съм добра. Научих се да готвя мексиканска кухня, отвреме навреме хапваме и българска. Но ми е сравнително лесно, защото американците обичат сухоежбини - пица, сандвичи...В този смисъл смятам, че ако двойката е разнородна, то трябва да се усвои по-лесният начин на живот, който единият от двамата ще донесе. Така и другият, който е свикнал (научен от семейството от което идва) да гърби, ще бъде улеснен.

  Съпругът ми беше намерил златната среда - харесваше и се съгласяваше за всичко с мен.Харесваше това,което готвех, колкото и несполучливо да беше понякога.Майка му не можеше да готви, баща му готвеше в тях, но рядко, защото работеше!И затова щом беше готвено , за него беше вкусно и добро. Единственото,което не обичаше бяха пържени яйца, защото му бяха втръснали от майка му.

   За обзавеждането на жилището беше същото, купуваше се това,което аз харесвах.И за всичко се съобразяваше с мен.И сам правеше всичко, дори гардероб, шкафчета горни и долни на балкона и легло на сина, с ракла, сам ги направи. И не бяха купешки и само да ги сглоби, сам от начало до край си правеше всичко.Много ми липсва.Откакто го няма, контакти изпаднали има, кранчета неработещи или течащи, няма кой да ги оправи. Някои неща се опитваме сами да оправяме с дъщерята, но не можем всичко.Два пъти се наводнихме вече, а колко майстори ни излъгаха, гледайки,че сме две жени и дете ...

"Младите" трябва да си живеят сами, за да съчетаят собственото наследство в нещо ново. В техен общ бит, традиции и привички.
Ние също сме от различни семейства-моето е по-топло, дрязги и после целувки, подаръци, семейни празници, незачитане на собственото пространство, много силни семейни връзки, дълг, определени задължения.
Неговите са по-студени, семейството му е разпаднато(не че моите се обичат, но го приемат за дълг), не празнуват семейни празници, няма подаръци, няма цветя за мама на 8 март. Скарат се и после се мразят до гроб.
В моето семейство е имало много скандали, бой даже, лоши думи. Максимум до месец отново се обичаме, правим си услуги...е може чат пат да кажем някоя лоша дума зад гърба, да си разкажем подигравателна семейна история-но не се пускаме един друг.
При него имаха един голям скандал миналата година и като гледам доживотно няма да се поглеждат, чак правят някои изключително злобни неща.
Аз с това няма как да свикна, а и не желая. На моят мъж му идва в повече близостта на родителите ми, фамилиарното им отношение, това че приемат за естествено да си помагаме като близки роднини.Идва му много, че децата се гледат колективно, майка ми има ключ от дома на сестра ми примерно, че баща ми му звъни да си говорят, че зет ми го пита разни лични неща и иска да почиваме лятото заедно.
Не обича близки отношения, не е свикнал. Затова и се опитвам да го щадя през повечето време, те и родителите ми усетиха, че не е "душа" човек като мъжа на сестра ми.Слагам дистанция, не го принуждавам да ги "търпи", а и така щадя и роднините ми, защото той не е свикнал да се пречупва и да мълчи, и като му прекрачат границата се държи грубо и се сърди. А аз не съм очарована някой да се дърви на родителите ми(освен аз и сестра ми).
В ежедневието...той не е свикнал майка му да готви, никога не е ял обичайните детски десерти(аз се опитвам да попълвам празнините), понякога е като извънземно в очите на близките ми. Наскоро за пръв път опита печена тиква и родителите ми го гледаха в шок, как за пръв път лапа първата си лъжица печена тиква(това ми е било едно съвсем обичайно ядене). Яйца боядиса за пръв път в нас, яде обичайните яденета за Бъдни вечер за пръв път в нас. Много съвсем обикновени неща във всяко българско семейство...като домашните чехли. У тях няма домашни чехли.
Аз от него научих да чукам на вратата Майка му ме научи да ям с нож и вилица.То май с това се изчерпват обичайните за тях неща, които аз съм попила.Повече той е принуден да се превъзпитава в човекоподобно и социално същество. Промяната от преди 5 години е огромна.

С какво ядеше?

Някои неща, които не са важни за съпрузите, ще се премълчат. Други ще се напаснат.
Нормално е да се правят компромиси, както и е нормално да се променяме с годините и заприличваме на човека, с когото живеем.
ММ е от семейство, в което се готви само по празници, но пък обича да си хапва (и да участва в приготвянето обича), така че не го е притеснило, че не го караме на сухоежбина всяка вечер, но и няма изисквания в това отношение.
Вкусът към храната ни се е променил и на всеки се е напаснал към този на другия в някаква степен.
Мен ме дразни, че ако нещо се развали, той дълго отлага поправката, или напр. че не поддържа колата чиста (две неща, на които съм свикнала от дома на родителите ми). Понякога мърморя, понякога махвам с ръка, това са дреболии и не сме тръгнали да се развеждаме за подобен род несъвместимости, ако и да ме дразнят понякога 

В моето семейство родителите повече помагат на децата. На ММ това му харесва, и той намазва  Повече споделяме, но и повече се караме, докато при техните няма никакви конфликти, но и почти нищо не знаят един за друг. За такива неща се стараем да взимаме положителното и от двамата модела, след като осъзнаваме недостатъците на семействата си

Все едно разказваш за моя мъж с тази разлика, че при мъжът ми нещата са културални. Там, в САЩ, има много и различни хора от различни държави, от различни култури, раси и религии, затова е нормално някои да не боядисват яйца, други да не ядат тиква, трети да не понасят субпродукти - дробсърма примерно и пр. и това никого не учудва. В такъв случай не настоявам на неща, на които той не е свикнал и отказва. Като не ще - не ще. Точка. На мен приятно ли ще ми е да ми настояват да ям нещо, което намирам за гадно или пък да се държа по начин, който не одобрявам?

Не се е налагало да се "напасваме", защото, въпреки че семействата ни са съвсем различни/, двамата с мъжа ми си имаме свои собствени възгледи. В повечето случаи дори противоположни на онова, което сме виждали в домовете си. И тези възгледи съвпаднаха на 99 %.
Нито аз съм пристрастна към модела на моето семейство, нито той пък към модела на своето. Създали сме си наши, собствени правила, отношения, традиции, споделяме еднакви вкусове, не сме вманиачени на никаква тема.
В очите и на моите, и на неговите родители сигурно сме странни. Дори гласно са изразявали недоумение как така живеем. Ами, живеем си и ни е добре.

Ха ха,  ама все едно точно нас си описала   

Тайната е в това да се преместят да живеят заедно като млади, защото тогава човек е гъвкав откъм промени и лесно може да се пригоди към новите неща. Нито е нужно аз да се нагаждам към привичките на свекърите, нито мъжът ми към навиците в моето семейство. Ние сме си отделна клетка и си я поддържаме според собствените си предпочитания.
Виж, ако сега трябва да заживея с някой с изградени навици, няма да стане, вече всичко ще ме дразни, ще си искам това, което е било досега и компромиси няма да правя. При първата отворена бира пред футболния мач и първата забележка за безсолната манджа, ще изхвъчи заедно с телевизора и солницата си. Само пример.
пп: наскоро майката на свеки я питала как сме ние с милото. Тя казала: много са си добре, Янечек си е все така проклета, както я знаеш.

  Ех, че сладко

  Ще изхвърчи, ако ти е в дома. Обаче ако не...?

Ние също заживяхме сами в началото на връзката ни и изградихме наши си навици.Като цяло семействата ни имат много общо и сме си ги принесли и при нас-да се сяда заедно на масата(естествено ,когато всички сме вкъщи),да се празнуват всички празници и да се разменят подаръци и т.н.
Когато сме на гости на родителите ни ,се съобразяваме с правилата в техните домове,но честно казано не ми тежи и пречи.Нали е за кратко,какво толкова...

A това нещо доста млади двойки, но неотделени от гнездото, го пропускат удобно. Искат да е както те си решат, ама в къщата на мама. Не става така, в къщата на мама се прави така, както мама каже. Ако трябва след баня пода ще се мете с метличка, ако трябва ще си събуват чехлите пред входната врата и лампите ще се гасят при влизане и излизане от стаите. Защото такива са правилата в този дом. Който иска свои правила, да се изнася и там да ги си измисля. В чуждия дом се съобразяваш с чуждите правила. На моите момчета ще им го кажа преди да са започнали да водят разни мърли на гости с преспиване.

Много си готина и ентусиазирана, Янчек! Веселиш ме страхотно!
Обаче като му дойде до главата и човек осъзнава, че теорията рязко се различава от практиката....