Кога мъжът е готов за бебе - тема 2

  • 48 682
  • 595
# 120

Относно мъжете и инициативата за деца - не съм съгласна, че идва от жените. Забелязвам, че все повече мъже искат деца и те подхващат темата пред половинките си.
Подкрепям  Peace и при нас инициативата пое мъжа ми  Peace
Виж целия пост
# 121
И ние в момента леко отлагаме заради мен... =)
Виж целия пост
# 122
Според мен при мъжете това много често е до възраст. Някъде след 35 започват съвсем съзнателно да се замислят за потомство. Повечето ми приятели мъже са така, до към тази възраст дават приеоритет на независимостта, после в един момент нещата се променят.
Виж целия пост
# 123
Хайде и аз да се включа в темата. При нас нещата станаха толкова бързо, че направо не ми се вярваше. Една вечер с половинката ми бяхме излезнали да хапнем в една пицария и не знам как се заговорихме за имена за момиченца, но за кратко и така си хапнахме изпихме 1 бутилка вино и се прибрахме в апартамента на неговите родители, понеже им бяхме на гости точно тогава. В един прекрасен момент той ми заяви, че иска дете, което на мен ми дойде като гръм от ясно небе...само че се съгласих, не знам защо, не знам и как, но просто го почувствах, че това си е моя човек и че момента не е лош. Започнахме да опитваме и нещата се случиха още в първия месец сега чакаме бебка през юни и сме наистина много щастливи. Той адски грижовен и отговорен и просто няма от какво да се оплача...  newsm03

П.С. Когато го решихме той беше на 31, а аз на 22г. Така че при мъжете може би наистина, годините играят някаква роля.
Виж целия пост
# 124
Честита Баба Марта момичета! Да сте живи и здрави и много обичани!

Виж целия пост
# 125


ЧЕСТИТА БАБА МАРТА, дано нашия месец ни даде желаните малки ангелчета!
Виж целия пост
# 126
Права си за повечето неща.
Гледаш сега да ти се отворят очите, виждаш нещата, които не ти харесват. Спря ли да обичаш, обаче, когато ги видя? Изглежда не си спряла. Ще спреш може би, ако те натежеят над нещата, които те карат да обичаш. Трудно става това обаче, защото почти на никой не му е ясно, защо точно обича (кои са енщата, заради които обичаш). Намираш това, което те дразни и не одобряваш, но не знаеш с какво да го съпоставиш, нещото което всъщност обичаш е малко имагинерно.
Аз обичам приятеля си (или годеник трябва да го наричам  newsm78). Намерила съм нещата, които не ми харесват в него. Мисля дори, че всичките съм ги намерила, което е добре, май вече няма изненади и съм продължила да го обичам. Понякога дори си мисля, че така е по-добре отколкото да обичаш лудо, да се омъжиш, да имаш дете и едва тогава да започнеш да се разочароваш. Казвам си: "с лошо вече няма да ме изненадаш, значи за напред изненадите трябва да са само добри или просто без изненади за напред".
Много се съпротивлявах, че не трябва аз да съм инициатора на всичко, но пък накрая май се примирих. Така или иначе инициатор трябва да има и ако няма други желаещи ще съм аз. Хем се предадох, хем поведох.
Всичко беше в разговора: "Ако не поемеш инициятивата аз ще я поема, но тя няма да е в стъпка към теб." Един вид аз инициирах да го принудя да направи нещо. Това ми тежи понякога, но в други случай си казвам, че е правилно. В резултат на това получих предложението за брак и от 2 месеца не плащам всички сметки сама (спестих 500  лв. само от това, дори може и да са повече). Изгубих спокойствието аз да управлявам това плащане (очаквам изненадата "нямам пари да платя"). Сега обаче аз мога да спестявам. Знам, че е нищо, но за мен е нещо и ако година пестя в деня, когато имам дете, ще имам спестени над 2000 лв., което ще ми е помощ поне за известно време, ако се окаже, че мъжа не ми е помощ.

Не те разбирам, ама честно. Какво като инициативата е била твоя? Ти нямаш право да искаш нищо - или ако го получиш, понеже си поискала - трябва да се чувстваш виновна? Представяш ли си да живееш живот, в който всичко се случва по чужда инициатива  Shocked Някои хора са по-инициативни от други - факт - както и че някои са по- пълни от други, по- смели от други и т.н. Идеята, че всяка инициатива трябва да идва от мъжа е БЕЗУМНА сама по себе си. Не е изнудване да поискаш това, от което имаш нужда - признак на обич е другият да се съгласи с теб.

ММ ми предложи брак, като преди това му бях казала, че НЕ искам брак. Видях, че за него е важно - не исках да го нараня или загубя и приех -ако се чудиш, не смятам, че ме е изнудил, ако не го обичах, нямаше да преглътна възгледите си за брака и да приема Simple Smile . Аз исках дете - той смяташе, че е рано. Не се съгласих и настоях. Фактът, че в онзи момент направи, това което поисках от него за мен и до днес е най-голямото доказателство за любовта му. Така я разбирам любовта аз - като грижа за другия - а не да чакаш МЪЖЪТ да узрее за всяка идея и тогава ти да си там, за да я сбъднеш - да се ожениш за него, да му родиш дете - какво ще стане ако тогава ТИ не си готова?

П.П. Ако годеникът ти не искаше да ти направи предложение, няма земна сила, която би го накарала. Това, че ти е предложил само по себе си означава, че не иска да те изгуби и за него си достатъчно важна, за да предприеме тази стъпка с теб.
Виж целия пост
# 127
   poohito, чета ти размислите и да ти кажа, мисля че ти самата незнаеш какво искаш. Като си искала нещо, си му пробила дупка в главата на твойчкия. Той ти изпълнява желанието, премисляйки го по неговия си начин и го прави. Права е, Бендер. Няма сила, която да накара един мъж, който не иска нещо, да направи нещото. Та ако ще да се изтръшкаш на земята.
   Понякога нещата не стават на секундата, само защото ние искаме сега и веднага. Стават, когато трябва.  Simple Smile Освен това всеки човек си има положителните и отрицателните страни.  От моята "свекърва" съм запомнила следното"...винаги се стреми да отсяваш семето от плявата". Ако не намираш семето, разделяйте се. Безмислено е, така като те слушам.
   Надявам се да спреш да анализираш из основи всяка дума, действие и т.н. на бъдещия ти съпруг, защото гаранция и него натоварваш. Всеки мъж би искал да се прибира у  дома, защото така иска, за да сподели, за да е с жена си, за да намери спокойствие...Не си създавай сама проблеми. С най-добри чувства ти казвам това.
Виж целия пост
# 128
В една връзка винаги единия ще бъде по- инициативен, по- смел и т.н., не може всички да сме еднакви  Peace Но такива неща като брак и деца зависят от двама души и съответно и двамата трябва да го искат. Това, че единия е поел инициативата и е "побутнал"  другия към дадена стъпка, не означава, че другия не го е искал  Peace
Виж целия пост
# 129
Абе, зависи колко го е побутнал и как...
Виж целия пост
# 130
Разбрира се, че зависи от ситуацията, но мисълта ми беше, че все някой трябва да поема инициативата за дадени действия, иначе е просто носене по течението  Peace
Виж целия пост
# 131
Аз не съм чула, още някой да са го оженили насила, или насила да са му родили дете. Пардон - в една съседна тема една форумка обясняваше, че мъжът с който се вижда е женен, но бракът му е 'стечение на обстоятелствата'  Wink
Виж целия пост
# 132
Насила - не, но чрез манипулация - да. Не че това е някакво извинение, де.
Виж целия пост
# 133
За манипулацията съм съгласна. Но според мен не е манипулация да поставиш въпроса директно. Всеки има правото да си тръгне, ако се окаже, че с партньора нямат обща визия за бъдещето и не могат да постигнат съгласие по важни въпроси.

Манипулация е например - ако не се ожениш за мен, ще се самоубия, няма да ти давам да виждаш детето, ще превърна жвота ти в ад и прочее мръсни номера.
Виж целия пост
# 134
Манипулация е например - ако не се ожениш за мен, ще се самоубия, няма да ти давам да виждаш детето, ще превърна жвота ти в ад и прочее мръсни номера.

Що за глупост е това ? И после цял живот теглене по мъки защо съм го накарала това и онова да прави и нищо хубаво няма да излезе... и самото дете в каква среда ще израсте? Аз ако съм мъж и ми кажат това (дори и ако моя ми каже подобно нещо) - взимам си багажа и изчезвам...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия