Кога мъжът е готов за бебе - тема 2

  • 48 682
  • 595
# 105
poohito, извинявам се може да прозвучи грубо, но ти си жена на този мъж, не майка. Това с парите, че не ходите никъде, защото ти трябва да плащаш....извинявай, но той защо е мъж, ако не може да подсигури поне на 50% това което подсигуряваш ти за връзката ви във финансово отношение.
Мое мнение е, че момчето ти (изразявам се така защото това ми звучи като за тинейджър), просто е подтиснат - не се чувства достатъчно мъж до теб, защото ти си поела тази функция. В същото време осъзнава много добре, че без теб е нищо и няма да може да си позволи и наполовина на това, което сега с теб си позволява. Не знам дали този човек ще е някога готов за дете в смисъла в който ти очакваш или искаш. Аз имах подобна връзка преди. Реших че искам да се грижа само за детето си, не и за мъжа си-който ще е втрото дете в къщи. И я прекратих - връзката. Срещнах сегашния си приятел няколко месеца след това. Тук проблемите са други - той много добре осъзнава какво е нужно за едно дете. Колебае се дали този път ще се получи - Парен каша духа!!! Аз осъзнавам моята роля във всичко това - аз съм тази, която трябва да му даде сигурността, уюта и каквото още се сещиш, за да може той да се реши на тази крачка. На мен обаче не ми издържат нервите т.к. съм доста по млада от него и понякога се държа детински. Не съм улегнала и не искам чак до такава степен - все пак искам да си живея и аз младините. При нас относно интелекта е спорно кой е по по най - единия е по в една насока, другия е по в друга въпреки годините.
Виж целия пост
# 106
Дами и преди няколко месеца и аз споделих мъката си от това че мъжа до мен ( с който сме 4 години заедно) се страхува и отказва за момента бебе. Но от началото на тази година пак поговорихме по темата. Попитах го какви са му плановете за тая година и какво смята за нас. И за моя радост нещата имаха обрат newsm44 Започнахме опитите за бебе  luvbed Толкова съм щастлива и спокойна вече! Тук вече е Божа работа кога ще видя двете чертички.
Съвета ми е към всички, които са в това положение е да напомняте от време на време всъщност какво искате. На мъжете явно им трябва повече време да узреят за тази идея. В никакъв случай не правете скандали. Изложете мотивите си  - примерно как човек никога не е готов, как парите никога не стигат, как на нас жените часовника ни тик-така. При нас мисля това, че му обясних как ние имаме определен резерв от яйцеклетки, с всяка следваща менструация умира по една яйцеклетка и  шансовете за забременяване намаляват. Тази информация доста го учуди, не го знаеше това. Така че дерзайте, успех на всички  newsm10
newsm10 newsm10 newsm10 Успех Simple Smile Така си е казвате какво искате давате време /малко хихихи/ и после си работите по въпроса! И ние това правим  luvbed  Успех на всички ! Поздрави!
Виж целия пост
# 107
Може би в началото се колебаех и пишех за да получавам съвети и подкрепа. Сега май вече знам, че в "смисъла, който аз искам" той никога няма ад е готов да ми даде нещата в този смисъл. Както съм го разбрала това, така и съм се примирила.
Не е много добре всичко, не е такова, каквото би ми се искало да бъде, но не е и много зле.
Не знам как да го обясня, защото в повечето мои думо нещата изглеждат много мрачни.
Той ме обича и аз го обичам, разбираме се, той понася моите странности, а аз това, че той не може да пресъздаде мечтите ми. Живеем си в някакъв наш мир и разбирателство. Не ми се пише и обяснява.
В някой неща съм спряла да вярвам. В голяма изгаряща любов, в това да има човек, за когото да си незаменим и който да иска да ти доказва това всеки ден. Вярвах в тези неща от 12-13 до 26 г. възраст.  После, тъй като нямах възможност да ги преживея, постепенно спрях да вярвам в това. Започнах да се приземявам в конкретно моята реалност. Конкретно моя живот е такъв, конкретно в моя живот моя партньор е такъв. Ние ще имаме семейство, което от много семейства ще е по-лошо, но май пък от семейството на моите родители поне ще е по-добро. Поне няма да е изградено върху въздушни кули и нереалистични мечти. Знаейки истината аз не очаквам твърде много. Сега ще направя това, което аз мога за сключването на брака ни. После ще направя възможното да имам дете и да се грижим добре за него.
За да водя аз всичко, понякога причината си е и в мен. Аз повеждам с примирение и логично обяснение, защо трябва да се преклоним пред малкото, което имаме. Може би в голяма степен живота си изцяло водя на принципа "По добре врабче в ръката, отколкото орел в небесата."
Виж целия пост
# 108
poohito,
Респект от мен, но аз пък например не мога да създам семейство с някой който не обичам, някакси природата ми е такава, за жалост. То това колкото е хубаво, толкова и лошо, защото като си влюбен и обичаш силно, то много неща от реалността ти се губят, не можеш да хванеш и след време когато еуфорията премине, се усещаш, че всъщност, не е това което си мислил някога, че нещата са съвсем други. Аз в момента се опитвам да си отворя очите, но става много бавно някакси. Виждам някои неща които не ми харесват и съм размисъл дали мога да живея с тях. В същото време не искам аз да съм човекът от който да дойде натискът за дете и семейство, но като гледам колкото и да са възрастни мъжете винаги си имат своите страхове. А ако питаш мен за един мъж е най-гот да си живурка с една жена до себе си, която да не му създава ядове, а ако изглежда и добре ще е още по супер и така.
Не знам явно аз пък съм малко разочарована от мъжете. Но докато не ме убеди поне един в обратното си оставам на това мнение.
Виж целия пост
# 109
Не изчетох предишните 8 страници, но моето мнение е, че няма правило за всеки мъж, т.е. някои се чувстват готови на 25 години, други НЕ се чувстват готови и на 50 дори(Имам приятелка на 37, която е неомъжена, а приятелят й не се чувства готов за семейство и дете, защото му било рано, а е на 45...). Така че, жените сме тези, които преценяваме, дали да останем с този мъж, защото биологичният ни часовник тиктака и не чака...
Виж целия пост
# 110
Права си за повечето неща.
Гледаш сега да ти се отворят очите, виждаш нещата, които не ти харесват. Спря ли да обичаш, обаче, когато ги видя? Изглежда не си спряла. Ще спреш може би, ако те натежеят над нещата, които те карат да обичаш. Трудно става това обаче, защото почти на никой не му е ясно, защо точно обича (кои са енщата, заради които обичаш). Намираш това, което те дразни и не одобряваш, но не знаеш с какво да го съпоставиш, нещото което всъщност обичаш е малко имагинерно.
Аз обичам приятеля си (или годеник трябва да го наричам  newsm78). Намерила съм нещата, които не ми харесват в него. Мисля дори, че всичките съм ги намерила, което е добре, май вече няма изненади и съм продължила да го обичам. Понякога дори си мисля, че така е по-добре отколкото да обичаш лудо, да се омъжиш, да имаш дете и едва тогава да започнеш да се разочароваш. Казвам си: "с лошо вече няма да ме изненадаш, значи за напред изненадите трябва да са само добри или просто без изненади за напред".
Много се съпротивлявах, че не трябва аз да съм инициатора на всичко, но пък накрая май се примирих. Така или иначе инициатор трябва да има и ако няма други желаещи ще съм аз. Хем се предадох, хем поведох.
Всичко беше в разговора: "Ако не поемеш инициятивата аз ще я поема, но тя няма да е в стъпка към теб." Един вид аз инициирах да го принудя да направи нещо. Това ми тежи понякога, но в други случай си казвам, че е правилно. В резултат на това получих предложението за брак и от 2 месеца не плащам всички сметки сама (спестих 500  лв. само от това, дори може и да са повече). Изгубих спокойствието аз да управлявам това плащане (очаквам изненадата "нямам пари да платя"). Сега обаче аз мога да спестявам. Знам, че е нищо, но за мен е нещо и ако година пестя в деня, когато имам дете, ще имам спестени над 2000 лв., което ще ми е помощ поне за известно време, ако се окаже, че мъжа не ми е помощ.
Виж целия пост
# 111
Според мен идеална връзка няма - във всяка връзка има разминаване на интереси, желания и т.н. Важното е след като премине тръпката да остане едно уважение, обич, приятелството - да заеш, че можеш да разчиташ на човека до теб. Не говоря финансово... В днешно време в повечето случаи (поне при моите познати) жените са тези, които печелят повече от мъжете си, но това не им пречи да съжителстват без спорове....
poohito 

Аз обичам приятеля си (или годеник трябва да го наричам  newsm78). Намерила съм нещата, които не ми харесват в него. Мисля дори, че всичките съм ги намерила, което е добре, май вече няма изненади и съм продължила да го обичам. Понякога дори си мисля, че така е по-добре отколкото да обичаш лудо, да се омъжиш, да имаш дете и едва тогава да започнеш да се разочароваш. Казвам си: "с лошо вече няма да ме изненадаш, значи за напред изненадите трябва да са само добри или просто без изненади за напред".

това много ми хареса  newsm10

А относно темата... с моя сме от 3 години, правим планове заедно, на мен ми се иска  да си имаме дете, но не смея да го споделя... Знам колко ще е трудно и за двама ни, при положение че все още сме по квартири и нямаме нищо сигурно пред себе си. За съжаление е така... Но знам също, че един мъж никога няма да каже "вече съм готов да имам дете"... Това е нещо, което се случва... И аз самата не мисля, че съм готова за дете... И не мисля, че някога ще съм готова - не съм минала по този път, не знам какво  е... не е като да се явиш на изпит- научих и съм готова да се явя... Това е нещо, което се учи когато се случи... Биологичния ми часовник тиктака, да... Но преди да питам моя дали е готов да имаме дете, бих искала да съм сигурна в себе си, че аз искам (и съм готова доколкото мога)...
Това е от мен засега:) ще продължавам да ви чета, може да науча нещо, което да ме накара да променя гледната си точка  Heart Eyes
Виж целия пост
# 112
Цитат
Но знам също, че един мъж никога няма да каже "вече съм готов да имам дете"...
Е, това е доста пресилено обобщение; има мъже, които искат деца и поемат инициативата, макар и по-рядко, отколкото обратния случай.
Виж целия пост
# 113
Дали мъжете, които поемат иницятивата са толкова редки, колкото жените, които категорично са решили да нямат деца през живота си?
Просто си умувах.
Виж целия пост
# 114
Дали мъжете, които поемат иницятивата са толкова редки, колкото жените, които категорично са решили да нямат деца през живота си?
Просто си умувах.

Това наистина е добър въпрос.... Но още в миналото работата на жената е била да отглежда деца и да се грижи за семейството, докато мъжът - да ловува... Ако съдим по тази логика в днешно време просто дълбокото подсъзнание (природата) на жените подсказва да създадат деца, да имат дом и да се поддържат семейство... докато мъжете трябва да носят прехраната ... Затова мъжете се плашат да поемат отговорността да издържат цяло семейство.. може би...  #Crazy не знам какво да мисля и аз  newsm12
Виж целия пост
# 115
Чета бегло темата и реших да пиша - на мястото на авторката аз не бих се обвързала с този човек, особено ако мотива за това е, че няма да срещна друг или че не заслужавам да бъда щастлива и обичана, да не кажа обгрижвана. Има вече специални семинари за необвързани, където хем можеш да срещнеш човека за теб, хем можеш да добиеш увереност и знания как да привличаш мъжете.

Ако все пак останеш с него /както предполагам/ гледай да се фокусираш върху хубавите му черти, не върху лошите, това може би би променило гледната ти точка за нещата.

Относно мъжете и инициативата за деца - не съм съгласна, че идва от жените. Забелязвам, че все повече мъже искат деца и те подхващат темата пред половинките си. Един от добрите приятели на мъжа ми отдавна кара приятелката си да имат деца, а тя се дърпа и обяснява, че има време /заедно са от 10 години и тя е на 35-6/. Предишното гадже на моя добра приятелка също искаше деца и тя се дърпаше - накрая се разделиха. При нас с мъжа ми също той подхвана темата за деца. Simple Smile
Виж целия пост
# 116
Здравейте, прочетох и двете части на темата и я следя с интерес. Мисля че ми беше полезно да видя ситуацията от женска гледна точка. Дори бих казал, че ми помогна да се почувствам по-готов за този етап в развитието на моя бъдеща връзка. Благодаря на писалите.
Виж целия пост
# 117
Здравейте, прочетох и двете части на темата и я следя с интерес. Мисля че ми беше полезно да видя ситуацията от женска гледна точка. Дори бих казал, че ми помогна да се почувствам по-готов за този етап в развитието на моя бъдеща връзка. Благодаря на писалите.

Радвам се, че и един мъж се включи и че му е помогнала темата!

съпружка авторката съм аз и при нас се развиха нещата както съм и очаквала, просто се чудих преди време кога точно ще стане, следя темата все пак!  Simple Smile
Виж целия пост
# 118
Относно мъжете и инициативата за деца - не съм съгласна, че идва от жените. Забелязвам, че все повече мъже искат деца и те подхващат темата пред половинките си.

 smile3521 В последно време и аз наблюдавам подобно поведение от страна на мъжете. Вече дали двойката е готова да имат общо дете или предпочитат да изчакат е друг въпрос. Защото понякога с някого ти е ОК, но не можеш да си го представиш в ролята на родител.
Виж целия пост
# 119
Значи моя мъжо попада в категория редки, защото именно той ме "подкукуроса" за дете, винаги като сме на гости на семейства с деца, той е в ролята на забавачница, избощо не му виждаме очите, той все при децата Simple Smile Много мила картинка е Simple Smile
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия