Кога мъжът е готов за бебе - тема 2

  • 48 682
  • 595
# 165
Еми значи при теб нещата са се наредили добре, радвам се за теб! Simple Smile Благодаря ти за подкрепата, благодаря на всички за съветите и подкрепата!
Но аз не бях изненадана с пръстен, нито преди ин-витрото, нито през времето, през което бях бременна с неговото дете.
Иначе се надявам да си права и наистина за повечето мъже да е така - бракът да е голяма психологическа бариера, по-голяма от бебеправенето, а не моят да попада в някаква малка извадка. Но наистина е трудно да се каже статистически кои са повечето - които искат бебе преди брака, които искат първо брак и после бебе, които искат само брак без бебе и т.н. Лично аз си мисля, че тези, които са готови за бебе преди брака са някакъв малък процент, но това е моето лично мнение.
Виж целия пост
# 166
Мисля, че проблемите и мислите за всичко ти се коренят именно от заболяването. И мисля, че искаш първо сватбата, за да можеш  да си мислиш, че по сигурно ще вържеш мъжа си.  Naughty Обременяваш се, мила, а не бива. Не можеш да ползваш това като извинение  пред мъжа си и да смяташ, че така ще постигнеш това дето си си навила на пръста.
Дай си време. Дано мъжа не знае за размислите ти.
П.С. Пожелавам ти оправяне и успех. Всеки заслужава щастие.
Виж целия пост
# 167
ai_vi, според теб искам да 'вържа' мъжа си?
Няма такова нещо. Искам да създам нормално семейство. Искам, когато реша да забременявам, да знам, че мъжът до мен е направил вече тази стъпка, защото тя е символ на поемане на отговорност и уважение към мен. И да не бях болна, пак щях да искам първо брак! Мисля, че вече е време да спра коментарите си, благодаря на всички, които коментираха с цел да ми помогнат. Но не съм съгласна, че искам брак, за да 'вържа' мъжа и да постигна това дето съм си навила на пръста.
Виж целия пост
# 168
Подкрепям отчасти предпоследното мнение и наистина е нормално да се чувстваш така.

Но съм убедена (поне съдейки от примерите около себе си), че за повечето мъже думата "брак" наистина поставя някаква граница. Трябва просто да съберат смелост, да я прескочат.

Както за нас подсъзнателно брака означава "сигурност", така за тях сигурно означава и още нещо...
Всичко ще се нареди!
Виж целия пост
# 169
dennni,  А и защо - ако си бременна, ще намери пари, а иначе не? Ти ли го притисна за годежа или той ти предложи ?

ЗАЩОТО тук при нас се появява следващият проблем - отношенията му с родителите му. Той изпитва толкова голяма почит, обич, уважение и не знам си още какво, че чак граничи с мазохизъм ... и търчи при тях за наййййй - малкия проблем, който имат, за да им го разреши, а той самият не желае да взима нищо от тях. Та ако забременея ще поиска пари от тях, защото тогава вече няма накъде, но сега ме убеждава, че не били длъжни да ни правят сватба ... ВЪПРЕКИ ЧЕ като се бяхме засилили да я правим, те се втурнаха да ни помагат от финансова гледна точка.

А за годежа - не беше умишлено, но се впуснах в непрекъснати разсъждения и въпроси за евентуална сватба, така че мисля, че се почувства притиснат.
Виж целия пост
# 170
SAB, аз те разбирам напълно и аз искам първо брак, после бебе, но за сега, нито предложение имам, а бебето не става, така че не знам кое ще е първо, все още! Искам брак, не за да вържа мъжа, а защото това е общоприетия ред на нещата - неречете ме старомодна, но така мисля!
Виж целия пост
# 171
САБ, въпреки моите лични убеждения относно брака смятам, че в твоя случай имаш право. Не е честно първо да иска от теб да родиш, а после да се жените. Излиза някак че "ако си ялова, няма да те взема." Просто бих ти казала отстоявай себе си, щом брака е важен за теб.
Виж целия пост
# 172
Излиза някак че "ако си ялова, няма да те взема."

Мислите ли, когато пишете?
Виж целия пост
# 173
Започнала е тема за брака и децата.
Според мен брака е брак между мен и мъжа, а не между мен мъжа и дететео. Брака е нещо, което решаваме ние и правим за себе си. Не се женим, за да имаме деца. не разбирам и хората, които бързат да се женят, когато се разбере, че жената е бременна. Нито бременността е предпоставка за брак, нито брака е предпоставка за берменност. Въпреки че съвременното общество май така ги пирема нещата. аз видите ли, защо съм тръгнала сега след 3,5 г. връзка да се женя, да не съм била бременна. Ами не, не съм бременна и трябва ли да съм бременна, за да се женя. Според мен се женим, защото след това време сме разбрали, че така заедно искаме да прекараме живота си, а не защото съм "надула корема" и бебето ни да може да е родено в закония брак. Или обичаш някого и се жениш или обичаш някого и не се жениш (ако и двамата това искате), а не "ще се женим, щото тя забременя", а после разправямена аверите и на гаджетата "женен съм, ама защото обстоятелствата го наложиха, тя забременя и трябваше да се оженим, ама всъщност не съм го искал аз това."
За себе си съм искала да сключа брак и после да имам деца. За това и настоях. За това и той ми предложи и определихме дата. След, като се оженим ще говорим и за реален срок и реалните ни планови да имаме деца.
Спрях да се терзая. Аз ли съм инциатора, аз ли тласкам нещата да вървят. Сега просто вярвам в това, което казват и другите, ако не го е искал е нямало да го направи, дори и да инциирам нещо, ако той не го иска няма да участва в моите идеи.
Виж целия пост
# 174
Дайте обаче да се придържаме към темата, защото много се разводни...  Темата е "Кога мъжът е готов за бебе"... Започне ли да се коментира за брак, предложения и т.н. винаги стават луди спорове и чаршафи скандали. Темата не е за това просто.
Виж целия пост
# 175
Има мъничка връзка. Това, че един мъжг е предложил (сключил) брак не го прави готов да има деца и това, че не желае да сключва брак не го прави не готов да има деца. Просто това е, какво внимание е обърнал на жената до себе си и нейните желания.
Виж целия пост
# 176
Мъжът е готов за бебе, когато осъзнае, че е намерил Жената! Останалото като брак преди или след, без брак, отлагане, чудене и т.н. са алабалистики, които показват, че човекът не е особено сигурен и му трябва време.
Виж целия пост
# 177
poohito и аз бях на твоето мнение относно брака и забременяването, но така се случи, че се омъжих бременна.
Бяхме заедно от 5 год. и двамата знаехме, че един ден ще се оженим и ще имаме деца, просто все го отлагахме. Така един ден просто решихме, че момента за бебе вече е дошъл и спряхме да се пазим. След това решихме и че ще се оженим, т.е. бебето не беше причината за брака, а повод да го направим точно в този момент  Peace За съжаление бременността ми се оказа неуспешна, но се надявам, че много скоро мечтата ни ще се сбъдне  Praynig

Много са случаите и когато бременността не е планувана и наистина брака е "стечение на обстоятелствата", но това, не означава , че няма да е успешен. Имам едни познати- момичето забременя в началото на връзката,на 16г. и се ожениха веднага, днес вече имат 2 деца и са едни от най- сплотените и щастливи семейства, които познавам вече 18години.  Peace
Виж целия пост
# 178
ai_vi, според теб искам да 'вържа' мъжа си?
Няма такова нещо. Искам да създам нормално семейство. Искам, когато реша да забременявам, да знам, че мъжът до мен е направил вече тази стъпка, защото тя е символ на поемане на отговорност и уважение към мен. И да не бях болна, пак щях да искам първо брак! Мисля, че вече е време да спра коментарите си, благодаря на всички, които коментираха с цел да ми помогнат. Но не съм съгласна, че искам брак, за да 'вържа' мъжа и да постигна това дето съм си навила на пръста.

SAB не мисля, че искаш да вържеш мъжа си, но смятам, че си непоследователна в действията си - или бракът ти е най-важен и не искаш да живееш без брак, и няма да го направиш, независимо, дали той ще остане с теб или не, или не ти е толкова важен - ще му родиш дете във фактическо съжителство и ще спреш да се тормозиш на тема брак. Вместо това ти забременяваш, като му даваш сигнал, че всъщност си склонна да отстъпиш - но в действителност не си - продължаваш тайно да се надяваш, че той ще промени мнението си и ще ти предложи. Имай наум, че може и да не го направи, а ти например да си родила междувременно - какво ще правиш тогава?

Казвам това с най-добри намерения. Считам, че няма нищо по опасно от това едновременно да не отстояваш позицията си и в същото време да не се отказваш от нея - съсипва личността като нищо друго. Много по-добре е, ако ще отстъпваш да приемеш решението му, отколкото да се съсипваш всеки ден в очакване на нещо друго.
Виж целия пост
# 179
Много добре казано.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия