В очакване на новия сериал "Курт Сеит и Шура" с участието на Къванч Татлъту~4

Шани, Фенче, много благодаря за превода на интервюто и думите на дубльорката на Фарах. 

Фарах е красиво момиче, нищо, че ушите й са големи, това да й е кусура. Харесва ми историята й. Харесвам хора с интересно минало, хора, които учат различни неща, които се вълнуват от различни неща, езици, изкуство, всичко. Харесвам жени, които спортуват, поддържат телата си във форма, пиша особено за актриси, които ще се появяват на екрана. Момичето е впечатляващо, ще ми хареса със сигурност! 
Дубльорката на Фарах е голяма късметлийка.  Хубави думи е казала за Къванч. Важното е, че извън образа му на Курт, човека е свестен, добър, мил, естествен, без пози. Ясно е, че има силни ръце. 

Представяте ли си какво й е Нермин Безмен - от една страна силната история, която е разказала в книгата си, ще придобие цветове и ще я види, може би, целият свят, от друга страна, да види дядо си и баба си в лицата на съвсем други хора, да преживее отново историята им, защото определено силата на играта ще бъде изключително въздействаща.... Но в едно може да е повече от сигурна - Дядо й ще оживее по най-добрият начин в лицето на Къванч - ролята е посветена на един от най-добрите турски актьори, който ще даде всичко от себе си, както винаги и Н.Б. няма да съжалява, нито за миг. За Фарах не мога да напиша същото, защото съм я гледала съвсем малко във "Времето лети" и нямам база, но вярвам в нея! 

Момичета,   в Medcezir/Ориндж Каунти сладурите спукаха и четирите гуми на колата, в сервиза им казаха, че след няколко часа ще е готова и решиха да отидат на кино. В киното гледаха филма на Фарах и Енгин "Малък септемврийски проблем" и на финалните надписи всички се разплакаха.

Песента е върховна! Уникална!

Направих си превод, но не съм сто процента сигурна в него.

Не си губи времето в опити
да намериш място за мен
в сърцето си
Не ме прегръщай,
не мога да остана в прегръдките ти
И ти се забавляваш
не говори тъжно
В края на краищата живота не е нищо друго
освен моментно рандеву

Ла ла ла ла ето как съм аз
Ла ла ла ла и винаги съм била така

Не се връщам назад
(Бях обречена на сълзи - не съм сигурна)
По-силна съм
с грешките си

Не ме викай по твоя път
Моят път е различен
Мястото, където отивам е различно
Препятствията ми са различни

Мога да блестя в тъмното
Мога да стоя в празнотата/пустошта
Няма да падна!
Душата ми има крила

Мога да си тръгна
както съм дошла
Мога да се откажа от любовта
Защото нямам окови около врата си!

Хубаво направиха Еджето и Мелек.  

Привет, момичета!
На Тинчето - всичко да на 6! Не се и съмнявам в това де...
Днес снимките на Курт Сеит и Шура са били на Витебската гара в СП


Хилял Сарал с носталгия по ЗП! Как иначе- винаги ще го помним, с най- големи подробности...

Разказ на момиче от днешните снимки:


Едвам го виждам, нищо не мога да прочета...

“ Здравейте, всички ! Днес се сбъдна мечтата ми - видях всички, с изключение на Седа Гювен- тя не участваше в тази сцена. Снимките бяха на Витебската гара - бяха засипали перона с пясък, за да не се вижда асфалта. Масовката беше от руснаци, но аз, разбира се, гледах отстрани. За мен най- важно беше да видя Киво .... и го Видях  ! Беше буквално на 1 м. от мен. Фарах е много симпатична и мила, но пушеше през цялото време. И Ефу ? видях и онзи актьор- как му беше името, нещо на О или У. Той беше с боти , с тънка подметка и аз веднага си спомних “Ирония на съдбата“ А режисьорката - много е мъничка, колкото мен е на ръст. На няколко пъти ме молиха да се отдръпна, но преди това ме питаха, дали не съм от групата, която е за снимките . Екипът качиха на стари, едновремешни вагони - 5 или 6.Локомотивът пушеше, все едно се кани да отпътува. Войниците по няколко пъти се качваха на вагоните и всички им махаха и се прегръщаха.На перона лежеше купчина стари куфари, с метални катарами.
На живо е още по- хубав, отколкото на кино -значително по- строен, Къванч беше облечен в шинел, без фуражка - пази си прическата. После си сложи фуражката.Когато пристигнах на снимачната площадка, всички отидоха да обядват, с изключение на Киво и Фарах.
Къванч е много строен и красив, въпреки брадата.Лицето му е слабо, с фини черти. На екран изглежда по- едро, някак си. Даже и не мога да си представя как е изглеждал, докато е снимал Сънят на пеперудите, след като в момента е толкова слаб, а там беше съвсем изпостелял, при положение, че и камерата качва няколко кг. Всички бяха с дрехи от онова време, но главните герои, бяха с по- красиви облекла. Това е в общи линии. Изобщо нямаше никаква възможност за снимки, но аз съм множго щастлива, че успях да видя Кивасик !   Казват, че на снимачната площадка, той е душата на компанията,много се шегува, смее се. И така - момичета, мечтайте ! Мечтите се сбъдват ! Засега нищо повече не мога да си спомня.
Източник: Людмила Морева“

 

Още една дама със сбъдната мечта, колко хубаво!  Хубаво е само като си помисли човек, че е сбъднала мечтата си, а за нея още по-хубаво, че е видяла любимите си актьори на живо.  И как хубаво е разказала видяното. Усмихвам се, когато някой е щастлив и мечтае! 

Привет, дружки!  
Кралицата   ето ти мило превод на това, как се чувства Нермин

" Новогодишната нощ ... тази нощ за мен винаги е пълна с някаква тайнственост. Това е такава нощ, която ти дава надежда. Нощ, в която ние молим висшите сили и милост за нас, мечтаем да ни се сбъднат  най-смелите желания. Нощ, в която ни се изпълнява това, на което не сме се надявали и не сме очаквали ... В тази Новогодишна нощ, животът ми поднесе съвършенно неочакван сюрприз. Аз празнувах с моите най-близки хора - семейството ми и моите любими приятели. И точно в този момент, когато аз посрещах моите гости, се случи чудото. Осъществи се една моя отдавнашна мечта. В продължение на много години , от 1992 г. аз си казвах : Веднъж! Ах, само веднъж ! Всяка нова година аз си пожелавах това и ето, то най-накрая се случи. Целувки, прегръдки, смях - всичко замря ... всички ние замръзнахме и се втренчихме в екрана на телевизора ... Сякаш времето се върна назад, ние се озовахме в далечната 1916 год. в Санкт Петербург на Новогодишния бал. Легендарната любовна история оживя на телевизионния екран. По средата на балната зала танцуваше валс прекрасна двойка . Те едва се бяха опознали един с друг, бяха още плахи и неуверени, но във всяко тяхно движение личеше такава очевидна страст и сила на любовта, че ние не можехме да  откъснем поглед от екрана.
Те се върнаха ... върнаха! С труд сдържах сълзите си, затаила дъх, следях какво се случва на екрана. Това бяха моят дядо Курт Сеит и неговата любима Шура. Звуците на прекрасната мелодия затихваха, връщайки ни в реалността.
"  Къванч се оказа истински Курт Сеит, Фарах е точно твоята Шура от книгата ти, това е някаква магия , великолепно!" - такива възгласи се разнесоха секунди след края на фрагмана. А аз все още се намирах в далечната 1916 г. в непознатия ми Санкт Петербург. Моят скъп дядо, чиято снимка в униформа на офицер от Царската армия стои на бюрото ми от ранна детска възраст, отново бе пред мен. Той "оживя" в този прекрасен валс, напомни ми всичко, което са ми разказвали за него през годините. Дълги години се държах далече от всевъзможни телевизионни проекти, сериали и кино. Аз пазех тази история като зеницата на окото си, това е една много лична история, идваща от глъбините на сърцето, трогваща душата и затова за мен тя беше неприкосновена. Аз не бях показвала и една дума от нея на никого , всяка буква, всяко чувство, описано в нея , беше частичка от моята душа, която аз не можех да споделя. И до сега не мога да разбера  как продуцентската компания "Ay Yapim" успя да ме убеди да покажат моето творение. Те успяха да ме убедят, че е дошло време да покажат на екрана легендарната история на моето семейство и аз им повярвах. Сега разбирам колко правилно е било това мое решение. Първото ми запознанство беше с Керем Чатай, който ми обеща, че няма да снима комерсиално кино. След това се срещнах и със сценаристката Едже Йоренч, която ме увери, че ще се постарае да разбере всичко, което аз съм вложила в моя роман , всички мои чувства и мисли. След което, запознавайки се с целия отбор, работещ над проекта, се убедих окончателно, че съм поверила " своето дете" в надеждни ръце и в мен не остана никакво съмнение. Къванч Татлъту ми каза : " Аз искам лично от вас да чуя тази история . Това е много важно за мен." От цялото си сърце казах " Да " и си помислих вътрешно за себе си, че аз няма да загубя своя дядо. И бях права. След 5 минути пред мен вече не стоеше Къванч, а възкръсналия от 1916 г. мой дядо Курт Сеит.
Когато за пръв път се срещнах с Фарах, аз се стараех през цялото време да видя в нея чертите на любимата на моя дядо негова Шура. Когато поговорих с нея, си помислих : " Това ще бъде много добра Шура - страстна, топла, не много високомерна и при това елегантна и безкрайно женствена.
Гледайки Къванч в промеждутъците между снимките, усетих, че времето се е върнало обратно ... Млад красавец в униформа на офицер от Царската армия, с помръкнало лице ... Той, както и Фарах , преди да започнат снимките беше прочел няколко пъти моя роман. Къванч ми призна, че тази книга е оставила у него неизгладимо впечатление ... Сподели ми : " Никога до сега не ми се е случвало да играя такава роля, но аз винаги съм мечтал да изиграя именно такъв образ"
Всяка една негова мимика, жест, изражението на лицето - всичко говори затова, че той е създаден за тази роля. Разбира се, аз исках сама да се убедя в това, като видя играта му със собствените си очи. Аз честно му казах за това, обясних му, че е много важно за мен, той да успее да предаде моите чувства. Защото, колкото и хубаво да си изиграе ролята, аз не бих искала образа на Курт Сеит да не съответства на реалния образ на моя дядо. Това много би ме огорчило, но Къванч ме разбра от половин дума какво искам да му кажа. Той искаше да чуе тази история лично от мен, за да предаде вярно образа на моя дядо. След тези негови думи си помислих , че аз няма да загубя своя дядо, напротив, ще си го върна. И се оказах права ...след 5 минути пред мен вече седеше не актьорът КТ, а моя дядо ... това беше много странно чувство, та дядо ми сега беше много по-млад от мен ...Но, какво да се прави! Когато пътешестваш във времето, трябва да си готов и на тези сюрпризи.
Аз се запознах с Къванч много години по-рано, на конкурса " Best Model " Минаха години и чувах, че е станал много популярен. Но аз никога не съм гледала сериали, затова и не знаех за неговата огромна слава. Този човек стана важен за мен, когато беше утвърден за тази роля. от този момент аз започнах да се интересувам кой е той, какво представлява, какъв актьор е и т.н. Но сега, когато пиша тези страници, аз знам наистина колко силно популярен е той . Прочетох стотици хиляди възторжени отзиви за неговата актьорска игра и сега разбирам, колко ни е провървяло, че именно той ще пресъздаде на екран образа на Курт Сеит. Къванч направи всичко, за да се вживее в образа на Курт. Той се промени напълно както външно, така и вътрешно. Даже наддаде малко килограми, които беше загубил за предишна своя роля. Уверен в себе си, безкомпромисен, познаващ вкуса на живота, и видимо потънал в своя персонаж, КТ на снимачната площадка ми напомняше истински принц, герой от детските приказки. Стремежът на Къванч да пресъздаде реалния образ на своя герой , независимо от това, че той много е достигнал в своята професия и е завоювал такава популярност и известност, много ме впечатли. Той отново и отново искаше нови дубли, за да изиграе идеално тази или онази сцена. Преди снимките на епизода, в който Курт и Шура танцуват валс, актьорите часове наред репетираха танца. По време на бойните сцени в Карпатите,/ може би Картепе ?/ Къванч показа колко истински е овладял ролята си - неговият поглед, пълен с болка и смъртна умора, когато конят се изви под него на два крака ... и другият поглед, пълен с любов, в сцената с валса с Шура, когато времето наистина спря само за тях двамата ... това беше точно Курт Сеит! Аз мисля, че моя дядо може да се гордее с Къванч.
Когато видях Къванч по време на снимки на сцената, в която Курт Сеит излиза от кома, отваряйки очи , аз разбрах, че пред мен оживя именно този миг от живота на моя дядо, който преди няколко години писах със сълзи на очите. Курт Сеит оживя! Да, той сега несъмнено е в друго тяло, но без съмнение това беше той! Когато описвах тези събития, които се е наложило да преживее моя дядо, аз се сблъсквах с това, че не ми достигаха думи, за да опиша цялата тъга, цялата безнадежност на неговото положение. Невъзможността да му помогна, да облекча неговата участ ме нараняваше. Сега, гледайки Къванч, аз изпитах същите тези чувства.
Аз вярвам, че у този великолепен екип - продуценти, сценаристи, режисьори, актьори, актриси и другите професионалисти, които стоят в сянка на кинокухнята - който работи сега над сериала Курт Сеит и Шура - всичко ще им се получи! Това ще бъде прекрасен, трогателен, емоционален и романтичен филм."

Ох, изморих се   много дълго, бре ...
Шани, Госпожата благодаря! Ех, има и щастливки ...благородно и завиждам на тази Людмила   Ама накъде повече да е красив се питам  

                     Здравейте, мили момичета, аз прочетох първата книга "Сеит и Шура".
 
                     Можете ли да ми кажете втората книга "Сеит и Мурка" вече излязла ли е от печат?

                     Имам едно предложение - понеже вие също сте я чели - може ли да си комуникираме по книгата - имам няколко и то важни  различия с моето мислене и  развоя на съдбите  на хората, описани в книгата?

                     За писателката - наистина е много трудно. Та тя пише за нейното семейство - историята на  нейните дядо и баба, за нейната майка. В епилога пише, че много време е била  на п-в Крим, в Ялта, в  Алуща - търсила е  лозята, /на лозята също е имало голяма тяхна къща за персонала и за тях/, къщата, в която са живеели семейството в Алуща.  Сеит е имал 2-ма братя и 2 сестри. Търсила е много време  наследниците им, защото това са нейните роднини. Въобще това е една истинска история за истински хора, чиито наследници са живи в момента и много трудно се прави такъв филм - биографичен, исторически, любовен, трогателен и романтичен.
                Освен това Сеит Еминов е имал още 3 къщи - в Санкт Петербург, в Москва  и в Царское село - гр. Пушкин. Вероятно тя е ходила на тези места и е търсила  земята, върху която са били построени тези къщи.....сигулно сградите са разрушени, но земята е вечна до земетръс или  вулкан.
                    

Фенче,   благодаря ти за поместеното интервю и превода !   Аз го четох и бях много впечатлена от всичко, което Нермин Безмен споделя - от страховете и, до възхищението от превъплащението на Къванч в Курт Сеит Еминов . Да споделиш с милиони хора нещо толкова лично и съкровено - наистина се изисква голяма смелост ! Сигурна съм, че тя ще бъде възнаградена !  

Сиси,   за съжаление,  още не е излязла втората част, която ще ни разкрие живота на Сеит Еминов с бабата на Нермин. Дано, докато тръгне сериала, да излезе .
Нямам нищо против да дискутираме книгата - напротив ! Ще ми бъде малко трудно, че не е пред мен, но ще  карам по спомени, пък вие ще помагате !  

Кралицата,   благодаря ти за песента и превода - наистина е много хубава !  

                Винаги съм писала и казвала на мои близки, че този филм ще издигне Къванч и Фарах до най-високата стълбица в световната филмография.

               Просто няма начин.

               И без да имам такава филмова  подготовка и познания споделих, че по пищност, драма и трагедия ще надмине Ана Каренина на Толстой. Ето сега и Нермин Безмен също говори за Толстой.

               Наближава 4-ти март. Още малко остана. Ще го дочакаме и ще станем свидетели на нещо голямо, грандиозно в киноизкуството.

АМИН ! 

                  Много от действията на Курт и Шура в Истанбул не са ми понятни или аз не ги възприемам за правилни или пък аз не бих постъпила по такъв начин.
 

                  Курт престъпва волята на баща си - да се ожени за "тукашно" момиче от Крим, въпреки, че  майка му - Зайде е била от Санкт Петербург. Както и да е.
                  След като Курт вижда, че за него няма място в болшевишка Русия и е в списъка на осъдените на разстрел  напуска Русия заедно с Шура и пристига в Турция.
                  До тук добре, но защо после в Истанбул Сеит и Шура се разделят?  Това много ме мъчи. Направо си мисля, че те двамата са си проиграли живота. Дали от регилиозни предразсъдъци, което за мен е недопустимо или и двамата са били много горди та не са се оженили.
                  Защо Шура оставя Курт след като в Истанбул пристигат  чичо й , братовчедите и сестра й Тиночка? Те спокойно можеха да се оженят и тя нямаше да се крие от тях, че живеят на семейни начала с Курт.

                 По тези и други доста въпроси искам да коментираме  в  бъдеще.

                 Приятна вечер.

Сиси,  аз си задавам същите въпроси . За мен, постъпката на Шура, е абсолютно непонятна.
Както и факта, че Курт Сеит, буквално се остави да бъде оженен за едно 15 годишно момиче, на което не е виждал очите . Тези факти, будят недоумение у мен и ми е интересно, как ще бъдат интерпретирани във филма.
Майка му може и да е била от СП,/ изобщо не си го спомням този факт, благодаря че го спомена  /, но е туркиня .  А баща му държеше да се ожени за турско момиче - рускините, са за забавление, турските момичета - за семейство- нали на това го учеше ! 

Госпожата, благодаря  ! Имаш орлово око, не мога да се похваля със същото ...Ето го поместено описанието на снимките от Витебската гара от момичето: http://vk.com/oyku_karayel_official

Фенче, благодаря и на теб!  
Сиси,   аз се въздържам от четенето на книгата сега- искам първо филма да изгледам, още повече, че Нермин Безмен вече е споделила, че ще има сериозно разминаване с романа.
Много от групите във vk.com са затворени и не може винаги да се черпи информация...но момичетата дебнат и за най- малката новина, направо са се развихрили, за което съм им много благодарна. Личи си дружелюбната атмосфера там и се радват и на най- малкото. И това много ме топли душевно.