"Увреждащо психиката" на детето ли е дългото кърмене?

Вие какво си представяте, че някой си буди двегодишното дете, за да го кърми?!

Никога не съм я будила, за да я кърмя и никога не е спала цяла нощ... независимо от моите усилия да намаля нощното хранене. Какво ли не правих, за да се опитам да го разредя, бяха си напразни усилия. Чак след годинката успях да постигна нещо.
И за да не е само спам - говори много, лесно свикна като тръгнах на работа и ме изпраща с целувки, сравнително независима е за толкова малко човече... Не мисля, че това, че още я кърмя и вреди, напротив. Това е личното ми усещане, не коментирам изследвания, статии доказателства.

Не, това е останал навик . Едва ли 2-годишно има нужда от храна нощно време.
Ако и вие всяка нощ ставате да се храните по 1-2 пъти и в момент когато нямате чак такава необходимост от това ставане нощем, продължите да го правите, убедена съм, че след година пак ще ставате като по часовник.
Е, дали сънят е пълноценен и колко е здравословно всичко това?

Започнах да пиша и се отказах, безполезно е.

От какво следва?
Замислих се след като прочетох темата какви хора със силни зависимости познавам. За двама се сещам. Единият е с наркотична, а другият - с хазартна. Предадени са за отглеждане на бабите им от тяхното раждане. От горното следва, че не познавам всички зависими и не искам да ги опознавам, но определено причината не трябва да се търси в начина на хранене в ранната детска и бебешка възраст.
Покърмихме се дългичко. Кърмачето стана поразяваща уста със смислени, разбираеми и много на брой думи на година и девет месеца.
Както някой нагоре писа, няма сила на света, която да ме накара да дам мляко на прах, когато аз самата произвеждам най-доброто мляко за моето дете. Още повече, че моето дете не желаеше друг вид мляко и съвсем нямаше начин да лиша детето си от една много съществена част от хранителните вещества. И пак според личните ми разбирания няма сила на света, която да ме накара да кажа на някой с различно мислене или за това, че е решил да храни по друг начин своето бебе/дете, че не е правилно.  
Шайн, нощем когато те свие някаква болка, какво търсиш? Да се излегнеш като пет пари в кисия и да си продължиш спането или да направиш някакъв контакт, за да облекчиш нещата? Защото на децата над 2 годинки им излизат кътниците, предполагам че си забелязала и те не питат в коя част от денонощието ги е набарал дискомфорта. Търсят нещо да им облекчи неприятното усещане.

Виждам, че не си съвсем наясно с нормалния сън на бебето и детето (не го казвам с упрек, повечето хора не знаят, нито се замислят, а приравняват директно към възрастния). Но дори възрастните не спят непробудно, освен в редки случаи на патологични отклонения. Здравословният сън включва цикли на лек и дълбок сън, като при малките - бебета и деца- тези цикли се различават значително от тези на възрастните. Също така, ако детето спи в стая с възрастен (не непременно на едно легло), лекотата на съня му се регулира по-добре. Бебето и малкото дете е биологично обусловено да се буди по-често през нощта, не само за допълнителна порция храна, която е важна за растежа му, но и за да не изпада за твърде дълго във фаза на дълбок сън, която може да доведе до потиснато дишане и недостатъчно насищане с кислород.

Има много интересни изследвания, книги, както и специално създадени лаборатории, изследващи съня не на възрастните, а именно на бебетата и децата, както и специфичната нормална от биологична гледна точка конфигурация на сън на кърмено дете и родители.

Една такава книга е "Sleeping with your baby", на проф. J.McKenna. Проф. МакКена ръководи една такава лаборатория за изследване на съня.

Друга такава известна лаборатория е тази в Дърам, Англия, а ръководителката й, проф.Хелън Бол, има много интересни публикации, известен лектор е по тези въпроси, а на сайта на лабораторията има публикувани проучвания и статии.

През юли ще излезе най-новата книга за съня, семейството и кърменото бебе, Sweet Sleep: Nighttime and Naptime Strategies for the Breastfeeding Family, в която са събрани най-новите проучвания, както и куп полезни съвети за стратегии и идеи.

И ся к'во излезе-че като си изказвам мнението се "оправдавам и обяснявам"?! -ко?!? НЕ!
Ако не бях убедена и сигурна в това, нямаше да го направя.

Казвам какво мисля по въпроса, аргументирано. Съветвам и други майки да го направят, защото виждам реалните ползи от това.

До момента, никой от "противниците" не извади и един аргумент  ..то щото просто няма такива

Отбиването на детето започва със захранването и продължава толкова дълго, колкото майката и детето искат . Може и до 7 години да продължи, май Вазов е пример за това ).

Плюс това, отчитайте факта, че всяко дете е различно. Едно има нужда от сигурността на майчината прегръдка по-дълго от друго. Голямото се кърми много по-дълго от малкото и трудно се отбихме, на малкото казах, вече няма мляко, за бебето е. И то каза, 'е щом нама..' и това беше.
За психиката, кърмени са по няколко години, учителите в детската, а и всички, които са си позволили да коментират, ги определят като психически много стабилни, без драми, самоуверени и т.н.

Аз не разбирам това натрапчиво неразбиране на избора на други хора. Защо всеки, който мисли различно задължително вреди на децата си? Я се замислете малко? Така ли мислите наистина или някъде вътрешно се притеснявате от друго?

За психолога, надявам се да успее да навреди на възможно най-малко хора. С тази компетентност ...

Аз пък мисля, че ако не ме бяха излъгали лекарите и си кърмех голямата по-дълго от мизерните 3-4 месеца, сега щеше да е много по-стабилна психически.
А не да ми прави истерии като малко бебе все още понякога.

Моето дете беше отбито след година и половина и въпреки това продължаваше да се буди по един път на нощ, за да яде АМ. Не малко опити съм правила да я залъгвам, да давам вода, все безуспешни. По това време лежахме в Педиатрия и там ми казаха да я храня, когато иска.  Така продължи до около две години, когато спря. Така че стига сте поставяли децата под един знаменател. Различни са.

По отношение на болести - определено смятам, че сина ми премина по-леко стомашните вируси благодарение на кърменето. С дъщеря ми лежахме в болница, два пъти.

Прочетох само първият пост и този на Бу след него и ще говоря от опит и от наблюдения на близки около мен.

Дъщеря ми е кърмена 2 години и половина. Отбих я аз, по мое желание.
Не говореше почти, за разлика от връстниците си. Ами не знам как, ама на 3 вече говореше чудесно! Децата се развиват по различен начин и кърменето или некърменето, нямат общо с това.
Имам немалко познати и приятели с дългокърмени бебета, не забелязвам да имат проблем с развитието децата им, дори напротив.

Освен това смятам, че човек докато не заима деца, разсъждава по един друг начин, такъв  един предполагаем  , а изведнъж като му се роди дете и започва да осмисля нещата и да вижда как не са точно така, както си ги е представял преди това. Смея да твърдя, че това важи за абсолютно всички, незаявисимо колко са умни, интелигентни, начетени и т.н.

Аз за буднето нощем да споделя. От моя опит повече се дължи на зъбите. В момента, в който изникна и последният кътник - дълъг сън, мир и любов. От ден за ден се случи. Както се будеше по 20 пъти, така изведнъж започна да спи като пън, а продължи да е кърмаче още почти две години.

И при нас така.
"Отказа"  нощното будене и сукане 1 г. преди да се отбие окончателно.

Аз ако махна нощното кърмене, съм готова с отбиването!
Вече направих първа стъпка - сложих малкия в негово легло, в детската стая.