Православието като начин на живот 3

Успешна, благословена и лека седмица желая от сърце на всички ви!

Предлагам Ви да си поговорим за
Светците, които са на почит във Вашето семейство и дом .

Във всеки дом и семейство има особено почитани от Светите ни отци. В нашият на особена почит са били винаги Пресветата Богородица, Светите и праведни богоотци Йоаким и Анна, Свети Никола Мирликийски Чудотворец, Свети Иван Рилски, и не само те.
Потрисала съм се от житието и питая огромна почит към Света Великомъченица Злата Мъгленска ...
И още и още ... нямат край.
Споделете вие  .

Ами свети Николай идва от прадядо ми Никола и така си остана като традиция в моето семейство. Свети Теодор (Тирон и Стратилат) по разбираеми причини, свети Димитър, свети Йоан Рилски, свети Мина. Ама да ви кажа чак някакво класиране по почитане си нямаме. Всички ги почитаме наравно.

дядо хаджия, аз не съм задала тона на разговора правилно  за което се извинявам.

По-скоро имах пред вид да си поговорим защо почитате конкретни светци.
В нашият дом Свети Никола Чудотворец винаги е бил на особена почит, защото всичките ми близки мъже са свързани в живота си по някакъв начин с морето. Дядо ми (Бог да го прости) и баща ми бяха активни риболовци. За хоби, но то отнемаше близо 5-6 месеца в годината. Мъжа ми беше подводничар. Безкрайно съм му благодарна на Свети Никола, че го закриля през целият му професионален път и не позволи броя на потапянията да е по-голям от броя на изплаванията.
На 6 декември и нас винаги е имало гости, без да имаме Никола в дома. За нас този ден е и семеен празник. Житието му е като приказка, красива приказка. Светъл пример е за нас у дома.
По-нататък ще разкажа и за други.   

Аз по скоро не съм го разбрал въпроса. Ами всички светии ги почитаме, когато имаме възможност, тези които съм изброил една част например защото някой от семейството ми носи неговото име, други просто защото сме приели така (дори в някои случаи нямаме обяснения). На трети пък имаме икона в иконостаса и така. Но в общи линии пак повтарям стремим се да почитаме всички.

Да се включа и аз по седмичната тема: опитвам се да почитам всички светии, но не знам до колко успявам. На особена почит е Св. Йоан Рилски, може би защото е живял в нашия край, а може би и защото майка ми го почита много и светиите на които носим имената в семейството и фамилията.
Обсъжда ли сте молитвите. Аз да си кажа не чете молитви , казвам с мои думи, а молитвеника си седи в чантата ми. Преди време казвахме с децата вечер преди лягане "Отче наш", но нещо поспряхме. Трябва сериозно да се заема с този мой пропуск.
Исках и да повдигна една тема, не видях да е обсъждана - как се справяте с невярващите членове на семейството - съпруг, родители, близки роднини?

Ами аз на няколко пъти съм споделял за моя стил на молене. Що се касае до невярващите членове на семейството, какво има да се справяме с тях. Не вярват и толкова. Или пък вярват по свой си начин. Аз нито им се налагам, нито пък те на мен.

По-близки светии чувствам- св.Серафим Саровски / то кой,който е прочел книгата за него,не го чувства?/, св.Ксения Петербургска, Св.Николай Чудотворец, св. Царски Мъченици - доста близки- като се изгледа филма за тях или се прочете нещо, все едно близки приятели- толкова обикновени, а светци!!/, Св.Димитрий Басарбовски /ходихме в Букурещ на мощите - страхотна църква и мозайка- който ходи там, да има предвид, че там са също така мощите /или част/ на св.Нектарий Егински и свв.Константин и Елена.
Почитаме и св.Йоан Кръстител/
А то, както казва дядо Хаджия- всички гледаме да ги  почитаме. Един познат казваше: Като починем ще разберем колко близко до нас, през живота ни, са били светиите.
А тук може би е неуместно да споменаваме по-почитаната от  Херувимите, тази, чиято молитва е по-силна от на всички светии взето заедно- пресвета Богородица- то е ясно, че тя е най- свята сред светиите и дори ангелите...

Мисля, че има разлика между "почит" и "любов".
Можеш да почиташ някого заради неговите заслуги, от чувство за дълг, ако щете, но си мисля доколко това е ценно в Божиите очи?

Любовта е нещо друго. Тя възниква спонтанно, съвсем естествено, в резултат на някакви обстоятелства или въпреки тях. Така спонтанно и непланирано възникват вярата и любовта към Бога. Лично аз не мога да отговоря дали първо съм повярвала или първо съм обикнала Бога. Пък и не съм чула досега някой да си е правил план-програма кога да повярва в Бога и колко точно да го обича.

Мисля, че същото е и с любовта към светиите. За истинска почит (разбирай любов) е нужно да има някакво лично чувство. Обикновено обстоятелствата в живота ни карат да се обръщаме молитвено към светиите. Скърбите изострят сетивата ни и ги правят по-чувствителни към духовната реалност. Там някъде, на повърхността на нашата духовна обвивка усещаме докосването на светиите. И ги приемаме в сърцето си. Не само от благодарност, а просто защото сме ги усетили като личности, а не като смътен образ, за който сме чели и знаем.

С риск да ви прозвуча еретично ще споделя, че чувствам по-близки светиите живяли в наше време. Предполагам, че известна "вина" за това има и характерният житиеписен стил,  който се описва живота на по-древните светии. Твърде приказно, твърде схематично, ако щете. Не можеш да усетиш светеца, можеш само да се възхитиш добродетелите му. Факт е, че когато прочетох книгата "Червеният Великден" (разказва за живота и мъченическата смърт на тримата Оптински монаси - Василий, Трофим и Терапонт) имах усещането, че ги познавам, че са ми много близки на сърцето...

В заключение да кажа - почитам много светци, но малцина са близки на сърцето ми.

П.П.
И за да не бъда голословна - обичам св. ап. Петър и Павел. И двамата са ярки личности - най-ярките сред апостолите. В Новия Завет са разкрити много детайлно - в Евангелието, Деяния апостолски и най-вече в посланията. Има чувството, че ги познавам лично. Св. ап. Петър ме възхищава със своята простодушност и пламенна вяра, а ап. Павел с неугасващата му ревност по Бога и с реалистичната представа, която има за себе си - знае какво е и какво е направил, но и това, че именно с Божията благодат е това, което е. И каква само любов е имал и към евреи и към езичници ... Да спомена още и св. цар Борис-Михаил Покръстител, св. Климент Охридски, св. Трисветители... Ще допълвам по-нататък, че май са много...

Някак не успях да формулирам и задам правилно темата на разговор този път .
Вероятно не употребих правилно думичката "почитам".

simpatikonia за разлика от мен се е постарала много повече да разграничи нещата.
Да, може би по-скоро говоря за любов, за обич към някои от светите отци.
Особено силно обичам/почитам Пресветата Майка, защото тя ми е била опора в трудни мигове и първо към нея са молитвите ми. За всичко.

За това ми е трудно да разбера това:

Думичката "почит" за мен означава не само да уважаваш някого. Почитта е освен уважение и поклон за претърпяно, поклон за постигнато, поклон за нещо, което този който се кланя не е, но цени и се стреми да бъде. Почит е да съзнаваш, че си далеч в краката на някого и има още доста труд докато стигнеш прасците му. Да отдадеш почит е нещо, което всеки може да отдели от себе си, за да признае почитания, да благодари също така.

В този смисъл не виждам нищо лошо да почитам както Богородица, така и всички светии, които съм молила да ми спомогнат за нещо, независимо дали молитвите ми са били чути или не. Не обичам да моля, не и за себе си. Намирам го (все още) за ... нередно. Чувствам се и недостойна да изрека молитва за себе си. Изповядвала съм го и в изповед, защото е проблем.
Но, това не значи че не моля за близки и далечни хора, че не тревожа светите ни отци. За това ги почитам, защото въпреки, че имат цял свят дя гледат и слушат, все пак имат очи и уши и за мен.

Естествено е, да почитаме всички светии положили живота си и душата си на Бога, но в моето семейство се почита особено Св. Мина, Св. Неделя,Св. Пантелеймон, св. Серафим Саровски /Дядо ми беше поп Серафим/, Св. Архангел Михаил. Това са светиите,чиито икони са в къщи и винаги са били освен тези на  Иисус Христос и  на Св. Богородица...Но нека по молитвите на всички светии да бъдем помилвани

На мен тази тема ми звучи малко като „Кого обичаш повече, мама или тати ?“
Предлагам да я сменим с друга.

Темите се задават по ваш избор, разбира се  .

Няма как да генерирам повече от това, което мен ме вълнува. А разговора така не е интересен, очевидно се губим в термини, кой какво разбира и т.н. Не е приятно за никого.

Чакам предложения, ако се съберат повече - правим анкета. Ако са няколко - задаваме ги последователно.

Жени, темата е хубава и няма защо да я сменяме.

За пореден път се убеждавам, че възприемаме нещата най-често по навик, повърхностно.
Едва когато бъдем заставени  (в положителния смисъл на думата) да се размислим върху даден въпрос, става ясно, че е вярна сентенцията - "колкото повече мислим, че разбираме нещо както трябва, се оказва, че не сме го разбрали както трябва".

Но в крайна сметка разговорът е свободен и непринуден. Който има какво да сподели - да споделя.
За когото разговорът е излишен - да не участва.

Аз съм благодарна на Жени, че винаги ни изненадва с интересни теми .
И се извинявам, ако с нещо неволно съм я огорчила.

Аз не мисля, че съм имал намерение да обидя Жени и затова няма да се извинявам. Просто казах, че на мен тази тема ми е трудна за дискутиране.

Ама няма обидени, бе хора  !

За да върви разговора темата трябва да е интересна не за всички, но за повечето. Като се задават повечко теми има и избор, повече хора се включват, разсъждаваме си - по-интересно и приятно е.

За това - дайте да помислим какво още да обсъждаме.
Мен малко ми е черно в главата, та темите, които мисля ще са по-скоро затормозяващи за размисъл. Та за това разчитам на вас.

Иначе си мислех за избора - да живеем или да не живеем. Не в смисъла на самоубийство, а в смисъла на отказ от лечение. Близките какво поведение би следвало да имат. Ето такива неща - малко тъжно-неприятни са ми в главата ...