Партньор, който е лош събеседник - съвети

И аз съм така, Грим. Повече се напъвам с мъжете

И съм абсолютен интроверт, мъжа ми ме нарича асоциална и отдавна е зае@ал да ме социализира. Което ме устройва перфектно, защото най-мразя празни приказки с празни хора.

Аз пък по-лесно говоря с мъже. Жените винаги се чувстват длъжни да обсъждат определени теми, които лично на мен са ми скучни - дрехи, гримове, магазини, клюки...
Не че е правило, има и такива, с които ми е интересно.
Но като цяло с мъжете говоря по-отпуснато, защото и от другата страна някак няма напрежение.

Я, темата до къде е стигнала Аз си мога да си говоря еднакво добре и с мъже и жени, друг е въпросът, че не винаги ми е интересно. НСЧ е права - за много жени разговорите се свеждат до дрешки. обувки, гримчета и някоя и друга клюка, а това омръзва.

Гримм, ти казваш, че държиш на приятелката си - защо просто не я приемеш такава каквато е? Забелязала съм, че когато не се опитвам да променям хората покрай мен, животът е някак по-лесен.

Поради тази причина пиша в женски форум. Имам две-три жени приятелки, с които се виждаме сравнително рядко, говорим си предимно за професионални успехи, секс, мъже, а ако ще пазаруваме нещо (дрехи, обувки, гримчета) тогава ги обсъждаме. Клюките са забавно нещо, но наистина омръзва. И понеже не искам да се натоварвам, наистина се виждам рядко с тях.
Ако ме интересува някоя нова модна тенденция за лакове, гримове и дрехи, обръщам се към форумите.
За всичко друго си имам приятелите мъже

Аз пък имам само приятели мъже.

Явно жена за жената е вълк. 

   Аз пък, странно, но цял живот имам усещането, че се котирам доста по-успешно сред социален кръг от женски индивиди. Това винаги ме е изумявало, най-малкото, поради вездесъщата пословична женска злоба и завист, но е факт, че чувствам общуването си с жените доста по-неангажиращо и лишено от напрежение, отколкото комуникацията си с господата...  Често ми се случва да получавам случайни жестове на внимание или загадъчни усмивки от непознати жени на улицата, похвали и комплименти от дами, за чиито мотиви съм сигурна, че не са от лицемерно или сервилно естество, лесно синхронизирам енергийния си поток с този на жена, с която току-що съм се запознала и има още доста признаци, които ми говорят, че нямам проблем в общуването си със себеподобни.

   Виж, в комуникацията си с мъжете може да изглеждам много по-дръпната и рязка, макар да имам тенденцията в компания от повече от двама човека (независимо от пола на събеседниците), да кокетнича активно и да гледам с големи, ококорени, приласкаващи очи.  Та, сега, като се замислих, това ми поведение и привидно смесените послания, които то изпраща към индивидите от мъжки пол, е възможно да предизвиква объркване и неразбирателство и съответно комуникацията да се пропуква още в зародиш - хем в техните очи имам кокетско поведение, хем държа строга дистанция и обикновено общуването от тяхна страна отива в едно друго направление, типично за повечето мъже... 

   От друга страна, предполагам, че болшинството от жените на подсъзнателно ниво усещат, че аз не съм лицемерна хитруша, която би постъпила некоректно или недостойно и това ги печели.  Страдам от голяма (даже прекомерно голяма) доза женска солидарност, но, за съжаление, все по-рядко попадам на такава... 

   Ох, отнесох се в безсмислени тиради по никое време, но последните няколко поста ме инспирираха за среднощните ми философски размишления. 

Хм. Съвсем не. По-скоро еднополовите компании, независимо мъжки или женски са ми крайно неприятни. Някак си изкарват на бял свят всички неприятни черти на хората, но при женските повече се усеща, защото повече се влияят от повече предразсъдъци и се чувстват длъжни да оправдаят определен вид поведение.
Иначе ако говоря само с 1 жена положението е много по-различно.

При мен пък е обратното (Заменено с червено). Почти никакво напрежение не чувствам с мъже.
Със жени не ми се получава много добре. Може би, защото в предишен живот съм била мъж... 

Абе, все си мисля, че колкото зависи от нас, толкова зависи и от другите жени.
Имам предвид, аз от дете трудно се сприятелявам с други жени. Трябва да е с интереси като моите, за да можем да станем приятелки. Нямам такива, които не разбират от футбол, които предпочитат гримчета, пред това да отидем на боулинг (примерно) и прочие.
И съответно, когато се срещна с жени, които имат само женски интереси, не мога да си комуникирам нормално с тях.

Бе то аз си имам доста женски интереси, но не ми се говори за тях... тъпи са ми. Имах 1-2 приятелки в училище и с тях все си говорихме някакви по-задълбочени неща за живота, Вселената, планът и т.н. Малко жени се вълнуват от тези неща, за съжаление напоследък и малко мъже се интересуват от тези теми, те пък само за секс говорят.. Затова имам малко приятели, но са по-интересни. С които да не водим глуповато-ежедневни разговори. Е, може би само понякога...

При мен не съм забелязала полът да оказва влияние на качеството на разговора.

Да, с някои от жените приказваме много за дрехи, козметика, обувки, това може да продължава с часове. Всяка промяна, всяка нова рокля, всяко ново палто е още един красив начин да се изразиш като жена, при това, ясно е, никой не отива в крайност да обсъжда парцали или сценично абсурден грим.
Да, отчита се всяка по-хубава нова дреха, обменя се информация кое от къде е, кой какво ползва и е доволен от него, сами по себе си това са приятни разговори.

Аз изглеждам добре и въпросните приятелки също, може би ако не се грижехме за себе си, нямаше темата да ни е актуална.
Една от тези жени веднъж цитира някой си с "Никога не знаеш къде ще те отведе една хубава рокля". Има една стриктно женска омая в това да се постараеш да изглеждаш безупречно до последното нокътче и всичко по теб да е резултат от личен и адекватен избор. Едно приятно, топло, сладко чувство, след маникюр, след сешоар, когато облечеш любима рокля... Честно казано само малко ми е мъчно, за жените които си го спестяват...

Оказа се, че колкото по-малко говоря с нея, толкова по-малко време прекарваме заедно.
Взех на заем нейното поведение и положението се влоши. Започна да ме пита дали й се сърдя, защо говоря толкова малко и прочее въпроси, което очевидно я изнерви и се появи една неприязън, когато сме заедно (в мен също). Започна едни многочасови разговори с майка си по телефона  Когато сме навън заедно или всеки на работа някак си тези неща остават на заден план, но в къщи, особено този уикенд атмосферата се скапва. Взе да не си спазва обещанията и задълженията вкъщи    Аз обаче тези дни имах дългоочакван личен успех и проблемите във връзката ми не успяха да помрачат настроението ми. Но си имам едно на ум, че скоро може да се наложат промени. 

   Е, ти какво очакваш?   Рязко променяш поведението си и приемаш ролята на некомуникативен и неиницииращ разговори човек, какъвто, всъщност, не си и очакваш да няма ответна реакция от нейна страна?  

   Мисля си и друго - щом един уикенд на леко напрежение и неразбирателство е способен да породи в теб съмнения за "промени", късай нещата още сега - няма да я бъде тази връзка. Казвам ти го съвсем добронамерено от позицията на човек, изживял безброй изпитания и несгоди с половинката и въпреки това - все още съм безумно влюбена в него...

Подкрепям Black Cat 13
Ама искам и да попитам, какво имаш предвид под неспазване на обещания и задължения вкъщи?
Кои са нейните домашни ЗАДЪЛЖЕНИЯ? А твоите?