Обичате ли стихове? - 10

  • 205 445
  • 554
# 225
Днес ми е прекалено тъжно и самотно затова избраните стихове са тематични.











Виж целия пост
# 226
Днес ми е прекалено тъжно и самотно затова избраните стихове са тематични.


... Не искаш    н и к о й . Мисля , че ... разбрах .
Желаеш -  с а м о   ТИ - да си виновна ...
Познат ми е до болка - този Страх ,
орисал Мисията - с НЕвъзможност .

Не искаш    н и к о й ! Даже  Единак-
ът , който толкова на ТЕБ прилича ...
Аз уважавам  м ъ д р о с т т а    на всеки Праг .
Пред Прага - НЕнахално - коленича .

Не искаш    н и к о й . Ще стоя далеч :
на ... тъжен километър-огорчение ...
Но , моля , спри словесната си сеч !
И не изгаряй моето търпение ...

НЕ обещавам ,, Сбогом '' ! ТИ прости ,
но ... паралелно с тебе ще пътувам .
Пред мен - ще скръцнат Райските Врати .
И аз - си имам Ад . Не се шегувам !
Виж целия пост
# 227
Виж целия пост
# 228
Наказанието

Тя си тръгва.
Нежно,
деликатно,
почти незабележимо,
а това „почти“
тежи като памук,
напоен с истина.

Тя си тръгва.
Както някои хора
изтезават други:
капка по капка.
И ден след ден
липсва по някой сутиен
шнола
обувка.
По това разбирам,
че изобщо ги е имало.

Тя си тръгва
и не бърза:
деликатно наказание,
че не забелязвам нищо,
преди да е изчезнало.


Константин Трендафилов
Виж целия пост
# 229
В живота ти не искам да съм залив,
където в ранно утро ти ще спреш
и ще отплуваш с първия залез
и ще оставиш мъка и копнеж.
В живота ти не ща да съм поляна,
където ти ще седнеш уморен.
Ще тръгнеш после със коси развени
за миг дори не сетил се за мен.
В живота ти не искам да съм спомен
за който да се сещаш в късен час,
кога случайно плика стар отвориш
и в тъмното прозвънне моят глас.
Аз искам да съм тих попътен вятър
издухващ корабните ти платна,
любима да съм ти като Земята,
да съм ти скъпа като мъдростта.


***



Виж целия пост
# 230
СЕМЕЙНИ ЧЕРТИ

сестра ми е на десет
като порасне
иска да стане
ветеринар учител
балерина каратист
мореплавател писател

вече не броя годините
като порасна
искам да стана
като нея


Августин Господинов
Виж целия пост
# 231
Малките крачки
Намали темпото! Дишай!
Браво, моето момиче!
Как иначе се живее
с това хаотично тичане?
Толкова цветни радости
в бързината подритваш.
Има и други начини
да се самоизпиташ.
Пробвай крачка по крачка.
Стига с това подскачане.
Има си време за слизане,
има и за изкачване.
Само за гледката няма-
додето речеш- изчезва
и ти остават я пришките,
я някой изкълчен глезен.
Виж, ако дишаш с крачките
и им се наслаждаваш...,
без да пресмяташ колко
до онзи връх остава
ще си припомняш дълго
дребничките подробности-
кукувичка как кука,
как се целуват облаците...,
как докато се усетиш
от върха си помахвал
на най-красивия залез.
Рамо до рамо с приятел!
автор Катерина Кайтазова
Виж целия пост
# 232
Обичай ме!


Обичай ме дори да те е страх
и целият свят силно да крещи,
че твоята любов към мен е грях,
и никой няма да ти го прости...

Обичай ме! Макар сега да нямам
богатства, нито в шепите жълтици-
Сърцето мое – цяло ти го давам,
вземи и мойте влюбени зеници!

А после погледни през тях и виж
как тебе виждам с моите очи,
не бях в Милано, нито пък в Париж,
за мен Светът – това си просто Ти!

Обичай ме... дори да те изгарям
с тази любов, която ме убива,
не спирам да те искам и повтарям:
От тебе обич няма по-красива!

Обичай ме! Тъй както можеш ти -
обсебващо, ревниво, романтично...
Пронизвай ме с любовните стрели
и карай да се чувствам по-различно.

А някой ден, когато дойде края
на дните ми, по теб в които тичам -
пак ще се преродя, защото зная,
че Бог ме е създал да те обичам!
Павлина Соколова
Виж целия пост
# 233
Ти смътно се мяркаш
из морната памет,
кат бродница сънна
в бездънна гора -
аз тръпна след тебе
и тръпно ме мамят
в мъглите вечерни
две черни пера.
 
След сетната среща
да срещна забрава,
подемах се, падах
и страдах навред.
Нощта ме разлюби,
денят отминава,
ни радост донесъл,
ни весел привет.
 
И ето, погребал
в тъга непобедна
надежди и младост
в безрадостен склеп -
аз гасна, аз гасна
с утеха последна -
на спомена в здрача
и плача за теб.


ТИ СМЪТНО СЕ МЯРКАШ, Димчо Дебелянов
Виж целия пост
# 234
Завинаги такава си остана

Завинаги такава си остана -
все търсиш птица, вятър или път.
Очите ти в пространството са взряни,
годините едва ли ще ги спрат.

Река ще си останеш ти до края,
река-немирница - туй знам добре! -
и няма да заглъхнеш в тиха стая,
а все ще търсиш своето море.

Евтим Евтимов
Виж целия пост
# 235
Толкова радост извика
писмото с добри новини!
Гледам клеймото на плика
и пътя му смятам във дни.
Мисля си: значи, когато
бях вчера така натъжен,
листчето, с радост богато,
е вече летяло към мен.
Значи, така ни се струва
понякога черен светът.
Хора, недейте тъгува –
добрите писма са на път!
Валери Петров
Виж целия пост
# 236
Малко от великолепното слово на Вислава Шимборска:

Има каталози на каталозите.
Има стихотворения за стихотворения.
Има пиеси за актьори, играни от актьори.
Писма в отговор на писма.
Думи, които служат за обяснение на думи.
Мозъци, заети с изследване на мозъците.
Има тъги, заразителни като смеха.
Хартия от преработена хартия.
Видени погледи.
Големи реки със солидно участие на неголеми.
Гори, докрай изпълнени с гори.
Машини, предназначени за правене на машини.
Сънища, които внезапно ни будят от сън.
Добро здраве в резултат на възвръщане на здравето.
Стълби колкото нагоре, толкова и надолу.
Очила за търсене на очилата.
Вдишване и издишване на дъха.
И нека поне от време на време
ненавист на ненавистта.
Защото е краят на краищата
незнание за незнанието
и ръцете са наети да измиват ръце.


***

Какво е необходимо?
Необходимо е да напишеш молба,
и към молбата да приложиш автобиография.

За да откъснеш вниманието от това колко си живял,
е добре автобиографията да е кратка.

Краткостта и внимателният избор на данните са задължителни.
Променяш пейзажите в адреси
и несигурните спомени в точни дати.

От всичките любови е достатъчна само брачната,
и от всички деца само тези родените.

По-важно е кой те познава, а не кой познаваш ти.
Пътувания - само ако са в чужбина.
Принадлежността към едно какво, но без защо.
Хвалби без мотивация.

Пишеш все едно никога не говориш със себе си
и се отбягваш.
Отбягваш кучета, котки и птици,
евтини украшения от миналото, приятели и мечти.

По-добре цената, отколкото стойността
и заглавието вместо съдържанието.
По-добре номерът на обувката, вместо това къде отива
онзи, за който те вземат.

Добавяш снимка с ухото да се вижда.
Формата има значение, не това което чува.

Какво се чува?
Шума на колите мачкащи хартията.


***

Казват,
че първата любов е най-важна.
Това е много романтично,
но не е моят случай.

Имаше между нас нещо и нямаше,
ставаше и си отиде.

Не ми треперят ръцете,
когато попадам на разни подаръчета
и на свитъка със писма, завързан
                                                със шнурче -
да беше поне със панделка.

Срещата ни - единствена след години
беше разговор между два стола
край студената маса.

Други любови
чак досега дълбоко
                                дишат във мене.
Онази е вече без дъх - как да въздъхне.
Виж целия пост
# 237
“Разбирай ме добре: сега не мога
пред тебе на колени сам да падна,
на тебе да предложа своя огън,
а в моята душа да бъде хладно.

Да те разплача - и да съм спокоен,
да те въздигна - и да те погазя.
Така жестоко искам да си моя.
Дори от обич мога да те мразя.”
― Евтим Евтимов
Виж целия пост
# 238
Любим стих от Петър Алипиев Heart Eyes

"Ти беше пълно с красота
о, детство мое бедно,
и колко жалко, че в света
си първо и последно."
Виж целия пост
# 239
Заспива ми се някъде далече.
На Марс ми се заспива! Ако може...
Омръзнаха ми тези земни вéчери,
рисуващи измислици по кожата ми.
Омръзнаха ми лунните истории,
които си разказвам сам-самичка.
Омръзнаха ми всичките герои,
които не обичам. И обичам.
Омръзна ми да ми е толкова сложно.
Заспива ми се някъде далече...
На Марс ми се заспива, ако може.
Или пък,
ако може,
във ръцете ти.

Caribiana
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия