Деветокласничка нахлупи кошче за боклук върху учителка по химия

Йерархия е явно непозната дума в училище.
Някой се е почувствал обиден. Да се оплаче по надлежния ред.
В "защита" на ученичката пред камера говори само едно момче,
което каза, че от учителката нищо не можели да научат.  
Дали всички ученици от 30 годишният и стаж така биха коментирали?
Обидата в какво се състои? - казала, че не е възпитана ученичката, понеже яде.
/ това за лудостта на майката въобще не го допускам/

В съда още на входа при проверка не те допускат да влезеш, ако облеклото ти не отговаря
на определени изисквания!
Училището също е институция. Ученичките /някои/ са облечени /разсъблечени/ като фолк диви.
Къде го контрола? Те на училище ли отиват или на дискотека?
Не мога да пропусна написаното от Афро, че учителките, които са 40-50 годишни били стари моми.
 

На ученичката с опит в изпразване на кошчета бих наложила наказание:
1. След часовете съвместно с персонала да почиства кошчетата на цялото училище.
2. Да тренира баскетбол, където се "пълни" коша.
/и в двата случая има техники за усвояване/  

Лилянa, aз не познавам ученичката и не знам дали е имала и други провинения. Възможно е да е имала, но е възможно и да е нямала.

Трещерица, чрез наказания не винаги се постига желаният ефект. Ако наказанията успяваха да променят хората, то бившите затворници би трябвало да са най-порядъчните членове на нашето общество.
Един ученик не е редно да се храни по време на час или да играе било то на шах или нещо друго, но това не е престъпление, което веднага трябва да накажем!
И точно понеже не са на 3 години и разбират е редно да се опита с добро - разговор първо с ученика, след това ако няма резултат да се намесят и родителите. Ако се налага и психолог и ако нищо не помага, чак тогава да мислим за наказания.
Колко психолози са на разположение на българските учители и ученици?
Да хванем един ученик за яката, да го наречем говедо и да го изхвърлим от класната стая е най-лесно, но не е решение на проблема!

Това е административно нарушение, за което има наказание.
Нахлупването на кош за боклук е престъпление.

Да, брат ми беше наказан. Наказанието му беше да го изпитат и понеже си знаеше, беше наречен идиот 
Такива наказания са нередни и не водят до нищо добро!

Това ако мислиш, че много ще уплаши днешните ученици . Второто дори не е наказание.

Уважать или не уважать человека – ваш выбор. Относиться уважительно – ваше воспитание.


Ще се опитам да го преведа  така че да звучи разбираемо  и на бг. 

Да уважаваме или не човека си е наш избор . Да се отнасяме уважително това вече зависи от нашето възпитание.

Преди месец мой учител ми каза да напусна часа му. Бях виновна - говорех на съученичка с по принцип високия ми тон, понеже спорехме преди да започне часа и с влизането му той чу само моят глас и изгони само мен. Наистина към онзи момент знаех защо ми каза? или по скоро ми изкрещя не да изляза, а да му се махам от стаята. Минава време, аз ходя на училище и имам всеки ден часове с него. Не ме засяга пряко, не ме обижда, не ми пише двойки, обаче се държи изключително... неуважително. Моите отговори не ги чува /веднъж, два, три, пет пъти си помислих, че не ме е чул наистина, но всеки ден - та той ме изгони от час именно заради високия тон, не съм и от учениците, които си мънкат като ги изпитват, а в междучасието викат - когато не знам отговора, оповестявам факта със същия висок глас, както и верните отговори/, на моите въпроси не се отговаря, когато поискам да обясни материал /такава му е практиката - ние четем и питаме, той обяснява, а не просто ей така да ми скимне да си питам по средата на часа/, отговора му е лаконичен и наистина неясен, защото и други питат след мен. Днес пак ме засегна. След като отдели 15 минути да обяснява две изречения на едно момче, което по принцип обича да си задава въпроси, повторихме цялото упражнение два пъти за същото момче, което не обича да слуша в час, на моя единствен въпрос за 45-минутен час отговори с "Пише го в учебника.", а на моето "Не го разбрах." с "Напъни си веднъж мозъка.". Обидно е да питаш и да ти се отговаря така в час. И да ида да се оплача, и да говоря с директор, историята в моето училище е една и съща - каквито и да било действия, завършват с нулеви резултати. И си мълча. Питам се защо утре да стана в 6:30, за да отида на училище и да вляза в час. Нали го има в учебника и трябва само да си напъна мозъка без да ми се обяснява. Не отричам вината ми, въпреки че не беше само моя - аз нарушавах правилата и си получих наказанието. Само че защо отнешението му към мен трябва да е такова или дори и да е просто да не го показва във връзка с обучението ми. Аз съм там да уча, той е там да ми преподава и толкова. Аз слушам, питам и не би ли следвало да получа отговор на въпрос по материала.
Няма да тръгна да хвърлям кошчета, няма да се разправям, няма влизам в конфликти, защото съм възпитана, но къде е възпитанието на човека, който ми казва да си напъвам мозъка и да не задавам въпроси на училище...

Преподавателя е оценил възможностите ти високо!  
С отговора "Напъни си веднъж мозъка" ти указва, че имаш възможност сама да се справиш
след като го прочетеш в учебника!
Браво на преподавателя, че ви учи не само на знания, а къде и как да ги намирате отговорите,
което е по-важно. /аналитично мислене/
До колкото съм информирана всеки преподавател има определено време
/извън учебното/ за консултации. Записвай си въпросите и му ги задай тогава.
Успех!  

И аз имах такава преподавателка в университета. Задава въпрос, всички мълчат или дават грешни предположения, само аз се досещам за правилния отговор и го казвам с висок, ясен глас. 1-2 пъти каза " Да, колега, правилно", след това цяла година се прави, че не ме чува.
Но не го правеше, защото ме е нарочила, а просто искаше да провокира и останалите, да ги научи в каква посока да разсъждават, за да успеят и те да достигнат до правилния извод.
Така, че нещата не винаги са такива, каквито изглеждат.

Michaela_ защо не поговориш с учителя? Извини се /не за нещо, а от уважение към институцията/ и го помоли да поговорите. Да видиш какво ще стане. Дистанциите ученик-учител днес са по-къси. Опитай.

Michaela_, съветът на NinoTino ми харесва и аз бих те посъветвала да направиш същото.
Отиди при преподавателя и говори с него!
С мнението на  PAV1 не съм съгласна.  Това все пак са редовни ученици, а не студенти, които трябва да се подготвят сами за изпита. Дори и студентите могат да задават въпроси и получават отговори на въпросите си. Не може един преподавател да игнорира ученик, само защото е оценил високо възможностите му 

На мен ми стана любопитно какъв е бил въпроса, чийто отговор го има в учебника и Михаела не го е разбрала.

Със сигурност за теб въпросът ще е супер лесен! 
Но колкото и лесен да е един въпрос е редно да му се отговори. В противен случай е нормално учениците да се питат - защо да ходя на училище, като всичко си го пише в учебника 

Все пак съм учител и затова съм още по-любопитна. Знам как да отговарям на въпроси, случвало се е да отговоря и точно като колегата, затова искам да разбера какъв е точно въпросът.

Ами на мен едно време ми казваха така: седни сега, прочети си урока и направи план; извади най-важното от всяка точка и го прочети отново; разкажи го със свои думи; успееш ли да ми отговориш на въпросите след урока, значи си научила. В часовете за консултации правеха точно това   Сега не четат и това не е нещо непростимо, щом учителят трябва да измести самоподготовката и да обяснява за пореден път нещо на един ученик урок, който вече е преподаден в час.