
Reyna
благодаря за кадрите от филма МСП. 
Видях тези снимки на Текин, не помня да са слагани. Малко ги осветлих,
че бяха много тъмни.


благодаря за кадрите от филма МСП. 






привет! Благодаря за хубавия клип на Сойе и прекрасните
, здравей!

Но си мисля за нас, как ние възприемаме и съприживяваме историята, разказана от Керем Дерен. Спомняте ли си, как се опитвахме да "сглобим" филма по картинки, особено снимките и клипчетата с танца. Танц на двама гледащи се влюбено млади хора сред море от разноцветни светлини... Искаше ни се това да е краят на филма, което предполагаше щастлив край... Истината се оказа друга, но не за това ми е думата... Мисълта ми е, че ние все още имаме сетива да мечтаем, че все още имаме сетива да видим и усетим хубавото, че все още имаме сетива да се затрогнем от чуждата болка, мъката на другия да ни "хване" за гърлото, отчаянието му да предизвика сълзи в нашите очи.. Че все още имаме сетива да бленуваме и търсим щастието. Обикновеното, човешкото, истинското щастие. И си мисля, че щом има такива като нас, макар някои да ни наричат фантазьори и романтици, животът и светът имат шанс...

Но си мисля за нас, как ние възприемаме и съприживяваме историята, разказана от Керем Дерен. Спомняте ли си, как се опитвахме да "сглобим" филма по картинки, особено снимките и клипчетата с танца. Танц на двама гледащи се влюбено млади хора сред море от разноцветни светлини... Искаше ни се това да е краят на филма, което предполагаше щастлив край... Истината се оказа друга, но не за това ми е думата... Мисълта ми е, че ние все още имаме сетива да мечтаем, че все още имаме сетива да видим и усетим хубавото, че все още имаме сетива да се затрогнем от чуждата болка, мъката на другия да ни "хване" за гърлото, отчаянието му да предизвика сълзи в нашите очи.. Че все още имаме сетива да бленуваме и търсим щастието. Обикновеното, човешкото, истинското щастие. И си мисля, че щом има такива като нас, макар някои да ни наричат фантазьори и романтици, животът и светът имат шанс...
и
! След този пост МОМИЧЕТА, има ли някоя от вас да не се е просълзила!?

Но си мисля за нас, как ние възприемаме и съприживяваме историята, разказана от Керем Дерен. Спомняте ли си, как се опитвахме да "сглобим" филма по картинки, особено снимките и клипчетата с танца. Танц на двама гледащи се влюбено млади хора сред море от разноцветни светлини... Искаше ни се това да е краят на филма, което предполагаше щастлив край... Истината се оказа друга, но не за това ми е думата... Мисълта ми е, че ние все още имаме сетива да мечтаем, че все още имаме сетива да видим и усетим хубавото, че все още имаме сетива да се затрогнем от чуждата болка, мъката на другия да ни "хване" за гърлото, отчаянието му да предизвика сълзи в нашите очи.. Че все още имаме сетива да бленуваме и търсим щастието. Обикновеното, човешкото, истинското щастие. И си мисля, че щом има такива като нас, макар някои да ни наричат фантазьори и романтици, животът и светът имат шанс...








Препоръчани теми