Енгин Акюрек в „Kara Para Aşk”, нови и стари проекти – Тема 252

  • 34 015
  • 744
# 435
Здравейте момичета! Simple Smile


Reyna Hug newsm51  благодаря за кадрите от филма МСП.  bouquet

Видях тези снимки на Текин, не помня да са слагани. Малко ги осветлих,
че бяха много тъмни.



Виж целия пост
# 436

Ох,по-добре да не бях я виждала тази снимкаБезнадеждно отчаян ,предаден....
 И за да ми е още по- сълзливо се подгрявам с тази песен  Cry
Скрит текст:

Тануша Hug
Елинор ,привет Hug
Виж целия пост
# 437
Танюша,
а ти успя ли да разбереш какво точно се случва при тази сцена?



Защо Текин е толкова наранен?
Виж целия пост
# 438
Един колаж от мен, с Текин  Heart Eyes





Haqsko Hug привет! Благодаря за хубавия клип на Сойе и прекрасните
колажи, които твориш! newsm51


Оставям ви до довечера, момичета.  Приятен ден желая на всички!  Two Hearts  bouquet  bouquet
Виж целия пост
# 439


КРА - снимки от сета във Ван.
Виж целия пост
# 440


ЕЛИHug, здравей!

Чувствам се малко гузна пред теб, че не ти отговорих на въпроса за МСП!  Embarassed
Ако намериш снимка, а не колаж, ще се помъча да ти отговоря!   bouquet

Скрит текст:

Виж целия пост
# 441
Здравейте! wavey
И аз не мога да се отърся още от емоцията МСП... ooooh! Но си мисля за нас, как ние възприемаме и съприживяваме историята, разказана от Керем Дерен. Спомняте ли си, как се опитвахме да "сглобим" филма по картинки, особено снимките и клипчетата с танца. Танц на двама гледащи се влюбено млади хора сред море от разноцветни светлини... Искаше ни се това да е краят на филма, което предполагаше щастлив край... Истината се оказа друга, но не за това ми е думата... Мисълта ми е, че ние все още имаме сетива да мечтаем, че все още имаме сетива да видим и усетим хубавото, че все още имаме сетива да се затрогнем от чуждата болка, мъката на другия да ни "хване" за гърлото, отчаянието му да предизвика сълзи в нашите очи.. Че все още имаме сетива да  бленуваме и търсим щастието. Обикновеното, човешкото, истинското щастие. И си мисля, че щом има такива като нас, макар някои да ни наричат фантазьори и романтици, животът и светът имат шанс...


Виж целия пост
# 442
Танюша,
а ти успя ли да разбереш какво точно се случва при тази сцена?



Защо Текин е толкова наранен?

Не съм много сигурна, но все си мисля, че след като се събуди на сутринта и не я намери на люлката до него, отиде да я търси. Тя беше с приятелите си, и не са дали такъв момент, но може би ги е предупредила да я пазят от него. Дадоха момента, който отива да я търси и иска да говори с нея за да му даде обяснения, защо е изчезнала без да го събуди. Приятелите и вкупом започнаха да му говорят и не го допуснаха до нея. Но естествено е, че не разбрах, какво точно му казаха, а там е "скрит ключа от палатката". Аз разбрах само емоцията на ТЕКИН,  както и ВИЕ разбира се. Ама то и от камък да си ще се пукнеш и ще разбереш, колко мъка има в този поглед. Разказвам ви и рева  Embarassed, ревла с ревла...
Виж целия пост
# 443
Здравейте! wavey
И аз не мога да се отърся още от емоцията МСП... ooooh! Но си мисля за нас, как ние възприемаме и съприживяваме историята, разказана от Керем Дерен. Спомняте ли си, как се опитвахме да "сглобим" филма по картинки, особено снимките и клипчетата с танца. Танц на двама гледащи се влюбено млади хора сред море от разноцветни светлини... Искаше ни се това да е краят на филма, което предполагаше щастлив край... Истината се оказа друга, но не за това ми е думата... Мисълта ми е, че ние все още имаме сетива да мечтаем, че все още имаме сетива да видим и усетим хубавото, че все още имаме сетива да се затрогнем от чуждата болка, мъката на другия да ни "хване" за гърлото, отчаянието му да предизвика сълзи в нашите очи.. Че все още имаме сетива да  бленуваме и търсим щастието. Обикновеното, човешкото, истинското щастие. И си мисля, че щом има такива като нас, макар някои да ни наричат фантазьори и романтици, животът и светът имат шанс...




ДИЛЕМИ,  Hug и   bouquet! След този пост МОМИЧЕТА, има ли някоя от вас да не се е просълзила!?  smile3518
Виж целия пост
# 444
Здравейте! wavey
И аз не мога да се отърся още от емоцията МСП... ooooh! Но си мисля за нас, как ние възприемаме и съприживяваме историята, разказана от Керем Дерен. Спомняте ли си, как се опитвахме да "сглобим" филма по картинки, особено снимките и клипчетата с танца. Танц на двама гледащи се влюбено млади хора сред море от разноцветни светлини... Искаше ни се това да е краят на филма, което предполагаше щастлив край... Истината се оказа друга, но не за това ми е думата... Мисълта ми е, че ние все още имаме сетива да мечтаем, че все още имаме сетива да видим и усетим хубавото, че все още имаме сетива да се затрогнем от чуждата болка, мъката на другия да ни "хване" за гърлото, отчаянието му да предизвика сълзи в нашите очи.. Че все още имаме сетива да  бленуваме и търсим щастието. Обикновеното, човешкото, истинското щастие. И си мисля, че щом има такива като нас, макар някои да ни наричат фантазьори и романтици, животът и светът имат шанс...



newsm51
Благодаря ти за хубавия пост! И на мен Текин не ми излиза от акъла…Направо ми скъса сърцето…И все се сещам за ония маносани ноемврийски ябълки, почернели и спаружени от първата слана… Останали самотни тук-там по дървото...Но попили цялата сладост на лятото…
Така е и с различните хора…
С „грозните”…  Де всички "грозни" да бяха като Текин/Енгин...


Виж целия пост
# 445
Дилеми Hug

Виж целия пост
# 446

И после като ни завърти...





Здравейте, момичета. Hug
Всички сте се разчуствали и ревете и ще ме извините, но Маричка ме разсмя. Непрекъснато ми се върти "Бели пеперудки, къде....." Joy Joy Joy

За да не ми се сърдите получавате по едно букетче всички Grinning



Хубав ден. Hug
Виж целия пост
# 447
smile3525

Еееее, Хаяско...Страхотно!
Виж целия пост
# 448

Прекрасно, Хаяско...  Hug  Kissing Heart

Тануша, благодаря.  Hug

Миранда, току-що приключих с гледането на филма, който препоръча... разбрах защо си се сетила за него. Благодаря. Хареса ми.  Hug



Я да погледнем по-отблизо като какви ги е замислил комисарят...
Виж целия пост
# 449
Дилеми,вярно е че ние все още имаме сетива за доброто,за красивото, за мъката на ближния,за грозното.Можем да се радваме и да плачем.На мен ми се иска да сме го предали и на децата си, а те на своите, защото не ми се иска след нас да останат хора,които възприемат света в сиво и не различават цветовете.Не могат да се зарадват на  слънцето ,на цветята,  на хубавата музика, на добре поднесената история, на хармонията в отношенията между хората.Искам и след нас хората да съхранят чувствата си,защото точно те ни правят човеци.

За доказателство ви слагам един изтъкан от чувства млад мъж,който излъчва емоции с всяка част от тялото си.Щедро ни раздава тези емоции и ни прави щастливи.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия