Частни училища - информативна тема 3

Много сте докачливи, наистина. Къде видя нещо против ЧУ?  Зададох конкретен въпрос и благодаря за отговора ти.   Отговарям с принципно ДА на твоя въпрос. Но тогава  ще задам на теб друг, става ли?Но конкретно на теб..Нищо лично няма да има във въпроса, да поясня.

Всъщност темата си е вървяла като информативна, каквато трябва да бъде след като я отделиха от коментарната, до преди около петнадесетина страници, когато е повдигнат въпроса за  класирането спрямо резултатите от НВО в седми клас.

Имам доста такива случаи, но с ФЛ. Даже има и 3 деца от класа на дъщеря ми, които от 10 клас се преместиха във Виена, живеят на общежитие. 1 дете замина във Франция, но се сри тотално психически, върна се тази година, повтаря. Другите 3 също доста тежко се адаптираха, трудничко им беше, но са още там.
Имам и примери обаче в Терезианума, като няколко майки се събираха в апартамент под наем и се въртяха да гледат децата по месец-два.
Имам пример за дете от Еспа, което продължи в Терезианума, разочарование за майката, Еспа е била класи над чужбинското, но те бяха принудени пък да заминат заради лоша компания на каката тук и проблеми с наркотиците, та поне си спаси голямото дете.
Скептична съм в това отношение, децата да учат сами в гимназията навън.

Много съм съгласна с това мнение, от опит мога да го потвърдя. Освен всичко друго с изненада през цялото време установявам, че има разлика и във випуските. Един цял випуск може да не струва, следващия пък да има хармония между децата в едно и също училище. И при мен съм го забелязала и при дъщеря ми, даже при малкия сега, нищо че са още в ДГ! Не знам дали си го втълпявам, но за мен е факт.

Исках да кажа и за дългото пътуване. Не го имам за проблем. В моя случай, пътувала съм от 1-7 клас, по 2 часа дневно. Това ми беше моето време на размишления, т.е. времето, когато оставаш със себе си. Много ценно. Сега като карам кола, често ми липсва.
В ежедневието на каката, транспорта към училище е било мястото за учене и преговаряне и разговори, когато аз съм я карала, и мястото за социални контакти, като е ползвала бус. Най-много истории съм чувала от буса. Все не е загубено време.

Да, приемам за нормално да се пътува около половин час, 40 минути, дори час в извънредни ситуации (в едната посока). Но да ми пътува детето по два часа вечер, след цял уморителен учебен ден с 10-12 учебни часа... И да се върне в 19,30 след като е заспало от умора в буса, и то само защото не са направили маршрутите по най-добрия начин за децата, а така че да им излезе най-рентабилно, това вече не го приемам. Не е за пренебрегване този фактор, особено при малки деца. Да не говорим, че шофьорът на буса слушаше чалга, което също страшно ме дразнеше. Не е за пренебрегване логистичния фактор. Не е на първо място, но е значим.

Донякъде е така. Въпросът е кой на какво точно държи в тази среда.

Детето ми беше за една година в държавно училище. Това, което видях там:
1. Психологически тормоз между децата не се третира по никакъв начин. Учителката вдига рамене и казва "Ами тя си е такава, не я оставяйте да ви тормози". С други думи това си е ваш проблем, какво ме занимавате.

2. Изключително грубо и унижаващо отношение между ученици в сградата на училището пред очите на класната им - тя се усмихва и се прави, че нищо не забелязва. Това отправя послание към всички деца, че подобно държание е допустимо.

3. Децата са оставени на закона на джунглата и по-нахалните пробиват, по-възпитаните биват прецакани. Това дава на новопостъпилите деца недвусмислено послание как трябва да се държат, ако искат да получат нещо конкретно.

Всичко това много ясно се забелязва, когато отидете с детето си на някоя детска площадка в чужбина. Имам предвид Западна Европа по-конкретно. Българчето, научено да се бута и изпреварва на пързалката, защото е забелязало, че ако кротко си чака реда, винаги ще бъде изблъсквано, изведнъж изглежда много нелепо. Имам безброй примери, а особено миналия месец натрупах много болезнени впечатления.
Но няма да започвам, че ще изпиша един тон приказки. Просто за мен е важно детето ми да е в културна среда, да е заобиколено от възпитани деца и за обстановката да се грижат учители, които припознават сред своите длъжности и грижата за средата, а не само безучастно да вдигат рамене.
Не се притеснявам, че дъщеря ми няма да се интегрира добре в каква да е среда. Напротив, идеално ще се интегрира. Притеснявам се в какво ще се превърне междувременно.

Контактите с простотията са неизбежни. Тя ги вижда по улицата непрекъснато. Най-малкото като се наложи да се качиш на такси и ще научиш няколко псувни, дори никога да не си ги чувал до този момент.
Няма нужда и в училище да се контактува с този тип население.

Общуването в културна среда и в присъствието на учителка, която е готова да съдейства за добрата атмосфера, предразполага децата да се научат да си решават конфликтите - например като си опишат чувствата и отправят разбираемо и добре формулирано искане към отсрещната страна. Обясняването на емоциите помага да се избегнат крясъците и изблиците. Това може да бъде само добре за тях и за емоционалното им съзряване и е особено важно в начална училищна възраст.
В среда на незаинтересовани възрастни, които не биха ти съдействали по никакъв начин при конфликт, може да се получи само ефекта, който и без това се наблюдава - простотията и агресията доминират и смачкват другите прояви.

Така че аз като кажа, че за мен средата е важна, влагам всичко това, което написах по-горе.

Далеч не всички частни училища покриват критерия ми за адекватна реакция при конфликтна ситуация между децата, но това е един от най-важните въпроси, който задавам и на директорката и на класната.
Ако са някакви вманиачени по дисциплината и решават всеки проблем по този начин - т.е. не дават възможност на децата да изразят нещо, за което не им е дадена думата, значи не стават.

Колкото до себеподобните, децата пак са си разнообразни като емоционалност и характер. Пак има проявления и на агресия и на злоба, но е много важно как реагират учителите на това. Дали с безразличието си им казват "Точно така правете, няма проблем" или напротив, помагат им да се справят.
Децата са различни и като вкусове и като интереси и като темперамент. Това, че са подбрани по някакъв признак изобщо не значи, че детето вижда само себеподобни и едва ли не това му оставя някакъв дефицит в общуването.

allana, напълно съм съгласна - учителят е този, който до 4-ти клас определя отношенията в колектива, а между децата в ЧУ и ДУ няма голяма разлика. Затова и писах, че очаквам той не само да учи, но и да възпитава. И в никакъв случай, не очаквам училището да изземе ролята ми на възпитател - просто детето през по-голямата част от деня е там и ако не вижда това, на което го уча на практика, няма как да се получи...  И пак не опира до ЧУ или ДУ. Голямата ми дъщеря имаше чудесна класна до 4-ти клас в кварталното 21-ро, която много държеше на добрите отношения, много говореше и обясняваше не само учебния материал. И дъщеря ми не видя нищо от точките описани  по-горе

Относно ЧУ, ДУ и школите в периода 6-7клас.

Моля отговорно, само тези от вас които лично имат поглед (децата им посещават, са посещавали, или сте учители, които водят такива, не е неободимо да уточнявате) да кажете верно ли е, че децата от СМГ, Св. София, ПЧМГ например посещават школи по БЕЛ и МАТ, за да се подготвят за НВО 7клас.  Звучи ми малко абсурдно, но нека го разбереме.

Имаше мнения, че водещо ЧУ се хвалело с успеваемост на възпитаниците им в кандидатстването за АК, а те масово посещавали допълнителни школи при определен преподавател. 

Или, ако е твърде ангажиращо и не искате да сте обект на нападки, пишете ми ЛС.
Благодаря.

За СМГ е вярно. Много от децата посещават школи по БЕЛ в 7 клас и със сигурност това важи за тези, които се целят после в немската паралелка на СМГ, в 91 НЕГ или някое друго топ училище, защото там баловете са много близки до максималния и човек трябва да се застрахова. За искащите да си останат в СМГ на практика не е нужно, но много деца пак посещават за всеки случай. То елементът "за всеки случай" важи за всяко едно училище, дали ще е ДУ или ЧУ е без значение. Не знам някой родител да е прекалено спокоен и уверен и да не се дозастрахова.
Чувала съм също, че деца от СМГ ходят и на курсове по МАТ, но това е рядкост. Или става дума за изоставащи деца, чието място не е било в СМГ и имат проблеми, или става дума за хептен презастраховане. Но това вече изобщо не е правило. Не знам дали и 10% от децата ходят на курсове по МАТ.

Относно ЧУ според мен важат същите принципи за презастраховане. Освен ако самото ЧУ не провежда в една или друга форма подготовка за изпитите - т.е. интегрира школите в програмата си.

Всички деца от СМГ, Света София и ПЧМГ, които познавам са ходили на курсове, а по-често на уроци. Децата от нашата среда масово са в тези училища освен, ако не са в ДУ. Ходили са за НВО по БЕЛ и по МАТ, както и за АК в случаите, когато това е била истинската цел. Това важи дори за деца, които са били с изключително представяне и в училище и на извънучебни занимания.

Докато синът ми стане в 6-ти клас (в СМГ) и аз си мислех, че ученето там улеснява живота в 7-ми клас. Отговорно като родител на 2 отраснали деца заявявам, че това не е така. Нито обучението по МАТ, нито по БЕЛ е насочено към подготовка за формата на НВО. Това не променя други хубави черти на училището. Просто не се залъгвайте, че там някой ще подготви децата СПЕЦИАЛНО за форматите на НВО и ще ви даде увереност или ориентир как ще се справи детето. Всичко това е в ръцете на родителите.

В Света София 7-ми клас е посветен на НВО и в училище и организирано извън него. Това поне е политика, която е по-близо до непосредствения интерес на деца и родители. Да, вероятно има отражение в/у леко неглижиране на останалите предмети, но май това е по-малкото зло специално в този клас.

Черна станция, твоето дете учило ли е в СМГ преди 8-ми клас? Когато децата ни кандидатстваха преди 3 години не помня да си споменавала, че детето ти учи там. Помня само, че живеехте извън София и кандидатствахте за след 7-ми клас. Сега от поста ти (вероятно бъркам) излиза, че си имала седмокласник в СМГ 

Преди 4 години в школа Софроний, която посещаваше голямата  ми дъщеря, имаше наистина  доста деца от СМГ на заниманията по БЕЛ и  много по-малко на тези по мат. В школа Милениум,  в групата, която посещаваха малките ми дъщери, имаше дете от ПЧМГ, ходи там по думите на майката  още от 6 клас. Познато момиче, което сега ще е 10 клас в АК, ходеше и на курс за колежа (дали в Лого3 или Магнет, това не помня), и на частни  уроци за НВО, а учеше в Света София. Та има много хора, които се презастраховат, нищо че децата им учат в опрделяните  с право като най-добри училища, били те държавни или частни. Съвсем друг е въпросът доколко и дали се налагат подобни действия.

  Намесвам се не с цел заяждане, а с искрен въпрос. 

  При положение, че в СМГ има по 15-ина часа математика седмично , в продължение на 3 години, децата са подбрани с доста добри математически способности и се обучават от много добри преподаватели, кое би мотивирало родител да прати детето на курс по МАТ? Наистина ми е интересно. Моето дете сега навлиза в прогимназия и следя тези теми. Какво може да му даде курс от 60 часа, примерно, което то да не е получило с шепи в рамките на тези 400-500 часа през годините? За БЕЛ е ясно, там СМГ си е обикновено училище, с не голям хорариум.
  Същото е за Св. София по БЕЛ мисля. Четох , че децата имат по около 10 часа седмично, с отлични преподаватели. Какво ще научат повече за един курс 2 учебни часа седмично, което не биха научили за 3 години системна работа?

Това се чудя и аз! И през ум не ми е минало да пратя някое от децата ми на курс по математика,
по БЕЛ при голямата си беше застраховане, при малкия необходимост.
Обучението по математика напълно покрива и задминава далече НВО.
И нямам претенции моите деца да са сред топ математиците.
Намирисва ми на родителска истерия 

Страх, предполагам.... "Всички така правят" сигурно е силен мотивиращ фактор

Първо да уточня, че часовете по математика в СМГ са 9 седмично (ЗП+ЗИП+СИП). Останалото е 2-3 часа школа, която обаче е изцяло ориентирана към подготовка за състезания. Да се готвиш за НВО с школата в СМГ е все едно да взривиш бомба, за да убиеш муха, която те дразни.

А какво би мотивирало родителите? Презастраховането. Колкото по-лесни стават изпитите, толкова повече ще се ходи на курсове от така или иначе подготвените деца. Колкото и да е парадоксално, при тривиалните изпити борбата не е даже за стотни, а за хилядни, а качествените знания, придобити в СМГ по МАТ или в Св София по БЕЛ са отвъд това, което изпитът може да измери. Не че допълнителни 2 часа на курс ще доведат до кой знае каква промяна, но родителят ще е спокоен, че е направил всичко по силите си. А е ясно, че ако едно дете учи в СМГ или Св София, или друго училище от тази категория, родителите му са амбициозни и загрижени за образованието му, искат да му гарантират възможно най-добрата среда.

И пак стигам до моята болка: при един изпит, в който само част от компонентите са по-сериозни и изискват по-задълбочени познания, може би лудницата с курсовете ще бъде поне малко укротена.