Въпреки че е прието думата да приема мъжки граматичен род и за двата пола, когато искаме да подчертаем че става дума за женски пол, употребяваме именно женската форма за неопределитен член. Имайки предвид че от фонологична гледна точка няма как да го отличим, ако искаме да го подчертаем, това се прави посредством неопределителния член. Не можах да намеря инфо, за да го цитирам, но според мен във френския от 18-19 и началото на 20 век, думата е имала два рода и след това просто единия е изпаднал от практична гледна точка- по-малко съгласувания да речем ( както при professeur, medecin etc). Ако четем Балзак или Флоберт това нещо ще се види
Именно защото е остаряла форма, често се прибягва до нея в песни и стихове, едно че точно предаваме пола на детето и можем да поставим акцента и друго че добива носталгично романтичен стил. Аржан, има го и в една песничка на Генсбург, където се пее " Une enfant delicieuse". В случая авторът може да направи рима с женската наставка -euse, което си поетичен стил, от друга страна, ако беше изпял Un enfant delicieuх, това би предизвикало хомосексуални алюзии, което не му е целта явно
В заключение, по скоро е въпрос на семантика и какво искаме да кажем, отколкото на граматика в случая