Искам да споделя мнение за 91 ОДЗ - "Левски Г".
Детето ми е в яслена група "Пчеличка".
Ще започна с хубавото:
Младата директорка е направила чудеса и сега сменят катерушките в просторния двор, напролет хлапетата много ще им се радват. Това ясно показва, че е загрижена за материалната база и се старае да създаде добри материални условия. Дано да намерят средства и да сменят дограмата, че е ужасно остаряла - от сватбата на баба ми, дето има една приказка. В яслата имат и допълнителни занимания - детска спортна анимация /футбол/ с батковци от НСА три пъти седмично. Храната е разнообразна и в яслата е чисто.
За мен най-важни са хората, с които рожбата ми е по цял ден. И тук нещата вече са в двете крайности - от една страна смяната на м.с. Димитрова и гледачката Елза. След първите седмици на адаптация, през които детето плачеше сутрин и явно трудно преживяваше раздялата с мен и с баща си, започна да ходи с желание, да ги гушка и да им се радва, независимо дали вижда Димитрова и Елза в яслата или на улицата. Учат песнички, учат се на хигиенни навици, имат режим.
От друга страна съм разочарована от другата смяна - м.с. Иванова и гледачката Маги, които явно трудно овладяват голямата група деца. Често подаваната информация от м.с. Иванова за случващото се през деня е коректна, прави подмятания и съставя изречения, които ме останят с впечатлението, че недоволства от децата - малки и палави и може би мястото й е във ВУЗ, а не в детска ясла. Като види МАГИ, детето ми направо пищи от ужас и се чудя какво прави тази жена с дечицата. Много се надявам или Иванова да спре да я прикрива, или директорката да ги стегне. Със сигурност работата им не е лека, но това никого не оправдава да тормози деца. А малките, които не могат да говорят са най-уязвими. Те казват какво е тяхното отношение без думички, но пък с много изразителен плач сутрин и стряскане насън, с пощипване на родителите, които нито сме си щипали детето, нито се щипем един друг в къщи... И някак странно се промъква думичката "БИЕ" след първите научени...
Много често се чудя как да постъпя...
Да говоря?
Или сигнал?
Работата на двете смени е работа в екип. Едните са с опит, знания и подход, другите - явно не. Едните работят с любов към децата, другите явно чакат датата на заплатата и колкото им плащат, толкова добре се отнасят към децата.
Посъветвайте ме какво да правя - колебая се от едната крайност - в другата. Не мога да пренебрегна хубавото за сметка на тревожното...
Виж целия пост
Детето ми е в яслена група "Пчеличка".
Ще започна с хубавото:
Младата директорка е направила чудеса и сега сменят катерушките в просторния двор, напролет хлапетата много ще им се радват. Това ясно показва, че е загрижена за материалната база и се старае да създаде добри материални условия. Дано да намерят средства и да сменят дограмата, че е ужасно остаряла - от сватбата на баба ми, дето има една приказка. В яслата имат и допълнителни занимания - детска спортна анимация /футбол/ с батковци от НСА три пъти седмично. Храната е разнообразна и в яслата е чисто.
За мен най-важни са хората, с които рожбата ми е по цял ден. И тук нещата вече са в двете крайности - от една страна смяната на м.с. Димитрова и гледачката Елза. След първите седмици на адаптация, през които детето плачеше сутрин и явно трудно преживяваше раздялата с мен и с баща си, започна да ходи с желание, да ги гушка и да им се радва, независимо дали вижда Димитрова и Елза в яслата или на улицата. Учат песнички, учат се на хигиенни навици, имат режим.
От друга страна съм разочарована от другата смяна - м.с. Иванова и гледачката Маги, които явно трудно овладяват голямата група деца. Често подаваната информация от м.с. Иванова за случващото се през деня е коректна, прави подмятания и съставя изречения, които ме останят с впечатлението, че недоволства от децата - малки и палави и може би мястото й е във ВУЗ, а не в детска ясла. Като види МАГИ, детето ми направо пищи от ужас и се чудя какво прави тази жена с дечицата. Много се надявам или Иванова да спре да я прикрива, или директорката да ги стегне. Със сигурност работата им не е лека, но това никого не оправдава да тормози деца. А малките, които не могат да говорят са най-уязвими. Те казват какво е тяхното отношение без думички, но пък с много изразителен плач сутрин и стряскане насън, с пощипване на родителите, които нито сме си щипали детето, нито се щипем един друг в къщи... И някак странно се промъква думичката "БИЕ" след първите научени...
Много често се чудя как да постъпя...
Да говоря?
Или сигнал?
Работата на двете смени е работа в екип. Едните са с опит, знания и подход, другите - явно не. Едните работят с любов към децата, другите явно чакат датата на заплатата и колкото им плащат, толкова добре се отнасят към децата.
Посъветвайте ме какво да правя - колебая се от едната крайност - в другата. Не мога да пренебрегна хубавото за сметка на тревожното...
