ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО-Тема№15

Когато бях на 16г. получих такъв тип сковаване..чух ги(лекарките) да казват, че правя "акушерска ръка". Освен ръцете, сковано и като вдървено ми беше цялото тяло. Усещах и силна болка навсякъде. Никоя част от тялото си не можех да помръдна. Лежах по гръб, с извити и сковани крайници, вперила очи в тавана и чувах само, че ми викаха: "Дишай, дишай". От там насетне ужасът, че може това да ми се случи пак точно в този вариант, отключи безбройните ми страхове и най-вероятно ПР.

До този момент просто си имах разни неразположения на нервна почва..както все им казваха и не съм обръщала особено внимание. 

При условие, че при една тежка ПА си го получаваме това хипервентилиране и съответно "чудните" и всевъзможни симптоми, то тогава излиза едва ли не, че ние сами си правим холотропното дишане.. ...и защо тогава не се "изчистваме" от страховете си?

Мария, при теб вероятно става дума за посттравматично стресово разстройство, ето какво представлява -

Определение:

Сериозно състояние, свързано със страх, ужас и безпомощност, което се причинява от шоково или травматично събитие като сексуално или физическо насилие, смърт на близък човек, инцидент, война, природно бедствие.

Симптоми:

    Повтарящо се изживяване на травмата чрез завръщащи се спомени и мисли, ярки представи, халюцинации, кошмари и силен дистрес при случки, напомнящи за травмата, като годишнина от събитието.
    Избягване на хора, места, ситуации, които може да напомнят за травмата
    Абстрахиране, изолация от семейство и приятели
    Загуба на интерес в дейности, които преди са доставяли удоволствие
    Повишено афектиране и променени емоционални реакции
    Проблемно общуване с околните
    Нарушен сън и заспиване
    Раздразнителност, пристъпи на гняв
    Трудности при концентриране
    Физически симптоми – повишено кръвно налягане, учестено дишане, гадене, диария, мускулно напрежение

Протичане и разпространение:
Повечето хора, преживели травматично събитие, изпитват чувства на шок, гняв, нервност, страх, вина, които обикновено отшумяват с времето. При засегнатите от посттравматично стресово разстройство тези чувства обаче продължават и дори се засилват до степен в която пречат на човека да води нормален живот. В Щатите годишно се засягат около 3,6% от възрастните или 5,2 милиона души. Разстройството е по-често срещано при жените,  те са по-често жертви на домашно насилие, тормоз или изнасилване.

Източник: http://insighting.eu/problems/posttravmatichno-stresovo-razstrojstvo.html


За това, че човек се привързва към страданието си не казвам, че е при всички, но познавам хора, които само казват, че искат да се оправят, но всъщност подсъзнателно не искат, защото толкова са свикнали със страданието си, че чак не им се ще да се разделят с него. Има си обяснение и за това. Аз също исках с цялата си душа да го махна това от мен и съм от другата група - които наистина искат.

Много може да ти помогне дишането, много! Ти имаш дълбока травма от преживения ужас и се опитваш да я потискаш по някакъв начин, но не се получава, защото травмата си е травма и колкото и да ти се говори и да ти се повтарят позитивни неща, рационални аргументи, които те убеждават, че няма какво да ти стане - тя е на много дълбоко ниво и си стои там докато не я махнеш из основи, което не казвам че става лесно и ей така. Дишането и паралелно терапия са това, от което имаш нужда, после ще спреш и хапчетата и няма да усещаш нужда от тях.
Много е важно да има кой да ни подкрепя и разбира, иначе става още по-тежко. С това "само с оплакваш" става по-зле. И аз съм била в това положение. Много са малко хората, които биха го разбрали без да са го преживяли, но поне да имат желание да разберат не е никак малко. Разбиране или опит за разбиране и подкрепа  -  с това могат много да помогнат.

НОА, това може да е било и нервна криза. Но те е травмирала и теб тази случка, както Мария нейната. На мен психиатърката ми каза, че трябва да започна АД щото съзнанието ми било травмирано вече, трябвало по-рано да взема мерки, не да се влача толкова. Но после се оказа, че може да се махне, затова и ходих да дишам толкова много пъти.

И аз преди това имах една такава случка, после се повтаряха, няколко пъти в Бърза помощ и това страшно ме травмира. Не можех да се отърся изобщо и по никакъв начин, този спомен ме преследваше постоянно. С дишането всичко изчистих и затова за мен това най-мощния метод, единствения бих казала.

Сеа, при холотропното дишане се получава хипервениталация, но не е като атака - нямаш сърцебиене , просто ужаса от преживяното до сега те кара да мислиш, че е нещо страшно и няма да издържиш. В никакъв случай дишането не е животозастрашаващо. Не е риск. Иначе за това, което си написала - с една ПА се освобождава напрежението и е нормално после на човек да му е  по-леко даже. Изпускаш парата просто, независимо, че е по-такъв гаден начин. Организмът по този начин се чисти. Той не издържа повече и изпуска парата навън, защото нищо не се губи - то просто се трансформира и излиза под някаква друга форма. Примерно имаш ежедневен дразнител на работа, който те тормози психически, натоварва те и така месеци наред, дори години. Ти трупаш в себе си, преглъщаш, и всичко това се превръща в силна тревожност, която ти започваш да потискаш, да притъпяваш, да се правиш, че не забелязваш и един ден организма не издържа и излива всичко навън под формата на ПА. Той се бунтува и това е неговата реакция.

ТАка че с всяка ПА се освобождава напрежение, но докато не махнеш натоварващото те нещо, ти продължаваш да трупаш тревожност, която на свой ред пак избива и организма иска да я изчисти. А с редовното дишане ще изчистиш всичко, но както споменах вече, без да елиминираш дразнителя пак ще трупаш и па отначало. Дразнителя може да е средата ти, човек от семейството, работата ти, щефа ти, колегата ти, мъжът ти  - просто трябва да се открие корена, защото понякога човек не осъзнава кое от всичко е и също така много работа върху себе си -  да откриеш истинската си същност, която да заобичаш, да бъдеш себе си, да правиш повече неща, които ти носят радост и положителни емоции, а не само да се жертваш да другите, вечно да правиш компромиси със себе си и да потискаш всичко. Дълъг и труден е пътят понякога, но си заслужава крайния резултат.

С барокамера няма ли да стане, нали пак е хипервентилация?

И аз гледах по новините наскоро за тези барокамери и се запитах същото...

Здравейте,
хайде и аз да се запиша. При мен нещата са от 9години. Бях на 23г, когато започна всичко, уж ей така от нищото. Почина едно дете-съседче от менингит, на 4год и аз толкова присърце го приех, че не спрях да мисля за това 3,4дена. Не съм ходила на погребението, за да се уплаша кой знае колко, но не спирах да мисля за случая. След тези дни започна едно виене на свят, гадене, не можех да пазя никакво равновесие. Последва изтръпване и сковаване на цялото тяло, чак езика и ченето ми. Повръщане и за един ден още 5 такива кризи със сковаване и повръщане. Беше ужасно и болезнено. Това състояние продължи 2седмици. Световъртежа обаче не спираше. Отидох на невролог, изписа деанксид, транксен и още нещо не помня. Започнах с тях, но като ми мина и световъртежа реших, че съм се оправила. Спрях ги, но след няколко месеца всичко се върна с пълна сила. И пак наново други АД-вече не помня кои бяха, после пак ми ги смениха и сега в момента съм на Ципралекс, неуролакс,тиазидинин и магнеб 6. С тях ми е ок, но опитам ли да ги спра...веднага започва тоя световъртеж, повръщане и сковаване. Момичета ще продължа после...

Аз от днес започвам Есобел. Същото е като Ципралекс, Ленуксин.
Пси-то, при което ходих ми каза, че както съм приела мисълта, че ще пия лекарство за кръвно цял живот, така да приема, че ще пия АД вечно.
Но ми обеща добро качество на живот, което наистина имах преди време, когато пиех Ленуксина.
Писна ми да ми е зле, писна ми да не съм човек. В сряда трябваше да пътувам командировка в чужбина и... просто не се качих на самолета.
А, да се похваля - вече официално имам диагноза ПР.
Пречи ми да живея, пречи ми да работя (а имам прекрасна работа), така че ако цената е АД форевър, нямам против.

Какво значение има ще пиеш ли няма ли, важното е да се чувстваш добре. Пак ви казвам, развайте се, че има лекарства и те ви действат, защото я си представете обратното.

Аз съм споменавала тук, че имам приятелка  ,която е от 30 години на АД, но живее пълноценно, работи на няколко места и студентите и я обожават-никой и за миг не е допуснал, че тя има някакво страдание.....ако бяха толкова страшни АД за 30 години да я бяха попиляли, а какво да кажат пък диабетиците......действително е много важно да живееш пълноценно, без да се чувстваш обречен......

Да, това е и моят избор. Само дано и този път ми действат добре.
А иначе аз нямам драма да пия АД. Споделих, понеже останах с впечатление, че много от вас за против и всячески се борят или да ги спрат, или да ги избегнат.

Аз лично горчиво съжалявам, че ги спрях и сега пак трябва да мина през адаптивния период. Но ако после всичко е наред, ще го преживея

Хубав ден на всички! Аз се стягам за зелена салата и узо на обяд

grazia82, понеже пишеш, че си с този проблем от 9г.,пила си разните хапчета, а имаш малко детенце, ми се иска да те питам следното: По време на бременността пила ли си някакви хапчета и по-точно успокоителни от "тежката артилерия" ..на бензодиазипините им викам така:) ?

SEAA, през бременността спрях всичко и най-странното е, че се чувствах ок, като изключим трудната бременност. Мен най ме мъчи тоя световъртеж, от него започва да ми се повръща и следва сковаване. 9години не спряха болките във вратъ и раменете, често главоболие заради това и често се налага да лежа , защото не съм нито работоспособна нито нищо. Обичам много да излизам и да се забавлявам, когато се чувствам добре, но излезна ли и особено с много хора, усещам как очите ми се напрягат и започва ужаса-потене, виене на свят и следва повръщане и схващане. Защо така...защо, младините ми минаха мамка му

Grazia82, не се отчайвай, още си млада. А и имаш семейство, дете. Аз съм с няколко години отгоре и нямам. Пустите проблеми ми пречат много. А и както Гала казва - радвайте се че има лекарства, които помагат, защото ако нямаше щеше да е ужас, адът ще е на земята за нас, ежедневно.

Гала, как си? Преди няколко дни каза че пак ти е зле, а сега?

yellow buterfly абсолютно права си за мен- и говорих с пси за това и тя смята,че моето е  пост травматично стресово растройство/ в интерес на истината, до сега не бях чела нищо за това, пък то доста от симптомите ги имах, които са описани в статията/ в следствие целия кошмар,който изживях с детето/ . И тя практикува това венталационно или нещо от сорта/сори забравих как точно го нарече/ ми каза дишане/незнам дали има нещо общо с холотропното, не я попитах/, по-нататък ще го изпробвам и аз/нищо няма да чета, да не се плаша, оставям се в нейните ръце, абсолютно и имам доверие/- - но пак каза,че ще имам неразположения и мога да се уплаша, но не била толкова страшно,но  още не смята,че му е дошъл редът.

Y-em знам,че не трябва да се отчайвам, но е трудно. Чувствам се безсилна и имам чувството, че съм в тежест и притеснявам семейството ми. Виждам как се измъчват като присъстват на кризите ми. Аз до ден днешен се питам защо стана така какво ми го предизвика, дали мислите за смърта на това детенце дето писах в началото. Слагаха ми холтер и кардиолога като го видя се опули. Вика ти какво правиш бе дете, в 3ч през ноща в заспало състояние пулса ти не пада под 100. И през целия ден пулсът ми не е падал под 120.
Питах неврологй ми, ако трябва да ходя и на терапия, тя ми вика, че нямало смисъл, а аз имах желание. Питам добре каква ми е диагнозата,какво ми има, а тя казва имаш недостиг на ендорфин ли беше...