Хранене насила?

Само запис, да не ви изпусна, утре ще пиша и за нашите драми 

Поговорете с психолог.Може не яденето да е вид изразено недоволство ,но проблема да е друг.
Движете се много на вън.Разходки,излети,пикници..Ако иска я запишете на танцова ,балет,плуване..
Ти се успокой.Обясни и че вече си решила да я оставиш да се храни сама.Да си вземе
от хладилника каквото иска,да седне на масата с вас и да хапне колкото реши.Не коментирай
 като стане масата.Не насилвай.Кажи и че си доволна и на две хапки.
Може и вече да си опитала.

Моят син до тази есен ходеше на детска градина, прибираше се прегладнял и ядеше по  много каквото има- манджи, супи, салати... От септември е на предучилищна в училище по половин ден и се храни само вкъщи. Започнаха едни безкрайни претенции, обича точно три неща, почти напълно отказа месото, наяжда се с три хапки. Вижда ми се  поотслабнал. Дъщеря ми, която няма две години, яде повече от него. Какво правя аз- не го насилвам, с добро  го придумвам да хапне определен брой лъжици, гледам поне през ден да давам неща, които обича, макар че са еднообразни и често не особено полезни.

И аз съм била много злоядо дете, докато са ме гледали баба и дядо. После, като са ме взели , изведнъж съм прояла.

Четох само първите 1-2 поста. Може нещо да повтарям.
Като чета, детето няма проблем с храненето - обича да се храни /първа е за палачинки/.
Имате проблеми с желанието да яде "одобрена храна".

Аз бих правила палачинки. Нищо вредно не виждам. Може и да се пекат в тава огромни.
Бих намалила честотата на любимата храна по-късно, когато детето започне за хапва повече от одобрената.
А одобрената винаги на разположение и никога с натиск. Никакви приказки за "злоядост". Никакво предлагане на храна - айде една хапка, хайде едно кюфте... колкото и ако пожелае.
Гладем не се стои. Не видях да е оставянео детето да яде когато и колкото иска, пък било и само одобрена храна.

В природата няма живо същество в добро здраве, което да е умряло от глад при наличие на храна.
Злоядство има само при хората и то при тези, които имат лесен и постоянен достъп до различна храна, особено до пакетирана, шарена, овкусена и разкрасена такава. Основно тези проблеми са в общества и семейства, повредили нормалния вкус на децата от ранна възраст към естествената храна с тестени и сладки произведения, ползващи много сол, ядящи колбаси. Злоядството е породено от грешни практики и схващия, свързани с естествения процес хранене.
Знам, че това не изнася на редица майки и баби предимно. Мъжете имат често по- здравословна гледна точка върху проблема и по- нормални реакции, тях рядко ще видим да гонят деца с лъжица и да ги канят по час да се нахранят. Не смятам да замазвам проблема с меки приказки и залъгване. Най- добре е когато такъв има, той да се посочи открито.

Не е имало злояди деца около мен, вкл. и не- мои, които съм бавила за кратко. Оставям детето да се храни само по три пъти на ден след преминаване на бебешкия млечен период, с никакви междинки, вкл. сокчета и боклучета, семки, зрънчовци, бисквитки и т.н. Има само плодове на разположение. Яденето идва в съответния час за хранене. Толкоз. Който иска. Обаче след ден- два поискват.
Не пържа, поне не и аз. Пека и варя. В месеца най- много да изпържа 2-3 пъти картофи. Месо- никога. Не готвя манджи с гаден мазен сос. Само при мисълта за такова нещо и аз отказвам да ям. Не купувам газирано, не предлагам. Никога не съм купувала зрънчо, близалки, бонбони за смучене и т.н. "разредки" за между храненията. Взимам най- много десерт или правя такъв /рядко/. Винаги се сервира прясна салата, има плодове на разположение по всяко време на открито. Гледам да се готвят и предлагат прости храни, с възможно най- малко подправки и сосове.
Когато не са искали да ядат общата храна не получават нещо любимичко, само и само да хапнат. Отиват си по работата си. До следващото хранене. Тогава ядат, че ушите им плющят. Проблемът се решава в зародиш, от най- ранна възраст. В никой случай с моленици и кандърми и с купуване на апетита с боклучави храни.
Правя го само заради децата си и защото смятам, че така е добре за цялото семейство. Децата ядат почти всичко и никога не са отказвали да седнат с нас на масата.

Гледам грешният подход и на нашите две баби- гонят постоянно децата с нещо, по всяко време. Добре, че децата ходят там рядко и за малко. Сигурно и те щяха да станат злояди при такова отношение.
Ако дете яде само 1-2 неща, основно теста, сладко, колбаси и други боклуци, аз виждам също конкретни проблеми, основно психически, които с тъпчене, уйдисване и гонене никога няма да се решат. Има нужда от специалист, който да се намеси и да установи истинския проблем, да препоръча начин на действие.

Голямата ми дъщеря беше абсолютно същия случай като малка. Спря на яде точно на 1 г, преди това нямахме проблеми. След което я хранех насила до към 7 годишна възраст . Започна да яде с навлизането в пубертета, и в момента е като невиждала храна  . Изяжда абсолютно всичко, което е в чинията й, тъкмо изчистя кухнята и идва да пита какво има за дояждане. Сега вече се притеснявам пък, че много яде.
Аз като дете бях идентичен случай. Започнах да ям в пубертета, преди това беше някакъв ад с храната.
Не я насилвай, а прави вкусни неща, не наблягай на манджурляци, тях има време да ги яде. Кака Сийка е дала добри идеи за вкусни и полезни храни. Всеки продукт може да се приготви с по-малко готвене и сосове и става по-вкусен и апетитен.
Думите на педиатъра ни в Италия бяха точно тези "Няма дете, доброволно умряло от глад".

За мен отказът от храна в случая е в следствие на психическа драма в главата на детенцето. Базирам мнението си на личен опит и лични разсъждения.
Аз направих първите си анорексични епизоди на 3г., "протестирайки" срещу нещо, което не желая. Но проблемът е там, че не съм изразявала несъгласието си със ситуацията по друг начин и родителите ми не са схванали, че съм недоволна от нещо. Т.е. не си е личало да има проблем на пръв поглед. На втори също!
И под "анорексични епизоди" няма предвид тотално спиране на ядене, а отказване от определени храни (едни от най-важните за организма), които за съжаление не мога да ям почти 30г. след това, защото в последствие, тогава, съм била "насилвана" да ям и това ме е отвратило.
Така че действайте внимателно или най-добре е консултация със специалист.

И аз съм на мнение, че детето не трябва да се насилва да яде каквото ние смятаме  за правилно, но и не трябва да му се дава да си дояжда с вредни храни. Ако не иска да си яде яденето - да не яде, но няма да яде и сладичко. Нашата мома е същия каприз - не яде, сос, не яде моркови, домати, чушки, ЛУК в яденето. Супите са табу. Хляб се яде в крайни случаи, предимно на сандвичи. И има същата погнусена физиономия на масата все едно я караш да яде да не казвам какво  Но моя мъж е решил, че като я накара насила да си изяде каквото й е сложено й прави добро. Да, но според мен вманиачаването на тема храна води до още по-големи проблеми по-късно - или анорексия или напълняване. И за това се караме през вечер - той с нея, аз с него и става еднаааа. С което още повече й вредим. Но не искам да я тормози с това хранене. Той пък смята , че като й давам две-три храни, които тя обича я разглезвам и какво щяло да стане, ако нямаме пари да й осигурим това, което обича. Вярно, че нямаме възможности да купуваме винаги най-полезната и качествена храна. Често и за плодове няма, какво остава да има редовно сирене,кашкавал, качествено филе, а не някакъв колбас, но това е. Това е и за много други семейства. Но пък и да я карам на сила да яде всичко, само за да не ставала капризна - хайде. Между другото и сестра ми беше много злояда, а сега е 90 кг. и няма отслабване. Също и братовчед ми, който казва, че баба (понеже тя го гледала като малък) го е връзвала за масата докато не си ияде всичко. Та толкова по въпроса за  насилственото ядене. Не знам да има дете, което да е умряло от глад ако наистина не му липсва такава.

Е, ама просто не е възможно да се дискутира тема без крайни изказвания!

Авторката, разбра ли сега що за майка си?!
Семейството ти е повредило нормалния вкус на детето от ранна възраст към естествената храна с тестени и сладки произведения, щото ползвате много сол и ядете колбаси. С една дума - боклуци. Джуди ти  го е обяснила изчерпателно.

И не на последно място - в главата на детенцето е налице "психическа драма".

Ами напротив. Има деца , които дългогодишно увреждат телата си, отказвайки храна и в последствие  умират. Анорексията е резултат от дълбоки вътрешни конфликти, на които детето не може да се противопостави. Вероятно в повечето случаи е достатъчно то да престане да бъде насилвано, но не мисля, че трябва да се правят обобщения, че това е единственото и достатъчно нещо, което трябва да се направи. Не е нормално 6 годишен човек "никога" да не яде с желание.

Аз не видях крайни мнения. Видях споделен опит. Да се говори откровено в такива теми е болезнено- това е ясно. Та кой приема с лекота, че грешките са в него? Въпреки, че приемането на идеята би било нещо полезно за решаването на конкретните проблеми.
Познавам много злояди деца- те са навред около всеки от нас, всички сме виждали такива. Някои си ги имат и в къщите си.
Основното при всички тях е един модел и едно убеждение- детето е злоядо, такова се е "случило", така се е "паднало" от житейската лотария.
Нямам нито една позната с такова дете, която да не го моли, да не тича подире му с лъжица и/или пакет между закуската и обяда или между обяда и вечерята или детето да не ходи редовно по разни баби, които процедират по този начин. Приемам, че може да има изключения, но аз не съм виждала такива. 

Анорексията е тежко психическо заболяване, което не се появява в ранна детска възраст и няма нищо общо с отказ да се ядат определени неща. Учените изобщо не са единодушни по въпроса относно причините за появата на този проблем. Може и да има връзка с насилие от най- разнообразен характер в детска възраст.
За анорексия в случая изобщо не иде реч. Не прочетох за такава поставена диагноза. Не смесвайте несъвместими неща, като злоядство и анорексия и не бързайте да поставяте тежки диагнози по непознати случаи.
Дай пример с анорексия при малко дете, в детска градина.
Това състояние е за психотерапевт, което отново иде, за да докаже, че причините са нейде в отношенията и преживяванията на човека, който страда от него. Сиреч конфликтът отново е в семейството и в средата. Тъй не се "случва" ей- така. Защо се среща обикновено не в бедни семейства и "гладни" общества?

Judy , в по-горния си пост твърдиш, че не е имало злояди деца около теб, включително и такива, които си бавила за по малко.
Някои теми сами по себе си предполагат да бъдат коментирани от хора, съпричастни към дадения проблем.

Не съм съгласна, че неяденето в ранна детска възраст е свързано задължително с погрешен родителски подход или пък с психична травма. Това са именно крайни изказвания. Да, възможно е да има и такива случаи, дори може да са често срещани, но не всеки случай е такъв.

Така и не се научихте, че да правите глобални квалификации на базата на пет изречения на кръст, не е правдоподобно, но е по-скоро обидно за автора, потърсил съвет.

Да, има злояди деца. И те не са такива, защото убеждението на родителите и бабите е такива. Просто има такива деца. Някои са такива от бебета.

Ако твоето дете се нахранва с три хапки / отново подчертавам - буквално/ и ти ще тичаш подире му с лъжицата, пък било и насила, било и неправилно. Предполагам, че повечето средно интелигентни жени съумяват да направят това завоалирано и без да бие на очи. И наистина едно такова хранене си  е мъчение. Най-вече за майката. Който си има такова дете вкъщи, ще ме разбере.

Но чакай да помисля къде ми е грешката - моето дете от бебе не се храни задоволяващо. Значи сигурно съм сбъркала, че съм кърмила вместо да тъпча с АМ. Или пък, че съм готвила пюрета вкъщи, вместо да давам химиите в бурканчета и буламачите от детската кухня.

Точно това имам предвид. Според мен е удачна консултация с психолог. Категорично не смятам, че нещата се случват "ей така", а са резултат от отношенията на детето с околните. И не е вярно, че първите признаци на анорексията възникват в по - късна възраст. Вероятно в пълната си сила болестта се разразява по - късно, но ако родителят следи, както майката в случая прави,  ще намери знаци, че нещо не е наред.  

Дете, което е първо на палачинките няма ни драма, ни анорексия, ни нежелание да се храни.
Какво четете? Каквото ви е изгодно?! Напротив - детето има активно отношение към храната и се храни с удоволствие.

Борят се майка и дете да се яде, каквото тя е одобрила. Да, ама и изискването да става по желание /и непрекъснато!/ е прекалено много.

Ако иска да яде каквото има за всички /при положение, че това е "разрешеното"/ и да стои гладко колкото желае докато нещо му се прияде. Няма как да яде палачинки или салами, ако такива няма. Но все нещо разрешено ще му с еприиска ако му дадат шанс да огладнее. Да огладняването е важно!

ПП Иначе напълно е вярно горното мнение за повредения вкус. Ако му извадите подизгравката и сарказва... така става когато дете се гони с хилия... не изпитва удоволствие от храната. То и с любимата ти торта да те гонят ще я намразиш.