Хранене насила?

Това е достатъчно красноречиво. А това, че има все пак някакви предпочитания към определени храни, не променя особено картината за мен. Оставам с впечатление, че към тях просто проявява малко по - голямо желание.

Ваяна, наистина няма никакво място анорексията тук. Един от основните симптоми на анорексията е  изкривеното възприятие за самия себе си - болните се смятат за дебели, а са кожа и кости. Не е до липса на апетит,  а е до панически страх от надебеляване. Характерна е за момичета в пубертета и млади жени.

арт мама , за да бъде здрав човешкият организъм, има необходимост от разнообразна и балансирана храна. Не мисля, че изхранване с палачинки би покривало тези нужди.

Това е горе- долу като да твърдиш, че не мога да дам консултация как да избегнем нежелано забременяване, след като аз не съм имала такова.  Често съм го чувала. Затова го подминавам с усмивка.
Мога спокойно да споделя позитивен опит как и защо у нас нямаме този тъй наболял в конкретни семейства и общности проблем и как такъв нямам дори с обявени официално за злояди от родителите си деца вкъщи. Достатъчно негативи съм виждала от гонене с лъжици и пакета, та няма лошо да споделя, че гоненето най- често води до отрицателни последици. Не ви преча да твърдите противното.
Лично аз не забранявам коментари. Поне аз не съм крайна в това отношение.  Това го правят основно хора, на които не им допада идеята, че собствените им грешки водят най- често до негативни последици. Не важи само за хранителните проблеми. До лична настройка на конкретния индивид е. 


Обвиняваш ме в чужди грехове. Аз конкретната ситуация не я обсъждам никъде. Пиша относно моите лични заключения за произхода на проблема злоядство. За разлика от вас не ви виня, когато вие правите вашите си заключения, нито ви забранявам да пишете за тях.
Когато един човек търси съвет, то е нормално да предположи, че съветите могат и най- често ЩЕ включват подтикване към промяна във вижданията и отношението към проблема.
Можем да се тюхкаме и да пъшкаме дружно, да се лъжем, че нещата си минават от самосебе си и че така се и пораждат, но това не са съвети.

През две съм минала- предположението ти е изцяло погрешно. Имала съм случаи, при които като малки са отказвали или са яли 2-3 лъжици каша. Не, трябва да те разочаровам, не съм ги гонила никога с лъжицата. Махам купата, точно защото и аз съм чела и чула такъв съвет и като съм поразмислила съм го приела за правилен и съм предлагала храна на следващото хранене.
Предполагам, че точно поради това в последствие не съм имала проблеми от типа на обсъждания. 

За твоите грешки не пиша и не обсъждам. Ако ти е леко, като приемаш, че нямаш такива- добре. Не ми пречи и не настоявам да смяташ обратното. Нито обсъждам някъде в темата теб, нито личните ти схващания оспорвам. Свободна си да ги изразяваш. Само предоставяй тази свобода и на останалите.  И не превръщай обща тема в личен конфликт. Аз изразявам мнението по общ проблем, от който съм се интересувала и се интересувам от години- храненето, не само злоядството. Не нападам отделни хора из темите, само защото не ми изнася лично мнението им.

....Да не се яде с желание НЕ Е индиция за анорексия. Ако не вярвате на мен- попитайте специалисти, Ваяна, какво е анорексия, кое я поражда и как се изразява.
В случая въпросното дете има любими храни, между които има и полезни неща- мляко, краставици.

Утро, смесваш нещата. Доста. Зоната на комфорта се разширява и вхраненето. Важното е че такава има.
Насилието я стеснява. Внушенията за злоядост я предпоставят миниатюрна.
Тези две неща са първите действия на много родители, а после се чудят какво да правят.
Първо трябва д аспрат да пречат на детето. То може да живее седмица с палачинки и плодове + зеленчуци и сирене. После няма да ги иска.

Разбираш ли къде се разминахме? Разбира се, че няма да яде цял живот палачинки, макар че яйца и хляб със зеленчуци не са лоша схема. Но няма и да търсим проблем където го няма.

ПП А цитатът за никогато /на Ваяна/... ами той е до "първа на палачинките".
 

Не казвам, че детето страда от анорексия в момента, но твърдя, че страда от някакво хранително разстройство, което според мен има псих. корен и за да бъдат предотвратени бъдещи усложнения, смятам, че трябва да се консултират с психолог.

Аз определено мисля, че има злояди деца, или просто деца, които независимо от начина на възпитание и на хранене в семейството си просто не желаят да се хранят като нас.
Моите са близнаци, в една възраст, в едно семейство, абсолютно еднакво им се предлага всичко - и от полезната и от вредната храна. Но единия си хапва добре, с другия е мъчение. И все пак си мисля, че ако оставим децата сами да решават и да избират от наличното, като същевременно под носа им няма разни бисквити, чипсове, солети и вафли, никога няма да останат гладни.

Разбира се, Джина и аз знам, че има злояди деца. Само дето смятам, че основно за това те да станат такива са се "потрудили" техните близки. Не от лоши чувства, разбира се. Предимно от притеснения и страх или поради възприет определен модел на мислене и действие.
Затова и в определени общества феноменът е непознат- там културата на хранене не предполага постоянно предлагане на храна или само на определен вид такава, както и гонене на бебето и малкото дете "да си изяде кашичката" и да "си вземе една лъжичка за мама".
Важно е на децата да се предлага разнообразие от рано /към определени вкусови и хранителни навици се привиква много и силно е пристрастяването/, в часовете за хранене /плаващи, не точно фиксирани/, да няма похапвания и насилване, храненето да е в спокойна обстановка, да не се бърза, наоколо да няма телевизия или друго нещо, което да изисква вниманието, както и човек да не се вторачва толкова по този въпрос и да мери в лъжици, милилитри и грамове изпитото и изяденото от детето.
Неяденето на определени храни пък изобщо не е злоядство. За анорексия- да не споменавам въобще. Всеки човек има предпочитания. Лошо е когато тези предпочитания са твърде малко- 5-6 вида храна, например. Тогава се търси решение и ако човек не може да си го намери сам- пита специалисти.
 
http://www.organichno.com/index.php/deca/baby-led-weaning/295-2012-07-11-06-22-11

http://biozemedelie.com/zdrave/lidia-kovacheva-shtastie/

Judy , можеш просто да се радваш, че у вас го нямате този "тъй наболял проблем". Защото, повярвай, въпрос на късмет е! Не задължително на подход от страна на  родители.

Между другото често се наблюдава и известна наследственост - ако единият родител е бил такъв, детето също да е такова.

И още веднъж, между другото, обикновено през пубертета, тези деца прояждат. Ако говорим за деца, които не са капризни относно храна / не отказват определена храна/, а просто ядат малко. Иначе си има хора, които са капризни и не ядат конкретни храни през целия си живот.

арт мама , ОК. Не останах с впечатлението, че предлагаш този вариант за седмица като се включи добавянето на други храни. И онова с "одобрената храна". На мен лично ми звучи като упрек към майката, че желае детето да се храни с полезна храна.

Да, но пак не разбирам как да речем грешно възпитавани по отношение на храненето две деца в едно семейство имат различно отношение към храната? В смисъл, че на две деца предлагаш едно и също по един и същ начин, а едното иска да яде, другото - не? Защо се получава така?

Различни са.

Защото не се получава така, а са си такива  децата! В конкретния случай.
Отново подчертавам, специално за Джуди, че не отричам определен подход да причини подобно неядене, но не винаги това е причината. Ето тези близнаци са показателен пример, че не винаги се касае до грешен подход.

Радвам се, но пък когато видиш добро, са казали мъдрите- сподели го. 
Аз това правя- пиша какво съм правила и какви резултати имам. Ако ви пречи- пропуснете, но има хора, на които ще бъде полезно, както е било полезно и за мен, когато съм чела и слушала такива съвети.
 
Не съм сигурна дали е "наследственост". За мен по- скоро е "наследен" в определени родове и семейства и цели общества хранителен модел и подход, който води до аналогични последици.
Утро, че кога съм писала "винаги... е причината"?
Ето, затова не ви долюбвам във форума комуникациите на личностно ниво и винаги съм апелирала да се избягват и да се обсъжда темата с аргументи и обективно. 

Джина, имам близка с близнаци. Едното имаше отлични оценки на матурите- другото едва върза тройките. Тя също твърди, че има един и същ подход. Аз съм страничен наблюдател, което значи и малко по- обективен. Тя винаги е казвала пред хората нещо от сорта: "Ето И..., той знае, може, сериозен е, пък виж го П- все играе, не може нищо..." /и това- когато децата бяха още на две години и пред тях/. И отношението й бе различно и децата й- различни- както поради вродени техни качества, така и поради възпитанието им в последствие по различен начин и поради отношението към тях.
Само споделям. Точно като страничен наблюдател. Не съм чула майка да каже "Аз ги гледам различно", ама съм виждала, пусто да остане. 
Пак съм с добри чувства и не обсъждам твоя конкретен случай. 

О, аз не крия, че имам различно отношение към двамата, както никой родител, дори и не на близнаци не може да ме убеди, че си обича еднакво децата, че винаги е 100% справедлив в отношението си  към тях. Но специално за храната ако дам на единия да яде вафла или сладолед или солети между храненията давам и на другия. Пък после единия вечеря, а другия не иска.
Мисълта ми е, че грешния подход в храненето не винаги довежда до проблем при всички деца, както и че колкото и да се старае човек не във всички случаи е сигурно, че детето няма да откаже да се храни пълноценно.

Добре, обяснете, моля, моят случай на жена, навършила 28 и заобичала храната, не просто консумирала такава с идеята да бъде жива?

Ето и още нещо, което съм намирала за полезно още преди самата аз да имам деца и чиито принципи съм следвала и за себе си, и за децата:

http://metsababa.net/forum/viewtopic.php?f=21&t=418

Горещо препоръчвам горното поне да се прочете обективно, а не с предварителна субективна настройка.

Джина, и близнаци да са, винаги едното може да обича риба, а другото- да не може да я гледа. Това не е причина човек силом да кара второто да я заобича и да го гони и преследва.  Имаме съседи- близнаци- дебел и нормален, също. Всякакви случаи има.
Аз пиша затова, ако може повече хора по- малко грешки да допускат, за да не правят децата си силом "злояди", както и да не влизат по- натам в още по- тежки и изначално изгубени каузи с още по- негативни последици.

..............................................
Не говоря изобщо за това дали едното се "обича" повече от другото дете. Обичта никога не съм се опитвала да я меря.
Просто отношението към всяко дете в семейството си е различно.

Напълно го споделям. Както и че една и съща грешка може да доведе до различни негативи при различните хора. В случая насилието може да доведе до злоядство, както и до лакомия.
Ако пиша, то е за да споделя защо не намирам определени подходи към малките деца за правилни и че те често водят до обсъждания проблем. 
Сигурност- не, но предпоставка и по- добри шансове за последното- да.