Публикувам темата, въпреки решението си да оставя случилото се в миналото. Ще излъжа, ако кажа, че не изпитвам огорчение, заради загубеното време и възможности за детето ми, но не това е основното. Недоволните родители продължават да напускат логопед Павлина Малчева и биват заменени с други, които тепърва ще изпитат горчилката някой да излъже надеждите ти и да се подиграе с доверието ти.
Тъй като последната се е постарала добре да рекламира дейността си в Интернет, както впрочем я открихме и ние, смятам себе си за длъжна да разкажа опита ни, от там насетне всеки преценя за себе си.
Първото впечатление беше за мил и внимателен човек. Предвид липсата ни на какъвто и да е опит в областта, нямаше как да преценим възможностите и като специалист. Нямахме отзиви за работата и. Беше единствената, чиито координати открихме в интернет, точно тук, в бгмамма.
Детето ни започна самостоятелна терапия. Може би месец и нещо след началото, започнахме да засичаме още едно детенце, приемано заедно с нашето. След известно време установих, че не е инцидентно засичане, а вече обичайна практика. Повдигнах въпроса, логопед Малчева ми отговори, че според нея такава групова терапия е много ползотворна, още повече децата се познават, защото посещават една ДГ. Стимулирали се взаимно и моето дете може само да спечели от опита на другото дете. Какво ще спечели другото от моето невербално тогава дете, не беше ясно, но не беше наша работа, просто се доверихме на терапевта.
По онова време се работеше с детето ни. Логопед Малчева ни обясняваше надълго над какво са работили, очевидни бяха и стъпките напред. Чувахме се и по телефона, когато имах въпроси. Не мога да спестя, че отношението беше добро.
След още месец и нещо се появи трето дете. Отново не бяхме уведомени, нито попитани, дали имаме нещо против. Бяхме поставени постфактум. Разбирам, че логопеда има право да определя правилата за прием, но родителите също имат право да решат, дали ги устройва това. На нас това право ни беше отнето.
Отново подхванах въпроса, притеснена, че три деца вече са много, имат различни дефицити, индивидуални потребности и не е възможно да се наложи еднаква терапия, предвид различията им. Липсата ми на опит се оказа решаваща и в този случай. Затворих очи и отново се доверих на думите на лопопед Малчева, колко чудесни резултати се постигали с групова терапия, децата копирали едно от друго и прочее.
Групата се задържа така известно време. Развитието при нас намаля, докато в един момент претърпя застой. Това съвпадна с периода, в който започнахме да засичаме нови деца. Понякога до 5 деца в група.
За разлика от останалите родители, ние редовно изчаквахме детето си в колата пред жилищната сграда, в която приема логопедката, затова засичахме случващото се. Децата се нижеха едно, след друго, така никой не се засичаше на вратата. Прибираха ги на същия принцип. Якетата и обувките, обичайно стоящи в коридора, започнаха да се прибират незнайно къде, за да не могат родителите да засекат броя деца.
Какво се оказва в крайна сметка? Плащаш за час и половина, но реално с детето ти се работи максимум час, защото през останалото време се изпращат деца и се обяснява на всеки по нещо на вратата.
Отново повдигнах въпроса, този път категорично заявих, че не желая детето ми да посещава група с повече, от 3 деца. Лопед Павлина Малчева ме увери, че е инцидентно и повече няма да се случи. Разбира се, случи се отново и отново. Повдигнах въпроса за втори път, изрично настоявайки да се прекрати практиката или да ни даде възможност за прием в по-ненатоварено време. Отново получих уверение, че съм разбрана правилно и няма да се повтори.
Третия път беше особено фрапантен, защото родителите на новото дете чакаха в колата си пред блока, също като нас, но взеха детето си малко по-рано. На въпроса ми, какво се случва, логопед Малчева отговори, че нямала вина, родителите закъснели и тя не можела да изгони детето на улицата. На въпроса, защо тогава чакаха навън половин час, отговори, че тя отговаря само за своите действия и само предавала думите на родителите. Реагирах остро на поредната лъжа. Тогава тя най-после реши да изложи позицията си.
Имала право да определя сама кои деца и кога ще приема. Работила е с групи с до 20 деца, справяла се идеално, натоварването било за нейна сметка, не страдали децата. Да си преценим, дали искаме детето ни да посещава терапия при тези условия, като тя запазва правото си да увеличава още групата. Предложи ни индивидуални занимания, ако желаем, но по обяд, когато всички деца спят, още повече нашето посещава ДГ. Беше ясно, че предложението е проформа. Отказахме.
Последно, преди да се разделим, я попитах, защо през цялото това време, почти година, тя нито веднъж не ни предостави право на избор? Защо нито веднъж не изясни въпроса – така и така, това са моите условия, преценете си. Сега, когато детето ни е свикнало с посещенията при нея, как ще приеме раздялата, помислила ли е? Защо изведнъж станахме неудобни, когато започнахме да изискваме някаква яснота по повод приема? И как така се оказа, че нямаме никакви права, при условие, че сме клиент, който си плаща, пък дори не знае за какво...До тук с отношението.
Сега малко за професионализма и етиката.
Непрофесионално, неетично и ...не знам как още да го нарека, да обсъждаш проблемите на дете, неговия характер и затруднения пред самото дете. Случваше се пред мен с друго дете, вероятно е коментирано и моето дете пред други родители.
Непрофесионално е и неетично, да коментираш колегите си. Все пак сте от една гилдия.
Непрофесионално е, когато детето всеки път се появи с рисунка, очевидно правена не от него. Пазя прекрасните рисунки, пазя и тези на моето дете от онова време, изразяващи се в драсканици.
Непрофесионално е, когато не се дават насоки за работа у дома, а на въпроса „какво правихте днес”, да се отговаря с „ правихме изречения” и до там.
Непрофесионално е, да гледаш хората в очите и да изопачаваш истината, с цел на теб да ти е удобно, изгодно или както там искате го наречете.
Ние приключихме отдавна с логопед Павлина Малчева. От 5месеца посещаваме друг логопед, благодарение на който детето ни проговори, нивото на разбиране на речта се повиши в пъти. За първи път разбрах, какво е добър речеви специалист и, колко далеч сме били от истината с първия терапевт. Разлики мога да изброявам до утре.
Давам си сметка, къде щяхме да сме, ако още в началото бяхме попаднали на точното място, но..минало.
Всичко щеше да е чудесно, ако от време на време не се появяваше информация за ново семейство, преминали през нашето разочарование. И тогава, наред с утехата, че още някой си е отворил очите, идва и осъзнаването, че има много деца, които продължават да посещават пародията, наречена терапия, или както още я наричам – скъпата, частна забавачница.
Дълго се колебах, дали да пусна темата, а не е трябвало. Защото става въпрос за деца, за човешки съдби. За едни родители, които в мъката си затварят очи и сляпо се доверяват на Специалиста. За загубено време и надежди, които никой няма да възстанови. За едни сметки, без кръчмар, за печалбарство на гърба на децата ни. За липса на каквато и да е човещина и съвест. И трябва да се знае, защото ако ние не защитим децата си, няма кой.
Благодаря, че ме изчетохте!
Виж целия пост
Тъй като последната се е постарала добре да рекламира дейността си в Интернет, както впрочем я открихме и ние, смятам себе си за длъжна да разкажа опита ни, от там насетне всеки преценя за себе си.
Първото впечатление беше за мил и внимателен човек. Предвид липсата ни на какъвто и да е опит в областта, нямаше как да преценим възможностите и като специалист. Нямахме отзиви за работата и. Беше единствената, чиито координати открихме в интернет, точно тук, в бгмамма.
Детето ни започна самостоятелна терапия. Може би месец и нещо след началото, започнахме да засичаме още едно детенце, приемано заедно с нашето. След известно време установих, че не е инцидентно засичане, а вече обичайна практика. Повдигнах въпроса, логопед Малчева ми отговори, че според нея такава групова терапия е много ползотворна, още повече децата се познават, защото посещават една ДГ. Стимулирали се взаимно и моето дете може само да спечели от опита на другото дете. Какво ще спечели другото от моето невербално тогава дете, не беше ясно, но не беше наша работа, просто се доверихме на терапевта.
По онова време се работеше с детето ни. Логопед Малчева ни обясняваше надълго над какво са работили, очевидни бяха и стъпките напред. Чувахме се и по телефона, когато имах въпроси. Не мога да спестя, че отношението беше добро.
След още месец и нещо се появи трето дете. Отново не бяхме уведомени, нито попитани, дали имаме нещо против. Бяхме поставени постфактум. Разбирам, че логопеда има право да определя правилата за прием, но родителите също имат право да решат, дали ги устройва това. На нас това право ни беше отнето.
Отново подхванах въпроса, притеснена, че три деца вече са много, имат различни дефицити, индивидуални потребности и не е възможно да се наложи еднаква терапия, предвид различията им. Липсата ми на опит се оказа решаваща и в този случай. Затворих очи и отново се доверих на думите на лопопед Малчева, колко чудесни резултати се постигали с групова терапия, децата копирали едно от друго и прочее.
Групата се задържа така известно време. Развитието при нас намаля, докато в един момент претърпя застой. Това съвпадна с периода, в който започнахме да засичаме нови деца. Понякога до 5 деца в група.
За разлика от останалите родители, ние редовно изчаквахме детето си в колата пред жилищната сграда, в която приема логопедката, затова засичахме случващото се. Децата се нижеха едно, след друго, така никой не се засичаше на вратата. Прибираха ги на същия принцип. Якетата и обувките, обичайно стоящи в коридора, започнаха да се прибират незнайно къде, за да не могат родителите да засекат броя деца.
Какво се оказва в крайна сметка? Плащаш за час и половина, но реално с детето ти се работи максимум час, защото през останалото време се изпращат деца и се обяснява на всеки по нещо на вратата.
Отново повдигнах въпроса, този път категорично заявих, че не желая детето ми да посещава група с повече, от 3 деца. Лопед Павлина Малчева ме увери, че е инцидентно и повече няма да се случи. Разбира се, случи се отново и отново. Повдигнах въпроса за втори път, изрично настоявайки да се прекрати практиката или да ни даде възможност за прием в по-ненатоварено време. Отново получих уверение, че съм разбрана правилно и няма да се повтори.
Третия път беше особено фрапантен, защото родителите на новото дете чакаха в колата си пред блока, също като нас, но взеха детето си малко по-рано. На въпроса ми, какво се случва, логопед Малчева отговори, че нямала вина, родителите закъснели и тя не можела да изгони детето на улицата. На въпроса, защо тогава чакаха навън половин час, отговори, че тя отговаря само за своите действия и само предавала думите на родителите. Реагирах остро на поредната лъжа. Тогава тя най-после реши да изложи позицията си.
Имала право да определя сама кои деца и кога ще приема. Работила е с групи с до 20 деца, справяла се идеално, натоварването било за нейна сметка, не страдали децата. Да си преценим, дали искаме детето ни да посещава терапия при тези условия, като тя запазва правото си да увеличава още групата. Предложи ни индивидуални занимания, ако желаем, но по обяд, когато всички деца спят, още повече нашето посещава ДГ. Беше ясно, че предложението е проформа. Отказахме.
Последно, преди да се разделим, я попитах, защо през цялото това време, почти година, тя нито веднъж не ни предостави право на избор? Защо нито веднъж не изясни въпроса – така и така, това са моите условия, преценете си. Сега, когато детето ни е свикнало с посещенията при нея, как ще приеме раздялата, помислила ли е? Защо изведнъж станахме неудобни, когато започнахме да изискваме някаква яснота по повод приема? И как така се оказа, че нямаме никакви права, при условие, че сме клиент, който си плаща, пък дори не знае за какво...До тук с отношението.
Сега малко за професионализма и етиката.
Непрофесионално, неетично и ...не знам как още да го нарека, да обсъждаш проблемите на дете, неговия характер и затруднения пред самото дете. Случваше се пред мен с друго дете, вероятно е коментирано и моето дете пред други родители.
Непрофесионално е и неетично, да коментираш колегите си. Все пак сте от една гилдия.
Непрофесионално е, когато детето всеки път се появи с рисунка, очевидно правена не от него. Пазя прекрасните рисунки, пазя и тези на моето дете от онова време, изразяващи се в драсканици.
Непрофесионално е, когато не се дават насоки за работа у дома, а на въпроса „какво правихте днес”, да се отговаря с „ правихме изречения” и до там.
Непрофесионално е, да гледаш хората в очите и да изопачаваш истината, с цел на теб да ти е удобно, изгодно или както там искате го наречете.
Ние приключихме отдавна с логопед Павлина Малчева. От 5месеца посещаваме друг логопед, благодарение на който детето ни проговори, нивото на разбиране на речта се повиши в пъти. За първи път разбрах, какво е добър речеви специалист и, колко далеч сме били от истината с първия терапевт. Разлики мога да изброявам до утре.
Давам си сметка, къде щяхме да сме, ако още в началото бяхме попаднали на точното място, но..минало.
Всичко щеше да е чудесно, ако от време на време не се появяваше информация за ново семейство, преминали през нашето разочарование. И тогава, наред с утехата, че още някой си е отворил очите, идва и осъзнаването, че има много деца, които продължават да посещават пародията, наречена терапия, или както още я наричам – скъпата, частна забавачница.
Дълго се колебах, дали да пусна темата, а не е трябвало. Защото става въпрос за деца, за човешки съдби. За едни родители, които в мъката си затварят очи и сляпо се доверяват на Специалиста. За загубено време и надежди, които никой няма да възстанови. За едни сметки, без кръчмар, за печалбарство на гърба на децата ни. За липса на каквато и да е човещина и съвест. И трябва да се знае, защото ако ние не защитим децата си, няма кой.
Благодаря, че ме изчетохте!
