Също така съм на мнение, че от позицията на малкото дете с липсата на опит, почти всяка драма е сериозна дотолкова, че да се обсъди, детето да се почувства разбрано и подкрепено. И на нашенски казано, това, че съм разбрала проблема, подкрепила съм, обяснила съм, не дава повод да ми се качат на главата, защото нещата са различни и границата я слагам много лесно. Не позволявам вайкане, преиграване /а то винаги си личи/ и изпадане в истерии просто, изнудване и от двете страни; иначе ги оставям да изразяват вербално и физически емоциите си. Ако ще плачат, плачат; ако ще викат, викат; никога не се самозабравят, просто са стабилни психически, въпреки че нито едната, нито другата беше стабилна, просто си пробваха техните детски неща и докъде могат да стигнат. Ако има правила, относително справедливи разбира се и най-вече тези правила се спазват от всички членове на семейството, винаги има спокойствие.