"Селски" номера и пинизи

Циндил - Пиндил, не, не ги дава на никой, просто си ги иска...то и кой ли би ги взел, носени от 2-3 деца вече...
Въпросът беше принципно за подарените неща, аз лично подаря ли нещо, не държа сметка вече кой за какво го ползва, то е негово и да разполага с него както намери за добре. Не смятам за редно да си търсиш обратно подарените неща, независимо от стойността им.

Lost, разбира се, че не е редно да се искат подарени неща. Но и аз се чудя, за какво са и..още повече, че не ги дава на никой, както казваш  Има странни хора..

Отвратително е просто. Или пък да се паркира на "пътя", между парко местата. Чудесно просто!

Миналата пролет, пред БИЛЛА България, на едно от инвалидните места, баш на входа беше паркирало едно чудно бяло Инфинити, натоварено с няколко колелета отгоре. Сама по себе си гледката беше безумна.
Нооооооооооооооо- какво се оказа, чие беше това прекрасно возило? Като разбрах, лошо ми стана- една от супер известните ни ТВ водещи, от национална медия, парадираща със загрижеността си към хората в неравностойно положение  От тогава ми е още по- противна и лицемерна. 

подарявала съм парфюми на съфорумки - такива, които съм ползвала до някъде и после са ми омръзвали, а на тях са им харесвали и са ги искали; много ми е неприятно после да ги видя в темата за парфюмните размени; на никого нищо не съм казала, но ограничих подобен тип подаръци - не, че са ми безпощадно ценни и те ще спечелят кой знае какво, вероятно се появяват и в Продавалник /който не посещавам/, но темата с парфюмните размени ми се налага да я чета като модератор и си знаем кой зад кой ник е - сигурно съм дребнава, но не ми е приятно 
ако е нещо, което е било "чиста" размяна, не ме интересува дали ги разменят после или не

аз си взех три неща, които бях  оставила на съхранение, а не подарила.
и не за друго, а защото ги видях в нета да се продават от човека, където ги бях оставила.
ако ме беше попитал  - слушай, имам нужда от X пари, може ли да продам нещата ти, щях да се съглася, макар и с неприязън. но така....  стана ми някак обидно.

от номерата и пинизите само един имах, който ме потресе - завинаги, отблъсна ме и срина всичко у мен.
влизаме в заведение двама, идва сметка 32 лева. аз давам 50 лева/знам, че няма възможност в момента да плати/, връща се рестото  и  - о, небеса!!!, той прибира от рестото в джоба си/пред мен!/ 5 лева, подава ми 10/колко щедро!/ и оставя 3 лева бакшиш.

За селски номера считам съседите ,които си изхвърлят боклука от блакона ,както и тези които с извинение се изхождат на вестин и си хвърлят и това през балкона ?!- говорим за нормални здравомислещи хора ,дали са с неработеща тоалетна нз ..

Добавям и държането на боклука пред врата, да мирише на всеки минал по стълбите. Разбирам да го нагласиш за хвърляне и след 5 мин да излезеш да го хвърлиш, но не й цял ден да го държиш там за да не ти мирише у дома...   

Не ми казвай, че е бил мъж. И аз познавах един нехранимайко, който редовно минаваше с номера да ходи до тоалетната, когато дойдеше време да се плаща сметката. Обикновено си хващаше по някое гадже и редовно го набутваше със сметките по този начин. Отвратително!  Отделно от това знам, че редовно им вземал пари на заем, но на дребно- днес 5 лв., утре 10лв. и познай дали ги връща? Остана си стар ерген, защото славата му вече е добре позната в града.

Относно съседите, понеже се е налагало моите да ги превъзпитаваме. Селска проява е като дойде ноември- декември месец, заколят прасето на село, домъкнат бурето с виното, целият вход мирише на джибри и се започнат нощните банкети до сутринта. И така до март месец, когато изядат и изпият всичко  Изобщо не им пука, че останалите хора не могат да спят, че ходят на работа и че това е жилищен блок, а не кръчма.

  Не мога да повярвам.

Добавям, че на етажа на съседката Дочева с гоблените живее съседът Сребър, който си проветрява дреболиите по гащи, на отворена врата на апартамента - от пролет до есен. Поклон и адмирации! (А между тях е един мил човечец, пишещ научни трудове................................... )

Действието се развива преди 15 -тина години.Преди зимната ваканция решаваме в класа да си разменяме подаръци.Всеки тегли листче с името на съученик, на когото трябва да подари подарък.Участва в томболата и класната.На моята най-близка приятелка(Деси) и се пада да подарява на учителката ни дар.Разбираме се класът помежду си да не надвишават подаръците цена от 5 лв.

Приятелката ми е в чуденка какво да купи на класната,консултира се с майка си.В крайна сметка се спряха на комплект "Нивеа"-крем за лице и още нещо.Разбира се за повече от договорените 5 лв.

Идва денят за разменяне на подаръците.Всеки доволен,всичко 6.На другия ден вече сме във ваканция.Телефонът в приятелката ми пронизително звъни в 9 сутринта.С мазен клас учителката ни търси Деси.Десислава се чуди какво става,когато класната ни със сериозен глас я вика незабавни да се срещнат пред един магазин(живеят в един квартал).

На срещата учителката най-демонстративно връща подаръка на приятелката ми ,като казва,че станиолчето на крема е леко смачкани и я кара да отиде да го смени Обвинява я ,че не е гледала внимателно при купуването му.Не, не, че бил отварян,ама продавачката я е прекарала!

 Нашата учителка по руски език ни казваше преди празници- "Понеже знам, че някои от вас няма да се сетят- искам утре да ми се донесат цветя!" Свищовлийки сигурно я знаят (Кобрата), не знам преподава ли се още руски език.
 Друга култова учителка в Свищов, тя преподаваше на сестра ми, просеше от учениците си, по точно от родителите им, кой каквото може да и донесе. Тези, които са от селата- да носят месо, яйца, мляко...тези от града- услуги. На абитуриентския бал на дъщеря си кани класа, на който е класна, със заръка всеки да носи някакви сладки или пити. Отделила класа в едната стая на по пастичка, а даровете от учениците за официалните гости, после казаха, че и подносите поне не върнала Скоро си чатихме с една приятелка от Свищов и се сетихме за този образ, намерихме я във фейсбук и на едната снимка пак заобиколена от подноси със сладки, чудехме се кой ли е измуфтила този път.

някак си се сещам за Нушич 

Тази тема трябва да се нарече "Не е луд, който изяжда два зелника..."

Някои случки от разказаните, ако ги видя на филм ,бих казала "Еее, чак пък толкова"

Аз не съм имала фрапиращи случаи, но и не допускам около себе си паразити.
Случвало се е да направя услуга, а не мен да ми се откаже от същия човек, но не е задължително да е всичко равностойно.

Отдавна бях студентка, имаше разни изцепки при общи сметки, донесена храна от родители , но всичко е забравено или отминато с усмивка.

И сега да ви разкажа, как аз без да исках попаднах в графата "селяния" или поне така изглеждаше.
Живеех на общежитие една година и често носех маринован от баща ми сафрид.За останалите това беше голям деликатес. Ние все пак не сме го правили в промишлени количества, но като се прибирах във Варна си вземах по някой буркан.
В стаята бяхме три момичета, само едната със сериозно гадже и той винаги се "подреждаше" с нас за ядене и т.н., естествено без да донесе нищо, което тогава беше много дразнещо.Но го търпяхме заради приятелката ни, а беше и най-малък от всички, без баща и т.н.

Като се прибирах у дома ,често имах разправии с майка ми за тези буркани ,да вземам по-малко, защото не исках да мъкна по влакове/ по това време нямаше автобус София-Варна/, а тя се страхуваше "да не умре детето от глад", все едно в Колыма ме праща, а не в столицата.
И така-  прибирам  се една сутрин от гарата рано ,рано - в стаята двете колежки.Тъй като с едната- тази с гаджето сме от една група и бързаме за упражнения ,давам на другата чантата с храна и я моля да я подреди в шкафа.Тогава- там беше и гаджето на колежката ми пита- А сафрид донесе ли?Аз казвам- не, много багаж имах, защото наистина исках да си намаля багажа и отказах на майка ми да взема сафрида.
А в чантата имаше баница, кекс, обичайните работи за една студентка.

Прибирам се от лекции, третата колежка я няма, изчакваме я- тя прибрана- подредила всичко по шкафовете.Сядаме да вечеряме и онзи пак дудне за сафрида- казвам- не ми се мъкнеха багажи...
Минава може би около месец и един ден ,гледам- зад лютениците в шкафа се мъдри един буркан със сафрид и аз В този момент в стаята беше само тази, дето ми подреждаше багажа- питам я- това откъде се взе?И тя каза, че бурканът бил в чантата ми, ама аз като съм казала категорично ,че нямам и тя решила, че не ми се дава заради "постоянното присъствие"- гаджето на третата
Веднага разбрах, че майка ми го е бутнала в багажа, без знанието ми , обаче в ситуацията изглеждаше, че не ми се дава и третата колежка ми го скрила за по-добри дни